Нова Зора

Инж. Симеон Славчев, председател на партия МИР (Морал, Инициативност, Родолюбие) пред „Нова Зора“, в разговор с Минчо Минчев

Минчо Минчев: Г-н Славчев, къде е партия МИР в този невъобразим хаос от прокламирани ценности? Едни „продължават промяната“, други изтъкват своята „протестна непримиримост“, трети – „атлантическият вектор на неотклонимата си демократичност“, четвърти и пети, да не се опитвам да „обхвана необятното“, както казва Кузма Прудков, са надянали „целофанената опаковка“ на порядъчност и почтеност. И всички са за кандидатурата на президента Радев. Вече прочетох някъде, че и вие го подкрепихте. Бихте ли се мотивирали защо, ако това е позиция на партия МИР?

Симеон Славчев: Струва ми се като най-важен последният въпрос. Да, ние, в МИР, като партия на новото поколение в обществено-политическия живот, твърдо и неотклонно подкрепяме кандидатурата на президента Румен Радев за втори мандат. В МИР преценихме много отдавна, още когато за президентските избори се говореше като за нещо не твърде актуално, че необходимото ново начало в икономическия, социалния и политическия живот в България, което е прокламираната основна цел на партията ни, е в пълно съзвучие със заявените позиции на президента Радев. Бяхме радостни да преоткрием в неговите думи нашата категорична позиция срещу корупционните практики в управлението на ГЕРБ, срещу социалното безчувствие и политическата безпринципност. Президентът заклейми всеки опит да бъдат събрани, в името на едно мнимо единение, и грабители, и ограбвани, а това, според нас, е най-вярната позиция.

В този смисъл личностните качества на президента Радев, неговата откритост и твърда непоколебимост, ни привличаха по същия начин, по който привличаха и всички честни, морални и родолюбиви българи. Ако не се лъжа нали тъкмо вие нарекохте президента Радев „генерал на надеждата“? За огромна част от народа той си остава такъв, колкото и да се стараят да бъдат разколебавани всички, които го харесват.

М.М.: Ако правилно разбирам, вие смятате промяната за действително възможна чрез национално-центричната роля на президента Радев, който е едновременно и аргумент, и основание на всички, които не са се разделили с надеждата...

С. С.: Да уточня с „надеждата за промяна“! Не защото, както е известно „надеждата умира последна“. Истинската промяна в България ще дойде, когато ние, българите, започнем да правим своя избор заради съдържанието, а не заради „опаковката“, която колкото е по-лъскава, толкова повече ни изкушава. Когато започнем да различаваме мошеника в този, който говори за почтеност и морал; когато издигнем личния пример в критерий за автентичност и мярка.

Бившите служебни министри Асен Василев и Кирил Петков, използваха четири месеца държавния ресурс, за да си осигурят популярност, и не спират да говорят за почтеност. Те обаче първо  трябва да отговорят на няколко въпроса. На първо място Кирил Петков трябва да отговори дали е подвел президента Румен Радев, подписвайки декларация, че е единствено и само български гражданин, преди издаването на Указа за назначаването му за служебен министър. Защото иначе излиза, че той говори за морал и почтеност, но всъщност е погазил законите и Конституцията на България. Нещо повече, той  умишлено е подвел президента на България, само и само, за да бъде назначен за служебен министър. А това нито е почтено, нито е морално.

М.М.: Добре де, да те попитам и аз като Беновска, Кирил Петков и Асен Василев търсеха ли контакт с партия МИР?

С.С.: Това, което се завъртя в публичното пространство беше чиста проба интрига. МИР е партия на моралните, на честните и почтените български граждани, и тя не дава регистрация, както мнозина други са склонни да правят това. Асен Василев и Кирил Петков обаче, поискаха от нас тъкмо това. И го поискаха публично. Това тяхно изявление показа на практика, че те не са подвластни на законите на България. В това число и на Закона за политическите партии. И че са готови на всичко само и само да бъдат във властта.

М.М.: Не ми разказвай за Закона за политическите партии, че ще започна да ти го декламирам.

С.С.: Тогава не можеш да отречеш, че те не тръгнаха с „равен старт“ като нас, например. Василев и Петков придобиха популярност на гърба на служебното правителство и най-вече на гърба на президента Радев. Нещо повече, погазвайки законите и морала те видяха, че могат да сърфират върху мощната  вълна на надеждата, и да използват тази надежда на удавника, за свои лични политически цели и амбиции. Няма как обаче партия МИР да я хванеш в такава неморална подмяна. За нас никога не са били празни думите морал, инициативност и родолюбие. Пътят, по който те поемат, не е за нас. Друг е нашият път.

Ние привлякохме голяма част от експертния потенциал на България и тези експерти вече са част от екипа на МИР. А това не само ни радва, но и ни задължава. Ние се стремим да обединяваме моралните, честните, почтенните български граждани, които искат реално да се борят за истинската промяна в България.

М.М.: Вече говорихме за това, но нали МИР беше първата партия, която подкрепи президента Радев, когато официално заяви, че ще се кандидатира за втори мандат?

С.С.: Така е, но тогава правителството не беше служебно, а беше на ГЕРБ. А Петков и Василев бяха министри назначени от президента. Те, образно казано, светеха и светят с отразена светлина. Използваха чуждия авторитет, а както и да погледнеш, това не е морален и почтен начин за влизане в политиката.

М.М.: Аз не мисля, че това е всичко. Те вече заявиха своята позиция по много други въпроси. Чух например, че площадката на АЕЦ  „Белене“ не е вече актуална, след аварията с Фокушима. Изказаха се, макар и уклончиво,  за признаването на еднополовите бракове, за Истанбулската конвенция, а Асен Василев, заяви открито, че сме били в пълна зависимост от САЩ и трябва да изпълняваме всичко, което те искат от нас, иначе за два-три дни и сме приключени. В този смисъл те не само ползват авторитета на президента Радев, но и открито ерозират неговия образ и го провалят дори. Мнозина все още вярват, че „Продължаваме промяната“ е негов проект. Според мен е тъкмо обратното, защото по дух и манталитет, проектът е само „гола кука“, на която е предвидено да клъвнат шараните. Такова отношение към народа могат да имат само хора, чието верую се побира във философията на израза: „Нищо лично! Просто бизнес!“

С.С.: Отговорът на такива „хардвардци“ може да бъде само един: ние сме в защита на националния интерес. А това значи да останем при моралните ценности, които са ни съхранили като народ, при традицията, чието основание е потвърдено от самия живот.

М.М.: Напълно съм съгласен. Това е необходимото отрицание на безнравствеността. Само дето и на сън ме преследват думите на Захари Стоянов. Онези, за „чревото адово“. Имам предвид почти пълната безизходица, в която се намира Отечеството ни. Качиха България на кръста с усърдието отново на т.нар. политически елит, рекрутиран от метрополията, по пътя на отрицателната селекция. Този елит може да бъде безпогрешно разпознат по своето безогледно престараване и продажна покорност пред своите господари. Като представител на младото поколение на политически деятели, как вие, от МИР, мислите, че бихме могли да променим съдбата, която са ни отредили?

С.С.: Първото и най-главно условие е да бъде осъзната опасността не като възможност, а като реалност. Второ – да бъде отстранен т.нар. политически елит на прехода. Имам предвид клиентелистките партии, чиято идеология е просто далаверата. Независимо с какви етикети се декорират и в кое семейство на европейските партии членуват, по същество те са откровено компрадорски, а то значи и антинационални. Последната резолюция на Европарламента, която бе подкрепена не само от Станишев и Йончева, но и от Радан Кънев, от Искра Михайлова, от Илхан Кючук и пр., ги охарактеризира недвусмислено. Какво означава да подкрепиш еднополовите бракове, когато Конституцията на Република България, и особено решението на Конституционния съд, са категорични в своите императиви?

М.М.: Г-н Славчев, надявам се, че отчитате факторите, които заставят или приучават тези лица да не си спомнят кой и за какво ги е изпратил в Европейския съюз? Докато тук, не  само ние, с вас, водим ариаргардни боеве, нашият демократичен авангард в Европейския парламент, се оказва, че вече е сложил оръжие, а на генерал-щабните му карти границите са вече изличени и самата територия е предадена към т.нар. региони. Това се оказа твърде перфиден способ при демонтажа на националните държави.

С.С.: Тези фактори са добре известни: „пари, пари, пари и пак пари!“, както според Ботев, бил казал Наполеон. Аз не мога да говоря за конкретни персонални зависимости, защото тази тайна я знаят само тайните ведомости на фондации и агенции. Бенифициентите обаче стават все по-много и все по-ненаситни, и това е видимо с просто око. Особено НПО-тата, действащи в обществена полза.

М.М.: Да разбирам ли, че изразът „обществена полза“ трябва да бъде поставен в кавички?

С.С.: Да, кавичките са съвсем на място. Защото тъкмо НПО са средстата за отслабване на имунната съпротива на нацията.

М.М.: Казват, че на Филип Македонски са думите, че „няма крепост, която да не може да бъде превзета от едно магаре натоварено със злато“.

С.С.: Кандидати за магарета много, въпросът е кой ги товари.

М.М.: Само германските фондации действащи на територията на България са четири: „Конрад Аденауер“; „Фридрих Еберт“, „Фридрих Науман“ и „Ханс Зайдел“. Има дори и фондация „Роза Люксембург“. Това обаче не са партийни фондации, както можеш да си помислиш. Това са фондации, които са си поделили политическото пространство уж по идеен (партиен) признак. Всъщност, всички те имат една цел – налагането на т.нар. европейски ценности. Вече стана дума за тях. Парите обаче са на германската държава и те осъществяват нейната политика, и се отчитат единствено пред нея. За Сорос с неговото „Отворено общество“, за „Америка за България“ и за тути кванти, няма смисъл да говорим. Има кой да товари магарето. Има и с какво. Но аз ще попитам с въпроса на Радичков: „Какво да кажем ние, с гайдите?“, дето ни вълнува какъв е образът на бъдещето?

С.С. В бъдеще е почти невъзможно да се мине без сблъсък. Все по-настоятелно ще се чувства необходимостта от защита на народността, на държавността, на нацията, на родът и семейството. Все по-осезателна ще е заплахата от анихилиране на българщината. И единственият съюзник в това отношение може да ни бъде само неподозираната и неотчитана към този момент енергия, съхранена в недрата на народа. Необходима е българоцентрична външна политика, равно отдалечена от Брюксел и от Вашингтон, и от... Москва.

М.М.: От Москва вече успяха да ни отдалечат до степен, че днес там ни наричат „юдите на славянския свят“.

С.С.: Това в никакъв случай не е политика на официална Москва. Това са оценки на престараващи се публицисти. И тук ги има, и както се вижда, не липсват и там. Между България и Русия обаче има културни, исторически и духовни взаимовръзки, които са незаличими  във времето. Те са най-прекия път до Бога. Нали един поет беше казал, че „Русия граничи с Бога“.