Нова Зора

В исторически план опитите на Западния свят за разгром и унищожение на Руския свят имат дълбоки корени. Тук може да се споменат накратко нападенията на шведите (1240 г.) и на тевтонските рицари (1242 г.) през XIII век, още веднъж шведите по време на Карл XII през 1709 г. След това идва Наполеон Бонапарт със своята „Велика армия“ през 1812 г. Следва трагичната страница във военната история на Русия - Кримската война през 1853-1856 г, когато Великобритания, Франция и Сардиния се обединяват срещу Русия и налагат своята воля. Следва Първата световна война, гражданската война и активното участие на Великобритания и САЩ в последвалата интервенция, където тези страни играят ключова роля. През 1941-1945 г. е най-страшната - „Великата Отечествена война“ на СССР. В тази война целите на хитлеристка Германия, според разработения Генерален план „Ост“ (нем. ез. Generalplan Ost), е „окончателното решение“ на „Руския въпрос“.

Ще се опитаме да покажем британско-американските проекти и действия за разрушаване и унищожаване на СССР, а сега и на РФ, от края на Втората световна война до днес.

Въведение

В началото на третото десетилетие на XXI век, когато напрежението в глобален план е достигнало точка на кипене и вече се чуват „барабаните на война“, когато на официални срещи на Г-7 открито се обявяват РФ и КНР за противници, когато американският президент нарича руския си колега престъпник, въпросът за запознаване с британско-американските проекти за разрушаване и унищожаване отначало на СССР, а днес на РФ са повече от актуални.

Операция „Немислимото“

Още от самото начало е нужно да се каже, че британското правителство дълго време до 1998 г. отрича съществуването на подобни планове. Документи, свързани с тези планове, се съхраняват в Националния архив на Великобритания.

Операция „Немислимото“ е кодовото наименование на два плана - нападателен и отбранителен. Тези планове, разработени през пролетта на 1945 г., предвиждат възможен военен конфликт през лятото на същата година между Британската империя и САЩ от една страна и СССР, от друга страна, И двата плана са разработени по указания на министър-председателя Уинстън Чърчил от Щаба за съвместно планиране на британския военен кабинет. Тези планове са пазени в най-дълбоката тайна дори от други военни и разузнавателни централи на Великобритания. Тук трябва да се подчертае, че Чърчил, според някои данни е смятал, че планът е предварителна скица на все още чиста хипотетична вероятност. Някои други източници издигат предположението, че планът за операция „Немислимото“ представлява концепция за Трета световна война.

Самият У. Чърчил пише по повод на ситуацията създала се през пролетта на 1945 г. следното: „Унищожаването на военната мощ на Германия доведе до радикална промяна в отношенията между комунистическа Русия и западните демокрации. Те загубиха общия си враг, войната срещу който беше почти единствената връзка, която обвърза техния съюз. Отсега нататък руският империализъм и комунистическата доктрина не виждаха и не поставяха граница на техния напредък и стремеж към окончателно господство.» Може да се утвърждава, че именно такова разбиране на създалата се обстановка, е мотивацията за разработката на операция „Немислимото“.

По различни данни самата операция предвижда да се наложи волята на САЩ и Великобритания на СССР във връзка с Полша, т.е. с т.нар. „Полски въпрос“. Настъпателният план предполага нанасяне на два основни удара в Североизточна Европа, в посока Полша. Въпреки факта, че англо-американските съюзници са числено по-малко от съветските сили, те се надяват да постигнат успех благодарение на факторите на изненада и превъзходство в командването и контрола на войските и авиацията. Планира се участие на 47 англо-американски дивизии, включително 14 бронирани дивизии. Разглежда се възможността за формиране на 10-12 германски дивизии за участие в операцията, които обаче все още може да не са готови по времето на избухването на военните действия. Предполага се, че по-голямата част от населението на Полша и дори армията на Берлинг, т.е. армията на просъветското правителство, ще действат срещу СССР. Изчислява се че англо-американските сили ще срещнат от страна на СССР срещу себе си еквивалент на 170 съюзнически дивизии, от които 30 дивизии ще са танкови. Също така се отбелязва, че е невъзможно да се говори за ограничаване на настъплението на съюзниците в дълбините на Русия, както е наричан СССР в британските документи. Освен това се акцентира върху момента, че ако Червената армия не претърпи решително поражение по линията „Одер-Ниса“, където се смята, че ще се състоят основните танкови битки, то всеобщата, тотална война е неизбежна.

В този случай не се изключва вероятността Червената армия (Руската армия, както е наречена в документите), да изтласка анго-американските войски и да завземе Западна Европа до Атлантика. Така да се стигне до това да се отбранява Британския остров, което е и същността на отбранителния план в рамките на операция „Немислимото“. Днес се смята се, че плановете във връзка с операция „Немислимото“ са станали известни почти веднага на съветското ръководство благодарение на Кембриджската петорка.

С това знание се обяснява прегрупирането на частите на Червената армия през юни 1945 г.

Така или иначе, но операция „Немислимото“ не влиза в действие поради причини, които редица анализатори свързват с това, че предстои финалната битка с Имперска Япония. При което най-силната сухопътни части на армията на Страната на изгряващото слънце са разположени на територията на континентален Китай. В този смисъл, особено САЩ, основен „играч“ срещу Япония в Тихоокеанския фронт на Втората световна война, се нуждаят от подкрепата на СССР в битката срещу японската армия. Именно поради тази причина Щатите не са съгласни с операция „Немислимото“ и тя не се провежда.

Плановете „Тоталити“, „Троя“ и „Дропшот“

Преди още да бъде произнесена известната реч на У. Чърчил във Фултън, САЩ, на 5 март 1946 г., с която се смята, че се залага началото на т.нар. „Студена война“, в САЩ, които по това време са монополисти по отношение на ядреното оъжие, замислят планове за нанасяне на удар по Съветския съюз.

Първият от тези планове е „Тоталити“. Той е разгледан и приет от Обединения комитет на началниците на щабовете на различните родове войски на САЩ на 14 декември 1945 г. В други източници план с идентични цели се нарича „Пинчер“, който, обаче, е приет през юни 1946 г. Така или иначе, но същите тези планове предвиждат да се използват срещу 20 града на СССР, от 20 до 30 атомни бомби - аналогично на тези, хвърлени върху Хирошима. Списъкът с цели включваше най-големите градове на РСФСР (Руската съветска федеративна социалистическа република), както и Ташкент, Баку и Тбилиси. Прави впечатление, че по това време Съединените щати не разполагат с толкова много ядрени оръжия, т.е., планът е изготвен с една бъдеща перспектива.

С нарастването на американския ядрен арсенал и промяната на международната обстановка са разработени нови програми. Според плана „Троя“  от 1948 г. е планирано да се нанесе удар със 133 атомни бомби по 70 съветски града. Но междувременно, разработката на атомно оръжие в СССР, започнала през 1942 г., завършва на 29 август 1949 г. Тогава е проведено първото изпитание на съветската атомна бомба. Разбиването на ядрения монопол на САЩ създава абсолютно нова международна обстановка. Щатите желаят да избързат, особено предвид, че Съветският съюз няма както подготвени достатъчен брой ядрени заряди, така и носители на такива. В резултат на подобни сремежи е създаден планът „Дропшот“, който е одобрен на 19 декември 1949 г. Според този план 104 града на Съветския съюз са посочени като обекти на ядрената бомбардировка. Предполага се, че за да изпълнят този план, САЩ трябва да разполагат с поне 292 атомни бомби до 1 януари 1957 г.

В „Дропшот“, в допълнение към изброяването на целите на ядрения удар, са описани подробно първоначалните предпоставки за изпълнението на плана и е подготвен приблизителен сценарий. Смята се, че в отговор на подобно нападение следва да се очаква настъпление на Съветската армия в Западна Европа. Поради това се разработва операция съветските войски да бъдат спрени на линията „Рейн-Алпи-Северна Италия“. След което мобилизираните военни части на САЩ и техните съюзници да предприемат контранастъпление, за да победят съветските сухопътни войски. В крайна сметка Съветският съюз, лишен от съюзници, трябва да бъде принуден да се предаде безусловно, без никаква възможност някога да се възстанови като велика сила, при което територията му трябва да бъде напълно окупирана.

„Харвардският проект“

Вече към средата на 50-те години на ХХ век, когато според плана „Дропшот“, САЩ и Запада като цяло трябва да са готови да нанесат пълноценен удар срещу СССР, с който да решат окончателно „Руския въпрос“, ситуацията се променя окончателно. Съветският съюз произвежда достатъчно запаси от ядрени заряди. Но не само това – създават се носителите на тези заряди – стратегическите балистични ракети, но също така се построяват и подводни ракетоносци. Още на 13 май 1946 г. Й. В. Сталин подписва Указ No 1017-419ss, който определя основните насоки на работа по създаването на ракетни технологии. Първото изстрелване на наземна междуконтинентална балистична ракета е извършено в СССР през август 1957 г. от космодрума Плесецк. Що се отнася до подводните ракетоносци следва да се каже, че през 1948 г. в Съветския съюз за първи път започват да се извършват проектни работи по разполагането на бойни ракети с голям обсег в подводници. Такъв проект става П-2. На подводните лодки от типа П-2 са разположени 12 балистични ракети Р-1 и 51 самолети-снаряди/крилати ракети (от типа „Ласточка“ (10х). Успешни изпитания на пуска на това ракетно оръжие се осъществява през 1953 г.

Върхът на подобна надпревара във въоръженията става 12 август 1953 г., когато на полигона в Семипалатинск е изпитана РДС-6с – първата съветска водородна бомба. Тя става и първата в света водородна бомба, готова за практическо военно използване. Така политическото и военно ръководства на САЩ започват постепенно да осъзнават, че един тотален ядрен конфликт със СССР ще бъде „игра“ с минусов резултат и за двете страни. Тъй като всяка от двете може да гарантира на другата пълно разрушение, т.е. т.нар. „гарантирано взаимно унищожение“.

Именно това новосъздало се положение води до смяна на цялата концептуална платформа, въз основа на която се изграждат плановете на Запада, в лицето на САЩ, за победа над, разрушаване и унищожаване на многолетния опонент, вековния антагонист – Славяно-православната Кирилска цивилизация, която в дадения момент е представена от СССР. Такава нова стратегия става т.нар. „Харвардски проект“. Съгласно публикуваните по-късно данни за този проект става ясно, че това е разгърната програма за унищожаване на СССР и социалистическата система като цяло, състояща се от три части или етапи: „Перестройка“, „Реформа“ и „Завършване“. Тази програма се основава на концепция, която много по-късно ще стане известна като „Хибридна война“. Същата не отменя основните причини, характера и целта на традиционните войни, включително т.нар. „тотална война“. Същността на войната и на най-новите т.нар. „хибридни конфликти“, както и преди, остава „продължението на политиката с други средства“. При което тези конфликти продължават да носят смъртоносен характер. Важна особеност на «хибридните войни», в сравнение с традиционните или по-точно конвенционалните, е, че се прилага целия диапазон на налични невоенни форми, средства, методи и технологии за борба, действие и противодействие. Изключително важно е да се разбере, че като правило гореспоменатите форми, методи и средства много често се използват „интегрирано“ – паралелно или последователно.

• Включване наред с конвенционалните на нетрадиционни военни средства и действия - наемници и „купени бойци“ (псевдопартизански и диверсионни формирования и групи за саботаж), казано с други думи „приватизация на насилието“;

• Ключов момент при воденето на „хибридната война“ е използването не просто на политически, етнически, религиозни, социални, икономически, културни и прочее различия, както и на хора, стоящи зад тези различия. Тук става дума не само за активното създаване на агентурна и забележете „неагентурна“ мрежа сред притивниковия стан. В рамките на „хибридните войни“ една основна задача става „завербуването“ на части от, а понякога и на цели кръгове сред управляващите на противниковата страна, за постигане на собствените цели. Именно това е важно условие за победа в „хибридната война“. При което не е задължително тези кръгове да осъзнават и разбират в пълна степен по какъв начин и в каква посока са използвани. В тази връзка важен момент става „монтирането“ на управленски, на лидерски позиции на личности с ниско равнище на обществена отговорност или такива с тежки форми на зависимост от пари, близки хора, нечестно минало и т.н.;

• В крайна сметка наблюдаваме изчезване на класическото разбиране за фронт и въоръжен конфликт. Излиза се извън рамките на традиционния образ на войната. Понякога не е напълно ясно откъде идва заплахата и кой е истинският враг. Това обаче не означава, че последствията от победата над противниковата страна чрез технологията на „хибридната война“, са по-малко разрушителни за нея, отколкото при воденето на конвенционален въоръжен конфликт. Една важна причина се крие във факта, че като правило, при осъществяване на „хибридна война“ обществото на противниковата страна не осъзнава изцяло, че срещу него се води война. Съответно не настъпва необходимото при водене на война равнище на мобилизация на общественото съзнание и на държавните усилия. Това е особено вярно, когато вътрешни кръгове и сили съзнателно или не, користно или поради заблуда, активно участват в „хибридната война“ срещу собствената си държава и общество, като представят врага за приятел и обратно, приятеля за противник.

Като част от „Харвардския проект” е „дълбокото разбиране“ на СССР. На фигурата е показан Наръчник за интервюта на граждани на СССР напуснали страната. Целта на тези интервюта е да се получи информация за силни и слаби страни на Съветското общество.

В случая ключовата цел на „Харвардския проект“ е унищожението, по думите на тогавашния президент на САЩ Роналд Рейгън, на „Империята на Злото“. Проектът, както се каза по-горе, се състои от три етапа.

Следва