Продължение от брой 39 Първият етап от „Харвардския проект“ е от 1985 до 1990 г., когато ще се осъществява „Перестройка“-та. Същата предвижда: Под лозунгите за „Гласност“ провеждането на къде прикрита, къде открита, антисъветска и антикомунистическа пропаганда и фалшификации; Под лозунгите на „борба за социализм „с човешко лице“ и срещу „тоталитаризма“ постепенна подготовка за преформатиране на политическата система на т.нар. „държавен социализъм“ в политическа структура на перифериен капитализъм; Под лозунгите за „пазарна икономика“ и срещу „централизираното планово стопанство“ подготовка на реформи за преход от социализирани форми на собственост към частнокапиталистически такива, т.е. „от социализъм, постигнал къде средно, а къде високотехнологическо равнище на развитие към нискотехнологичен, суровинен модел на капитализма“. „Перестройка“-та трябва да се ръководи от един „вожд“, ако е възможно даже това да бъде първият ръководител в партията – Генерален или Първи секретар, или пък първият държавен ръководител. Вторият етап – „Реформа“-та, т.е. за периода от 1990 до 1995 г. има за цел: • Ликвидация на Варшавския договор, на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) и в крайна сметка на социалистическа система в Източна Европа; • Ликвидация на КПСС и на СССР, както и премахване на патриотичното социалистическо съзнание; • Ликвидация на органите на държавната сигурност. „Реформа“-та трябва да бъде ръководена от други лидери на предишните източноевропейски социалистически страни или републики на СССР, които може и да имат партиен произход от бившите комунистически партии, но трябва да са се изявили като „демократи-реформатори“. А още по-добре е ако произходът им е от „дисидентите-демократи“. Третата част на „Харвардския проект“ наречена „Завършване“ е планирана за осъществяване през периода 1996-2000 г. Тази част на проекта е насочена основно към Руската федерация. Тя включва: • Ликвидация на всички социални права за трудещите се, които им бе предоставил социализмът като право на достоен труд, право на безплатно образование и безплатни медицински грижи, премахване на съветските идейно-политически основи в армията, дипломацията, органите на вътрешните работи, системата на образование и култура и т.н. На тяхно място се въвеждат ценностите на капитализма; • Тотална приватизация на общонародната собственост във всички сектори – селско стопанство, промишленост и услуги, и почти всички отрасли, включително отбранителната промишленост. Изграждане на добри пътища до морските пристанища, по които суровините и богатствата на Русия трябва да бъдат изнесени в чужбина; • Ликвидация на Руската федерация като единна държава и разделянето и на отделни части, враждебно отнасящи се помежду си. „Завършването“ следва да се ръководи от нов политически лидер, доказал се като ярък представител на „петата колона“, на компрадорския елит на страната. Третият етап, обаче, не завършва така, както е планиран, което инициира нов, т.нар. „Хюстънски проект“, насочен изключително към Руската федерация. „Хюстънският проект“ Анализаторите, когато коментират неговите цели обикновено цитират думите на човек, смятан за един от неговите основни създатели – Збигнев Бжежински. Последният като почетен гражданин на град Лвов, на закрито заседание на американо-украинското съвещание, изрича, че „... новият световен ред, при хегемонията на САЩ, се съдава срещу Русия, за сметка на Русия и върху руините на Русия. Няма съмнение, че Русия ще бъде разпокъсана и под опека.» (в. „Советская Россия“, 20 юни, 2002 г.) „Хюстънският проект“ предвижда Русия да не се третира като единна държава. Тя следва да бъде разглеждана като редица от малки държави и разработка на различни политики за отделните й разчленени части. През 2000 г. в САЩ е разсекретен и публикуван доклад на ЦРУ „Global Trends 2015“ (Глобални тенденции 2015). В същия този доклад се прогнозират вероятните очертания на Руската федерация през 2015 г. Отбелязва се, че числеността на населението ще спадне от 146 милиона до 130 милиона. Подчертава се, че „Промяна на демографията, хронични икономически трудности и продължаващи въпроси относно управлението ще ограничи способността на Русия да проектира своята власт отвъд бившите съветски републики.... Централизацията на Русия ще продължи да намалява и до 2015 г. „Евразия“ ще бъде географски термин, който няма обединяваща политическа, икономическа и културна реалност“ Съвети към президента Байдън за нова американска стратегия по отношение на Русия: Така или иначе, но тези прогнози или по-точно планове на ЦРУ досега не са се сбъднали, както и реализацията на самия „Хюстънски проект“. Точно обратното – след Мюнхенската реч на Путин през 2007 г. РФ бавно, но неотклонно се „върна в играта“. Затова днес може да се говори за глобалния геополитически триъгълник, в който влизат освен САЩ и КНР несъмнено и Русия. Но дали САЩ продължават с реализацията на „Хюстънския проект“ или с някакъв друг подобен актуализиран план? На фона на сегашните действия на американската администрация по отношение на РФ, може да се направи заключение, че такава политика продължава да е в сила. За това ни напомня една съвсем скорошна публикация в „National Interest” от 28.04.2021 г., озаглавена „Джо Байдън има нужда от нова стратегия за Русия“ написана от проф. Айвън Саша Шихан, изпълнителен директор на Школата по обществени и международни отношения на Университета в Балтимор. В тази статия се подчертава, че „...руската икономика демонстрира устойчивост пред санкциите на САЩ, наложени в отговор на намесата в изборите и кибератаките, а Кремъл не показва признаци за смекчаване на позициите си, когато става въпрос за САЩ. Напротив, руските хардлайнери стигат до заключението, че няма какво да се губи в отношенията със Запада и перспективата за нова студена война само засилва тяхната решителност. За да стабилизират двустранните отношения, американските служители трябва да възприемат по-дългосрочен поглед, като следват стратегия по отношение на Русия, която да е подобна на американската политика в разгара на съветското влияние...“ В тази връзка се припомня, че „Преди четиридесет години Съединените щати направиха възможно най-много, за да помогнат на опозиционните лидери като известния Нобелов лауреат Андрей Сахаров и откровения критик на комунизма Александър Солженицин. Но в крайна сметка Михаил Горбачов - а по-късно и Борис Елцин – демонтираха войнствения режим и сключиха мир със „Свободния свят“. През 2020-те най-доброто средство за избягване на нова студена война е новата Перестройка (преструктуриране) - организирана от лидер, който може да извърши така необходимите реформи и да подобри отношенията със САЩ и Запада. Наивно е да мислим, че промените в управлението от този мащаб някога могат да бъдат контролирани от някой, който понастоящем няма влияние в къщата, построена от Путин.“ (пак там). Оттук се правят изводите, че не хора като Алексей Навални, но даже и такива „прозападни либерални лидери“, например, Дмитрий Медведев, Анатолий Чубайс или Александр Волошин, не са достатъчно добри. Но затова определено се препоръчва Алексей Кудрин, ръководител на Сметната палата, бивш първи вицепремиер и два пъти министър на финансите. Професор Шихан го рекламира като „отдавнашнен привърженик на свободната търговия и демокрацията, който има заслужена репутация на либерално реформаторско и независимо мислещо лице... Кудрин също има репутация на искрен защитник на пазарите и на разумно данъчно-бюджетно управление. Освен това той е от вътрешния кръг на Путин, заслужил доверието на най-близкото обкръжение иа президента за времето, когато е министър на финансите повече от десет години. Даже силовите служители и босовете във военното ведомство дълбоко го уважават...“ (Пак там). В заключение ще кажем, че подобни съвети на американските експерти свидетелстват, че в САЩ смятат, че успешната стратегия на „хибридната война“ може отново да проработи. Дали тези „надежди“ ще се осъществят, ще покаже бъдещето . Но не бива да се забравя, че реализацията на такива „надежди“ зависи и от руската страна... Дали пък няма да влезе в действие поговорката, че „Умният човек два пъти не се спъва на един и същи камък“?