Нова Зора

Терминаторът, който причини колосални щети, но който вече принадлежи на миналото

Документалният филм „Белият кит“, беше пуснат по NTV в рубриката „Извънредна ситуация. Разследване“, и в нея отново оживя помръкналата фигура на Джордж Сорос.

Финансовият спекулант, с брилянтна слава, придоби световна известност, когато стана лице на глобалната атака срещу британския паунд, която осуети първия опит за въвеждане на европейската валута Екю. Вторият негов опит беше при сегашното евро. В значително орязана форма, без Англия, втората икономика на Западна Европа, той, седем години по-късно, почти успя. Първият му опит да срине европейска парична интеграция беше триумф не толкова на уменията му във финансовите спекулации, колкото на САЩ, които умишлено се стремяха да забавят появата на нов конкурент и да внушат, че по отношение на долара, еврото ще е валута от второ качество. Така Сорос изигра ключова роля в този важен акт на глобалната конкуренция. Той ограничи самонадеяността на европейците и им показа тяхното място в сянката на САЩ.

В Русия Сорос беше запомнен с активното подпомагане на учени, които бяха хвърлени в абсолютна бедност от либералните реформатори: професорите получаваха тогава по-малко от $20 на месец, срещу неговите $500 долара, а понякога и повече. И те  често получаваха  възможност да напуснат Русия, отправяйки се на Запад, където оценяваха техните способности и разработки. В агонизиращата страна, пленена от либералите, много от тези специалисти щяха да бъдат обречени на физическа или най-малкото на професионална смърт. Чак много по-късно се разбра, че за Запада и неговия представител Сорос, въпросът не е в спасяването на хора, а в организирането на износ на най-ценните идеи и умове от страната, а често и за вулгарен индустриален шпионаж.

В края на 1990-те години Сорос трансформира своята дейност и измести центъра на тежестта към създаването на обществени структури, насочени към унищожаването на държавите, които не отговарят на западните стандарти. Той се съсредоточи в издигането на властови позиции на  подбрани марионетки, за които главното изискване бе да се съгласяват с всичко предварително. За това бяха създадени младежки структури, обучени бяха бойци, но най-важното беше, че бяха изградени интелектуални мрежи за преформатиране на съзнанието. И това не са само млади хора, много от които, за съжаление, продължават да функционират по един спокоен начин в днешна Русия (както беше показано във филма).

Вече става все по-очевидно, че Сорос всъщност не е „волен“ пират, и че в буквален смисъл той е подкрепен от цялата мощна организация на Демократическата партия на САЩ, Държавния департамент и специалните служби. Документалният филм „Белият кит” показва свалената от хакерите и обнародвана кореспонденция с Джеф Холщайн, служител и най-близък сътрудник на Сорос. Формално поста на Холщайн във фондацията на Сорос е нещо като „старши политически съветник за Евразия“. Оказва се обаче, че той редовно докладва на чиновниците от правителството на САЩ за движенията на своя шеф и за неговите грандиозни планове. Публикувано е писмо, адресирано до редица настоящи американски политици, включително и до Виктория Нуланд (сега заместник-ръководител на Държавния департамент) и Ерик Чиромело - аналитик от ЦРУ и бивш служител на Съвета за национална сигурност на САЩ, който е работил в Администрациите на президентите Обама и Тръмп като офицер от разузнаването. Г-н Холщайн докладва за срещата на своя шеф с Йоханес Хан, един от еврокомисарите: „Искам да ви информирам, че г-н Сорос се срещна с Йохан Хан в Брюксел днес, и един от въпросите, който той повдигна беше за отложената либерализация на визовия режим за Грузия и впоследствие и за Украйна. Той призова Хан да апелира към членовете на ЕС да ускорят този процес“.

„Ще се радвам да обсъдим това по телефона, Джеф“, любезно отговаря Виктория Нуланд и изразява пред Холщайн надежда, че „Джордж Сорос ще помогне“.

Как помага Сорос, вече много страни са разбрали чрез собствения си печален опит. Тъкмо изплувалата кореспонденция на Холщайн с официални лица от външната политика на САЩ обаче помогна, до голяма степен,  да се види очевидната намесата на Сорос във вътрешните работи на страните от бившия Съветски съюз. Най-пресният пример е победата на президентските избори в Молдова на Мая Санду. Публично известно е, че за неин кръстник буквално се смята Сорос.

Между другото, не бива да се заблуждаваме от „преквалификацията“ на Сорос, когато той премина от атаките в икономическата сфера от 1990-те години, към атака на обществените структури. Сега самият той, без да се стеснява, признава, че всичките му инвестиции в различните страни се възвръщат с печалба. И че той преди всичко прави пари. Всъщност Сорос, на първо място винаги поставя този „прекрасен бизнес“. А след като натрупа състояние от конфискацията и комерсиализацията на чужди интелектуални постижения и след като опита вкуса на кръв, той започна да изкормя цели страни, чрез мащабните финансови спекулации, с които сваляше техните правителства. След въвеждането на своите структури в една държава, Сорос се заема да организира в нея гражданска война или поне държавен преврат, с които довежда на власт огладнели компрадори или безсмислени политици, готови да служат на външните господари срещу своя собствен народ.

Участието му в смяна на правителствата нагледно обяснява новите реалности. В слабите страни с разрушена икономика - просто изчезват парите, върху които може да израсте нова, независима политическа прослойка. Това принуждава местните политици да търсят външни господари, на които да се продадат. Сорос е идеалния образец за представител на тези господари и той побеждава местните патриоти просто, защото в техните страни вилнее икономическата разруха и няма никакви ресурси, за да се противопоставят на външна агресия.

Демокрацията в тези страни се превръща в инструмент на колониалното управление, тъй като по своята същност тя дава властта на най-значителната, обикновено външна сила в обществото. Такова по същество е правилото в разрушените малки държави и общества.

В Русия това не се случи. Подобно на много минали завоеватели и при Сорос „нещо се обърка“. Неговият план за разрушаване на страната с обичайния „цветен“ хаос от 2017 г., откровено се провали и залогът на Запада върху редица значими фигури (като Ходорковски например), се оказа пробит.

В това не малка роля изиграха и мащабите на Русия, както и наличието на вътрешни ресурси за формиране и подкрепата на собствен елит, разбира се и политическия разум, и ефективността на руското ръководство.

Друго нещо обаче е не по-малко важно от промяната в историческите позиции на световния финансов капитал, към който принадлежи Сорос. След като се появи цифровият капитал като средство за спасение в предстоящата глобална депресия, спекулантите си създадоха своя собствен гробар.

Спекулативният капитал, привидно завладял целия свят, сега се стопява в своята празнота, и губейки своето значение, ведно с него, бързо губят своята значимост и ударните му представители като Сорос. Наистина, той все още може да причини колосални щети, все още е запазил своето влияние и все още може да унищожи държави, при наличието на достатъчно ресурс, но Сорос вече принадлежи на миналото. И защото осъзнава това, той би бил отчаяно агресивен. И ще иска да влезе в историята като победител, а не като завоевател, счупил подобно на други, зъбите си в Русия. И ако не искаме да станем неговата последна жертва, ние трябва да бъдем невероятно бдителни, активни и изобретателни.

Иначе би било двойно по-обидно: да станеш жертва на един труп!

Превод: Минчо Минчев