Нова Зора

Нищо лично: Какво Турция възнамерява да направи с Русия

В края на миналата седмица, в деня след срещата на върха в Истанбул и приемането на декларацията „Визия за тюркския свят до 2040 г.“, Турция постави началото на „Карта на турския свят“. С нея се снима не президентът Ердоган, а Девлет Бахчели, лидерът на турската Партия на националистическото движение, по-известна като „Сивите вълци“. Огромният тюркски свят* се простира от Северния ледовит океан до България, включително една трета от Русия — от Дагестанска и Оренбургска област до Алтай и Якутия — почти двадесет федерални образувания.

Да, „Сивите вълци“ са дясна националистическа партия, която няма голяма подкрепа в Турция, но може би това, което на тях им е на езика, е в съзнанието на Ердоган? Все пак миналата седмица в Истанбул Тюркският съвет беше преименуван на Организация на тюркските държави — ето го гръбнакът на бъдещия велик Туран, огромна евразийска империя, която може да се превърне в реалност, опустошавайки Русия! Ние уж сме приятели с Ердоган, продаваме му С-400 и строим тръбопроводи — а трябва да се противопоставим на заплахата за нашите интереси и за самата цялост на Русия.

Такава реакция не е необичайна в Русия. И дори не толкова към споменатата карта, а към срещата на върха на самата Организация на тюркските държави (ОТД). Турция се ангажира сериозно с тюркския свят веднага, след разпадането на Съюза: през 1992 г. е свикана първата среща на върха на тюркскоезичните държави — Азербайджан, Казахстан, Узбекистан, Киргизстан и Туркменистан. Всички, освен последната, сега са част от ОТД — туркмените присъстват в нея като наблюдател, както и унгарците.

В изказване на срещата на върха в Истанбул Ердоган обясни преименуването с факта, че то ще укрепи организацията по-енергично, както и „Визията за тюркския свят до 2040 г.“, в която се определят нейните цели. От премахването на търговските бариери до хармонизиране на културните, младежките и образователните политики, създаването на нови трансконтинентални коридори от Китай до Европа и общо информационно пространство, до засилване на политическата солидарност и взаимната подкрепа по жизненоважни въпроси от национален интерес, както и регионални и глобални въпроси. И най-важното нещо е популяризирането на обща тюркска идентичност. Какво още трябва, за да се осъществи великият Туран?

Вярно е, че „Визията“ говори за споделената идентичност като „източник на културно богатство“, но какво ще стане, ако всичко това свърши с една обща армия? Изпреварвайки опасенията, Ердоган говори за факта, че „Организацията на тюркските държави не трябва да безпокои никого. Напротив, народите трябва да се стремят да бъдат част от тази възходяща структура, основана на историческата общност. Тази организация е платформа за развитие на междудържавните отношения.“

Кой е поканен от турския президент? Може би Украйна, която отдавна иска да стане наблюдател в организацията? Или все пак Русия, родината на много от тюркските народи? Русия не е тюркска държава, но тюрките са важна част от нашата държава в продължение на векове. Започвайки с татарите и завършвайки с якутите. Десетки тюркски народи живеят в Русия на историческите си земи, още милиони тюрки (от азербайджанци до киргизи) са граждани на Русия, а милиони други идват при нас, за да изкарват хляба си.

Подобно на руския свят, тюркският се отнася до ключови световни цивилизации — и разбираемо е желанието на турците, които до преди сто години са имали Османския халифат (т.е. те са били владетели на голяма арабска част мюсюлмани), да засилват влиянието си в света чрез опора върху сродните народи. Още повече, че  разпадането на СССР даде на Турция уникален шанс: народите, които са били част от Руската империя от векове, случайно се оказаха собственици на независими държави. Да, по стечение на обстоятелствата  не тюркските републики сринаха Съюза, те се оказаха по същество изхвърлени от него. Неслучайно идеята за Евразийския съюз първоначално идва от казахстанския президент Назарбаев — а реинтеграцията на постсъветското пространство в момента, се приветства от повечето централноазиатски републики.

Русия зачита тюркските интереси и разбира мотивите на Турция. Ние не сме против сближаването на тюркските народи, но в същото време ще защитим интересите си много твърдо. И те са ясни: тюрките, живеещи в Русия, не са само граждани на Русия, но и част от руския народ. Техният политически, икономически, културен и религиозен живот трябва да бъде руско-ориентиран — т.е. свързан с малката им родина и Русия като такава. Турция може да използва пантюркисткия фактор (подобно на панислямския, работейки с  „Братята-мюсюлмани“**), за да укрепи политическото си влияние в различни части на света, но не и в Русия. Нищо лично — само държавни интереси.

Руснаци и турци, славяни и турци ги свързват вековни отношения. Православните и мюсюлманските, руските и турските цивилизации, са живели рамо до рамо в продължение на векове, воювали помежду си, търгували, формирали съюзи, карали са се и са се сближавали. Случвали са се всякакви неща, включително постоянни опити на западните, предимно англосаксонски сили да насъскват нашите два народа и държави. При Ердоган Турция се отказа от безсмислените надежди за европейска интеграция и поиска отново да стане лидер на ислямския свят, използвайки за това включително и тюркския фактор. И това е мястото, където има чудесна възможност за  външните сили да играят — тези, които са заинтересовани отново да насъскват турци на руснаци.

В съперничеството за Закавказието и Централна Азия, нека спорят помежду си или дори да се бият. Русия със сигурност няма нужда от него, нито пък Турция. И ние имаме достатъчно възможности да се развиваме и укрепваме заедно. Във всеки случай Централна Азия ще остане зоната на влияние и интереси на Русия — минимум военна и икономическа! Процесите на интеграция в Евразийския съюз нямат алтернатива за същите централноазиатски държави и Русия няма да играе игри с никого.

Укрепването на Турция не е пряка заплаха за Русия и дори плановете за укрепване на тюркския свят могат да бъдат свързани с руските интереси. При две условия: твърдото и последователно твърдение на Русия за нейния цивилизационен суверенитет, включително от тюркските елити в нашите национални републики и нейните интереси в тюркската част на постсъветското пространство.

И ако турците ясно разбират простия факт, че трябва да залагат не на отслабването, а на укрепването на Русия, надеждите, че успехът на тюркския свят може да бъде постигнат чрез изтласкване или разпад на Русия, трябва бъдат оставени като опасни и празни мечти. Освен това, в предстоящия свят на трансхуманизма турците и руснаците имат много повече общо, отколкото изглеждаще преди: традиционализъм, патриотизъм, интелигентен консерватизъм, реални семейни ценности.

Ако турците са готови да се присъединят към Русия в бъдеще, трябва да поканят страната ни да се присъедини към Организацията на тюркските държави като наблюдател. И да се подготвят да кандидатстват в самия Евразийски съюз, особено след като по едно време Ердоган е казал на Назарбаев, че иска да направи това.

А сега на срещата на върха в Истанбул, турският президент изрази надежда, че ще дойде време, когато слънцето отново ще започне да изгрява от Изтока, като се има предвид, че тюркските страни са наоколо от хиляди години, остават център на културата и цивилизацията. Но за да останете будни за възхода на един нов свят, трябва да изберете правилно този, с когото да го посрещнете.

*Заглавието е на редакцията на „Нова Зора“

**Терористична организация, забранена в Русия.

Превод: Гияс Гулиев