Нова Зора

…и над нас сега се спуска здрачът,

който бавно се превръща в мрак.

Андрей Андреев

Не остават много дни и нощи,

но все тъй езиците шептят

безнадеждни отговори: кой ще

извърви безкръстния ти път,

кой през Дунав с песен ще премине,

кой на Вола с братския куршум

няма в кобен час да се размине –

знаеш кой, но имай го наум

и привършвай вече тоя смешен,

тоя страшен, тоя горък плач –

мракът иде див и безутешен,

нищо, че сега е още здрач;

нищо, че все още теб не пеят,

че народът не издава звук,

нищо, че предателствата зреят –

(то кога е зряло друго тук?),

нищо, че ни Господ, ни господство

не помогна – всичко отшумя,

а  царуват все лъжа и робство

в тая пуста, спяща в мрак земя.