Нова Зора

Слово на д-р Костадин КОСТАДИНОВ, председател на ПП „Възраждане” и на парламентарната група

Уважаеми сънародници!

Обръщам се само и единствено към своите сънародници! Защото всички в тази зала, независимо от временно дадените ни власт, постове и позиции, трябва да сме преди всичко едно – българи!

От днес започва да тече последният срок, в който България ще може да се оттласне от дъното. Длъжни сме пред своя народ да изправим на крака държавата ни, която е оцелявала винаги досега, защото т.нар. политическа класа успя да я доведе до унизително положение, в което нашата Родина, разпъната между великите сили, просто да не може да си поеме дъх.

Днес народът ни заслужава нови, решителни и откровени водачи и е крайно време българската политика да бъде направлявана от мъже, а не от мижитурки!

На българския народ му писна от страхливи и сервилни управляващи.

Когато създавахме нашата организация без колебание реших да я нарека „Възраждане”. Защото в тази едничка дума се събира всичко, от което народът и земята ни имат нужда.

Народ и земя, които много от вас в тази зала и още повече извън нея – кукловоди на едно дългогодишно национално предателство – продавате за жълти стотинки. Земя, по която хората умират все повече и се раждат все по-малко. Плодородна земя с вносни храни и вносни ценности, вулгарно и цинично маскирани като „неизбежна модерност”.

Но България има имунна система! България има своите безстрашни синове и дъщери. Хора с памет. Хора, които искат достойно бъдеще! Хора, решени да се борят за него! Хора, които не искат да изпращат децата си по терминалите на летищата! Търсих – и намерих! – хора като мен. Те са смели. Непримирими. И ги поведох, за да мога да съм днес тук с 12 от тях, но с нас навън са още 127 000. И ще ставаме все повече.

Хората ни повярваха и ни се довериха, защото чуха мислите си на глас!

Ние, 13-те, НЕ представляваме само 13 избирателни района в България.

Ние сме българите от Кърджалийско, Търговищенско, Шуменско, Разградско и всички останали хубави български области, които бяха оставени сами десетилетия наред на произвола на политическия башибозук на ДПС. Ние сме българите от Америка, които избягаха с пълни от сълзи очи и празни джобове, и обрекоха децата си на емигрантска съдба. Ние сме българите от Австралия, които шофират часове наред всяка неделя, за да водят децата си на българско училище! Ние сме българите от западна Европа, които се грижат за чужди болни майки, докато техните умират тук сами! Ние сме българите, които чистят чужди домове, докато техните пустеят! Ние сме българите, които не искат повече да се грижат за чужди градини, докато в техните дворове никнат бурени! Ние сме българите, които работят неуморно, печелят награди, постигат върхове в своите области и се гордеят, че са родени тук! Ние сме българите, чиито родители са принудени да гледат внуците си през екраните на компютъра! Ние сме децата на пенсионерите, които едва надничат от “прага на бедността” – циничен, кух термин, от художествената статистика.

Ние сме разделените от евтини полети и евтина работна ръка изпращачи на летището. Ние сме родителите на децата, затворени насила в домовете си трета учебна година. И на онези деца, за които няма детски градини, защото родителите им са заставени да се преместят в задъхващата се столица, ненамирайки работа и препитание в родните си градове.

Ние сме българите от Македония, от които някои от вас сте готови да се откажете, както всички преди вас! Ние сме българите от Западните покрайнини, които винаги забравяте, но те самите никога не забравиха корена си!

Ние сме българите от Одринска Тракия, Северна Добруджа, Беломорска Тракия, Беломорска Македония, Мала Преспа, Корчанско, Голо бърдо, Гора и Поморавието – старите ни земи, които и днес говорят на български. Ние сме потомците на българските бежанци в Банат, Трансилвания, Влашко, Молдова, Бесарабия, Крим и Приазовието!

Ние сме ограбваните, презираните, управляваните. Ние сме тези, които казват стига!

Много от вас, които седите срещу мен днес тук, дължите столовете си на страх – дотолкова, че страхът в тази зала буквално може да се усети във въздуха! Дължите удобните си кресла и мерцедеси на страха, който казва “Не искам да загубя работата си в администрацията”. На страха, който казва “Не искам да загубя поминъка си”. На страха, който казва “Не искам да загубя бизнеса си”. Стъпвате върху страх и владеете чрез страх!

А най-лошото от всичко е, че хората, които полагат клетва да се ръководят във всяко действие от интересите на народа ни, в голямата си част са напълно лишени от срам и съвест. Но не можете вечно да лъжете, крадете и да изнудвате. Не може вечно да минавате между капките на историята. Защото на всички ни писна българският народ да бъде обиждан, ограбван, унижаван. Българите, които подкрепиха „Възраждане”, хората, които ще стават все повече, не се страхуват! Притиснат до стената, човек има два избора - да се подчини и примири или да се опълчи. Ние, възрожденците, се опълчихме. И сега сме тук!

Тук сме, за да кажем, че не искаме повече България да е васална територия, лишена от собствена политика, мнение и решения! Тук сме, за да се борим с демографската катастрофа и да започнем демографска регенерация на България! Тук сме, за да кажем, че няма да търпим ограничения, маски, дискриминации, принудителна или задължителна ваксинация с експериментални субстанции, и ще искаме премахването им. Сертифициране на отнети граждански права – така виждаме ние дамгосването на хора против техния личен избор, уж за тяхното собствено здраве и сигурност, и ще се борим срещу този фашизъм с всички възможни средства! Тук сме, за да кажем не на „Зелената сделка“ и да работим за развитие на българската енергетика чрез модернизация на съществуващите тецове и довършване на АЕЦ „Белене“. Тук сме, за да защитим българския национален интерес във втората българска държава в Европа – Македония. Тук сме, за не допуснем под каквато и да е форма Истанбулската конвенция в България, както и да освободим страната си от чуждите военни бази, каквито в Родината ни не е имало дори и когато е била окупирана след Първата и Втората световна война.

Заради всичко това знам, че няма да простите на „Възраждане” смелостта и решителността, борбата ни за независимост! Защото сте посветили живота си на това да бъдете организатори на собствената си зависимост. На раболепието, чуждопоклоничеството и културното генно инженерство. На подигравките към идентичността, историята, традициите и културата ни. За вас е срамно да си българин и е за предпочитане да сте обслужващ персонал на чуждите интереси, абдикирайки от управлението на собствените.

Като историк обаче ще ви кажа, че историята не остава никому длъжна! За предателите на Родината краят е винаги позорен. Заклевам се, като един от милионите български мъже, че няма да отстъпя и сантиметър назад в битката за българските национални интереси, защото искам децата и внуците ми да останат в България и да се гордеят с мен и с онова, което ще оставя след себе си!

България заслужава добро управление, отговорно управеление, съвестно управление. Българите заслужават качествено образование, здравеопазване и социални политики! Българите заслужават справедливо заплащане за труда си! Време е обирът на нашето бъдеще да спре!

Не искам повече да виждам разруха, а „Възраждане”, и всеки, който мисли като мен, е добре дошъл! Нито един българин не е излишен във време на криза, упадък и униние. Положение, до което нашият народ беше доведен с дългогодишни целенасочени, осъзнати предателски действия и престъпни бездействия.

В завършек ще ви припомня думите на безсмъртния български поет Гео Милев от неговата поема „Септември“:

Глас народен:

Глас божи!

С хиляди ножа

прободен

народ -

затъпен

унижен

по-нищ и от просяк,

останал

без мозък

без нерви -

въстана

из мрака тревожен

на своя живот

- и писа със своите кърви:

СВОБОДЕН!

Време е България отново да стане свободна и независима държава! Време е пак да почнем сами да пишем историята си! Време е за Възраждане!

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!