Не бих искал покоя му да смутя. Но отново оная Голгота като призрак дойде с февруарския сняг и със страшния плач на Ботев. Февруарският сняг! Аз през него вървя. Виждам ризата бяла във мрака. И вие в гърдите ми онзи звяр, който ближе раните на юнака. Българийо - моя гореща сълза, дето все си оставаш неизплакана, как бих искал като вълк да прегриза онова черно въже над Дякона.