Нова Зора

Проф. Иво Христов пред Васил Василев в предаването „Не се страхувай” - телевизия „Евроком”, 15.02.22 г.

Васил Василев: Да се върнем драги зрители към положението у нас и напрежението между НАТО и Русия. Ще разговаряме с предпочитания събеседник проф. Иво Христов. Предпочитан, защото всяко едно от неговите участия в „Не се страхувай” се следи от 60-70-80-100-200 хиляди души. Дори едно от тях има с 228 хиляди гледания в „Ютуб”.

Но да покажа първо последната му книга „Български правни метаморфози“ на издателство „Изток-Запад”, 2022 г. Много сериозен труд. Появата на този текст, пише авторът е продиктуван от две обстоятелства: Състоянието на правовия ред и водещите интерпретации за това състояние. Проблемът не се третира като мащабен социален проблем, а като въпрос от техническо и персонално естество. Той казва: „Намирам тези интерпретации не само за погрешни, но и за умишлено погрешни.”

Няма да говоря за книгата повече, оставям на автора да я представи.

В. В.: Проф. Христов, вие казвате, че представите са умишлено погрешни. Предполага ли това, че целия път, по който ние сме били насочвани и държани и водени е бил умишлено погрешен?

Иво Христов: Да. Комбинация между перверзно съчетание на манипулация и глупост. Това е всъщност кратката дефиниция за българския преход. В това отношение ние не правим изключение. Между другото същото беше характерно и за бившия Съветски съюз, както и за основните републики, които се създадоха там, след умишленото му разпадане. Така че, да, глупост и умишлена дезинформация. Това е факт.

В.В: А защо в България не се намериха сили, които да се противопоставят на това умишлено разрушаване? Защо бяхме толкова слаби?

Виждаме, че все пак в другите бивши соц.-страни от Варшавския договор, всяка една от тях намери своя път и успя да се укрепи. И да си стъпи на краката. Ние като че ли най-много потънахме?

Ив.Хр.: Защото, г-н Василев, да ви го кажа с думите на покойния ми дядо – ние сме, поне аз съм, първо поколение, което обува обувки. Защото баща ми е тръгнал бос. Сиреч, не можеш да прескочиш и да излъжеш историята. Защото да речем спрямо държави като Чехословакия, като Унгария, дори като Полша, ние сме на цивилизационни бездни от тях в много отношения. Мисля, че съм имал възможност да го кажа и във ваше предаване: бях поразен, когато в Любляна, в Словакия, влязох в Градската катедрала и там ми показаха органа, на който е свирил Бах! (Ние по това време спим). А сега вече по същество.

В България не се намериха сили, защото елитите, които имаха информацията и силата, всъщност извършиха този омерзителен преход за сметка на цялото общество. Те продадоха всичко. А тези, които са имали някакъв шанс да разбират за какво става дума, те не са имали нито информацията, нито ресурса. Българското население като цяло, ще го кажа направо, е индиферентно и не особено компетентно. То е лесно манипулируемо, което се показва непрекъснато вече 33 години.

В.В.: Опря ли ножа до кокала? Вие казахте индиферентно?

Ив.Хр.: Да. Опря до кокала. Дето се казва: „Всеки народ заслужава съдбата си”. Съжалявам. Очевидно е, че когато не разбираш къде отиваш, отиваш там, където не искаш. Голяма част от нашите хора просто избягаха оттук. Ние имаме най-голямата емиграция, като процент, от цяла Източна Европа.

В.В.: И тя ли беше умишлена?

Ив.Хр.: В известен смисъл да. Значи, първо разрушаваме страната, ликвидираме нейните военни, икономически, информационни и всякакви други ресурси. И на следващо място разрушаваме вашите връзки – геополитически, икономически, културни с единствената велика сила, която има полза да ни има. Това е Русия (СССР). На трето място, казваме вече лицемерно: „Ето, ние ви даваме възможност, свободно движение на хора, стоки, капитали“. Естествено като превърнем вашата страна в изгорена земя, къде ще отидете на друго място, освен да предлагате труда си буквално за жълти стотинки пак на господарите, които са разрушили тази страна. При нас ситуацията бе много перверзна, защото не е имало външна, физическа окупация. Тук не влязоха чужди армии, не дойде някакво наемно чиновничество. Не се появиха така да се каже физически колонизатори. Не можете да ги видите, да ги пипнете с пръст. Цялата тази работа се вършеше подмолно, тихомълком от нашите продажни елити, които се бяха наели да изпълняват тази функция. Между другото така англичаните са превзели Индия едно време. Индия е превзета от англичаните в сърцето на индийците. Така казва Маркс. Има едни писма, които той е писал за в. „Ню Йорк таймс“ относно Сипайското въстание, 1857 г. Така, че в България се случи точно това. Огромната историческа отговорност на българските елити е, че те продадоха страната си в името на, ще го кажа директно, ще използвам думите на Ботев: „защото са функция на дебелото черво”. В буквалния смисъл на тази дума. Българските елити са продажни, те са нискокултурни. Те също са първо и второ поколение с обувки. Не говоря за тендецията.

Изключително лесно придобиват слугински манталитет. В техните глави и за секунда дори не е идвала мисълта, да изречеш това, което преди няколко дни каза унгарския външен министър: „Може да си малък, но може да си горд”. Тези две инстанции са взаимоизключващи се. В голяма част в главите на българския елит те са сами на себе си комплиментарни!

В.В.: Казвате, продадоха страната ни. Има ли някакъв шанс при очертаващите се големи размествания на пластовете в световен мащаб, защото това нещо предстои? Въпрос на седмици, може би на месеци. Но той идва – ние да си откупим страната?

Ив. Хр.: Това ми е единствената надежда, тъй като ако се разчита на нашето население или на нашите елити, както се казва „От умрял писмо”. Очаквам все пак драматични, геополитически размествания и оттам да се отвори процеп – геостратегически прозорец от възможности, които, ако ние имаме все пак силата, куража и културата в неколцина останали хора с акъла си в тази страна, да се опитаме да се проврем през този процеп. А не да седим на завет до дувара и да чакаме да мине влака на историята. И после пак да плачем – „Маро, излъгаха ме”. Защото нашия народ е много силен по поговорките. И да го кажа директно „Сухо ду.. риба не яде”. Директно – не можеш да стоиш до полите на жена си и да очакваш да получиш свобода, материален, икономически прогрес, щом като си интелектуален мързел и си страхливец.

В.В.: Васил Левски го е казал: „Нашият народ обича свободата, но чака някой друг да му я поднесе на тепсия” (да му я занесе по къщята).

Ив.Хр.: И един друг българин, негов наследник - Гоце Делчев (това в момента за специалистите от Скопие) го е казал: „Ами какво да правим като сме си българи?” – в писмото до дядо Никола Малишевски.

В.В.: В света ври и кипи. И особено тук, около нас. На две крачки до нас. Но и в един доста по-широк диапазон. Цяла Европа всъщност е настръхнала. Какво очаквате да се случи?

Ив.Хр.: Има няколко начина за интерпретиране на ситуацията. Истерията, която Щатите инспирират, е очевидно грандиозното мероприятие: „Русия нахлува в Украйна”! И вие добре го илюстрирахте в анонса си. Тази истерия преследва каскада от цели: Първата, разбира се започва от най-малката и върви към най-голямата. Най-малката е да сблъска два най-близки народа – руския и украинския. Да не кажа, че са две части от един и същи народ. Да прокара през тях границата на кръвта (така ги наричат), да произведе от т.нар. украинци или малоруси „руските македонци“, които оттук нататък во веки да играят ролята на озлобено, пушечно месо срещу Русия. Да произведе агентура и пушечно месо, което да служи на англо-саксонските господари на света, срещу Русия.

Втората, много по-важна задача: Америка в момента осъществява грандиозното мероприятие по „Отвличането на Европа”, но не по Старогръцките легенди и митове. Европа през последните 20 години се опитваше да се еманципира от американския контрол – икономически и политически. Големия кошмар за Америка беше Европа да се сдобие със собствена военна и геополитическа субектност. Още по-големия кошмар беше да бъдат обединени европейските – разбирай германските, и частично френските технологични възможности, с огромните ресурси на Русия. Защото това обезсмисля всички правила на геополитиката, която, апропо е измислена от англосаксонците. Та ако хардленда, т.е. двете части на Европа, пише го в статията „Вкуса на историята”, се обединят с най-голямата като ресурс и територия страна, за американците няма да има място на този континент. А който не контролира Евразия, той не контролира и света. Следователно, в момента се осъществява превантивно мероприятие това да не се случи. Трябва да се сложи разделителната линия между тях. Както забелязвате, в момента Европа вече е стегната в юздите на мнимата или реалната причина за война. Това, което върви пред очите ни е в интерес на онези американки сили и средства в Източна Европа, които директно достигнаха до руския Лимес, до руската граница, нещо което буквално преди 6 месеца не беше възможно. Т.е. първо си измисляме причина, а след това действаме по предварително разработен сценарий. На следващо място, с монтиране на това уникално правителство в Германия, бяха прерязани всички опити за еманципация дори на европейските идеи, разбирайте германските. Просто не съм вярвал, че падението на Германия може да се превърне до такова срутище. На следващо място бяха прерязани опитите на Франция за някаква нова европейска политика. Видяхме как се държа Макрон в Москва. На следващо място, разбира се, по този начин се осъществява гигантска концентрация от държави и хора с икономически ресурс, върху който Америка може да паразитира 100-200 години. Тъй като всичко това е всъщност превантивна война, то не е нужно да се гърми непрекъснато за да я има. Ние сме във военно положение и сме във военновременна ситуация, но голямата битка всъщност ще бъде срещу Китай. И поради тази причина Китай трябва да бъде стратегически обкръжен. Той трябва да бъде лишен от тил – икономически, суровинен, военен. Да бъде лишен от такъв тил, това означава, че Русия на Путин не трябва да я има. Следователно Русия трябва да бъде вкарана в такъв военен конфликт, който да изцеди нейните сили, да разруши нейната икономика, да премахне режима в Москва, да сложат там марионетен режим, който след това да използва кръвта на руснаците, за да решават въпросите за геополитическото господство на англо-саксонците срещу Китай. Както стана по времето на Наполеон, както стана по времето на Първата световна война, както стана по времето на Втората световна война. С руска кръв бяха унищожени геополитическите конкуренти, за да може Америка да властва над океаните.

В.В.: Тук обаче има едно такова обстоятелство, че плановете може да са такива, но реакцията на тези планове, тя е непредвидима.

Ив.Хр.: Както казваше моят старшина в казармата: „На теория и на практика е така, но в действителност е иначе.”

В.В.: Защото ние не знаем каква ще е реакцията, какви са тези военно-технически мерки. Какво ще каже Китай по този въпрос?

Ив.Хр. Две неща са много важни и бих ги сложил като индикатор за нашите зрители и слушатели. Първото, това е какво ще заяви Си Дзинпин след края на Олимпиадата. Беше направен много сериозен анонс, че Си Дзинпин ще излезе с много сериозно обръщение за поставянето на нова ера в международните отношения веднага след Олимпиадата. Което означава, че ще бъде сложен кръст на досегашното статукво. И претенциите за еднополярен мир, разбирайте господство на САЩ и прислугата им от всички останали. И вторият, много важен индикатор, как се движи руският военен флот:

Тихоокеанският флот, Черноморският флот, Балтийският флот, Прикаспийската флотилия... И тяхната концентрация в Източното Средиземноморие и в Черно море. Някои очакват да се случи война в Украйна. Аз пък се обзалагам, че тя ще се случи в Сирия. За да разреши геополитическите проблеми, които американците подготвят за Русия с украинския капан, руснаците ще им дадат битка в Близкия Изток.

В.В. Т.е. Близкия Изток да се окаже „Украйна“ на Съединените щати?

Ив.Хр. Точно така. Ни в клин, ни в ръкав. Ако си спомняте веднага след Нова година руския представител в ООН излезе с демарш и зададе въпрос – какво правят американците в Сирия? На какво правно основание? Такова те нямат. Но основанието е: „Аз имам картечница „Максим“, а ти нямаш!“ Това казваше лорд Кързън, ако не се лъжа, още в края на 19 век. Следователно, в този случай в Сирия, вероятно ще бъде направено показно на това, какво може да се случи в Европа. Образно: „Бий самара, да се сеща магарето”!

И второ, доколкото ми е известно, разбира се, това е само непотвърден слух, правото да се използва тактическо ядрено оръжие е смъкнато на по-ниско оперативно ниво. И то, при определени условия, не се взима от върховния главнокомандващ на руските въоръжени сили.

В.В.: За кой военен окръг става дума?

Ив.Хр.: Е, тук ще оставим да поработи въображението. Но, факт е, че тактическото ядрено оръжие нивелира конвенционалното превъзходство на НАТО, което обективно съществува. И както каза Рогозин, когато свалиха руския самолет в Сирия, „Дайте ни още един повод, за да ви превърнем в радиоактивно стъкло”. Та така.

В.В.: Вие споменахме, че украинците са „македонците“ ли, „северомакедонците“ на Русия. А има ли нещо общо с тази омраза, която се насажда у северомакедонците към нас и тази, която се насажда в украинците към Русия. Общ корен, общи цели?

Ив.Хр.: Да, има общ корен и общи цели. И в двата случая отродяваш част от народа, за да го използваш като оръдие срещу същия този народ. Тук руснаците имат голям грях към нас, българите. Те участваха в създаването на македонския проект, обслужвайки макар и не толкова смислено, сръбските интереси. И в момента ситуацията с Украйна или Малорусия, ако трябва да сме точни, е увеличен мащаб на македонския казус по отношение на българите. Т.нар. украински казус, или украинците като такива, украинска идея, или украинска нация или идентичност, е създадена на две места. От австрийски генерален щаб в началото на Първата световна война. Това са западните области, които никога не са били част от Руската империя и бяха присъединени след 1945 г. към СССР от Сталин. Говоря за Орловска, Лужгородска, Тернополска област, т.е. грубо казано териториите, които са принадлежали към Австро-Унгария до Първата световна война, включително. Неслучайно оттам излиза сега цялата Бандеровска сган. И на второ място, това са болшевиките, които идват на власт в Русия през 1917 г. Последното нещо, което може да се каже за тях, че това са били руски патриоти. Руски патриот се оказа грузинецът Сталин. Така, че Украйна беше създадена именно от два такива центъра, но и в двата случая целта се оказа една и съща. Мисля че Зиновиев, ако не се лъжа, беше казал: „Целихме се в комунизма, а улучихме Русия”. Създаването на малоруска, т.е. украинска идентичност не може да бъде на никаква друга основа, освен на антируска. Т.е. грубо казано тази идентичност трябва да прережете пъпната си връв. Затова и се чудя в момента на някои пишман специалисти в България, които говорят: „Хайде да оставим въпросите за историята настрана“ – по отношение на т.нар. северномакедонци. Какво значи да оставите историята настрани? Те самите много по-добре и от нас съзнават, че това е основния нерв, това е магистралния въпрос и, че всичко останало няма никакво значение. Ако ще 38 КПП-та да открием от Кюстендил до Струмица включително, или пък оттук да направим космически кораб, който да ходи всеки ден до Скопие и обратно, това няма абсолютно никакво значение. Защото целия македонски проект е изграден изцяло на антибългарска основа. Следователно историята не е просто история, да я оставим настрана и да кажем „един малограмотен Борисов, се занимаваше с този въпрос”. Сега гледам, че и тези момчета, които ни управляват, и те повтарят тезата да оставим на страна историята. А това е централния проблем. Ако вие решите историческия проблем, ще стане ясно, че Царят е гол! Ще стане ясно, че е въпрос за грандиозна историческа измама, и че на българи след 1944-1945 г., е сменен психоменталния код! Т.е., чипа! И, че именно те биват използвани като геополитическо средство върху българите. За да не може да се достигне важната геополитическа цел – Долината на Вардар никога да не бъде контролирана от България. Просто и ясно. Същото важи и за украинците. „Който владее Украйна – казва Бжежински – „стар приятел“, на Русия. – Ако Русия контролира Украйна, тя е империя. Ако не я контролира, тя никога не може да бъде пълнокръвен геополитически субект”. И е абсолютно е прав.

В.В.: Същото важи и за България.

Ив.Хр.: Да, да. Погледнете само огромната геополитическа неграмотност на българските елити, включително и на онези, които са били по-грамотни от сегашните. Говоря за 1912-1913 г. Само като разгърнеш картата на българското землище, на теб ти става ясен голия политически факт, че ти си най-големия народ на Балканите, който контролира 4 важни геополитически, стратегически коридора: Вардарския, Маришкия, говоря изток-запад диагонал, Видин-Беломорието и разбира се Драч-Варна. Това означава, че тази държава, в тези граници ще бъде огромен проблем за всеки, който се опита да контролира Балканския полуостров. А това означава, че нито нашите съседи, нито пък Великите сили ще допуснат това да се случи. Следователно, трябва да си умен. Какво казва Исус Христос – „Да си по-хитър от змията”, за да успееш да постигнеш своите цели. То не става с лаладжийство. Тази работа иска гръбнак, иска компетентност, иска ако щете здрава воля и здрави нерви. А ние си ги изпуснахме през 1913 г.

Сега забелязвам, че руснаците в това отношение се понаучиха. Имат по-здрави нерви от техните англосаксонски партньори.

В.В: „Англо-саксонски партньори“, когато говорим за България това, което тя би могла да бъде като фактор, всъщност трябва да имаме предвид, че основния противник на тази силна и голяма България винаги е била Англия, още преди да се възстанови Третата българска държава.

Ив.Хр.: Точно. Нищо лично, както се казва. Много е просто. Както е забелязал един руски геополитик. Последното нещо, от което се ръководят англо-саксонците това са чувства. Те гледат на света като голяма шахматна дъска и предвиждат ходовете на своите геополитически противници много преди те самите да си помислят в коя посока ще решат да се движат. В една, в друга или в трета посока. Зад тази сложна пъстра картина всъщност се крият много здрави, прости като физически закони, правила. И те са: никога не трябва да има голяма геополитическа структура в Хардланда на Евразия. Русия не трябва да бъде допусната до излаз на топлите морета, тъй като тя поставя под въпрос контрола им от Британия, а по-късно на САЩ…

Следователно, нищо лично. Затова Англия воюва два пъти за Гърция. Не от любов към гърците, а от любов към Англия. И англичаните никога няма да се наричат приятели на българите, поради същата причина: българският национален интерес не съвпада с техния. Удивително е, че българския национален интерес съвпада с руския. Това е единствената велика страна, чийто егоистичен геополитически интерес съвпада с българския егоистичен национален интерес. Никога няма да се случи такова нещо англо-саксонците да воюват за България. Но, виж българско пушечно месо може да бъде хвърлено на Източния фронт. Според легендата цар Борис казал на Хитлер: „Не пускайте българската армия на Източния фронт. Тя ще мине на руската страна заедно с духовата музика”.

Та това по повод на някои специалисти в България, как ги нарекохте вие, атлантици? Предполагам, че две трети от тези хора не са държали автомат в живота си и не знаят какво е да убият до теб твоя другар и червата му да се влачат по земята. Като са толкова ербап да заминават в Донецк да ги видим.

В.В. Навлязохме в една много интересна област. Тогава, когато говорим за Англия и нейната политика спрямо България. Тя е още отпреди Освобождението. Но аз си спомням за два важни момента. Единият е „Операцията при Галиполи”, когато заради това, че турците узнават, че България няма да се намеси във войната на страната на Антантата, изтеглят всичките си дивизии от българския фронт и сломяват англичаните в десанта им при Галиполи. Вторият е битката при Дойран. Това са двата случая, които уплътняват английските геополитически стремежи и кроежи с лична мъст.

Ив.Хр.: Да така е. Ситуативно. Но то не трябва да се надценява. Да, имало е лична ненавист, лична неприязън. Даже знаем, че Чърчил е предлагал няколко пъти на Сталин българите да бъдат наказани.

Голяма част от английските елити от края на 18 и 19 век, са възпитавани от класическата английска система на образование. В нея битува митът на античността, където Елада и Рим играят основата роля. А Британия се изживява като техен наследник. С архитектурата на тази антична култура е създаван английският елит – военен, политически, дипломатически, и е закърмен не с информация за дивите овчари и козари по Балкана, а за Перикъл, за Тукидикт и т.н. Друг е въпроса доколко Перикъл и Тукидикт имат нещо общо с днешните самонарекли се гърци. Както казваше един мой колега – норвежец: „След като направих едно дълго проучване за участниците в гръцката освободителна борба срещу турците (голямото гръцко въстание от 1821 г.), се оказа, че от едната страна воюват като основни личности т.нар. албански християни, от които са голяма част от гръцките капитани, които имат същия произход. Дори униформата на гръцките гвардейци, е всъщност албанска. От другата страна обаче воюват албанците – мюсюлмани. Нека да не обобщаваме, но това ще рече, че гръцката освободителна борба е по-скоро албанска гражданска война“.