Нова Зора

В светлината на неотдавнашната информационна кампания на западните СМИ за „неминуемото нападение на Русия срещу Украйна” най-различни коментатори се хвърлиха да дават прогнозите си в какво се състои “планът на Путин“ и Генщаба на РФ в случай на такъв конфликт. В основни линии тези прогнози всъщност, се свеждат до гледане на кафе по темата има ли намерение Путин изцяло да окупира Украйна или само частично, ще я включи ли в състава на РФ; или ще се задоволи с назначаването на марионетно правителство. Разбира се, възможни са различни варианти (включително предизвикани от случайни събития и от “инициатива отдолу”), въпреки това ще се опитаме да възпроизведем, макар и не в пълнота, най-вероятните цели и стратегии на Русия, изхождайки от това, че де факто тази война ще се води не между РФ и Украйна (която в тази ситуация всъщност играе роля на прокси-войнство), а между Русия и САЩ. Като начало ще се опитаме да оценим примерните задачи, които могат да поставят пред себе си страните.

Що се отнася до САЩ, те са доста лесно предвидими, ако изхождаме от техните конкретни „телодвижения“, в частност от листата на оръжейните им доставки, а също и от действията на днешните украинските власти. При това задачата за изострянето на отношенията между РФ и ЕС сега може изобщо да не разглеждаме, тъй като тя фактически се решава при какъвто и да е реалистичен сценарий на конфликта. Съответно има смисъл да обърнем внимание преди всичко на доставките на противотанкови средства за близък бой (дори джавелините* са по-скоро средства за водене на бой от средна дистанция, а НАТО е въоръжено и с по-далекобойни ПТУР**). Освен това твърде показателна е интензивната подготовка на „малки бойни групи“ на територията, а също и създаването на нещо като местен аналог на фолксщурм.*** Подобни телодвижения най-вече свидетелстват за това, че САЩ и техните сателити се готвят да натрапят боеве за градовете и борба за контрол над територията. Това според прогнозите им би трябвало да доведе до масови жертви от двете страни, до загиване на голям брой мирни жители, сериозни разрушения на инфраструктурата, а също и до общо удължаване на кампанията. На по-късен стадий – до някакъв аналог на партизанска война.

Много по-сложно е да се прогнозират възможните планове на ръководството на Русия. Официално Русия изобщо няма никакви военни планове. Въпреки всичко може да се направят някакви изводи, изхождайки от най-общи съображения относно това кое от украинското направление отговаря на интересите на Русия, а кое – не. Тук следва да се имат предвид три основни момента.

Първо, в интерес на Русия е да се постигне дългосрочно изключване на каквато и да е военна заплаха от територията на Украйна както за самата Русия, така и за народните републики.

Второ, интересите на Русия не предполагат тя да се въвлича в продължително позиционно противоборство с украински въоръжени формирования или да щурмува някакви „фестунги“****.

Трето, по-скоро на този етап Русия (по чисто икономически причини) няма интерес да упражнява дългосрочен контрол върху никакви други региони на Украйна, освен Донбас. В противен случай ще са й необходими твърде мащабни финансови вливания за поддържане на макар и минимално приемливо жизнено равнище за местното население при практически нулева икономическа възвръщаемост. Следователно, вероятната цел на Русия в хипотетичния конфликт се свежда до унищожаване на военния потенциал на украинската армия (а също и понижаване на привлекателността й като плацдарм за НАТО) в резултат на кратка и достатъчно безкръвна кампания без опити за окупация на някакви части от украинската територия.

Междувременно трябва да отбележим, че ситуацията с Украйна не е нещо принципно ново. Преди малко повече от десет години вече имаше подобно положение. Тогава ролята на Украйна изпълняваше Грузия, опитваща се по времето на Саакашвили реално да претендира за ролята на алтернативен силов център в рамките на ОНД. Разбира се, мащабът на заплахата беше много по-малък, макар че американците активно напомпваха Грузия с оръжие и моделираха армията й по свой образец.

При това военните възможности на Русия в онзи момент бяха с една степен по-малки от сегашните, а военната й репутация се определяше от далеч не най-успешните кампании в Чечня. Всъщност, Саакашвили най-вероятно искрено вярваше, че Русия или няма да посмее да се намеси, или няма да може да го направи ефективно.

Нататък последва петдневната война, по адрес на която имаше много критика в смисъл, че не е доведена докрай и сега американците повторно ще напомпат грузинците с оръжие и всичко ще се повтори. Все пак военният потенциал на грузинската армия на практика не беше възстановен, а самата Грузия се превърна в третостепенна страна с умерено русофобско ръководство, за съществуването на която редовият руснак сега си спомня рядко.

Защо се случи точно така? Ако трябва да го кажем съвсем простичко – защото американците умеят да си броят парите. Според резултатите от споменатата кампания Русия де факто успя да ликвидира военния потенциал на грузинската армия (по-голяма част от натрупаните оръжия и военна техника бе или унищожена или пленена), в която бяха вложени доста пари. При това Русия съумя да го направи в най-кратки срокове и с минимални загуби за себе си. По такъв начин, наблюдавайки как за пореден път в историята си „побягват плахите грузинци“*****, американците стигнаха до съвсем логичния извод, че бъчвата е без дъно. Т.е. убедиха се, че грузинската армия е неизгодна инвестиция, което в рамките на типично американското мислене е равносилно на присъда. Възможно, ако на тяхно място бяха хора с по-романтично мислене, готови да пилеят ресурсите си заради едната идея, те отново биха се опитали да реанимират Грузия и да се явят на своеобразен поправителен изпит (както например Русия застана в Сирия зад Асад, когато изглеждаше, че той е в безизходно положение. И тя не се излъга.). Американците обаче прецениха, че може, разбира се, да потрошат още куп пари за Грузия, но няма смисъл, тъй като резултатът пак ще е горе-долу същият.

Ако тази история се проектира върху съвременна Украйна, в общи линии става ясно какво трябва да прави Русия, за да сведе до минимум заплахата от нейна страна както за себе си, така и за народните републики, като при това не се въвлича в продължителни боеве с различни групи национално ориентирани фанатици и партизани, а също и без да рискува да съсипе икономиката си с продължителна окупация на значителни части от украинската територия. Задачата е да се нанесе непоправим ущърб както на самите ВСУ, така и на логистичната й система, а също и на онези отрасли от икономиката на Украйна, които могат да се използват за поддържане на военния й потенциал. Това може да бъде постигнато чрез провеждане на широкомащабна, но ограничена по време военна операция, целта на която да е разгромът на донецката групировка на ВСУ, а също така превземането или унищожаването на основните запаси натрупани въоръжения и бронирана техника, унищожаване на военни обекти (включително и на летища) и промишлени мощности, които биха могли да се използват за производство или ремонт на оръжие и бронетехника. След изпълнението на изброените задачи руските войски следва да бъдат изведени от територията на Украйна. В случай че подобна операция се развие успешно, военният потенциал на „укровермахта“ ще падне до равнището на сирийските бармалеи и вече няма да представлява реална заплаха за народното опълчение.

*Javelin – американски противотанкови ракетни комплекси

** противотанкови управляеми ракети

*** отряди за народно опълчение в нацистка Германия, създадени през последните месеци на Втората световна война за отблъскване натиска на антихитлеровата коалиция на немска територия

****Festung (нем.) – градове-крепости

***** В оригинал: „Недолго продолжался бой: бежали робкие грузины!“ - редове от поемата на М.Ю. Лермонтов „Демон (1838 г.)