Продължение от брой 7
Геополитическата конкуренция в Централна Азия
Въпреки всичко, лидиран от Русия, Евразийският икономически съюз (ЕАИС) се развива динамично и привлича много извънрегионални държави и организации. Стратегията на Руската федерация (РФ) за интегриране на бившите съветски републики увеличава тежестта ѝ в региона. Целта й е да се премине към колективно сътрудничество с траен и устойчив характер, запазвайки в същото време влиянието, което вече притежава. Русия е ключов гарант за сигурността и стабилността в ЦА, от които се нуждае и Китай, чиято икономическа тежест там се увеличава.
Не по-скромни са и геополитическите амбиции на Турция. Анкара сериозно разшири влиянието си в бившите съветски републики през 90-те години на миналия век, когато Русия бе слаба и уязвима. Особено в ерата „Ердоган”, Турция стана сериозна регионална сила, чиято основна цел е изграждането на насочено срещу Русия сътрудничество между Азербайджан, Казахстан, Узбекистан и Туркмения по каспийската проблематика. Най-важният инструмент, чрез който Турция се опитва да разшири своето влияние в Кавказ и ЦА е Тюркският съвет (сега Организация на тюркските държави), в който са Казахстан, Киргизстан (членове на ЕАИС), Азербайджан и Узбекистан, а Туркменистан е потенциален член. Унгария поддържа специални отношения с обединението и има статута на държава-наблюдател. Това носи сериозни последствия и за бъдещето на „Един пояс, един път”, чиято сухопътна част минава през територията на тюркските страни.
Събията в Казахстан, както и конфликтът от есента на 2020 г. за оспорваната от Азербайджан и Армения територия на Нагорни Карабах са сериозно предизвикателство за Москва. Трябва да се подчертае, че намесата на ОДКС в казахстанските събития бе възприета доста негативно от турските националисти, които излязоха с инициатива за създаване на „турско-ислямска армия”. Доставката на турска военна техника и прякото участие на турски военен персонал в конфликта с Армения засилиха военното сближаване между Азербайджан и Турция. А визитата през октомври 2021 г. на турския министър на отбраната Хусули Акар в Казахстан и Узбекистан провокира разговори в посока военно-политически блок „Армията на Туран.”
Безспорно, присъствието на руски миротворци е гаранция за замразяването на конфликта. Русия не само съдейства и изигра решаваща роля за прекратяване на огъня, но стана и единствената страна, която Азербайджан, Армения и непризнатата Нагорно-Карабахска република допуснаха като миротворец. Но руската „мека сила” съществено изостава от турската. Турция активно въздейства на политическия елит в постсъветските републики, строи колежи, университети там, промива мозъци на журналисти, политици, учени, активно ги привлича на своя страна, популяризира своите пантюркистки възгледи. Но по-опасното е, че повечето университети се финансират от частни фондации, „често по-ислямистки от самата Турция.”
@Топлата турско-британска връзка
В разгледания горе доклад се говори много за руското и китайско влияние, но дума не се споменава за турското. Дори с разочарование е констатирано, че процесът по латинизация в Казахстан (стартиран през 2017 г.) се бави и изглежда търпи провал. Но тъй като става дума за турска латинизация, самото повдигане на въпроса, разкрива топлата турско-британска връзка. Лондон не само подкрепя инициативата, но и отделя сериозни средства. Целта е повече от ясна: дестабилизация на интелектуалното, емоционалното и политическото пространство, културен и ментален разрив с Русия. Както и загуба на богатото историческо, куртурно и научно-техническо наследство на кирилица.
През лятото на 2020 г. Ричард Мур (бившият британски посланик в Турция 2014-2018 г.) пое ръководството на британското външно разузнаване MI6. Като пламенен апологет на Великия Туран и идеен привърженик на пантюркизма, Мур е твърдо за съюз на тюркоезичните народи в ЦА, Кавказ и редица автономни републики на РФ в Поволжието, Урал и Северен Кавказ. С посредничеството на Мур турският президент Р. Ердоган интензивно комуникира с представители на военно-политическия истъблишмънт на Обединеното кралство. А след рязкото охлаждане на отношенията на Анкара със САЩ и ЕС заради неуспешния опит за преврат през 2016 г. (организиран с участието на привържениците на ислямския проповедник Гюлен и американското разузнаване) Великобритания отново се превърна в основният западен съюзник на Турция.
Както е известно, Анкара не признава „незаконното анексиране“ на Крим от Русия и това не е случайно. Според турските идеолози полуостровът трябвало да бъде „върнат“ на Турция, защото Русия незаконно го е отнела от Османската империя през 1783 г. Тук оставям думата на историците, за да насоча вниманието към британските амбиции, който предполагат битка на много фронтове съгласно концепцията „Глобална Великобритания”
Миналата година Лондон беше официално признат вместо Вашингтон за водещ стратегически партньор на Киев. Целта на Великобритания е да размести военни кораби и да изгради разузнавателна военноморска база в Черно море, използвайки статута на град Очаков, намиращ се на 150 км от Крим на територията на Николаевска област. Причината, поради която британските, турските и въобще НАТОвските военноморските сили проявяват толкова голямо внимание към Очаков, е неговото стратегически важно местоположение. От една страна, близостта до Крим и базата в Севастопол, от друга – удобен залив, надеждно защитен от морето. Строителството на Центъра за оперативно управление на флота започва още през 2017 г.
На централноазиатския фронт Мур забележимо засили дейността на MI6 в Казахстан, Киргизстан, Узбекистан и дори Таджикистан (народ, близък до персите), укрепвайки пантюркистките организации и ислямистките групировки, за да блокира усилията на Москва и Пекин в региона.
Важна роля има Британския съвет, чиято дейност също обхваща ЦА чрез различни „проекти“. Съветът проучва и комуникира с цяла дузина неформални групи за влиятие, в това число наркобосове, националисти, радикали, ангажирани с активно „промиване на мозъци”. През последните 30 години, в рамките на така наречената политика на Източно партньорство, тази структура проникна в множество държавни институции и успя да създаде мощна мрежа за влияние. Университетът на Централна Азия, основан от Фондация Ага Хан е със седалище в Лондон и с подразделения в Казахстан (Текели), Таджикистан (Хорог), Киргизстан (Нарин) ... Известни са тесните връзки на духовният водач на исмаилитите и активен проводник на британската политика Ага Хан IV с британската разузнавателна общност; Казахстанският правозащитен фонд Ar Rukh Khak с щаб – квартира в Алма-Ата се финансира от ЦРУ чрез NED и т.н.
Така погледнато, не е трудно да се направи извода, че след завръщането си от Лондон, където получава политическо убежище през 2009 г., главният опозиционер Аблязов в едно с „киевско-казахските” екстремисти, взривявайки Казахстан от територията на Украйна удря освен всичко и китайските интереси, в опит да засили позициите на британско-американските корпорации...
В заключение можем да кажем, че дори и да не са преки участници в казахстанските вълнения, Вашингтон и Анкара определено имат интерес от развитието на ситуацията в тяхна полза. Но е твърде наивно да си мислим, че Аблязов сам самичък е организирал тази мащабна операция. Да се превземе и задържи летището в Алма-Ата почти без съпротива е възможно само при предателство в специалните служби. По думите на бившия съветник на Назарбаев Ермухамет Ертисбаев, „Организацията беше толкова мощна, че не би била възможна без предатели в най-високите етажи на властта“. Четиридесет минути преди нападението местните сили за сигурност са получили заповед за премахване на кордона. Кой е дал тази заповед, все още не е известно.
Аблязов сам признава, че на ЕС и САЩ не разчита, но Лондон оставя „зад завесата”. Освен това, в момента САЩ са далеч по-ангажирани с Индо-Тихоокеанския регион и ЦА не им е приоритет. В Афганистан те оставиха около 18 хиляди частни подизпълнители на Пентагона, хиляди бойци от специалните части и сътрудници на ЦРУ. Което показва, че ще продължат да воюват с „чужди ръце”, най-вече турските и британските, а те пък с тези, на обучените от тях терористи. Виждаме, че и в Украйна „англичанка гадит”, най-активно, както казват руснаците. Британското външно министерство почти назначи нов президент в Киев. Става дума за Евгений Мураев, бивш член на Върховната Рада, но който щял да бъде „доведен на власт от Кремъл заедно с ново марионетно правителство”...
Работата е там, че отстраняването на Назарбаев и функционерите му от властта, е на практика отстраняване на самия Запад. Токаев с голяма вероятност ще продължи „реформите”, като напълно премахне споразуменията за споделяне на продукцията, стоящи в основата на западно господство в петролния и газовия сектор и следователно в икономиката като цяло. А дали пък именно затова Назарбаев не предаде властта на него? Самият той е достатъчно дискредитиран и подобно на Елцин, може би е осъзнавал, че за да не рухне страната, е необходим политик с качествата на Токаев.
Но струва ми се, извеждането на силите на ОДКС е погрешен и опасен за Русия ход. Освен ако не е формално. Турция със сигурност ще се възползва и ще засили дейността си не само в Казахстан, но въобще – в средноазиатското направление, противопоставяйки още по-уверено турската „цивилизованост” на славянското „варварство”. Тя несъмнено ще форсира и създаването на военна структура, аналогична на ОДКС, така че централноазиатските лидери да се обръщат за помощ към Анкара, а не към Москва.
Чрез Турция е възможен контактът със Запада, тя е член на НАТО, която може да е в „мозъчна смърт”, но все още не е парализирана и е „опряна” в границите на Русия. И друго – в момента Великобритания, повече от САЩ е загрижена за укрепването на блока. Защото в концепцията „Глобална Великобритания”, Китай е стратегическа заплаха в икономическата и политическата сфера, а Русия – в областта на сигурността и отбраната, поради което НАТО е жизнено необходима на Лондон.
Китай също няма да седи със скръстени ръце. Ако РФ напусне, без да се възползва от възможностите, които се откриха, запълването на вакуума от китайските и турски й партньори е напълно логичен. Трябва да се стартира процес на интеграция на Казахстан в съюзната държава на Русия и Беларус – внимателно и последователно. Воля за това се наблюдава при Токаев, но „резки движения” са опасни. The Guardian „вижда” „продължаваща борба” в казахстанската власт и „няма никакви гаранции, че всичко ще завърши гладко”.
Трябва също да се пристъпи към решително изчистване на англосаксонските и турските структури за влияние и шпионаж в ЦА на всички нива, като се започне от образователната и културна сфери. В РФ това вече се прави.
Русия хвърли ръкавицата на Запада по настояване на самия него. Вече няма връщане назад. Наблюдаваме може би последната за тази епоха битка – на колониалните империи (морските) с териториалните – фундаментална в класическата геополитика. С Русия, в Евразия (географска) са Иран, Китай, Индия, страните в АСЕАН и повечето в Близкия Изток. А падне ли Русия, пада цяла Евразия! В Латинска Америка, в Африка и на Балканите, РФ също има на кой да разчита. САЩ не случайно създадоха блока AUKUS – за да обединят англосаксонското ядро, защото и Европа им се изплъзва. Това е и смисълът на британския проект „Империя 2” – съхранението на англосаксонската цивилизация след отслабването (и евентуален разпад на Америка). Оставете тук подводниците...
1 Петров, Л., Неоосманизмът. С. Световит, 2015, с. 58
2 Вж Степушова, Л. Эксперт Куртов оценил планы Турции по оказанию военной помощи Казахстану, Правда, 10.01.2022. https://www.pravda.ru/news/world/1674109-turkay_
3 Трифонов, В. Конфликтът в Нагорни Карабах и значението му в борбата за влияние в Евразия. В: Политически хоризонти, Бр.1, февруари, 2021, с. 12
4 Куртов оценил планы Турции по оказанию военной помощи Казахстану, Правда, 10.01.2022. https://www.pravda.ru/news/world/1674109-turkay_kasakhstan/?fbclid=IwAR0_phoWaRP8Mj5BgLjPwTGj-3D7iRgLtHHPiu5efFQ3urtPlRRs6uva1Cc
5 Според западните агенции, включит. USAID, за 95% от казахстанското население деловият/официален език е руският, въпреки че казахстанските изследователи посочват 84,75 %. Но и тази цифра е внушителна.
6 Niblett, R. Global Britain, Global Broker. A Blueprint for the UK’s Future International Role, Chatham House, 11. 01, 2021. https://www.chathamhouse.org/2021/01/global-britain-global-broker/05-partners-counterparts-and-rivals
