Нова Зора

Размисли и отговори през рамо за трети март

Наближава 3-ти март, националният ни празник. Денят, в който е подписан Санстефанският мирен договор, който слага край на турското робство и българския народ, след близо пет века, отново има своя суверенна държава. Но празникът ни отново ще бъде помрачен от наемниците на колониалната администрация в България - историци, журналисти, политици и всякакви други словоблудстващи платени амбразури на русофобията. Те пак ще изопачават фактите и пак ще твърдят, че Русия е имала за цел преди всичко да излезе на „Проливите” и не освобождението на поробения български народ е била главната ѝ цел. Че Русия не ни е освободила, а ни е окупирала. Че сме платили на Русия с не знам си колко волски коли злато! Че едва ли не по-голяма била заслугата на германския канцлер Ото фон Бисмарк, защото бил дал „благословията си“ за тази война и обещал да не напада Русия, докато тя воюва с Турция. Ще се опитам да отговоря

на твърденията на българските русофоби.

Да започнем с това, че България е била не освободена, а окупирана от Русия. Добре, аз питам: когато руските войски бяха на румънския бряг на р. Дунав през месец април 1877 г., кой беше министър-председател на България? Защото, за да бъде България окупирана тя трябва да е имала своя държава и свое правителство. Имала ли е? Българският народ не е съществувал на картата на Европа със своя държава, г-да русофоби! На тази територия от Бяло море до Дунав на картата на Европа е отбелязана Османската империя. Българският народ получава своя държава след като Русия изгонва турските войски с цената на десетки хиляди жертви. На тези мои твърдения

русофобите веднага ще контрират.

Да, но след подписването на Санстефанския договор руснаците са останали с войските си тук и това вече е окупация. Русофобите много обичат този термин „окупация“ и винаги намират повод да го приспособят по някакъв начин към своите русофобски доводи. Т.е. според тях Русия трябваше да се изтегли с войските си веднага след подписването на мирния договор с Турция. А нямаше ли турските войски да се върнат обратно невъзпрепятствани от никого? А току-що освободеният български народ имаше ли подготвена въоръжена войска да се защити? Можеше ли току-що освободената България, без да има никакъв опит, да състави правителство, министерства, армия, полиция, правосъдни органи, кметства, пощи, съобщения и т.н., и т.н.? Не бяха ли именно нашите освободители, които помогнаха в създаването на всичко това? Или вие, г-да русофоби, смятате, че руснаците трябваше да си отидат и тук да дойдат Германия, Англия, Австро-Унгария и заедно с Турция да се разпореждат?

Но техният „съкрушаващ” аргумент е, че Русия имала интерес преди всичко да излезе на „Проливите”. Питам: дали Любен Каравелов, Захарий Стоянов и Стефан Стамболов не са се досещали за „тайната цел“ на Русия и защо не са изпратили делегация при Александър Втори с молба: „Ваше Величество, не ни освобождавайте защото ние си живеем добре с турците, а Вие имате съвсем друга цел!“? Такъв сценарий ли предлагате, господа русофоби? Но да допуснем, че излизането на „Проливите” е бил интересът на Русия. В такъв случай,

не съвпада ли интересът на Русия

с интереса на българския народ да има своя държава? Защо ви дразни интересът на Великата Руската империя, г-да русофоби? Защо една Белгия, с територия, колкото е една Руска губерния, може да има интереси на хиляди километри от границите си – чак в Африка (Белгийско Конго)? Защо една Холандия, също с територия колкото една руска губерния, може да има интереси на повече от 20 000 км от собствената си територия, в Индонезия? А една империя като Русия, да не може да има интереси само на пет или шестстотин км по-далече от границите си? Защо?

Но на тези въпроси русофобите няма как да отговорят. Вместо аргументи ще извадят лъжата, че сме били сме платили със злато за освобождението си! А повече от сто хиляди руски войници – убити, ранени, осакатени за цял живот, колко струват те? Не си ли задавате този въпрос? А колко е струвало на Русия въоръжението на армията, боеприпасите, оръдията, пушките, облеклото, изхранването на тази армия? Изчислявате ли всичко това или това не е важно за вас? И сега искам да ви запитам нещо, г-да русофоби. Ако между тези млади руски момчета дали живота си за нашето освобождение имаше един Цилоковски, един Ломоносов, един Чайковски, един Чехов и т.н., колко би струвал той? Отговорете ми! „Всеки българин, който и да е той, когато срещне русин трябва да му се поклони. Защото, ако не бяха руснаците, които дадоха 200 000 жертви за нашето освобождение, днеска ние щяхме да ходим с чалми и да се поздравяваме със „селям алейкум“! Това са думи на Атанас Буров, г-да русофоби. Замълчете поне пред него! Той е ваш кумир!

А защо те не дойдоха?

Вие твърдите, че именно Бисмарк има голяма заслуга за нашето освобождение, защото обещал на Русия да не я напада докато тя воюва с Турция. А защо Германия не дойде да ни освободи? Или Англия? Или пък Австро-Унгария? Нали и те бяха на Цариградската конференция и Абдул Хамит на тях обеща, че ще даде автономия на България? И след като не изпълни обещанието си, защо тези три Велики сили не дойдоха да ни освободят? Или поне една от тях. А знаете ли защо? Защото „вашият“ Бисмарк е наричал нас, българите „конекрадците от долния Дунав“. „За тях, казвал той, аз не давам костите и на един померански гренадир!“ И още нещо, точно тези три Велики сили само три месеца след подписването на Санстефанския мирен договор, свикаха т.нар. Берлински конгрес, на който разпокъсаха освободената от русите близо 200 000 кв км територия населена с българи, на три части – Княжество България, Източна Румелия и Македония, която оставиха под турско робство. Може би точно заради тези „заслуги“ в България няма нито един паметник на Бисмарк! Но на руските воини, дали живота си за нашето освобождение, има почти във всеки български град.

Дойде ми до гуша от вас, г-да русофоби,

да слушам измишльотините и клеветите ви против нашите освободители. При това не са малко онези от вас, които завършиха образованието си в Русия и благодарение на това направихте кариера тук, в България. Не чакахте дълго след Десети ноември 1989 г. и бързо се ориентирахте в новата обстановка. Забравихте Русия! Забравихте, че съвсем безплатно завършихте образованието си там! Че сте яли руски хляб!  При това не малко от вас са синове на бивши партийни функционери на БКП. Сега облагите идват от другаде. Както се казва „парите не миришат“, особено зелените.

През последните тридесет години се прави всичко възможно ние, българите,  да бъдем откъснати от славянство. И най-вече от Русия. Не малко български историци правят нови „открития“, че видите ли Аспарух дошъл не с десетина, а с повече от 40 000 прабългари. Едва ли не повече от отдавна живеещите тук славяни. Че тук е имало и не малко траки. Така че повече сме българи и траки, но не и славяни. Ако това е така защо българите не са наложили своя език? Защо и до днес ние, българите, можем да се разберем без преводач и със сърби, хървати, чехи, поляци и най-вече, с русите? Отворете един Българо-руски, или Руско-български речник и забележете, че повече от петдесет процента от думите са еднакви в българския и руския език. Защо Паисий не е написал „Българска история“ или „Българо-славянска история“, а е написал „Славянобългарска история“? Но за българския русофоб бялото винаги е черно!

Споделих веднъж тези мои разсъждения с мой приятел, а той ми отговори: „Бъди спокоен приятелю, един ден, когато русите стъпят пак на българския бряг, те, българските русофоби, пак ще бъдат първи с букетите в ръце!” И сигурно ще е прав. За съжаление изглежда хамелеонщината е наша българска черта. Казвам го с болка.

Защо толкова бързо забравяме неопровержимите факти, че колкото пъти България е била против Русия, толкова пъти България завършва с катастрофа. Така беше и през Първата световна, и през Втората световна война. През Първата световна загубихме 11 хиляди кв км от територията си и трябваше да плащаме 1,5 млрд.златни франка. През Втората световна война плащахме репарации и ако не загубихме територии, това пак беше благодарение на Русия, която ни защити на Парижката мирна конференция с аргумента, че в България е имало съпротивително движение и, че сме взели участие във войната против Хитлерова Германия.

А сега, защо обичам Русия?

Ще започна с времето, в което съм се родил и живял. Времето на Съветския Съюз и Народна Република България. Още не възстановената от войната с Хитлер съветска страна, разрушена до Москва и Сталинград, през 1948 г. у нас дойдоха специалисти от Съветския съюз и започнаха да строят заводите в Димитровград – химически и циментови. През 1951 г. те, руските специалисти, започнаха строителството на Варненския корабостроителен и кораборемонтен завод. И до ден днешен жилищата, в които са живели руските специалисти във Варна – кв. Аспарухово, са известни като „руските блокове“.

Дори и брокерите на недвижими имоти, едно съвсем младо поколение, ги наричат така – „руските блокове”. За две-три десетилетия руските ни братя построиха в България заводи, каквито никога не е имало – металургични, оловно-цинкови, медодобивни. Заводи за торове, за калцинирана сода, за сярна киселина и какви ли още не. Само циментовите заводи бяха шест на брой. Русите превърнаха България от изостанала аграрна страна - една от най-бедните страни в Европа – в развита индустриална страна, уважавана от развитите европейски страни. Нашите куратори по Черноморието, а също и планинските, бяха посещавани от немски, английски, шведски, холандски и всякакви други западни туристи. Възхищаваха се на модерните ни хотели и плажове, на вкусната ни храна. България беше между първите тридесет страни в света по икономическо развитие и по жизнен стандарт. Няма друга страна в света, в която 95% от жителите й да притежават собствени жилища! И всичко това през оня период, през който бяхме рамо до рамо с Русия. До изграждането на достатъчно електроцентрали, получавахме по електропровода „Мир“ (през Румъния) електроенергия по 1 (една) копейка за киловат. Получавахме нефт много повече от необходимите за страната ни количества, а излишъкът реализирахме като реекспорт, от което се реализираха допълнителни печалби за страната.

А известно ли ви е, г-да русофоби, че от всичко три завода за радари в света, единият беше построен пак от Русия тук, във Варна?

А какво направихте вие след 1989 г.?

Вие, поклонниците на Запада, разрушихте и разпродадохте на скрап българската икономика и превърнахте отново България в най-бедната европейска страна. Отново изправихте България срещу Русия и резултатът е налице. Ругаете Русия, а ругатните се връщат като бумеранг върху обеднелия български народ! Някога проф. Ал. Балабанов беше казал: „Неблагодарността е смъртен грях, който с нищо не може да се изкупи!“ Но на вас ви е все едно, защото вашият грях ще изкупува народа ни!

Но ще спра дотук и ще завърша така:

Долу русофобите!

Русофобите, вън!

Да живее трети март!

Да живее Русия!

Да живее приятелството между България и Русия!

Между българския и руския народ!

Емануил Славов, Варна