Нова Зора

До 23 февруари 2022 г. големите държави играеха много рядка игра.

И твърде много хора се опитваха да оприличават геополитиката като игра на шах: „движи се, върви напред. Бутни пешка! Заплаши офицера“ или нещо подобно, много лесно е за разбиране.

Беше времето, когато се опитах да сравнявам играта с мултиплейър версията на японската игра „Го“, където четири до шест различни цветни камъка на дъската се опитват да претендират за територия. Това беше най-подходящата метафора, но беше почти невъзможно „играта” да се опише разбираемо. Дори на моменти ставаше изморително.

Реалността обаче е такава, че нито една от тези метафори не дава разбираемо обяснение.

Може би, защото единственият точен модел на понятието „геополитика” е Калвинбол.

Спомняте ли си тази игра? Това е от комикса „Калвин и Хобс“.

Противно на легендарния комикс, „Калвинбол“ имаше правила, които звучаха така: Калвин трябва да измисли правилата, докато върви напред.

В геополитиката всичко се свежда до това кой от най-силните играчи е получил властта да създава правилата.

Това е проблемът. До нахлуването на Русия в Украйна (да, оправдана или не, това е инвазия), съществуваше т.нар. „ред, основан на правилата“, който бе конструиран главно от САЩ, но също така бе и пряко подкрепян от Европейския съюз,  и от Британската общност.

Правилата на

„ред, базиран на правила“

бяха прости. „Ние създаваме правилата, а вие ги спазвате! Запазваме си обаче правото да ги променяме, когато пожелаем така, че те да отговарят на нашите цели!“

Това беше геополитическият еквивалент на идеята на Сам Франсис за „анархо-тирания“, която се свежда до „правила за теб, не за мен“.

От години слушахме руски дипломати да се оплакват от това. Защо са правила, ако никога не се спазват? Чудеха се те.

Много често, когато говоря за саморазрушителни леви идеологии подчертавам, че тези правила съществуват, защото има значение само „лицемерието на другите“. „Подчовеците“ нямат право да говорят или дори да участват в този разговор.

И в света на дипломацията, практикуван от колективния Запад, руснаците определено бяха „подчовеците“, също като неваксинираните.

Всичко обаче се промени, когато руските танкове преминаха границата; когато зенитни и артилерийски батареи влязоха в далечна битка и морските пехотинци стъпиха на бреговете на Украйна.

Дилемата

Месеци наред ни третираха с най-тъпия и вбесяващ шаблон в дипломацията, което съм виждал. Не е за вярване, когато слушате отвратително добродетелните сигнали на американските „дипломати“, които отказват въобще да приемат проблемите на Русия, обвинявайки я за всички проблеми на планетата.

„Беше колкото тромаво, толкова и глупаво“, както би казал Дарт Вейдър.

Беше ясно, че за Путин и неговия отбор е оставен само един последен избор: да нахлуят в Украйна, да се изправят пред световно осъждане или да коленичат пред Запада.

Грешката беше в преценката, че не прецениха, че Русия в случая, въобще не се интересува от „глобалния срам“, на който партньорите й разчитат в момента. И нейните действия в Украйна през тази седмица, показаха това.

Русия не се страхува от позицията на НАТО, от заплахите на Байдън за санкции или от трудностите на Лиз Тръс с неусвоените уроци по основна география. И колкото по-дълго продължаваше тази конфронтация около Украйна, толкова по-ясно се откроява, че повечето хора на ръководни позиции и техния помощен персонал, не са добре запознати с параметрите на своята работа срещу Русия.

Това направи безсмислен постоянният им призив към „ред, базиран на правила“, който започна да звучи все по-безсмислено, а те да изглеждат като преждевременно развито шестгодишно момче, което все още си играе със своя  плюшен тигър.

Твърденията им за последствията за , „адски санкции“ и заплахи от които трябваше  да ни спре дъхът, докато припаднем, бяха с право игнорирани от Путин и неговия екип.

В продължение на десетилетия НАТО се радваше на лукса, да определя правилата и да принуждава всички останали да ги спазват, благодарение на военното превъзходство на САЩ.

Това датира от времето на вицепрезидента Дик Чейни, който обяви принципа за „общност, базирана на реалността“. „Светът, каза той,  всъщност вече не работи както преди… Сега ние сме империя и, когато действаме, ние създаваме своя собствена реалност. И докато изучавате тази реалност - интелигентно, както искате - ние ще действаме отново, създавайки други нови реалности, които също можете да изучавате, и всичко ще си дойде по местата. Ние сме актьори на историята. А вие, всички вие, ще трябва само да изучавате това, което правим.”

По пътя към промяната

Беше ми ясно, че поставените на власт от Клаус Шваб и останалата част от мафията в Давос, все още смятат, че живеем в техния свят. Че е без значение какво искат хората или от какво имат нужда други държави. Те са, които ще диктуват времето, мястото и параметрите на всяко противопоставяне.

И колкото по-дълго продължаваше това, толкова по-ясно ставаше, че Путин и неговият външен министър Сергей Лавров, въпреки всичко, бавно се приближават към момента, в който те ще променят правилата. Още през март 2018 г. написах, че обръщението на Путин към Федералното събрание, в което той представи новите оръжейни системи, беше голяма и повратна точка.

През следващите четири години наблюдавахме неспирна ескалация на неоконсервативната лудост в безполезния опит да бъдат приближени американските ракетни системи по-близо до Москва, напук на всички подписани международни споразумения, резолюции на ООН за уреждане на отцепилите се от Украйна републики и, честно казано, погазване на правилата на всякакво благоприличие.

След 2021 г., когато нещата в Украйна ставаха все по-горещи и по-горещи, Путин и Лавров, които подкрепиха Байдън на срещата на върха на 16 юни, осъзнаха, че е време за промяна на правилата на играта.

Ако не бяха те, Русия

щеше да изчезне.

Старата игра приключи, когато Русия представи и публично оповести  проектопредложенията си за нова архитектура за сигурност в отношенията Русия и НАТО в Източна Европа.

И от този момент нататък, Русия действаше, задавайки оперативния темп. Това принуди САЩ и Европа да им отговорят, тъй като вече се създаваше нова реалност, диктуваха се нови правила.

Сега САЩ трябваше да приемат правилата, вместо да ги създават. И всички видяха това, защото тази беше причината официалните лица на Запада да пътуват до Москва многократно, в опит да откажат руснаците от новата им роля.

Резултат нямаше.

Според мнозина  тази операция в Украйна отдавна е планирана и това не е действие, което се взема с лека ръка.

Тук отново ще повторя онова, което написах по-горе: това признание НЕ трябва, повтарям, НЕ трябва да се разглежда изолирано. Това е само ФАЗА ОТ ПРОЦЕСА, който е започнал преди поне година или повече и предстои да се случат още много други неща.

Но дори и аз не предвидих, че Русия планира да промени играта толкова драстично, мислейки, че винаги ще има одобрено в Давос решение, което не включва широко използване на руската армия, което в крайна сметка направи САЩ да изглеждат глупави.

Поглеждайки назад, става ясно, че сме грешили, защото Русия видя изненадваща възможност да промени правилата.

По-малко от ден след като Русия унищожи, както военната мощ, така и политическата архитектура на Украйна, пробудилият се президент на САЩ потвърди, че всички западни заплахи са толкова празни, колкото и главите на компютърното поколение Y, което ръководи отдела за пропаганда в Държавния департамент.

След месеци на заплахи за премахване на Русия от системата за финансови съобщения СУИФТ, изключването на Русия означава края на ЕС, както всички го познаваха или  както биха искали да го виждат в бъдеще. Това ще означава край на

петродоларовата система.

Русия е системно важна държава за световната търговия със стоки, която далеч надхвърля енергетиката. Тя доставя не само нефт и природен газ, но и никел, паладий, титан, обогатен уран и волфрам. Основен доставчик е на амониев нитрат, калий и карбамид.

Направете това и Европа не само ще замръзне до смърт с тридневните си запаси от газ, но и ще умре от глад веднага щом глобалното снабдяване с храна бъде нарушено. Направете това и Байдън ще влезе в средносрочен план с 8 долара за галон бензин и 20% реална инфлация.

Повишаването на лихвите на Федералния резерв би било най-малкото притеснение.

Докато Русия държи всички карти в преговорите за Украйна, ние безразсъдно провеждахме политика на обиди и аматьорска пропаганда, отказвайки да повярваме, че тя ще се съпротивлява.

Но чрез вкарване на войски, вдигане на самолети във въздуха и изстрелване на ракети по задника на всяка украинска военна база в цялата страна, Русия препотвърди  аргументите на САЩ и Европа, че силата дава право.

И играта се промени, защото правилата се промениха. Това вече не е игра на риторика и доказателства за добродетелност.

Реалната политика няма значение, когато ракетите са във въздуха. Това е точката, която много професионални коментатори пренебрегваха през последните няколко месеца и никога не са мислили, че някой може да го направи.

Сега те са объркани и ядосани, борят се със собствените си проблеми публично и ако не беше толкова жалко, щеше да е почти забавно.

В продължение на почти десетилетие Западът наливаше милиарди в Украйна, за да я въоръжи и подготви за седмицата, която отмина. Тези милиарди бяха практически унищожени за броени часове. Цял един ден отне, за да се открои позьорството на НАТО.

Сега трябва да се примиряваме с тази нова игра. Това е игра, в която правилата ще бъдат много по-справедливи, защото немислимите алтернативи вече не са теоретични, а реални.

И това е реално, каквото и да се говори, заплахите за Русия от плановете на НАТО за Украйна, винаги са били реални.

Така Байдън и Давос получиха войната в Украйна, за която молеха Русия. Проблемът за тях сега е, че Русия вече не играе тяхната игра и те са напълно неподготвени за следващата.

Използвани източници:

Luongo: Putin Ushers In The New Geopolitical Game Board

Luongo: Putin Ushers In The New Geopolitical Game Board | ZeroHedge

Том Луонго е писател, сътрудник на Financial Intelligence Report, редактор на Newsletter - САЩ

Превод от руски: Минчо Минчев