ЗЛАТНАТА СРЕДА ЛИ

Петя Цолова

Че животът по-бързо дори и от сън преминава,

виждам ясно вече, но от това не изпитвам страх.

Страх ме е преди края си да не кажа само:

на този свят нечестив, несправедлив и прекрасен

съумях да не бъда нещастна.

Но и щастлива, кой знае колко, не бях.

А това си е май средата златна –

нали открай време я наричат така.

И кое й е златното, да запитам несговорчиво

и сега няма да се въздържа.

Не, не обичам този вековен приют,

все тъй безимен и безгласен,

пълен с примирени човешки сърца.

Нова Зора