За да може да се разбере кризата в Украйна, първо трябва да се разнищи стратегията на САЩ, превърнала Украйна в шахматна дъска и фронтова страна. Със своите съюзници САЩ изграждат две стратегически линии на обкръжаване: едната срещу Русия, другата срещу Китай.
Стратегиите на САЩ за Китай и Русия
Срещу Русия: САЩ се опитват стъпка по стъпка да „удушат“ тази страна по една дъга, започваща от Балтийския регион, слизаща до Източна Европа, обхващайки страните от Западното Черноморие по протежение на линията на Черно море до Грузия и оттам според възможностите достигаща до Средна Азия. С тази цел САЩ направиха членки на НАТО Балтийските страни, страните от Източна Европа и Западното Черноморие. Търсят удобен случай, за да могат да направят членки на НАТО Украйна и Грузия. По тази причина е и искането им да разбъркат намиращите се по тази линия Беларус и Казахстан. В Беларус през 2020 г. се направи опит за оранжев преврат. През 2021 г. се опитаха да премахнат Лукашенко с атентат. Опитаха се да превърнат справедливите акции на работническата класа в Казахстан в размирица чрез западни интервенции.
САЩ срещу Китай: Опитват се да „задушат“ тази страна по една широка дъга, простираща се от Индия до Япония. С тази цел САЩ основават структури като QUAD с Индия, Япония и Австралия, и AUKUS с Англия и Австралия. Държат войски в Япония и Южна Корея. Въоръжават Тайван. Опитват се да превърнат Австралия в ядрена база срещу Китай.
Защо САЩ разширяват НАТО?
И за да могат да постигнат тези си цели, САЩ разширяват и НАТО. Въпреки договора със СССР, Срещу Русия САЩ непрекъснато разширяват НАТО, който в края на Студената война имаше 14 члена. Сега НАТО е 30-членен. Полагат се усилия, приемайки за членове Украйна, Грузия, Молдова, Босна, Швеция и Финландия, броят на страните членки да възлезе на 36. Без да се анализира тази картина, без да се направят изводи за причинно-следствените връзки, без да се видят 30-те години, а гледайки само към сутринта на 24 февруари, да се прави изводът „Русия нападна“, това не е констатация, а само моментна снимка. Защото, когато се анализира тази картина, ще се види, че Украйна е едно следствие, а стратегията на САЩ за разширяването на НАТО е причината. За съжаление, поведението и отношението на онези, които без да се запитат, защо въпреки приключването на Студената война и изчезването на Варшавския пакт, НАТО продължава да съществува, които не възразяват срещу непрекъснатото разширяване на натовското присъствие на изток, за да се стисне Русия за гушата, скандират „Не на войната!“ срещу руската военна операция, няма да надхвърли проявата на един пасивен хуманистичен подход.
Изпълването на пасивното поведение със съдържание, каквото включва лозунгът „Не на войната!“, е възможно само с отношението „Не на САЩ и НАТО!“. Защото истината на нашата епоха е, че от 1945 г. насам 81 на сто от военните агресии, случили се в нашия свят, са американски.
Военната машина на САЩ
Поведението на Русия е най-накрая да удари юмрук на някого, който я е обградил, стиснал я е за гушата, за да не плати висока цена. Поуката, която трябва да извлече изялия юмрука (Украйна), е да се запита, защо е обградила своя съсед и се е вкопчила в гърлото му, в името на махленския побойник (САЩ).
Без да възприемете политически поведения, които активно ще интервенират върху тази реалност на картината, да казвате само „Не на войната!“ и да оставате в пасивна позиция, може да изглежда хуманно, но не променя резултата.
НАТО не е културно сдружение, а военна организация, голяма военна машина. С каквато цел САЩ използваха тази машина вчера, същата е и днес: запазването на установения от тях световен ред, както и продължаването на хегемонията им върху Европа. Използват я като средство за поставянето на Китай и Русия на колене.
Всеки строшен зъб на НАТО е гаранция за мира!
И тъй като балансът на силите крачка по крачка се промени, страните, които днес са взети на прицел, се опитват да се отърват от ръцете, впили се в техните гърла. Онова, което трябва да разберем, е следното: Присъствието на НАТО е военен риск. А непрекъснатото разширяване на НАТО е по-голям военен риск. Този, който не иска война, трябва да се бори. Това е главното. Това изисква хуманизмът.
Не бива да се забравя: всеки строшен зъб на НАТО е гаранция за бъдещето на цялото човечество и мира.
„Джумхуриет“, понеделник, 28 февруари 2022 г.
