Нова Зора

Три орисници злокобни,

в полунощний мрак дълбок,

спряха се до златни люлки

при заспалия отрок.

Първа рече и нарече:

“Да живее ден за ден,

за живот да му е свидно —

от живота отчужден.

Сам на себе си омразен

и за другите недраг,

зарад милост да подлага

той ръка от праг на праг.

И в съзнание горчиво,

да кълне живота свой,

и себе си и твореца —

нека бъде Божек той!”

Втора рече и прирече:

“Пораз да го порази!

Неговий живот да мине

в пот и кървави сълзи.

Да не знай в умора отдих,

в люта зима, в летен зной —

не светът да го прехраня,

а светът да храни той!

До живот в калта притъпкан,

като църв — от църв по-слаб, —

да се гърчи и превива...

Нека той да бъде Раб!”

Третя рече и дорече:

“Орисии за света!

Но беди ли са бедите,

чийто свършек е смъртта?

С ваште орисии нека

на живот да бъде клет...

С моята и след живота —

нека бъде той Поет!

Нека тленна плът изтлее,

а живее дух терзан —

за да има що да хули

жадната за хули сган.”

Рекоха и отлетяха...

А злочестият отрок

заживя — за да изпълни

техния завет жесток.