Нова Зора

Отворено писмо до президента на Русия Владимир Владимирович Путин

Уважаеми Владимир Владимирович,

Повод за настоящото обръщение към Вас и чрез Вас към целия управленски екип на Руската федерация, е включването на България в списъка на „чужди държави и територии“, определени като „неприятелски“, поради извършването на недружелюбни спрямо Русия действия.

Ние сме българи и като български граждани сме неразделна част от народа, обитател на историческото българско землище и държава. В това си качество, ведно с много наши  съграждани и съмишленици, които представляват по-голямата част от него, ни е трудно, да не кажем невъзможно, да приемем определението „неприятели“ на Русия. Нещо повече, Владимир Владимирович, да бъдем и Ваши лични врагове, или не дай Бог, „врагове на руския народ“! Ние имаме съзнанието да сме синове една вековна цивилизация, в която изтъкнатите представители на творческия дух и мисъл на България и на Русия, са оставили неизлечими следи в историята на човечеството. Акад. Лихачов нарече България „Държава на духа“, но ние помним и Вашите думи за „неоспоримия и незаменим принос на България в историята на славянството.“

В този смисъл, изненадата от включването на България в списъка на неприятелските на Русия държави, бе смайваща, тъй като тя последва само дни след изключително топлото Ви поздравление до българския президент, послучай националния ни празник – 3-и март. Едва ли е необходимо да подчертаваме това, но 3-и март е Денят на освобождението на българския народ от петвековното османско робство и от последвалото възстановяване на българската държавност. И никой в България не е забравил, че това велико благо тя дължи на волята и свещената мисия на Русия, и благородния подвиг и саможертвата на руския народ.

В това свое поздравление, Вие, Владимир Владимирович, надяваме се, премислено и с основание, заявявате: „Познавам добре българите, които са не само наши приятели, но и са наши братя“. Днес времената са нееднозначно сложни и напълно възможно е не всички в Русия да споделят Вашето мнение, по същия начин, по който и ние тук, в България, категорично не сме съгласни нашите държавни мъже да стъпват боси по още неугасените въглени на историята. И с пренебрежение да се отнасят към нейните горчиви уроци – за сметка на изстрадания опит на българския народ.

Уважаеми Владимир Владимирович,

хиляди, милиони са българите, за които името България остава мобилизираща воля за свобода и справедливост, сплотяващ идеал за цивилизационен избор, независимост и суверенитет. И нито сега, нито в бъдеще, нито министър, нито президент, нито цар или хегемон, могат да угасят „туй що не гасне“. Колкото и да се стараят да трансформират благодарността в неблагодарност; обичта в омраза; надеждата в безнадеждност; Русия, в сърцето на българина, ще олицетворява до края на света, незатъмнимото слънце на вярата, признателността и братската обич.

Ние не сме НАТО! НАТО са бастардите на конюнктурата, които атлантическия вятър изтика на върха. Които са срам не само за славата на Харвард, но дори и за всички онези, които преди тях бяха овладели командните управленски височини. Да, България е похитена, но тя не е победена, Владимир Владимирович!

На Шипка всичко е спокойно!

Днес, ведно с цялото угнетено човечество и ние сме затаили дъх пред грандиозната картина на крушението на стария световен ред. Живяхме дълго под тежката сянка на хегемона, с чувството на неизбежна обреченост. България, някога като разцъфнала слънчогледова нива, обърната към ясното слънце на своя утрешен ден, за наш ужас, се превръщаше пред смаяните очи на света в територия на разрухата и духовната безнадеждност. Народът отначало приемаше като лош сън управленската немощ и духовната сенилност на онези, които го управляваха уж от негово име. С времето обаче, все по-настоятелно той започваше да осмисля своя вековен опит и да се осланя на проверената си  премъдрост: „Сила страховита, не е вековита!“

Това бе и причината и ние да се вслушваме и вглеждаме в механизмите, които под Вашето управление, обуславяха възходът на великата руска държава. И защото го оценяваме като шанс за бъдещето не само на Русия, но и на България, и на света, ние, Владимир Владимирович, предоставяме на вниманието на руската общественост и на Вас самия своя апел за необходимостта от уважение към нашия изстрадал народ, който повече от всичко би искал да бъдат съхранени и утвърдени с нова сила вярата и надеждата, че Русия и България ще продължат да бъдат незаобиколимия фактор на възродения морал и процъфтяването на славянската цивилизация – спасител на света и надежда на човечеството.

Ние, уважаеми Владимир Владимирович, виждаме сияйния ореол на мъдростта не в отчуждението, а единствено в онези императиви в живота, които непременно ще изличат натрупаните огорчения от случайните гримаси на историята. И защото сме служили и служим единствено на православната си чест и съвест, вярваме, че като добронамерени съседи ще дочакаме онзи час, когато Бог, подкрепил сърцата ни, в тържеството на правдата, ще поведе народите ни по своя път, в който и Русия, и България ще пребъдват заедно през изпитанията на прииждащото време.

3 април 2022 г., София

Минчо МИНЧЕВ

Председател на Политическа партия „Нова Зора“