Нова Зора

Вече няколко пъти за сто години политиците във Варшава се захващат да градят проекта „Междуморие“ с цел, обединявайки под властта си народите и страните от Източна Европа, да намалят и ограничат влиянието на Германия и Русия. Няма нищо чудно, че в контекста на кризисните процеси, протичащи в Европа и тоталната война на Запада срещу Русия, идеята за този проект отново започна да звучи  крайно натрапчиво. Нека разгледаме дали тази идея има бъдеще или налице е, както и досега, единствено примамлив PR, и случайно ли от него стърчат ушите не само на Полша, но и на Британия?

След като в края на май 2022 г. бе съобщено, че Владимир Зеленски се кани да предостави на поляците особен статут в Украйна, и без да се навлиза в подробности стана ясно – в ход е подготвяне на правно поле и приемственост  за „законно“ предаване на част от Украйна/Галиция под протектората на Варшава. И, разбира се, щеше да е странно ако от поляците се очакваше да помагат безплатно…

В случай че бъдат въведени войски на Полша, командирите на поделенията официално ще се назначават за и.д. кметове на градовете, областни управители и т.н. Лоялните украинци ще бъдат залъгвани с обещания за получаване на европейско гражданство и  възможност по-късно да се махнат от този бардак. Всичко ще се развива „според закона“ – това не е окупация, „вие не разбирате, това е друго нещо“.

Няколко дни по-късно от Лондон дойде предложение за съюз с Полша, Прибалтика и Украйна, формално – срещу Русия, неформално – срещу Германия и Франция. При наличието на някои външни прилики, виждаме обаче опити за създаване на два проекта: полското „Междуморие“ и британската „сива зона“, прообраз  на „Нова Ханза“.*

И да, плановете на старата „европейска хиена“ и мечтаещата за възраждане на миналото си величие „световна хиена“, съвпаднаха с цялото си великолепие, което никак не е странно…

Перспективи и възможности

Амбициите и реваншизмът, т.е. същото онова, в което Запада обвинява нас, отдавна са се превърнали в основа на полската геостратегия. От една страна, налице е осъзнаването на собствените интереси, от друга – превърналата се в пречка за трезво мислене неуместна горделивост и докачливост. При сегашното развитие на нещата, Полша без особени проблеми и рискове можеше до края на 2022 г. да получи Галиция, трябваше само да води спокойна политика,  като донякъде се уподоби на Унгария и прецени реалните граници на възможностите си. Но на Варшава не й стига Галиция, пановете шляхтичи в действителност мечтаят да си присвоят и Малорусия, което Русия, разбира се, няма как да им позволи.

Вместо тънка игра за постигане на резултат и тайни споразумения  с Русия, вместо готовност да се играе по правилата, те демонстрират явна високомерна предизвикателност – ще решим всичко сами. Опитите на Полша самостоятелно – а НАТО/САЩ няма да участват в това – да вземе под контрол част от Украйна, ще доведе полските войски до масирани загуби, поради превъзходството на Русия по авиация и ракети.

За пример: през 2008 г. Турция фактически предложи да се раздели Грузия, като блокира за няколко дни влизането на натовски кораби в Черно море и заяви готовността си… да защитава Аджария. Дават ли поляците подобни сигнали? Не, тяхната самонадеяност им помътва главите.

Опитите на Полша да обособят своя собствена зона на влияние, в което активна подкрепа й оказват англосаксонците, са толкова нестабилни, колкото и редовните им провали. В самото начало на 2022 г., още преди Русия да започне операцията си в Украйна, се чуха изявления за перспективите на едно партньорство между Британия, Полша и Украйна. За пореден път беше припомнен проекта „Междуморие“/“Три морета“ – за създаване на единна държава/блок в Източна Европа начело с Полша.

Въпросната геополитическа конструкция изплува на повърхността всеки път, щом малко отслабне влиянието на Русия и/или Германия. Излишно е да се споменава, че никой в региона, с изключение на самата Варшава, не се интересува от тази конструкция, обаче полските „напъни“ се възобновяват отново и отново.

Представете си, че между два високи хълма (франко-германския свят и руския свят) е разположена падина, в която се оттичат дъждовни води, дотам не стига слънцето и под краката непрекъснато жвака блато. Живеещите в тази низина през цялото време разсъждават, че заслужават по-добър живот и за това е нужно нещо съвсем малко – да се насипе върху блатото още един такъв хълм. По-нататък започват опити да се сдобият с насипен материал от съседите, за известно време настъпва спокойствие. До следващия такт.

Нереалността на споменатия геополитически проект си проличава при изброяването на задачите, които би трябвало да се решат за неговото задействане:

• изцяло да се преустрои съществуващата система на транспортни комуникации и инфрастуктура според логиката „изток – запад” на „север – юг” (за около 10-15 години и десетки крупни проекти);

• в пъти да се увеличи вътрешната регионална свързаност, като максимално се прекъснат отношенията с Германия и Русия (връщане към равнището от първата половина на 20-и век, без технологиите  и ресурсите);

•да се формира самодостатъчна икономика (за това липсват промишленост, хора, технологии, природни ресурси, така че ще се наложи да се започне от 2-3 компонентен технологически вариант – черна металургия и въглища);

•да се създаде единна армия и ВПК (военните традиции са закърнели, армиите не са готови за автономия, ВПК ще се озове в най-добрия случай на равнището от 30-те години на миналия век);

• да се постигне консенсус по отношение на политическата система (при положение, че Полша не подчини всички останали);

• да се формира консенсус на елита (ще се наложи да се започне от създаване на национални елити, сега по-голямата им част са компрадорски);

•да се намери обща психоисторическа платформа за обединяване (каква друга освен опора за цивилизацията сред морето от неоварвари).

Някакви перспективи за формиране на условния панрегион „Междуморие“ биха могли да възникнат само при сриването на глобалния свят до равнище от началото на 20-и век и пълното крушение на ролята на Германия и Русия (тяхното разпадане и оварваряване). Единствено в идеалните условия на описаната утопична изолация и при пълна свобода на действията, получена от Реч Посполита е възможно нещо горе-долу такова.

Допускам че за успех на начинанието би могло да се поразсъждава в някоя друга част на света, но за Източна Европа, където от една страна е Русия, от друга – „Четвъртият Рим“ със столица във Виена, неговите перспективи са равнозначни на чудо. За успеха на „Междуморие“ е необходим сценарий за Световна катастрофа -западане на световната икономика над 70%, настъпване на „Тъмни векове“ в Европа, разпадане на Русия и при тези условия Полша да е запазила своите ресурси и субектност.

Следователно, проектът „Междуморие“ няма перспективи за самостоятелно съществуване, регионът не разполага нито с необходими вътрешни връзки, нито с ресурси, нито със съгласие на елитите, нито с време за формиране. Намирайки се между Германия и Русия, Източна Европа практически няма шансове за раждане на собствен проект, освен под формата на регионална аморфна, слабосвързана и недостатъчно жизнена спойка в интересите на някой външен играч. Плановете са нереалистични, но безграничните амбиции и блянове подтикват поляците към активни действия, пораждайки желание да се вземе повече, отколкото може да се носи с риск в края на краищата да останат с празни ръце.

Политиката на Русия спрямо Полша

Заради откритото противопоставяне и започналата през февруари 2022 г. икономическа война между Русия и Запад, възможностите на първата за пряко влияние върху отделни европейски страни на принципа „разделяй и владей“, са крайно ограничени. Онова, което ни остава е да действаме опосредствано  чрез други съюзени с нас играчи – Китай, Иран, Арабския свят и др. – и да удряме по-силно, особено негативно, и русофобски настроените страни като Полша и Прибалтика. При което първата е приоритетно направление предвид това, че е инициатор и заинтересован субект в проекта „Междуморие“.

Няма смисъл да се обсъждат икономическите мерки за въздействие, бездруго всичко е ясно – отслабването на сътрудничеството и транзитът са в пълен ход. Много по-интересна е борбата в рамките на менталната война.

Следва

Нова Ханза - международна  неправителствена организация на градове от различни страни, които си сътрудничат в развитието и опазването на културното наследство. В превод от старонемски «hansa» означава група, дружина, отряд. Исторически Ханза е търговски съюз на европейски градове. През 1980 г. в Холандия е отбелязан 700-годишният юбилей от основаването на Ханзата, през същата година в холандския град Цволе е основана организацията „Ханзейски съюз на Новото време“, неофициално наричан „Нова Ханза“. Понастоящем тя обединява над 195 града от 16 европейски държави.