Нова Зора

Днес е стотният ден на Специалната военна операция в Украйна (СВО), която вече на официално равнище наричат война на Русия със Запада, само че прокси война, война с делегирани пълномощия, или както наскоро се изрази Дмитрий Медведев, „война с пълномощно“.

Всички войни си приличат, но нито една не повтаря някоя друга. В крайна сметка, всички те са различни. Операциите в Грузия, Сирия и Украйна се провеждаха от една и съща армия (последните две – от по-добре оборудвана технически), но техните контури са абсолютно различни. Броят на задействаните средства, сроковете, рисковете, потенциалният им резултат, не могат да бъдат сравнявани по никакъв начин. Залозите всеки път съществено се вдигаха. В Грузия, Русия, в случай че загуби, рискуваше само авторитета си в Кавказ (включително и на руските територии от Северен Кавказ); един провал на Сирийската операция би отслабил глобалните позиции на Москва. А в случая с Украйна  Русия се бори за съществуването си.

При това не е важно дали ще оцелее самата Украйна. Украинската държава може да бъде срината до основи и напълно унищожена, но на самата Русия ще бъдат нанесени несъвместими с живота рани. На такъв изход се надява Западът (и преди всичко САЩ). От Украйна може и нещичко да остане, а Русия ще излезе от схватката като победител. Такъв бе предполагаемият вариант в началото на спецоперацията, през онези няколко дни докато тя все още беше специална операция, а не

„война с пълномощно“.

На сегашния етап, като се има предвид количеството и потенциала на задействаните страни, никой не може да каже със сигурност къде, кога и как ще приключат бойните действия.  Америка се мъчи да удължи конфликта, да разшири фронта на въвлечените в него страни, да увеличи дълбочината му и да повиши общото напрежение. Вашингтон има нужда в най-близко време да постигне формат на конфликт, при който всекидневно изразходваните от Русия ресурси (макар и не по абсолютното си значение, но поне в процентно отношение) да надхвърлят ресурсите, задействани от Запада и този формат да се поддържа колкото може по-дълго.

САЩ се надяват, че в такъв случай изтощаването на Русия ще настъпи преди предизвиканата от военно-санкционната криза икономическа и социална катастрофа да е принудила Запада да спре войната. Русия не изключва, че в някакъв момент Западът може да застане на маркираните от САЩ позиции. Ако събитията се развият според този вариант, Кремъл няма намерение нито да се предава, нито да капитулира. Москва предупреждава, че ще отговори „с удар по центъра за вземане на решения“. Т.е., още веднъж рязко ще вдигне залозите, като предложи на САЩ и НАТО да избират между ядрена война и компромисен мир.

През 1938 г. бъдещият хитлеров генерал-фелдмаршал Вилхелм фон Лееб пише голям труд, озаглавен

„Отбраната“,

който официално е издаден от германския Генерален щаб, а британците го превеждат на английски и го издават в страната си. Негови по-ранни работи, посветени отново на отбраната, са били преведени на руски език  и през 1936 г. са използвани при подготовката на полевия устав на РККА*. С две думи, през 30-те години фон Лееб е всепризнат специалист по отбрана.

Лееб, след Клаузевиц, е смятал отбраната за висша форма на военното изкуство, акцентирайки върху мисълта: „Задачата на отбраната се състои в това  да се устои, задачата на нападението – да се победи. Да устоиш винаги е по-лесно, отколкото да победиш.“

В сегашната война Русия е в парадоксална ситуация. От една страна, й се налага просто да устои, да дочака кога Запада ще се омаломощи напълно  и ще е готов да засвидетелства глобалното си поражение. Т.е. тя трябва да заема стратегическа отбрана.

От друга, при стеклото се разпределение на глобалните сили, за да устои политически на Русия й се налага във военен план да води стратегическо настъпление с неясна цел. Москва не знае и не може да знае (понеже това не го знае никой) дали ще успее да приключи войната поне на западната граница на Украйна, или САЩ ще успеят да въвлекат в конфликта поне част от източноевропейските си съюзници в НАТО, като му придадат друг формат: разширявайки фронта и увеличавайки дълбочината му.

Оттук произтича принципът за

пестене на силите,

заложен от руското ръководство в основата на военната и политическата кампании. Неизразходваните политически, икономически, финансови, дипломатически, военнотехнически и, разбира се, демографски резерви – всичко онова, което обединяваме с общия термин ресурси, са аргумент на Русия в глобалното противопоставяне.

Освен това Русия е принудена да се съобразява с опасността както от бавното  свличане, така и от бързото сгромолясване в един възможен ядрен конфликт. На Запад има сили, готови да рискуват с използването на ядрен шантаж, включително и прибягвайки към пръв тактически удар. А по-нататък лошата последователност на неизбежните стъпки диктува или нечия (на оня, който не се е решил да вдигне залога още повече) капитулация, или води бързо до пълномащабна (със задействане на цялото налично оръжие) размяна на стратегически ядрени удари.

Това изисква, от една страна, внимателна дипломатическа работа и информационна политика, които впрочем с всяка следваща стъпка стават все по-остри, а от друга – готовност в случай на необходимост да се нанесе превантивен показен удар, който убедително да покаже на Запада готовността на Москва за вдигане на залозите до крайност и, следователно, безсмислието за по-нататъшно нагнетяване на напрежението.

На Русия й е необходим мир,

защото в мирен формат тя побеждава САЩ и печели бъдещето не по-малко сигурно, отколкото във военен, без да излага при това на риск човешката цивилизация. На всеки етап от войната, включително и на тези преди началото на СВО, както и на тези, които вероятно предстоят след приключването й, Русия предлагаше и ще продължи да предлага сключване на компромисни споразумения. Запад постоянно отказваше, постоянно вдигаше мизата и постоянно губеше. В резултат на отслабването на Запад в процеса на загубите му се „втвърдявяха“ и условията за компромисен мир, предлагани от Русия.

Ясно е, например, че загубите на Украйна преди СВО и в момента, са различни загуби. Понастоящем те значително са нараснали.  Ако обаче СВО продължи още няколко месеца то, с голяма степен на вероятност, Украйна ще прекрати съществуването си много преди да е завършила прокси войната на Запада срещу Русия. Наистина, ако в някакъв момент Запад  реши да се включи във войната лично, тогава всичко може да завърши за всички едновременно.

Към стотния ден на спецоперацията целият този комплект от перспективи и опасности, осъзнават и в Европа. Във всеки случай, го осъзнават „старите членове на ЕС“ – държавите с богата история на самостоятелната си външна политика, които макар и да са принудени по волята на своя елит да се движат във фарватера на американската политика, но (най-малкото – на равнището на консервативната част от елита), са способни здравомислещо да преценяват последиците както от тази политика, така и от собствената си сервилност.

Докъде ще стигне наглостта на САЩ

Поради това в момента налице е една разглобена Украйна, крепяща се само благодарение на външни подпори, които могат всеки момент да бъдат демонтирани, тъй като разходите по галванизацията на този политически труп отдавна вече надхвърлят всички потенциални бонуси от неговия псевдо живот. В полуразглобено състояние се намира и Европейският съюз, разкъсан между традицията да върви с американците докрай, подкрепяна от част от управляващия елит, и необходимостта да поеме отговорност за собствената си съдба, за която ратува дясно-консервативната, традиционалистична част от елита. Русия се е стегнала и е готова да върви докрай. От друга страна, САЩ са готови да воюват до последния европеец.

Като цяло, към стотния ден от спецоперацията, победата над Украйна вече е извоювана (независимо от това какво ще бъде написано в споразумението за мир и с кого ще бъде сключено то), а що се отнася до победата в прокси войната, то тя може да свърши с приключването на съпротивата от страна на Украйна, но може и да продължи извън нейните граници. Зависи от това докъде ще стигне наглостта на САЩ и безумието на източноевропейските им съюзници.

Днес за всеки непредубеден човек е очевидно, че в Донбас и в Украйна, руската армия воюва за бъдещето на човечеството. За това човечеството изобщо да има бъдеще.

*съкр. от Рабоче-крестьянская Красная армия – първоначално така се наричат въоръжените сили на Съветската държава.

Източник: https://aurora.network/articles/153-geopolitika/102444-sto-dney-vesnoy-2022-goda-proksi-voyna-i-proksi-mir?utm_campaign=&utm_medium=email&utm_source=MailoPost

Превод от руски: Надя Попова