Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2022 Брой 47 (6 декември 2022) Двойнствената „зелена” политика на европейските лидери и натискът върху България

Двойнствената „зелена” политика на европейските лидери и натискът върху България

Е-поща Печат PDF

 

Масовата психоза за промените в климата – кой и защо я създава?

Зеленият преход, който обслужва определени корпоративни интереси, е базиран на внушаваният страх от екологична катастрофа. Той залегна като водеща идеология в политическата реторика и поведение на избрани мотивирани ръководители на водещи световни и европейски организации. Сега те са в паника, че не могат да изпълнят поетите от тях ангажименти пред заинтересованите корпорации за бърз преход към безвъглеродна енергетика и индустрия. Предизвиканата от „зелените политики“ енергийна и икономическа криза поражда сред европейските граждани все по-масово недоволство от високите цени на електроенергията, хранителните продукти и възможността за отопление още преди да е започнала зимата. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, заявява в речта си по време на срещата на върха COP27: „Движим се по магистрала към климатичния ад, като сме настъпили педала на газта. ...Човечеството има избор - да си сътрудничи или да загине.“ Директорът на МВФ Кристалина Георгиева пледира в кулоарите на ООН за повишаване на цената на тон въглероден диоксид с цел да се създават стимули за бизнеса и потребителите да се променят. Урсула фон дер Лаен настоява за по-големи инвестиции във ВЕИ. Това са ясни сигнали за платените „зелени“ НПО-активисти гръмко да затръбят, че климатичната катастрофа е неизбежна, ако европейските правителства не спрат ТЕЦ-ли изгарящи въглища. От своя страна платената „зелена“ пропаганда изобилства със статии и внушения от рода: „Изменението на климата е едно от най-големите предизвикателства за развитието на нашето време. Ако не бъде овладяно, то може да доведе до бедност още 132 милиона души през следващото десетилетие“. Определена група специално финансирани учени от ООН, т.нар. „затоплисти“, „подгряват“ паниката с апокалиптични прогнози за предстоящи климатични катастрофи.

 

Какви сили влияят върху климата? Безспорни ли са катастрофичните климатични прогнози?

Авторите им игнорират научните аргументи на огромно мнозинство независими, световни, уважавани учени, които доказват закономерността на климатичните цикли. В действителност върху климата на Земята влияят мощни сили, които не са подчинени на човешките желания. От стотици милиони години климатът на нашата планета е в динамично състояние.

Редуват се цикли през десет, сто и хиляда години, като средната годишна температура на планетата ту се повишава, ту се понижава, редуват се дъждовни периоди със засушавания, ледникови периоди с горещи такива. Научно е доказано, че те се дължат на активни процеси, които протичат на нашето Слънце и определят количеството на излъчваната от него радиация. Слънчевата система, част от която е Земята, е в непрекъснато движение и описва сложна траектория в космическото пространство. Върху нея оказват силно влияние другите слънчеви системи от нашата галактика. Млечният път от своя страна се движи по своя траектория в необятния Космос и се среща и разминава с други галактики, които излъчват мощни лъчения, достигащи през различни периоди от време и до Земята. Една част от слънчевата радиация и космическите лъчи се отразяват от атмосферата на планетата ни, но друга част от тях достига до земната повърхност и повишава температурата както в приземния слой, така и на цялата атмосфера.

Върху планетария климат влияят и сложните тектонски процеси, които протичат в земните недра. Те разместват тектонските плочи, предизвикват мощни земетресения, вулканични изригвания и променят релефа на океанското дъно и на сушата. В следствие на това морските течения променят посоката си и температурата на водата, съответно на океанското крайбрежие. Под влияние на тях се променят посоките и на въздушните течения, а те формират климата на големи региони на сушата. Най-общо казано процесите са много сложни, зависят от огромен брой мощни фактори. А те не са подчинени на волята на човека, но са определящи промените на земния климат. Твърде наивно и преднамерено е твърдението, че човешките дейности са основната причина за промените на климата, чиято динамика е доказана и в периодите от милиони години преди последните двеста и петдесет години на бурно индустриално развитие. Често медиите цитират изказвания на хора, които казват, че „през целия свой живот не са виждали такова бедствено наводнение, или земетресение, или такава снежна буря, или горещо лято“. В същия дух Гутериш цитира последния доклад на Световната метеорологична организация към ООН, в който се казва, че последните 8 години се очаква да бъдат най-топлите в историята, но,в сравнение с кой период от нея, не се уточнява! Та целият човешки живот, бил той 50 или 100 години, е само „миг“ от живота на планетата ни. Разрушителни катаклизми като земетресения, наводнения, промени на океанските и морските граници и пространства на сушата е имало и за това пише не само в библията. Много известни и неизвестни цивилизации са изчезнали в древността вследствие на климатичните промени. Палеонтологията, която е естествена наука, изучаваща миналото на живота на Земята, ги разкрива, описва, илюстрира/онагледява и обяснява. Днешните

бедствени наводнения

се дължат не толкова на климатичните промени, колкото на човешки грешки, дължащи се на недалновидност, алчност и глупост. Бетонират се и се асфалтират огромни площи без да се дават решения за валежните води, които не могат да попият в тези площи. При обилни дъждове се разливат големи количества вода, които си проправят неконтролирано път към водосборните реки. Засипват се сухи дерета за да се направят ниви, вили, пътища, сметища и т.н., без да се има предвид, че те са природно създадени отводнителни канали, които в периоди на обилни валежи са отвеждали огромните количества вода до съответните водоприемни реки. Ако деретата са засипани, или обрасли с храсти и дървета през сухите периоди с оскъдни валежи, то водата при следващи периоди на обилни валежи се разлива и помита всичко по пътя си до приемните реки. И ако те са с коригирани корита с намалено сечение, използвани като сметища, или обрасли с дървета и храсти, с разрушени диги, или вкарани в канали и тръби с малки сечения, то водата се разлива, прокарва си път, като разрушава и отнася всичко по него. Наводненията са и в следствие на масовото, безотговорно и безнаказано опожаряване и изсичане на горите. Издадено разрешение за сеч е доказателство за формално спазен закон или наредба и служи за оправдание на чиновника, който го е подписал и на този, който сече. Но то не е доказателство, че сечта е целесъобразна. Обезлесените горски терени не акумулират дъждовните води.

Световният океан с водораслите, мекотелите и коралите абсорбира и разгражда огромни количества от въглеродния диоксид в атмосферата. Замърсяването на водите му унищожава флората и фауната, които извършват тези естествени процеси.

След океаните горите заемат второ съществено място в природния кръговрат на въглерода от атмосферата към литосферата и хидросферата - непрекъснат процес протичащ с различен интензитет в зависимост от наличието на гори и чисти водни басейни на планетата. Стопанисването на горите е неглижирано в последните десетилетия в световен мащаб, особено у нас. За сметка на това набира скорост пропагандата за необходимост от „зелена революция“, която щяла да спаси живота на Земята. Нейните пропагандатори обвиняват въглеродния диоксид за климатичните промени. Парниковият ефект се предизвиква в най-голяма степен от водните пари и наличието на твърди частици в атмосферата. На второ място са т.нар. парникови газове, към които са причислени: въглеродния диоксид, метан, азотния диоксид, озон, хлорофлуоровъглеводороди. Тези газове са по-малко от 1% от атмосферния състав. От тях 0,93% са водни пари, а останалите са 0,07%. Парниковите газове предотвратяват връщането на цялата слънчева топлина в Космоса и загубата й. Те запазват топлината, от която се нуждаем за да оцелеем.

Състоятелни ли са обвиненията на „зелените“ активисти срещу въглищните ТЕЦ?

„Зелените“ идеолози са избрали конкретен „необходим виновник“, а именно въглеродния диоксид, емитиран от човешките дейности и специално този от ТЕЦ на въглища. Пренебрегва се, че количествата на СО2 от ТЕЦ са многократно по-малки от тези емитирани от бита, транспорта и преднамерено предизвиканите пожари в горите. Да не говорим за огромните количества парникови газове емитирани в атмосферата от многобройните действащи вулкани. Платената пропаганда напада конвенционалната енергетика с цел да я ликвидира в интерес на новия клон в индустрията за производство на фотоволтаици и ветрови генератори. За сведение на самозваните енергийни експерти, българската енергетика е планирана и изградена, така че ТЕЦ на местни въглища и АЕЦ да осигуряват базовото натоварване, ТЕЦ на вносни въглища – подвърховите товари, а ВЕЦ – върховите. ВЕЦ и ПАВЕЦ „Чаира“ гарантират сигурността на електроенергийната система в случаите на аварийно изключване на 1000 мега ватов блок в АЕЦ „Козлодуй“. Така структурирана българската енергийна система е доказала десетилетия наред своята стабилност, ефективност, сигурност и е гарантирала непрекъснатата доставка на качествена и евтина електрическа енергия както за бита, така и за индустрията.

„Зелените“ идеолози настояват за спиране на ТЕЦ на въглища, отричат атомната енергетика и бойкотират изграждането на нови ВЕЦ-ли. Наскоро брюкселските „зелени“ бюрократи включиха в „черния“ списък на нежеланите топло източници и термопомпите заради използваните в тях флуорирани парникови газове. Те препоръчват временно замяната на въглищните ТЕЦ и АЕЦ да се извърши с ТЕЦ на природен газ, докато се изградят достатъчно ВЕИ-паркове, предимно ветрови и фотоволтаични.

Екологични ли са газовите ТЕЦ?

ТЕЦ на природен газ, без да се включва в преценката високата цена на газа и глобалните проблеми за доставката му, съвсем не е екологична. Температурата при изгарянето на природния газ в котлите е от порядъка на около 1800 градуса по Целзий. Това е температура, при която се образуват въглероден диоксид /СО2/ и азотни оксиди. Количеството на СО2 е с 50% по-малко на 1 MWh в сравнение с това от ТЕЦ на въглища, но емитираните количества азотни оксиди са многократно по-големи от тези на въглищна ТЕЦ. В котлите се вдухва атмосферен въздух, който е съставен от 78% азот, 21% кислород и 1% други газове. При тези високи температури на изгаряне на природния газ, азотът и кислородът образуват азотни оксиди, които са отровни и изключително опасни за живите организми. Азотният диоксид е без мирис и силно отровен. Той е третият по важност парников газ и е 300 пъти по-мощен от СО2. Освен това причинява проблеми в озоновия слой на атмосферата, като намалява озона /О3/ до молекулен кислород /О2/. Както е известно, основната функция на озона е да образува атмосферен слой, който е с дебелина 10-20 км и абсорбира до 99% от слънчевата радиация, която достига до Земята. Това е природен филтър срещу ултравиолетовото лъчение, което е изключително опасно за живите организми.

Паралелно с природният газ се лансират за отопление и пилети като заместител на въглищата. Докато последните са овъглена дървесина преди милиони години, то пилетите се изработват от дървесина получена от изсичането на горите.

Двуличието на европейските лидери

Англия, която е от инициаторите на „зелената революция“, внася ежегодно от Канада, Бразилия и от много африкански страни стотици хиляди тона дървен материал за изработването на пилети. За целта се изсичат милиони декари гори, които са „белите дробове“ на планетата. Последните английски правителства прокараха закон за субсидиране търсенето и увеличаването на добива на нефт и природен газ, въпреки, че техните водещи политици пледират за бърз преход в енергетиката без изкопаеми енергийни суровини.

Германия и Австрия приемат закони за възобновяване на производството на електрическа енергия от въглищни централи. В Австрия дори са готови за преустройство на ТЕЦ-ли на газ в такива на въглища. Очаква се Италия да последва техния пример.

Германия е другият голям сторонник за „зелен преход“. Тя разполага с изградени над 100 гигавата ВЕИ паркове. Германското правителство неотдавна одобри проект на закон, който задължава федералните провинции да отделят до 2,2% от земната си площ за нови вятърни паркове до края на 2032 г. Проектозаконът отваря и защитени ландшафтни зони за вятърни проекти на сушата. В същото време правителството прокара закон за отваряне и пускане в експлоатация на спрени ТЕЦ на въглища. За да се гарантира работата на въглищната централа Нойрат и мината Гарцвайлер в Северна Рейн-Вестфалия се демонтират вятърни турбини, които са в минното поле пред фронта на въгледобивните работи.

Предстои и изселване на градчето Лютцерат. Поради ликвидирането на голям брой мини, недостигът на въглища за електропроизводство се задоволява чрез значителен внос на скъпи въглища от Полша и Австралия. Внася се „мръсна“ електроенергия от Полша и Чехия, поради недостиг на такава от Франция. Заради енергийната криза се отложи за неопределено време планираното извеждане от експлоатация на три от петте останали атомни централи.

Франция, която до скоро беше най-големият износител на електрическа енергия в Европа, внася такава от скандинавските страни, опитва се да възстанови работата в консервираните въглищни ТЕЦ-ли и планира изграждането на десетина нови атомни централи, които да заменят остарелите и опасни такива. Повечето от тях още преди 20 години бяха много по-зле от спрените четири обновени, модернизирани, малки блокове в АЕЦ „Козлодуй“ с обща мощност 1760 MW. Те са цената, която България плати за да бъде приета в ЕС.

Нидерландия и Дания също планират да пуснат спрените си ТЕЦ на въглища, въпреки че разполагат с многобройни ВЕИ-паркове.

Франс Темерманс от Нидерландия, заместник-председател на ЕК, беше преди година и половина в България с мисия да настоява за ускорено затваряне на минно-енергийния комплекс „Марица изток“. Обвини България като един от най-големите замърсители на атмосферата в Европа. Нито един български политик не се осмели да му противоречи, или да му каже, че неговата страна емитира много по-голямо количество СО2 на глава от населението, отколкото България. Защо той не пледира нидерландската индустрия да намали емисиитете си, за да станат те по-малки от нашите и тогава да беше дошъл, да агитира нас? Такова арогантно, високомерно, пренебрежително и обидно, менторско поведение спрямо българите не е имал никой чужд политик, посетил България.

Забележително е, че лидерите на Германия и Франция най-после проумяха, че „зелената революция“, предизвикала огромния скок в цените на електрическата енергия, ще отнесе големите им индустриални предприятия отвъд океана, където цените на електрическата енергия и природния газ са в пъти по-малки от европейските. Освен това американското законодателство им предлага редица данъчни привилегии. Американците гъвкаво и изключително в свой интерес реализират „зелената революция“. През тази година емисиите на СО2 от САЩ са увеличени с над 1,5% в сравнение с 2021 г. В момента Шолц и Макрон трескаво търсят изход от кризата, която те предизвикаха със „зелените“ си политики. Може би те ще осъзнаят, че не СО2 ще доведе до бедност още 132 милиона европейски граждани, а налаганата от тях ускорена реализация на „зелената революция“.

Екологични ли са налаганите алтернативи от Брюксел?

Съзнателно се прикрива, че производството и рециклирането на ВЕИ-съоръженията е свързано с големи количества емисии на СО2. Ето какво разкрива анализът на фактите.

Материалите, от които се произвеждат вятърни турбини, слънчеви панели и електрически батерии, се извличат по целия свят от земята в минни обекти и съоръжения за преработка на добитата руда. Важно е да се разбере, какъв е мащабът на материалните потребности.

Например една ТЕЦ на природен газ, която съвсем не е екологична, с мощност 100 MW е с размер на жилищен блок и произвежда достатъчно електроенергия за 75 000 еднофамилни домове. Равностойната й замяна изисква най-малко 20 вятърни турбини, всяка от които е с височина до 195 м. Те са разположени на площ около 26 квадратни километра. Изграждането на такива ветрови паркове консумира огромни количества конвенционални материали, включително бетон, стомана и фибростъкло, заедно с по-малко разпространени материали, включително „рядкоземни“ елементи като диспрозий.

Изследване на Световната банка отбелязва това, което всеки инженер по минно дело знае: „Технологиите, за които се твърди, че са в основата на чистата енергийна промяна, в действителност са материално и енергийно значително по-интензивни в процесите на добива, преработката на изходните материали за тяхното производство до инсталирането, експлоатацията, както и санирането им, след изтичане на ефективния експлоатационен срок, в сравнение със сегашните традиционни ТЕЦ на изкопаеми горива.“ /Край на цитата./

Всички ВЕИ изискват приблизително сравними количества материали, за да се създадат съоръжения, които улавят природните потоци: слънце, вятър и вода.

Например, изграждането на една ветрова централа с мощност 100 MW изисква около 30 000 тона стомана и 50 000 тона бетон, както и 900 тона нерециклируеми пластмаси за огромните перки. При аналогичен фотоволтаичен парк - тонажът на цимент, стомана и стъкло е 150% по-голям, отколкото за ветровия, за едно и също количество произведена ел. енергия. Ако епизодичните източници на енергия (вятър и слънце) трябва да се използват за електроснабдяване 24 часа, 7 дни в седмицата, цялогодишно, ще се изискват още по-големи количества материали. Ще са необходими приблизително два до три пъти повече допълнителни панели, и генератори, за да се произвежда и съхранява енергия, когато слънцето и вятърът са налични, за използването й в моменти, когато те липсват. Необходими са също така допълнителни материали за изграждане на батерии за съхранение на електроенергия. Например, за съхранение на ел. енергия, достатъчна за гореспоменатата ветрова централа с мощност 100 MW, са необходими най-малко 10 000 тона батерии от клас Tesla. Представете си, и каква площ е необходима за разполагането 10 000 тона батерии?!

Обработката на толкова големи количества материали води до собствени енергийни разходи, както и свързаните с това последици за околната среда. На практика това е износ на емисии СО2 от богатите страни внедряващи ВЕИ-съоръжения, в развиващите се страни, добиващи и преработващи изходните суровини за изработването им.

В момента светът добива около 7000 тона неодим, един от многобройните ключови елементи, използвани при производството на електрическите системи за вятърни турбини. Настоящите сценарии за чиста енергия, представени от Световната банка, ще изискват увеличение на доставката на неодим до 40 пъти през следващите няколко десетилетия. Добивът на индий, използван при производството на слънчеви полупроводници, генериращи електроенергия, ще трябва да нарасне до 80 пъти! Добивът на кобалт за батерии ще трябва да нарасне до 8 пъти. Производството на литий, използван за електрически батерии за резервиране на енергийните системи и електромобилите, ще трябва да нарасне с над 20 пъти!

Фотоволтаичните паркове заемат огромни площи на горски терени, оголени след изсичане на гората за производство на пилети. Те заемат още по-големи плодородни земеделски земи, което е престъпление спрямо гладуващите стотици милиони хора по света. Лишават се от обитания птици и животни. Ветровите паркове излъчват ниско честотни вълни, които се предават на километри и са вредни за хората и животните. Вибрациите от гигантските перки се предават чрез огромните им фундаменти в почвения слой и в дълбочина, като убиват или прогонват живите организми на големи площи около тях. Поради тези причини жителите на селищата около село Ветрен в Североизточна България са категорично против изграждането на голям ветрови парк в техния регион. За отбелязване е, че наши природозащитници и техни колеги от чужбина са против ветровите паркове в Добруджа, където са зимните обитания на редица редки, прелетни птици, като червеногушата гъска.

Наистина ли електрическата енергия от ВЕИ е най-евтина?

Ако това широко пропагандирано твърдение е вярно, то следва, че ВЕИ-дружествата са най-облагодетелствани от високите цени на електрическата енергия. Техните печалби следва да са още по-големи от тези на АЕЦ и ТЕЦ на въглища. Защо ръководствата на всички ВЕИ-асоциации скочиха на протест срещу намерението на Брюксел да регламентира изземването и на тяхната свръх печалба, както на атомните и термичните централи, за компенсиране на големите разходи на индустриалните и битовите потребители на електрическа енергия?! Със същата цел изземват печалбата на мините, която се дължи на големия добив на въглища, а не на спекулативно завишена от кризата цена. За необходимата им електроенергия мините плащат високите борсови цени наравно с другите индустриални предприятия. Ако печалбата на ВЕИ е по-малка от тази на АЕЦ и ТЕЦ, то те нито са по-екологични, нито предлагат по-евтина и по-качествена електрическа енергия.

Изложеното до тук показва огромното лицемерие на европейските лидери, разминаванията и противоречията между „зелената“ им реторика и техните политически решения в реални дела. Те откровено лобират за замяната на въглищните ТЕЦ с много по-вредните за околната среда ВЕИ.

Българската енергийна политика и възможните катастрофални последствия

Ако българските управляващи политици не съумеят да защитят конвенционалната ни енергетика и се поддадат на съблазънта да вземат 12 млрд. лева за т.нар. План за възстановяване и стабилност срещу заложените в него срокове за ограничаване и спиране на ТЕЦ на въглища, това ще постави началото на трета национална катастрофа! Големите икономики в света допринасят най-много за замърсяването на атмосферата и би трябвало да поемат лъвския дял за намаляването на глобалните, парникови газове. Вместо това малките икономики, като българската, плащат най-големите разходи за „зеления преход“. Дванадесетте милиарда лева, които в голямата си част са кредит, ще бъдат „моркова“, който преследваме за да бъдем вкарани в „кошарата“, където ще бъдем стригани десетилетия наред. Първото стригане „до кръв“ ще бъде ограничаването на ТЕЦ -ли в комплекса „Марица изток“, съответно на добива на въглища и последващото им спиране в кратки срокове. Електроенергийната система е като живия организъм. За нея турбогрупите в ТЕЦ са жизнено необходими. Чрез тях се регулират качествените показатели на системата – честота и напрежение. Централите в „Марица изток“ най-бързо и ефективно извършват първичен контрол на честотата, вторичното регулиране и третичното регулиране за бързо възстановяване на резервите от първично и вторично регулиране.* Със спирането им България ще се лиши от единствения си независим източник на сигурна, качествена и евтина електрическа енергия с негативни последици за екологията, бита и индустрията. Икономиката ни ще се лиши от едно от най-големите си предприятия, което преработва местна, бедна, нискокачествена суровина във висококачествен, експортен продукт с висока принадена стойност, каквато е електрическата енергия. Приходите в националния бюджет ще намалеят с над 4 млрд. лева/годишно. Губим многократно повече отколкото ни обещават в замяна, като компенсация.

Неотложна необходимост от национална енергийна стратегия

Понастоящем е необходимо незабавно да се възложи разработването на национална енергийна стратегия. Базирана на сегашните потребности, тя трябва да бъде разработена съобразно бъдещото индустриално развитие на страната и потребностите от електрическа енергия през следващите 30-40 години. Тя трябва да бъде научнопрактически и икономически обоснована и съобразена със световните тенденции. Трите базови клона на електропроизводство - АЕЦ, ТЕЦ и ВЕЦ - трябва да се допълват от ВЕИ, а не заменени с тях.

Горските и плодородните, земеделски земи трябва да се охраняват и пазят безкомпромисно, за да се осигурят чистотата на водата и качеството на храната за българския народ. Така ще се гарантират качествена електрическа енергия, чиста питейна вода и здравословна, вкусна храна на достъпни цени за бита и индустрията. Ще затвърдим и продължим традициите си в експорта на електрическа енергия, на вкусни плодове и зеленчуци, на истинско месо, на конкурентна, индустриална продукция. Това гарантирано ще допринесе и за решаването на жизнено важния за България демографски проблем – оставането на младите поколения в Родината.