Предизборни маневри на „книжници“ срещу „машинисти“
Според Хегел всички събития в историята се случват по два пъти. Маркс допълва: „Оставаше да добави: първия път, като трагедия; втория – като фарс!“. Олелията, която т.нар. „хартиена коалиция“ вдигна за кодовете на машините за гласуване и възможността за манипулиране на техния софтуер в полза на една или друга партия, ни напомня за движението на лудитите в Англия, изразяващо се в чупене на механизираните тъкачни станове, резултат на индустриалната революция. От тогава е останал и изразът „Овцете изядоха хората“, тъй като бумът на текстилното производство довел до заграбването на обработваеми земеделски земи и тяхното превръщане в пасища. Не овцете, а хората изяли своите сънародници, заради очакваните печалби от производството на текстил. И пак хора предпочели машините пред най-сръчните тъкачи на ръчни станове. Като ответна реакция на обезчовечаването на производството възникнало лудисткото движение.
Лудитите са социално движение, възникнало в Англия през първата половина на XIX век сред производителите на текстил, които се чувствали застрашени от новите механизирани тъкачни станове, не изискващи толкова квалифицирана работна ръка. Смятайки, че те ще ги оставят без работа и ще променят начина им на живот, лудитите, нарекли се така по името на генерал Нед Луд – митична фигура, за когото се смятало, че живее в Шеруудската гора като Робин Худ, започнали да палят новите фабрики и да трошат становете. Движението започва през 1811 г. в Нотингам и бързо се разраства в цяла Англия. Скоро обаче унищожаването на машини или индустриалният саботаж, било обявено за престъпление с два законодателни акта на парламента. Суровото законодателство било осъдено дори от лорд Джордж Байрон, виден защитник на лудитите. Въпреки това, през 1813 г. след процес в Йорк били екзекутирани 17 протестиращи, а много други били изпратени на каторга в Австралия. Добрата стара Англия дала на света не само индустриалната революция, но и примери за разправа с нейните противници.
Днес терминът „лудити“ се употребява за хора, които се противопоставят на индустриализацията, автоматизацията, компютъризацията или на новите технологии изобщо. Следователно и нашите протестъри срещу машините за гласуване от ГЕРБ, ДПС и БСП могат да бъдат наречени лудити. Ако и още да не са стигнали до чупене и изгаряне на машините „борисовки“ или „мадуровки“, а само искат да ги превърнат в обикновени принтери, редом с връщането на хартиената бюлетина. На практика, и привърженици на машините за гласуване, като Кирил Петков, и противници, като Бойко Борисов, Мустафа Карадайъ и Корнелия Нинова, сеят недоверие в честността на машинния вот. Петков, обещавайки на бившите си съдружници от БСП да им даде кода от машините, ако оттеглят своя проектозакон за изменение на Изборния кодекс. После, отричайки да е казвал това на ПГ на БСП, забърква още по-голям скандал, като твърди: „Ако имах кодовете, щяхме ли да позволим на Борисов да спечели 25 процента?“ Т.е., в главата му се е въртяла мисълта за открадването на изборите, за което го обвиняват от БСП. Борисов налива масло в огъня на съмнението, твърдейки че в ГЕРБ имат специалисти, които могат „да пипнат“ софтуера на машините така, че те да дават с 4% по-висок или по-нисък резултат за избрани от тях партии. Нинова пък уверява, че настоява да се върне хартиената бюлетина, само за да се даде равна възможност на избирателите да упражнят правото си на глас. А нейният заместник Свиленски се провикна от парламентарната трибуна към бившите си коалиционни съдружници с думите: „Откраднахте изборите!“. Съюзници, разбойници! ДПС, естествено, са „загрижени“ за правата на всички да гласуват по най-удобния за тях начин. И никой от тримата водачи на „хартиената коалиция“ не обяснява как неграмотните ромски и други гласоподаватели ще се оправят с хартиената бюлетина, като не могат да четат? Пак ли ще мерят с клечки разстоянието от началото на бюлетината до квадратчето на любимата партия-ръководителка? Която (не)случайно е и спонсор на „правилно“ гласувалите - за нея! Или ще влизат в тъмната стаичка с готова попълнена „правилно“ бюлетина, след което ще отидат да си получат 20-те или повече лева от финансовите „мотиватори“.
Да се обяснява намаляващата избирателна активност с машините за гласуване е точно толкова нелепо, колкото и твърдението, че само Мадуро бил използвал такива машини. „Той, както казва Татяна Дончева, ползва и коли: дайте и от тях да се откажем тогава!“ А иначе избирателната активност в България намалява не от две, а от поне двадесет години. Причината за това са не средствата за волеизявление, а качествата на „мат’рияла“, който ни се предлага да си купим като котка в чувал. Преференциите в много редки случаи водят до промени в подреждането на партийните кандидати от листата. А немалко от тях, попадайки във властта, правят всичко възможно народът да намрази и тях, и партиите им. Благодарение на разменяните взаимни обвинения в корупция, национално предателство, укрофилство, путинофилство, американо и еврофилство, или просто на политическата им шарлатания, нашите „народни избраници“ се възприемат по-скоро като врагове на народа си, отколкото като негови представители. Те са готови да продадат и себе си, и своите избиратели за едната похвала от Джо Байдън, Урсула фон дер Лайен, или друг някой, не избиран от никого еврочиновник.
В началото на миналата седмица президентът Радев проведе последната консултация с партия „Български възход“ на бившия служебен премиер и министър на отбраната Стефан Янев. Остана само да започне връчването на мандатите за съставяне на правителство. Ако се случи някое голямо предателство, или ако основните политически играчи надвият взаимното си отвращение, може и да се сформира някакво правителство. Техническо, експертно, на националното съгласие, на националното спасение, или правителство на малцинството – все едно. Ха дано, ама надали! Удивителна е наглостта на съпредседателите на ПП Кирил Петков и Асен Василев, и на бившите им съдружници от БСП и ДБ да искат от служебния кабинет на Гълъб Донев да внесе проект за нов бюджет. Защото и глухият султан в Египет разбра, че точно те ще се опитат да пробутат с предизборна цел щедри пера за социални разходи, които ще трябва да изплаща пак служебното правителство на президента Радев. Понеже друго, т.е. редовно правителство, просто не се вижда на хоризонта. Не войната в Украйна, Трета Световна война да започне, България все ще се управлява от служебен кабинет. Изборите изглеждат неизбежни и въпросът е само кога те ще се проведат. Резултатът от тях може да изненада неприятно и партиите от хартиената коалиция, и тези, които са за машинно гласуване. И ако избирателната активност се окаже още по-ниска от предишната, кой ще поеме отговорността за пропиляното време на България? Тези, които са съгласни единствено с това, че другите са маскари? Или тези, които плашат с държавен преврат и установяване на президентска диктатура? Няма леви, няма десни, всички са срещу президента Радев, особено „контактьорът“ Росен Плевнелиев. Истинската коалиция е срещу Румен Радев – единственият политик с още значим публичен рейтинг. Назначеното от него служебно правителство си върши работата, въпреки барабанния огън, с който го засипват от ляво и отдясно. Дано новото ляво обединение на настоящи или изключени от Столетницата социалисти, не се превърне в друга БСП. Защото под не мъдрото ръководство на г-жа Нинова, партията, създадена от Дядо Благоев, се е пуснала надолу по пързалката и може да катастрофира тежко на предсрочните избори. Въпреки, или благодарение и на хартиените бюлетини. Десницата и тя лети стремглаво към пропастта, както направи СДС. Разбира се политическите шарлатани ще говорят за съдебна реформа, за уволнение на главния прокурор Гешев, за свикване на ново Велико Народно събрание, което да промени Конституцията и прочие „шменти-капели“.
За нова Конституция говорят и опозиционните партии в Турция, събрани на т.нар. шесторна маса. И там обсъждат предложение за нова Конституция, но си струва да ви цитирам заглавието на коментара на Тунджай Моллавеисоглу, публикуван във вестник „Джумхуриет“ (30.11.2022): „Нова конституция в страната на гладните деца!“. Една седмица по-рано, на страниците на вестник „Йеничагъ“ (23.11.2022), Орхан Угуроглу публикува статия, озаглавена „Суверенитетът на суверена“. И двете заглавия подхождат на България, но тук медиите са толкова „свободни“ и „независими“, че не могат и да помислят да зададат подобни въпроси.
А политическата ситуация у нас в момента заслужава заглавие като: „Нов Изборен кодекс в страна без избиратели“. За суверенитета на суверена да не говорим. Него за нищо не го питаха досега: нито за НАТО, нито за ЕС и затварянето на 4 от 6-те блока на АЕЦ „Козлодуй“. Не го попитаха и преди да поемат ангажимента да намалим с 40% въглеродните емисии. Нещо, което може да наложи и затварянето на ТЕЦ-овете и въглищните мини от комплекса „Мини Марица“. Сякаш нищо от това не ги засяга, „евроатлантическите“ драскачи у нас се възмущават от това, че МО продава, а не подарява генератори на Украйна. И, че служебното правителство мести украинските бежанци от хотелите по Черноморието в държавни бази и фургони в бежанския център в Елхово. И те, горките, предпочели да отпътуват за Румъния... Сякаш ако българи се нуждаеха от подслон, в Украйна щяха да ги настанят в първокласни хотели на пълен пансион. То бива, бива, но цял бивол за мезе не бива! Истинският бежанец не търси хотели по морските курорти, а приема всяка помощ с благодарност.
