Неолибералният политически свят (в това число и нашият провинциален и подражателен български свят), високомерно подминава 100-годишнината от създаването на Съветския съюз на 30.XII.1922 г. от Първия Всесъюзен конгрес на съветите
Годишнината обаче е толкова важна, знаменателна и велика, че дори и да не се отчита и забелязва в „европейския“ календар, е с особено значение и е задължително тези, които изучават политическата история на света и Европа, да я анализират и извлекат поуките от съществуването на една велика държава. Да не говорим за левите сили, за които опитът на СССР е от съдбовно значение и без него те ще погинат безславно и дори позорно.
Създаването и разпадът на СССР, които историята постави в началото и в края на ХХ век, за да обозначи отварянето, а след това и затварянето на една важна епоха в човешкото развитие, са факти, които могат да се разглеждат от най-различни гледни точки и да се оценяват, изхождайки от едни или други идеологии. Ала истинската им оценка не може да бъде лишена от правото да бъде наречена епохална и съдържаща огромен исторически и геополитически опит. Този опит трябва да се анализира днес,защото неминуемо ще се наложи да бъде отново повторен. Тогава ще са ни нужни знания и умения, за бързото конструиране и управление на съветския тип общество и във повторното формиране на съветския тип човек. Тогава историята няма да отпусне прекалено много време за продължителни експерименти и нагаждания към изискванията на новите реалности.
Големият руски литературовед и историк Вадим Кожинов в книгата си „Россия век ХХ“ напомня, че държавата в Русия винаги е била идеократична и уточнява, че „Властта се е основавала не на система от закони, както е на Запад, а на определена система от идеи. Към времето на Революцията властващата идея така или иначе се изразява в известната формула „православие, самодържавие, народност“, която все още е съхранявала значението си за хората, отправящи се през 1914 г. на фронта. Но Февруарския преврат „отдели“ Църквата от държавата, унищожи самодържавието и издигна в качеството на образец западноевропейските (а не руските) форми на общественото битие, където властва не идеята, а законът.“ Победата на Революцията през октомври 1917 г. е победа над Временното правителство и над управляваната от „хората на Февруари“ Бяла армия. Болшевиките възстановяват идеократичната държава – макар и по различна формула. Това именно им осигурява победата над „белите“. В смисъла на този тип държава е и укрепването на Руската империя и по същество нейното спасение, което е силно застрашено от Февруарския преврат и установеното от него буржоазно господство от западен тип. На този факт обръща внимание големият руски философ Николай Бердяев в книгата си „Извори и смисъл на руския комунизъм“.
Трябва да отбележим нещо изключително важно: идеократичната държава от какъвто и тип да е, и от каквато и идеология да е доминирана, винаги се нуждае (и затова го създава) от нов тип личност, който да я изгражда, укрепва и управлява. По това неотменимо правило тя съществува, него изпълнява и създава условия за появата и утвърждаването на новия тип личност. На него е подчинено и съществуването през цялата му история на Съветския съюз. Може да не бе достатъчно времето, в което това трябваше да се изпълни, но няма как да се отрече, че новата „имперска“ държава осъществи повелите на принципа.
СССР наистина не бе държава като западноевропейските. И то не толкова, защото ги отричаше икономически, политически и социално, а защото създаваше нов тип личност с нови морални и нравствени ценности, принципи и критерии за оценка на реалностите, с нови идеи за обществените отношения дори на битово равнище, със справедливостта и солидарността, на които тази личност служеше. Тя се учеше да живее с тях и заради тях, а не в егоизъм, стремеж към наслади, печалби и успех. Тази личност бе морална, а не консуматорска.
В състоянието, в което се намираше СССР в началото на своето съществуване, както и възможностите на неговата икономика, военна сигурност, традиции, най-важното бе много бързо и преди всичко да се решават многобройни и сложни проблеми – както вътрешни, така и идващи отвън. Геополитическата среда, в която се формира тази нова държава, бе изключително враждебна, реваншистки настроена, отмъстителна, за да бъде възможно със собствени сили да се осъществяват определените цели. Западът осъзнаваше заплахата от Съветския съюз, ако той постигне своите цели. Заплахи преди всичко от морално-нравствено и идеологическо естество, а не от военно. Западът знаеше и днес още знае, че типът държава на СССР го обезсмисля и изключва, защото в нравствено отношение стои много по-горе от него.
И въпреки трудностите бе създадена солидна материална база, установиха се нов тип обществени отношения, заработи икономика, основана на нови икономически правила и на нов тип собственост върху средствата за производство. Те ускориха утвърждаването и укрепването на новото общество. Човек можеше да живее, създава и твори за общото благо, а не за личния си успех.
За съжаление този „нов човек“, макар и съветски, бе човек на буржоазната епоха. За известно време той живя като нов, ала след това отново се побра в старата си кожа.
И от тази позиция настоя за удоволствия, пари, успехи, луксозни дрехи, богато жилище, да пътува, където пожелае и да мисли единствено за себе си. Западната пропаганда успя да пробие оградата, с която се бе обградил СССР, и започна да разлага предимно младите, да ги съблазнява и показва как неговите „млади“ живеят, забавляват се и правят и говорят каквото си искат, защото били „свободни“.
СССР не успя да задоволи тези желания и потребности на буржоазния човек. Много бяха причините за неуспеха му. Социализмът не намери противоядие на западната пропаганда, както и не успя да открие механизъм за активизиране на трудовата предприемчивост, с която да се преодолее диктатът на пазара, за да се създават повече материални блага.
Реакцията на Запада спрямо СССР също е показателна и много поучителна. Западът и преди не владееше териториите, върху които се разположи Съветския съюз, и всъщност нищо не губеше с неговото учредяване. Но пък със СССР и социализма се нарушаваше установеният от него механизъм на функционирането на света и управлението на световния ред. Променяше се съотношението на силите между нравствеността и пазара, между справедливостта и успеха и удоволствието. Световното добро застрашаваше буржоата и капитализма със самия факт, че вече побеждаваше злото.
Ала световното зло се установи и в самия Съветски съюз и усложни значително неговия живот. Допуснати бяха прекалено много грешки, които отвътре разрушиха държавната тъкан и душата на новата държава. Така великият замисъл бе опорочен, профаниран и в края на краищата погубен. Ако строителите и управляващите този гигантски социалнополитически и икономически проект бяха следвали стриктно и творчески същността и смисъла на теорията на социализма по Маркс и нито избързваха, нито забавяха хода на съветската история, то сега светът щеше да бъде коренно различен. А не подчинен на една човеконенавистна идеология, която утвърди тържеството на порока, сатанинското начало и извращенията с природата на държавата и личността в нея.
„Проектът“ не можа да бъде осъществен в пълна мяра. Затова той подлежи на задължително ново осъществяване в други условия, с други хора и в друг световен ред.
Днес Съветският съюз го няма, но утре историята ще го възстанови…