Един от най-важните уроци за изминалата 2022 г. беше, че най-накрая въпросът за енергийната сигурност беше поставен на централно място в енергийната политика.
Доскоро опорните точки в енергийното планиране в Европейския съюз бяха подчинени на намаляването на въглеродните емисии (CO2) и утопичната вяра за противодействие на климатичните промени. В резултат на тези амбиции, в ЕС бяха приети редица стратегически документи и планове като „Чиста енергия за всички европейци“, „Зелена сделка“ и пакет „Готови за 55“, които изискват драстично намаляване на CO2 в енергетиката, по начин, който създаде предпоставки за огромни структурни дисбаланси в енергийната система на Общността.
Постепенно целите за намаляване на CO2 бяха драстично завишавани от Европейската комисия – от първоначално приетите мерки за 20% намаление на CO2 до 2030 г., вече официалната цел на ЕК е за намаление от 55%, а през 2050 г. Европа трябва да се превърне във „въглеродно неутрален континент“. Това, което се пропуска, обаче, е фактът, че глобалният дял на Европа е само 9%, т.е. дори те да бъдат напълно елиминирани, това едва ли ще има някакъв съществен ефект върху общото количество CO2 в световен мащаб. Ето защо такава инициатива за „въглеродна неутралност“ би сработила само, ако в нея бъдат привлечени икономиките с най-голяма въглеродна интензивност.
Вместо усилията да са насочени към реална енергийна дипломация, лидерите на ЕК по административен път завишават и без това нереалистичните цели за намаляване на CO2. Нещо повече, схемата за търговия с емисии създава огромни структурни дисбаланси в европейската енергетика. Чрез този механизъм въглищните електроцентрали бяха поставени в режим на икономическа несъстоятелност.
Средната цена на въглеродните емисии за 2022 г. се очаква да бъде около 81 евро/t.CO2, което ще бъде ръст от 50% спрямо предходната 2021 г. Това означава, че въглищните централи са принудени да калкулират един своеобразен „въглероден данък“ в производствените си разходи, което значително оскъпява себестойността на произвежданата енергия.
Така например, през 2022 г., държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ съгласно Ценово решение №Ц-19 от 01.07.2022 г. на КЕВР е предложила разходи за квоти за парникови газове на стойност 1,460 млрд. лв., при планирано производство на нетна електрическа енергия от 7 250 804 MWh. Със същите оперативни разходи се сблъскват почти всички останали въглищни централи в рамките на ЕС, които трябва да закупуват емисии.
Световната енергийна криза започна още от средата на 2021 г.
Тя предизвика значителен ръст на цените на електроенергията на борсите, но наред с това се затвърди нуждата от сигурни доставки на електричество. Високите цени на борсите на практика минимизираха (а в някои случаи дори елиминираха) пагубния ефект от огромните разходи, правени за закупуване на въглеродни квоти. А през 2022 г. въглищата се завръщат като основен енергиен източник в световен мащаб.
По данните на Международната агенция по енергетика (МАЕ) през 2022 г. потреблението на въглища в света ще достигне абсолютен връх от 8 млрд. тона, което е ръст от 1,2% спрямо предходната година. В ЕС, който от поне десетилетие има амбицията ускорено да затваря въглищни ТЕЦ, търсенето през 2022 г. се очаква да се увеличи с 6%, или +29 Mt.
За енергийната диверсификация като част от енергийната сигурност.
Мястото на ядрената енергетика
Енергийната диверсификация, като интегрална част от поддържането на адекватност и сигурност на енергийните доставки, трябва да бъде в основата на всяка една стратегическа рамка в европейската общност. ЕС е нетен вносител на енергия, като процента на енергийна зависимост съгласно данните на Евростат за 2020 г. е 57,5%. Повече от 70% от този внос са петролни продукти, около 25% е природен газ (вкл. и втечнен природен газ), а делът на вносните въглища е само 5%. Това показва, че Общността продължава да разчита на външни доставчици на енергийни ресурси. За да бъде намалена импортната зависимост, ЕС трябва да подчини политиката си на едно просто правило: да работи за увеличаване дела на местните енергийни ресурси. Това означава комбинация от мерки по:
Първо, запазване на въглищата като сигурен и надежден източник на енергия;
Второ, запазване и увеличаване дела на ядрената енергия в електропроизводството;
Трето, проучвания за нови находища на въглеводороди.
Както стана ясно в анализа до тук, въглищата увеличават дела си през 2022 г. предимно заради форсмажорните обстоятелства в енергетиката. Но по отношение развитието на ядрената енергетика в рамките на Общността стратегическата рамка продължава да бъде неясна.
През 2022 г. ядрената енергия има дял от около 25% при електропроизводството в рамките на ЕС, но дела й сред ниско емисионните енергийни източници често надхвърля 50%. Да, в началото на годината ЕК включи ядрената енергия в Допълващия Делегиран акт по Регламента за таксономия на ЕС, признавайки инвестициите в нея за устойчиви. Но това далеч не означава, че предизвикателствата пред развитието на ядрено енергийния отрасъл са решени. Съществуват много неясни моменти в разписаните критерии за достъп до финансиране на ядрени проекти като част от Таксономията.
Не е предприет диференциран подход по отношение изискването за използването на т.нар. гориво, устойчиво на инциденти, след като такова към настоящия момент не е лицензирано от нито един ядрен регулатор по света. По-нататък, изискванията за представянето на проекти или изграждането на хранилища за погребване на ВАО (високо активни радиоактивни отпадъци) до 2050 г. не кореспондира с конкретните специфики на ядрено енергийните съоръжения, без значение дали те се намират в експлоатация или са в проект.
Наблюдават се и опити за изземването на функции, които са в изключителните компетенции и правомощия на националните ядрени регулатори, както и заобикалянето на клаузи от основополагащия за Общността Договор за ЕВРАТОМ. Може би единствената добра новина относно този допълващ Делегиран акт е, че включването на ядрената енергия в него дава устойчив пазарен и имиджов сигнал към потенциалните кредитори на проекти за нови ядрени мощности в рамките на ЕС.
Развитието на ядрената енергетика в Европа,
обаче, зависи повече от състоянието на отрасъла във водещите ядрени държави в Общността. След напускането на Великобритания и оттеглянето на Германия от ядрената енергетика, Франция остана единствения „ядрен лидер“ в Европа, който има значителен „ноу-хау“ и технологични възможности във всеки един етап на ядрено-горивния цикъл.
През последната година, обаче, ядрената енергетика във Франция премина през доста изпитания. През пролетта и лятото на 2022 г. няколко ядрени блока бяха временно спрени от експлоатация поради открита корозия в близост до заварките на охлаждащите кръгове, а други блокове бяха принудени да ограничат мощността си, заради сушата и ниското ниво на реките.
Към края на 2022 г. по данни на EDF в експлоатация се намират по-малко от 70% от инсталираните ядрени мощности в страната. Това е крайно недостатъчно, имайки предвид огромния дял на ядрената енергия в електроенергийния баланс в страната. Проектите в процес на изграждане или в опитна експлоатация също се вървят по план – трети енергоблок (френски EPR) на финландската ядрена централа в „Олкилуото“ беше неколкократно спиран за отстраняване на дефекти в конвенционалната част на съоръжението. Същият модел на реакторна инсталация се строи във Франция, в централата „Фламанвил“, където преди няколко дни стана ясно, че ще има поредно отлагане на пусковия срок и допълнително оскъпяване.
Строителството на нови ядрени мощности,
паралелно с дългосрочната експлоатация на съществуващите такива, са един от устойчивите начини за поддържането на енергийната сигурност.
В момента като лидери в проектите за изграждане на нови ядрени мощности се обособяват страните от Централна и Източна Европа. През месец август 2022 г. националният ядрен регулатор в Унгария даде разрешение за започване строителството на „Пакш-2“; ядреният регулатор на Словакия даде разрешение за зареждане с ядрено гориво на новия трети енергоблок в централата в „Моховце“, а през ноември Чехия официално обяви, че в търга за разширението на АЕЦ „Дуковани“ до момента са постъпили първоначални оферти от френската EDF, корейската KEPCO и американската Westinghouse.
Полша също напредва с плановете си за изграждане на ядрената си програма – през декември стана ясно, че Westinghouse ще изгради първата ядрена централа в страната, като се очаква сътрудничество и с KEPCO. Освен проектите, базирани на ядрени реактори с голяма мощност, интерес има и към изграждането на малки модулни реактори. Ядрената енергия има потенциал да изиграе централна роля в енергийния преход и увеличаването степента на енергийна сигурност, защото освен производството на електроенергия, тя може да има множество други приложения като: снабдяване на домакинствата с топлинна енергия, снабдяване на индустрията с топлинна енергия и технологична пара, производство на „чист водород“ и др.
Повече енергийна сигурност, по-малко „Зелена сделка“
Изминалата 2022 г. определено бе турболентна за енергийната система на Европа. Корените на енергийната криза, обаче, се крият далеч преди започналата война в Украйна през февруари 2022 г. Търговията с въглеродни емисии, непрестанното и нереалистично завишаване на целите за намаляване на CO2, бързото извеждане от експлоатация на сигурни, предвидими, диспечируеми и доказано надеждни електропроизводствени мощности за сметка на бързото навлизане на непредвидими и непостоянни такива, са само част от примерите за грешната енергийна политика на Брюксел.
Желанието за още по-голям политически контрол върху енергетиката намери израз и чрез въвеждането на т.нар. „таван на цената“ на природния газ. Такъв командно-административен метод няма как да проработи, особено когато я налага играч, който е изключително зависим от доставката на природен газ от трети страни.
По данни на МАЕ, ако през 2023 г. търсенето на природен газ в Китай се завърне на нивата от 2021 г. и едновременно с това физическите доставки от Русия за Европа бъдат напълно прекратени, то в ЕС може да се оформи дефицит от порядъка на 27 млрд. куб. м. Това е огромно предизвикателство за европейските „полиси-мейкъри“, които вместо да губят време в „зелени планове”, трябва бързо да намерят адекватни и работещи алтернативи за доставка, ако гореописания сценарий се случи.
По отношение развитието на електроенергетиката ЕС трябва да обърне по-сериозно внимание на инвестициите в мрежата, ядрената енергетика, запазването потенциала на въглищата и не на последно място – развитието на човешките ресурси. Разбираемо, за „полиси-мейкърите“ такива действия са политически неприемливи, защото цялата им концепция за развитие на енергетиката през последните десетилетия бе базирана на отказ от въглищата и все по-малко ядрена енергия.
26.12.2022 г.
