„Умом Россию не понять. В Россию можно только верить!“ Феодор Тютчев
Днешната политическа класа на България, безпокояща се само за запазване на властта и благосъстоянието си, продължава да упорства в нежеланието да признае очевидният крах на политиката на държавата ни. Тя трескаво се опитва да замаскира реално съществуващите проблеми, криейки се зад гръмогласните лозунги за силата на Европейския съюз и НАТО - двете „пътеводни“ звезди за „новия исторически“ избор на българския народ.
Военните действия, които се вихрят в непосредствена близост да нашите земи, изправят народа и страната ни пред невиждана криза. Тя няма да подмине никого - нито олигарси, нито компрадори, нито млади и стари, и бедни, които ще станат още по-бедни, нито богатите, които ще обедняват. Неолибералната стихия помита всичко пред себе си – и традиции, и родова памет, и вяра, и истина. И сякаш няма спасение, и ни остава, за пореден път, да чакаме Всевишния, който ще ни отърве от тази напаст. А мислещите и здраво стъпили на земята хора, да продължим да търсим подкрепа един в друг. И да следваме съвестта си, колкото и трудно това да е днес!
След този брой на „Нова Зора“ възнамеряваме да открием рубрика, в която чрез посочваните от нас факти, неизвестни или позабравени, читателите на вестника сами да се ориентират относно истината и правдата. Защото е казано: „И истината ще ви направи свободни!“ Така, според нас, по-лесно би бил намерен онзи необходим брод през изпитанията на времето и в битката за бъдещето на България. Зора
Специалната военна операция
на РФ в Украйна
е най-обсъжданата тема в света през последните дни и месеци. Както и да бъдат представяни нещата за нейната цел - демилитаризация и денацификация, територията на България, макар и в периферията, е част от театъра на военните действия. А това оказва влияние върху всички сфери на живота в страната. Така беше в случая с Южна Осетия, при присъединяването на Крим към РФ и в Сирия, така е и сега: в началото, руските военни контингенти действаха бързо, организирано и резултатно. Превземането на летището около Киев, атаката срещу Харков и действията по цялата фронтова линия показваха, че първоначалният замисъл на руското командване е принуждаване на украинските власти да подадат оставка, подтикване на опозиционните политически сили и украинските военни да вземат властта в свои ръце и да въведат ред в страната си, зачитайки интересите на рускоезичното население. Но плановете са едно, а реалността се оказа съвсем друга! Явно, политическо разузнаване и ГРУ на армията не са си свършили добре работата, не са оценили реално военните възможности на украинската армия след 2014 г. и не са взели под внимание коренно промененото съзнание на мнозинството украинци по отношения на Русия.
Така военната операция от „блиц криг“ се превърна в окопна война, с много човешки жертви и разрушения.
Деветомайските паради на Червения площад, провеждани всяка година, победите на бойното поле, редовните и шумно военни учения и пр., допринасяха относно несъмнената сила и мощ на руската армия – наследник на историческите победи на руското и съветско оръжие през годините. Но последвалите неудачи при осъществяването на операцията принудиха анализаторите по-задълбочено да търсят причините за нейното сегашно състояние. Без да изпадат в крайности, специалистите стигаха до извода, че новите обществено-икономически условия в РФ генерално са размили традициите, значимата роля и място на армията в живота на страната, и в съзнанието на хората.
Позорът с Чеченската война
безспорно е изисквал бързи решения. При министъра на отбраната Сергей Иванов (2001-2007) те се концентрират върху провеждането на мащабни военни учения, на които се отработвани „малки антитерористични операции“; срочната военна служба от две години бе намалена на една година; съкратен бе общия брой на личния състав на армията до един милион военнослужещи, което, каквото бе обяснението, отговаряло на нейната „отбранителна достатъчност”; Излишен се оказва и голяма част от „ офицерски корпус“ - ликвидирани бяха военни катедри и много военни вузове.
С името на Анатолий Сердюков (2007-2012) се свързва последвалата кардинална реформа на Въоръжените сили на Русия. Тя бе обявена на 14 октомври 2008 г и се свеждаше се до: намаляване на военните окръзи от 6 на 4; реорганизация и съкращаване органите на управление и тези на отделните родове войски, както и съществено съкращаване на офицерските длъжности и числеността на армията; реформа на системата на военното образование като 65-те военни учебни заведения се трансформираха в 10 системни военни вуза и военноучебни центрове. Осъществена бе пълна реорганизация на мобилизационната система и подготовката на запасните военни чинове. Сухопътните войски преминаха към бригадна организация, а полковете, дивизиите и армиите бяха ликвидирани. Военновъздушните сили и войските от ПВО преминаха към т.нар. авиационни бази и бригади за военно-космическа отбрана. Тиловото осигуряване и обслужване на въоръжените сили премина на системата „аутсорсинг“, което означаваше, че се предоставя огромно бюджетно перо на външни за армията организации, в резултат на което практически бяха унищожени войсковите ремонтни органи и ремонтно-възстановителни дейности. Отделно бе стартирана мащабна програма за превъоръжаване на руската армия с нови образци оръжия в т.ч. западно производство. И не на последно място бяха разформировани военнополитическите органи в армията.
Свидетелствата
Президент и Върховен главнокомандващ на ВС на РФ от март 2008 г. бе Дмитрий Медведев, известен със своите либерални възгледи, а министър-председател е Владимир Путин, който по Конституция няма пряко отношение към военната реформа. Министър на отбраната е цивилният Анатолий Сердюков, топ-специалист във финансовата област и… мебелното производство, който преди това е ръководил Федералната данъчна служба на РФ. Въобще съвсем открито реформата „Сердюков“ в руската армия се осъществява демонстративно по натовски образец: въведена е тризвенна структура: „военен окръг – оперативно командване – отделна бригада“. Съкратени са 200 хиляди офицерски длъжности. При останалите 150 хиляди, някои от полковниците получаваха неочаквано пагони на бригадни генерали с традиционен социален пакет в т.ч. и извънградска „дача“. За качеството на военното образование и подготовка е показателен примера с Военната академия на Генералния щаб. При годишна потребност на Армията и Флота от около 150 високо класни специалисти, през 2009 г. Академията са завършили 9 човека, а през 2010 - 11 човека! Сключени са договори с висока корупционна съставляваща за закупуването на екипировка за личния състав от Франция, БПЛА от Израел, стрелково оръжие от Австрия, италиански бронемашини и колесни танкове. Най-известният от всички договори е за френските десантни кораби с вертолети на борда „Мистрал“ и на колесни самоходни артилерийски установки. При това цените са несъпоставими с цените на руските производители.
В това отношение е твърде показателен спомена на губернатора на Сведловска област от 90-те години на миналия век Едуард Росел: „Отивам, разказва той, при Анатоли Чудайс, по това време председател на Държавния комитет за управление на държавната собственост, за консултация. Казвам му, че за нашия „Уралвагонзавод“, където се трудят 60 хиляди работници няма военни поръчки и заводът спря работа. Вие не може да повярвате, какво ми каза! Нормален човек не би изрекъл такива думи! Той отговори: „На нас не ни трябва „Уралвагонзавод“, танкове ще си купим в Израел, а вагони – в Китай!“ Аз си тръгнах без да се сбогувам”.
Ако въоръжения конфликт с Грузия разкри проблеми с управлението на войските, с остарялото въоръжение, снаряжение и свързочни средства, и бе всъщност катализаторът за приемането на концепцията за кардинална изменения в руските въоръжени сили от 2008 г., то последиците, трупани през годините от кардиналната „реформа“ на армията-победител във Втората световна война, градена от маршал Жуков, станаха достояние на целия свят с провеждането на СВО в Украйна.
Каквото повикало, такова се обадило.
На 21 декември м.г. Върховният главнокомандващ ВС на РФ участва в колегиума на МО, където подкрепи предложените от Министъра на отбраната „Мерки за укрепване на сигурността на Руската федерация”.
В тях бяха включени следните по-важни решения:
• създаване на две междувидови стратегически териториални обединения – Московски и Ленинградски военни окръзи;
• сформиране на три мотострелкови дивизии в т.ч. в състава на общовойсковите обединение в Херсонска и Запорожка области, а така също особен армейски корпус в Карелия;
• във Въздушнодесантните войски, допълнително да се сформират две десантно-щурмови дивизии; преформатират се в мотострелкови дивизии досегашните седем мотострелкови бригади в Западния, Централния и Източен военни окръзи, както и Северния флот;
• към всяка общовойскова (танкова) армия се формира и обща авиционна дивизия и бригада от армейската авиация с численост от 80-100 бойни хеликоптера;
• допълнително се сформират три управления на авиационните дивизии, осем бомбардировъчни авиационни полка, един изтребителен полк, шест армейски авиационни бригади; с цел създаването на артилерийски резерв на стратегическите направления се сформират пет артилерийски дивизии на военните окръзи, а така също и артилерийска бригада с голяма мощност;
• на базата на съществуващите бригади на морската пехота в бреговите подразделения на ВоенноМорския Флот се сформират пет дивизии на морската пехота;
• за да бъде гарантирана военната сигурност на РФ се увеличава числеността на Въоръжените сили до 1,5 милиона военнослужещи, в т.ч. на контрактна основа – 695 хиляди души;
• през 2023 г. следва да се изградят три ремонтни завода и да бъдат разширени и доокомплектовани ремонтните подразделения във войсковите звена;
• във военните мобилизационни комисариати се въвежда федерална държавна гражданска служба като в тях се увеличава числеността на военните длъжности;
Последните две директиви гласят:
• да бъде завършена цифровата трансформация;
• да се разгърнат и усъвършенстват военнополитическите органи във Въоръжените сили.
Всички тези мерки, придобили чрез Указа на президента законна сила, безспорно внасят увереност и яснота за пътя, който избира Русия за суверенното си развитие и сигурност. Това вече не е схоластиката на т.нар. „червени линии“, това са решения, които изключват безпринципни договорки, двойни стандарти и предупреждения! Това са действия от позиция на силата! В такива случай българският народ казва: „Каквото повикало, такова се обадило!“
Кога идва победата?
Що се отнася до Специалната военна операция, то с назначаването на армейски генерал Валерий Герасимов, най-високопоставения генерал в руската армия и началник на ГШ на ВС на РФ за неин главнокомандващ, то картината става още по-заплетена! Известно е, че двама от най-популярните участници в СВО, чеченският лидер Рамзан Кадиров и създателят на руската частна военна компания - ЧВК „Вагнер“ Евгений Пригожин, непрекъснато декларират своята близост и лоялност към президента Путин! След отстъпленията в Киевското и Харковското направления, както и проявената безпомощност за унищожаване на огневите точки, обстрелващи и до ден днешен Донецк, тези двама радикални военни ръководители обвиниха ген. Герасимов, че „се крие далеч от фронта и унищожава с бездействието си руската армия“.
Отговорът на Президента Путин не закъсня и той бе категоричен - Русия възприема действията на колективния Запад начело със САЩ за начало на пълномащабни военни действия с НАТО – доверие, в случая, вече е неуместно! Такова няма! Остава само силата и тя се измерва на бойното поле!
Такава е логиката на нещата: тази битка, която се превръща във война, трябва да бъде ръководена от най-добрите, от доказалите себе си, от най-подготвените, какъвто неминуемо е ген. Герасимов, герой на РФ. Той е началник на ГЩ от ноември 2012 г., когато застъпва е заедно с ген. Шойгу по време на втория президентски срок на Владимир Путин. И тримата държат в ръцете си по едно „ядрено“ куфарче, с право на отваряне в строго определена последователност. Това е генералът, който без изстрели проведе операцията в Крим; това е ръководителят на операцията по унищожаването на терористите в Сирия; това е човекът, комуто американските висши военни звънят, когато е нужна „деконфликтизация“. През ноември м.г. генерал Марк Мили – председател на комитета на Обединените началник-щабове на САЩ, се свърза по телефона с ген. Герасимов, за да уточни, че ракетата паднала на територията на Полша не е изстреляна от Русия, а от Украйна, въпреки изявленията на президента Зеленски.
С вълците, по вълчи!
Историята ни учи, че по различни причини и руската, а и съветската армии никога не са били готови за войната, която започва. След нападението срещу Русия минава известно време, докато войната се превърне в народна, докато се появяват талантливи военачалници, докато патриотичната вълна завладее цялата огромна територия. И тогава Победата идва!
В случая, проблемите вече са изяснени и описани: срещу 500 американски и натовски спътника, от които 70 военни, руските са в пъти по-малко; нарушени са командните вериги; затруднено е или отсъства използването на високите технологии; отчетени са трудностите с логистиката. Всичко това вече излиза наяве при стълкновенията с противник, който години наред е подкрепян, прикриван и пазен от западни президенти и министър-председатели и, който сериозно и методично се е готвел за война! Важното е, че сега решенията са верни, че посоката е правилна и всичко нататък зависи от точното изпълнение на задачите! Това е цената на наивността, че след като СССР се съгласи без бой да се признае за победен в Студената война и всички честни хора по света си отдъхнаха и повярваха, че идва вечен мир и, че когато ще цари взаимно уважение, доверие и увереност в мирното бъдеще на планетата! Уви! Вълкът козина си мени, но нрава си никога!
Западът, начело със САЩ,
искат Русия да бъде унищожена!
Логично обяснение за това няма! Страх, завист, мъст – всичко е замесено в една чудовищна сатанинска ненавист! Така че руският отговор е: сред вълци се вие по вълчи!
Има едно обяснение за видимата слабост на руската армия, което не е официализирано, но което дава отговор на въпроса, защо президентът Путин допусна през първите си два мандата армията да не се върне към основите на военното строителство, заложени и изстрадани от маршал Георгий Жуков?!
На Мюнхенскта конференция за сигурност през 2007 г. Президентът Путин заявява: „Определено считам, че процесът на натовското разширение няма нищо общо нито с модернизацията на самия алианс, нито със сигурността в Европа. Напротив, това е сериозен провокиращ фактор, понижаващ нивото на взаимното доверие. И ние справедливо имаме правото да попитаме: против кого е това разширение?... Явно, че при тези условия ние сме принудени да се замислим за осигуряване на собствената си сигурност“.
Шест години преди тази реч, за министър на отбраната е назначен Сергей Иванов - колега и доверен приятел на В. Путин. Макар и да не е пряко свързан с ленинградската либерална група, Иванов следва възприетата линия за пълно и открито установяване на приятелски отношения с колективния Запад, начело със САЩ. Плод на този подход са и предприетите кардинални изменения в руските въоръжени сили.
Американците финансират разоръжаването на РФ, отблизо следят съкращаването и производството на ядрени оръжия, както и работата на целия ВПК. РФ постепенно и доброволно се превръща в суровинен придатък на Запада. След събитията в Чечня и бомбардировките над Югославия, след провокационното поведение на новите ръководители на Грузия и Украйна, Путин осъзнава, че цялата тази показна „любов“ със САЩ няма да свърши добре за РФ и, вероятно, приема важното решение да търси военно превъзходство чрез принципиално нови отбранителни системи и технологии. За тази цел започва назначаването на ключови длъжности на проверени и доверени съмишленици, които:
а/ да създават в натовските разузнавателни служби увереност, че РФ вече не представлява за тях военна опасност, че тя няма средства и технологични възможности за преустройство на отбранителната си промишленост, че в МО, с въвеждането на граждански контрол и външни услуги, вече съществуват условия за корупция и хаос;
б/ да организират акумулирането на финансови средства за превъоръжаването на армията със западни образци, а в действителност да се обезпечи възстановяване на съветските разработки в научните и конструкторски бюра, прекратени по време на управлението на Горбачов и Елцин;
в/ да се подберат кадри, които от една страна да не будят съмнение за лоялност у западните „контрольори“, а от друга - да вложат всичко от себе си за осъществяването на новата грандиозна програма, чрез разумно и целево разходване на държавните средства;
г/ да се избере президент, който да демонстрира пред света неолибералните си възгледи, да търси и да се ползва от доверието на американската страна и да не се намесва в работата на ВПК;
д/ министър-председателят, отговарящ за икономиката, лично да организира и контролира проектирането, разработката и практическото създаване на опитните образци на новите оръжия.
Умом Росии не понять
Нека да повторим известното:
• На 10 февруари 2007 г. президентът Путин произнася своята историческа реч на Мюнхенската конференция по въпросите на сигурността.
• На 15 февруари 2007 г. за министър на отбраната на РФ е назначен цивилния финансист Анатолий Сердюков.
• На 23 ноември 2007 г. с Указ на президента на РФ е създадена държавната корпорация „Ростехногия“ (от 2012 г. „Ростех“), в която са включени 443 водещи предприятия от руския военнопромишлен комплекс.
С Указ на президента за председател на Наблюдателния съвет е назначен министърът на отбраната Анатолий Сердюков, а за генерален директор на корпорацията – ген.-полк., проф. Сергей Чемезов, който през 80-те години на миналия век е съсед и колега на Владимир Путин в резидентурата на КГБ на СССР в Дрезден, ГДР, като представител на секретното съветско НПО „Луч“, занимаващо се с разработката на проекти за ядрени ракетни двигатели (ЯРД) и ядрени енергийни установки (ЯЕУ) с космическо предназначение.
• През март 2008 г. за президент е избран Дмитрий Медведев, който предлага за министър-председател Владимир Путин.
• На 1 март 2008 г. е учреден Фонд за национално благосъстояние (ФНБ), а с приетата от Колегиума на МО на РФ на 4 октомври 2008 г. програма за най-нови образци оръжие и военна техника за периода 2011-2020 г. са предвидени 613 милиарда ам.долара, което показва, че същинска работа по хиперзвуковите ракети вкл. и с ядрени двигатели, е планирано да започне през 2011 г.
• В края на 2011 г. президентът Медведев, със съгласието на премиера Путин, освобождава от длъжност министъра на финансите Алексей Кудрин, който е не само автор и изпълнител на идеята за ФНБ, но е и човек от близкото обкръжение на Путин още от съвместната им работа в СанктПетебурското кметство. По думите на самия Кудрин, той има разногласия с Медведев за икономическата политика и по-специално за решението на държавния глава да увеличи военните разходи. В този период и Медведев и Кудрин са ярки привърженици на неолиберализма и сътрудничеството със САЩ, но, явно, Кудрин не е бил запознат с работата по създаването на най-новите руски оръжия и по съвет отвън е поискал намаляване на разходите за отбрана. Това определя и съгласието на Путин финансовият министър да бъде уволнен.
• През 2012 г. Путин е отново президент, Медведев - премиер, „Ростехнология“ вече е „Ростех“, начело на която остава Сергей Чемезов. Сергей Шойгу е назначен за министър на отбраната. След огромен корупционен скандал за търговия с недвижими имоти, собственост на армията, е уволнен Сердюков, а неговата подчинена в „Оборонсервис“ и любовница Елена Василиева, е поставена под домашен арест, впоследствие е осъдена на пет години затвор. След 2 години и 8 месеца домашен арест, и 34 дни прекарани в затвора, с решения на районен съдия по местонахождението на колонията, тя е освободена две години и три месеца предсрочно! Прокуратурата обжалва, Обществената палата на РФ пише жалба до Върховния съд срещу съдията, постановил освобождаването.
• На 7 юни 2018 г. с Указ на президента на РФ въпросния районен съдия Иля Галаган е повишен за областен съдия във Владимирска област!
• На 29 октомври 2015 г. Ан. Сердюков е назначен за индустриален директор на авиационния кластер на „Ростех“, през 2017 г. е избран за председател на СД на АО „Росвертол“, а през 2019 г. е избран за председател на СД на Обединената авиационна корпорация, която осъществява реформата на авиационната промишленост на РФ!...
Утечката
През лятото на 2015 г., по време на традиционните срещи на Върховния главнокомандващ на ВС на РФ с ръководството на МО и директорите и главните конструктори в системата на ВПК на РФ, „случайно“ журналист от президентския пул засне ескиз на морска подводна ракета с условното наименовани „Статус-6“.
• На 1 март 2018 г., в Посланието си до Федералното събрание Путин показва кадри от изпитания на уникални хиперзвукови оръжия. По-късно, след допитване те ще получат имената: „Калибър“, „Кинжал“, „Авангард“, „Посейдон“, „Буревестник“.
• На 25 декември 2018 г. започват подводните изпитания на ядрената енергетична установка на безпилотния апарат „Посейдон“. В края на 2019 г. със засекретен Указ на Президента на РФ Сергей Чемезов - ген.-директор на Държавната корпорация „Ростех“, е награден със званието Герой на РФ.
• На 3 октомври 2022 г. атомната подводна лодка „Белгород“ с ядрените торпеда „Посейдон“, се отправя на учебни стрелби!
Битката е спечелена! Русия отново е велика сила, макар и на твърде висока цена!
След всичко написано, надяваме се, че по-разбираем става сега и отговорът на въпроса защо президентът Путин в началото на 2022 г. реши да влезе в открито противопоставяне с хегемона за установяването на Нов световен ред основаващ се на взаимното уважение, зачитане на международно признатите правни норми в отношението между страните, вместо сегашния двуполюсен свят. И как намирайки се в много тежко подчинено положение Русия на Путин успя да възкръсне чрез сложната драматургия на една специална операция, ръководена от него.
Очаква се следващите специални операции на чертаещия и прокарващ Пътя да бъдат за ликвидиране на бедността в Руската федерация и за възстановяване на високата православна нравственост по руските земи!
Вероятно след хронологията на изнесените факти, много въпроси за нашите читатели биха намерили своя отговор. Така или иначе провидец ще да е бил поетът-дипломат Фьодор Тютчев в своята преценка за пътя на Русия през историята: „Умом Россию не понять. В Россию можно только верить!“
