Гутен морген, майн либер внуче! Безкрайно се радвам, че си решил да продължиш „Дранг нах Остен“. Руснаците имат твърде много добра, плодородна земя. Но те кой знае защо са се вкопчили в нея и не искат да ни я дават на нас, арийците. А нали само ние сме в състояние да управляваме този див край и варварите, които го населяват?
Има и някои нюанси.
Първо, пази си здравето. И особено – трансмисията. Тя се троши най-напред. Спомням си, край Ленинград заради тази проклета трансмисия, през август 1942 г., от нашите четири Т-VI се повредиха три! Ремонтираха ги цял месец. Имахме голям проблеми със зимното гориво. Това ни е наследствено. Не знам дали сега има нормално количество зимно гориво.
Изобщо, през зимата е тежко. Навремето трансмисията изстиваше веднага, маслото в нея замръзваше. А между веригите се натъпкваше толкова много кал, че се налагаше да я изчопляме оттам само след като свалим колелата. Можеш да си представиш какво удоволствие е това при 20 градуса под нулата.
Второ, ние, немците, сме яки и едри. Ядем много, особено когато е студено или се движим по разкалян терен. Аз, например, лапах като невидял, 270 л на 100 километра, а по изровен път – 480, макар че се случваше, когато вече непоносимо съм прегладнял, да поглъщам и по 6 л на километър. Ами какво да се прави?
Ти, майн либер внуче, също имаш добър апетит – 720 л на 100 километра. Пък и кой може да каже със сигурност колко ще ти потрябват, за да изгазиш руската кал? Имай предвид, че руското дизелово гориво, както и бензинът им, това го знам със сигурност, съвсем не са подходящи за нас.
Така че, когато ти остане малко гориво, непременно се скрий някъде, най-добре – в гората. И изчакай там, докато ти докарат от нашия хубав немски дизел. Че току-виж, връхлетели руснаците – и тогава ще стане много лошо. С две думи – пази се.
И не зареждай никога с руски дизел, че ще ти се прецакат дюзите. После дълго ще кашляш, както аз някога. Спомням си как преставаха да работят свещите ни от руския бензин. Защото ние използвахме 84-октанов, а руските варвари зареждаха своите автомобили, леки танкове и дори самолетите си, с 66 октана. Не мисля, че руския дизел ще ти понесе.
Трето, имай предвид, че ще ти се наложи много да пътуваш с автотранспортьори. Бъди внимателен, когато се качваш или слизаш от тях.
За нас, „тигрите“, специално бяха изработили тесни вериги за европейските железопътни линии и пак се оказа, че ширината ни е 3,15 м. Спомням си, че на няколко пъти се отърквахме в крайпътните постройки и падахме от платформите. А вече с нормални вериги, за да пердашим през калта, ширината ми беше 3,7 метра.
За транспортирането ни с железница бяха конструирани специални шестосови платформи. Те можеха да превозват 80 тона и следваха всеки батальон до района на бойните действия. Освен това, заради голямото натоварване контролираха разпределянето на теглото, за да могат железопътните мостове да издържат такава тежест.
Твоята ширина, майн либер внуче, е още по-голяма – 3,75 метра. Пък и теглото ти също е повече. Чудя се как ще те превозят… Нали ти казвам, само с автотранспортьор, или ще ти се наложи да се движиш на собствен ход. А доста от мостовете в този край на варварите изобщо няма да те издържат.
Четвърто. Имай готовност дълго да клечиш в калта и да чакаш, докато не те измъкнат. През това време ще бъдеш добра мишена за руските щурмови самолети, за хеликоптерите, а и за артилерията им. Ех, спомням си как ни тормозеха руските „шварцен тод“ Ил-2, когато изсипваха върху нас кумулативни авиационни бомби… Тогава много наши изгоряха.
По мое време имах отлично 88-милиметрово оръдие, което ми позволяваше да стрелям по руските „трийсет-и-четворки“ от разстояние километър и половина, а те не можеха да пробият челната ми броня от такава дистанция. Но някак се изхитряваха бързо да атакуват отстрани, или което е още по-лошо – откъм тила. И тогава настъпваше пълен „дас енде“. Накратко – капут.
Руските танкове и сега са по-леки и по-бързи. Така че, майн либер внуче, пази си задника.
Сега руснаците имат управляеми ракети, с които могат да те убият от 5 км разстояние, а ти можеш да ги уцелиш горе-долу от три километра и половина. И бронята на руснаците май е по-добра. Така че пази се.
А, и да не забравя, че деменцията вече ме гони…
Скорострелността на руските танкове е три пъти по-висока. Те имат автоматично зареждане. А пък ти нямаш.
И последно.
Ако руснаците някъде притиснат „Ейбрамси“ или „Чалънджъри“, не си търси белята да влизаш в бой. Опитай да се скриеш. Те са по-тежки и по-видими от теб на бойното поле. Имаш шанс да загинеш последен.
Разбира се, по-добре е изобщо да не ходиш там. Че току виж те претопили за руски атомни ледоразбивачи и те изпратили в Арктика.
С една дума, майн либер внуче, аз и баба ти „Пантера“ те целуваме и ти желаем всичко най-хубаво. Но предполагаме най-лошото. Ако загинеш, непременно ще ти вдигнем паметник на фамилния ни парцел.
Превод от руски: Надя Попова
