Разговор с Пиер дьо Гол, който на 16.12.2022 г. гостува на Асоциация „Диалог Франция-Русия”. Въпросите задава Ирина Дюбуа, отговорник за диалога между Франция и Русия.
Ирина Дюбуа: Добър ден, г-н Дьо Гол и благодаря, че дойдохте днес при нас във френско-руския диалог. Вие сте съветник по стратегия и финанси на предприятия, имате 15-годишен опит в ръководство на частното банкиране. Без съмнение е излишно да припомням постиженията на вашия дядо, генерал Дьо Гол. Сега сме 2022 г., безподобна в миналото, сложна и трудна за френско-руските отношения. Тя е в някаква степен антируска година, без да говорим за политика.
Но, въпреки това от септември-октомври има все повече личности, които скромно се обявяват за поправяне на отношенията между Франция и Русия. Вие сте сред тези личности. Защо мислите, че е важно за Франция да не се отделя от Русия?
Пиер дьо Гол: Добър ден, г-жо. Благодаря за вашия прием и възможността да кажа мнението си в този дом на културата, който чества всичко обединяващо френския и руския народ чрез културата, разбира се. Мисля, че е крайно необходимо за Франция да опазва, предпазва и развива разбирателство и сътрудничество с Русия, първо, чрез историческите връзки, съдбовната общност, която ни обединява и също така предпазването и опазването на връзките ни с Русия, които са залог за устойчивост и благоденствие в Европа и в света. За съжаление, понесените от сегашната криза последствия отекват в Европа, в света и във Франция, и всички страдат от това, всички страдат от това (б.пр. повторено 2 пъти в разговора). Това отслабва значително равновесието, което моят дядо полагаше усилия да запази. Дори в най-трудните моменти на историята и по време на Студената война, започвайки от ВСВ, когато Русия е в лагера на победителите с Франция във войната срещу нацистките завоеватели, моят дядо винаги се стараеше да опазва тази връзка с Русия. Винаги. И мисля, че е в интерес на Франция да продължава тази политика и това равновесие. Защото това е съществено за устойчивостта на Европа. Мисля че обществото започва да осъзнава американската извратена игра и лъжи - особено на НАТО - да използват украинската криза за нарушаване устойчивостта на Европа. Защото Европа с Русия е икономически, политически, културно и социално силен блок с около 500 милиона население. Защото след войната във Виетнам и след икономическите кризи, свързани с премахването на златното покритие на долара, американците постоянно са се опитвали чрез сила, хитрост и тяхната политика, да възстановят загубата на влиянието на долара като единствена валута за търговия в света - икономически и политически.
И тази политика продължава. Възмущавам се и се опълчвам срещу тази интелектуална непочтеност в украинската криза, защото подпалвачите на война са американците, подпалвачите на война са НАТО. Ще цитирам като доказателство последните признания на г-жа Меркел, че тя никога не е имала намерение да бъдат изпълнени Минските споразумения. А Минските споразумения бяха договаряни и подписани за осигуряване на безопасността, целостта и уважението на рускоговорящото население в Донбас. И германците, и французите са гарант за спазване на тези споразумения за равновесието, устойчивостта, безопасността и защита на населението в тези райони. Г-жа Меркел, казвайки, че никога не е имала намерение да осигурява изпълнението на Минските споразумения, е направила всичко, за да остави НАТО да въоръжи Украйна. Направила е всичко, за да изгради основата на този сблъсък и намирам, че това е много тежко, защото страдат милиони хора. Разрешавайки това развихряне на украинския национализъм, тя е оставила да бъдат убити между 16 и 18 хиляди души; да бъдат бомбардирани. Оставила това националистическо украинско население да унищожи руската култура, да унищожи даже чувството на хората за принадлежност към Русия, да унищожи възможността на хората да говорят езика си и е позволила, за жалост, помогнала е за осъществяването на тези престъпления. Т.е., съзнателно те са допринесли за войната и за нейното разрастване. САЩ продължават, за съжаление, това военно разрастване, от което първо страда украинското население, но също и европейското население. Обхватът, броят и дълбочината на санкциите показват също, че всичко това е организирано отдавна и става въпрос за икономическа война, от която американците печелят. Американците продават своя газ 4 до 7 пъти по-скъпо на европейците, отколкото в тяхната собствена страна и за жалост, всеки в Европа страда от това всекидневно, защото това предизвиква икономическа и финансова криза, непозната до сега. Вярвам че някой ще каже, че това е по вина на руснаците. Е да, но руснаците се отбраняват. Защото 11 хиляди санкции срещу тях плюс девети пакет, приет вчера, вярвам, че тази отбрана на руснаците е законна и естествена. Сега сме в този модел, при който основни качества: любов към отечеството и защита на народа са смятани за ненормални, смятам, че това е много тежко и още веднъж, съм щастлив, че известен брой политически личности, интелектуалци, икономисти и хора от елитите, се връщат към размисли за равновесие в отношенията, връщат се към логиката и историята на опазване на това равновесие между Франция и Русия, разбирателство, сътрудничество и диалог между цивилизациите.
И си мисля, с наближаването на Рождество, за всичко, което ни обединява, за бъдещето и за нашата обща съдба. Следователно за мен тази необходимост, тази наложителност за опазване на добри отношения с Русия, е не само съвсем законна, но е и дълг пред Европа, и към устойчивост на света и на Европа.
И.Д.: Тъй като говорите за устойчивост, ние, в „Диалог Франция-Русия” говорим за самостоятелност, за суверенитет и тази известна формула на Генерал Дьо Гол „Европа на нациите” вече не съществува. Как може да създадем независими отношения в днешния глобален свят?
П.Г.: Относно Европа, моят дядо бе привърженик на Европа на нациите, т.е. всяка страна да сътрудничи в Европейския съюз икономически и политически, но с известна политическа самостоятелност за вземане на решения. Но се намираме в система на технокрация, налагаща указания на страните-членки, за съжаление крайно корумпирана технокрация. Сега не се говори, но при назначаването на Председателката, тя остави необяснена сума от 100 милиона евро за ползване на външни консултанти към Кабинета за съветници, когато тя бе министър на отбраната. Тези въпроси останаха без отговор. Бе говорено много за връзките на г-жа фон дер Лайен с фармацевтичната индустрия, напомням, че синът й работи за американска био-технологична фирма и, че г-жа Фон дер Лайен е свързана с управителя на Пфайзер, който наскоро бе два пъти поканен да свидетелства и да се изкаже пред Европейската комисия, и два пъти той отказа да се яви.
Бих желал повече честност и прозрачност в ЕК, която издава някои нареждания, тези хора не са избрани от никого и не спазват никога дадената дума. За съжаление това е лошото на днешните европейски ръководители. И разбира се, да има повече прозрачност. Наскоро видяхме в случая с Катар, куфари с банкноти, странно открити в дома на един от председателите на ЕК. Следователно, в момента на голяма икономическа и политическа криза, намерено желана и организирана от американците и НАТО, ни трябва прозрачност и много разговори за спазване на дадената дума. Ако Германия, Франция и ОССЕ бяха спазили думата си за изпълнение на Минските споразумения нямаше днес да сме в това положение.
И.Д.: Генералът винаги бе желал да продължи връзките си с Русия, вие го казахте току-що, през всички периоди. И във военните му спомени, преди нашата среща прочетох откъс от неговото пътуване в Русия през 1944 г., когато се срещнал със Сталин. Позволявам си да цитирам: „Отбелязвам, че когато Русия и Франция се бяха разделили една от друга, това бе повлияло за развихрянето на германските амбиции. Пред германската опасност общата дейност на Франция и Русия бе естествена”. Генералът го повтаря на различни места в спомените си. Бих искала да ви попитам дали днес голизмът е все още жив във Франция? Кои са тези политици, дали можете да ги споменете или не, които са наследството на Генерала?
П.Г.: Няма да вземам страна на определен политик във Франция, но ще кажа, че съм против политиката на Президента на Републиката и правителството му именно по връзките с Русия, мисля и съм го казал често в разговори.
Не може да се създават трудности със страни, силни, значителни и цялостни като Русия, Китай и даже Алжир, това е неразбиране на руската култура и начина на мислене, липса на уважението на продължителната обща история и близостта с Русия. Колкото до голизма, това е наследство, това е пример, то е способността във всяко нещо да изтъкваме величието на Франция, нацията и страната, които са естествени основни ценности и, които днес са отхвърляни. Вашият Президент направи обръщение, май се наричаше „основни ценности” към руската младеж: да почита Родината, да издига знамето и да обича народа. Намирам това за естествено, бях възпитан в такъв дух. В много страни като Алжир, Китай, Англия, САЩ, се чества издигането на знамето, цветовете и любовта към отечеството, което е естествено, а това сега се смята за неестествено от система, стремяща се да разруши основните ценности като семейството, традицията и религията. Но за щастие във вашата страна Президентът Путин поддържа тези ценности и бих желал във Франция да има такъв политически лидер, който да подкрепя занапред такива ценности и величието на Франция. Наследството на Генерал дьо Гол е провеждането на определена идея за Франция, присъствието на Франция на международната сцена, но също Франция да има своите политически средства, това е наследство също така на лидер с харизма и виждане далеч напред, съобразно закона на републиката. Смятам развитието на Франция с поглед напред, за подготовка и решения, наличие на ясна далечна насоченост, ясно виждане, както и излъчване на ясни и точни послания, истинска далечна цел за французите и за народа, който такива водачи представляват, защото те са на служба на народа, нацията и на Родината и преди всичко те трябва да прокарват напред ценностите на тяхната държава. За съжаление във Франция не виждам появата на личности, които да поемат този факел. Но дядо ми е работил през целия си живот за величието на Франция и това наследство е в ръцете на французите, то е написано в историята и на всеки от нас се полага да продължи това дело и да поеме факела.
И.Д.: Френското общество е разделено относно сблъсъка в Украйна. Част от хората смятат, че каквото и да направи Русия, те са против, защото ни мислят за диктатура, за страна, нямаща нищо общо с европейските демократични ценности. Има и друга част, смятаща в крайна сметка, че икономическите интереси на Франция не са в Украйна и не са свързани в този сблъсък, и са безразлични към него. И друга част, мислеща, че това е борба на цивилизациите, надвишаваща самата война в Украйна. Вие говорихте за това в самото начало, бихте ли развили малко повече тази гледна точка?
П.Г.: Този сблъсък отеква в целия свят и в Европа. Той бе предизвикан по волята на американците и на НАТО, и силно поддържан от ЕК. Това е основна и значителна криза, засягаща ежедневието на всички. Имам свидетелства на дребни занаятчии, дребни търговци, хора, които страдат от това положение, от хлебари, почти половината от тях са фалирали във Франция и в Белгия, също в Европа, защото фактурата им за електричество стана от 1500 на 5000 евро и това прави продължението на дейността им изцяло невъзможна, което ще изпрати стотици хиляди хора в Европа в безработица и криза. Тази криза е дълбока и ще има много обширни последствия. Нещо, което, за съжалени, журналистите крият и интелектуалната общност разделя хората на групи с цел избягване всяко обсъждане за някакъв разговор между проруски и проамерикански хора, или про-Путински настроени или настроени към не зная каква диктатура. И така, трябва да се знае, че по-малко от 50% от помощта, по-точно финансовите средства, отпуснати на украинците достигат до тях и да се знае, че 50% от дадените на украинците оръжия, са препродадени на международните пазари за поддържане на терористи, политически кризи, сблъсъци и революции. Наскоро украинското правителство оповести списък с около 1000 страници оръжия, предназначени за препродажба в Южна Америка, Африка, арабските страни, които ще захранят тероризма навсякъде по света. Става въпрос за тежки и леки оръжия. Това е една от страните (Украйна) за съжаление, сред най-корумпираните в света. В никой случай не критикувам украинците, а режима. Режим, поставен на власт от американците през 2014 г. чрез известния държавен преврат, когато г-жа Нюланд (с украински произход), както и г-н Байдън, се изрази „по дяволите Европейския съюз”. Извинете ме, но я цитирам дословно. Т.е., презирайки всякакво зачитане на украинците, тя установи диктатура. Противя се и съм възмутен, че във Франция и в Европа се прославя батальона „Азов“, който носи отличителните знаци на Дивизия „ДАС РАЙХ“ (ВСВ, Нацистка Германия, СС батальон). Моите родители са се борили срещу нацизма, прародителите ми са били депортирани заради участие в Съпротивата и за мен е крайно възмутително да бъдат почитани хора, които са клали, убивали и преследвали населението в Донбас. Още през 2019 г., най-близкият съветник на този, който щеше да стане Президент Зеленски, Арестович, в интервю от февруари 2019 г., заяви, че трябва да се направи война срещу Русия, че той я желае и, че те ще получат всякакви финансови средства, въоръжение и подкрепа от ЕС и НАТО и, че Украйна не може да загуби. Американците впрочем напълно бяха измамили украинското население и правителство относно победата на Украйна в тази война, според мен невъзможна. Защото във всеки случай главният губещ в тази война е самото украинско население и като следствие, Европа, с цялата криза, в която тя потъна по волята на политиците.
И.Д.: Всъщност това е много, много тъжно! Това е страдание на Европа, страдание на народите.
П.Г.: Тъжно е, но вярвам в това възникване отново, в това завръщане към действителността, защото за мен е много важно изобличаването на всички тези лъжи и на цялата последователност, довела до този сблъсък. Но в този сблъсък се опитват да ни накарат да мислим, че Русия е изоставена, това е напълно невярно. Първо, защото има хора, разбиращи залозите и действителността и във Франция, и в Европа, и в света. Защото тези хора са натоварени да възстановят основните истини, да изобличат лъжите и да изобличат логиката, довела до тази война. Сега вярвам в обновлението, в следващото ново съграждане, и се връщам към това, което казахте за дядо ми, че не можем да се лишим от Русия. Не можем да се лишим от този континент, който е самата Русия. Това не е континент, но е най-голямата страна в света, която със своята география, култура и история има изключителни възможности в икономическо, политическо, промишлено, геополитическо и културно отношение. Русия печели съвсем заслужено, според мен, в тази криза от пренасочването на центровете на политическите, икономическите и финансови интереси на Изток и ще бъде една от определящите решенията в това, което наричаме Евразия. Т.е. изключителен континент, обединяващ Европа и Азия и, където ще се появят нови центрове за вземане на решения. За съжаление Европа ще изпусне влака за тази чудесна възможност, знаейки, че Евразия е самодостатъчна. Искам също да изоблича в този режим на санкции лицемерието, защото продължаваме да купуваме руски нефт и очевидно не можем да се лишим от него, продължаваме да купуваме руски газ, продължаваме да купуваме промишлени метали. 100% от промишлените метали на пазарите са преобладаващо от Русия. Продължаваме да купуваме уран, купуват го включително и американците. Продължава доставката и покупката на магнити за ядрените реактори от новото поколение и за щастие, продължаваме в това, което ни свързва, изкуството, общите съдби, историята и всичко, което прави научната общност, всичко, което създава обмена в интелектуалната общност, Космическата международна станция продължава дейността си благодарение на това сътрудничество, което се извисява над този сблъсък. И точно това ни свързва и то трябва задължително да продължи.
И.Д.: Точно така, има все още неща, които ни обединяват, по- точно културата и в навечерието на Рождество французите ще празнуват преди руското православно Рождество, което е на 7 януари, и точно защото вярваме в нашите силни исторически и културни връзки, организираме концерт на 22 декември в рамките на „Диалога Франция –Русия”. В момента само културата ли ни остава и обединява?
П.Г.: Има много други неща, които ни свързват, както ви казвах и както подчертаваше моят дядо, Франция и Русия са две дъщери на Европа, свързани с обща съдба и интереси, и неща извън културата и икономическият обмен, сближават нациите. Това остава извън сблъсъците и различията в интересите. Също бих искал да кажа, че в тази обща история трябва да постигнем мир. Мирът е неизбежен. Мирът следва след всеки сблъсък, мирът свързва хората, мирът преминава задължително през възстановяване на разговора, после разбирателството, после икономическото сътрудничество, това създава последователност в отношенията между народите даже през Студената война. Бих искал да предам послание за надежда и единение, защото вярвам в тази общност на култура и съдба, и вярвам, че това, което ни свързва, връзките между Франция и Русия, са безкрайно стари и всички говорят за мир сега. Първи изобличих лъжите, несправедливостта и грабежа над вашия народ и намирам възмутително наказанието на дадена нация, на даден народ заради криза, знаейки, че това противоречи не само на основните свободи, това противоречи на международното право. И това е огромна несправедливост. Мисля, че никоя нация след преследването на евреите през Втората световна война, не е понесла такъв грабеж, както руския народ сега. Това е удар за мен, това е огромна несправедливост. Смятам, че отвъд съвременните кризи трябва да виждаме равновесието на народите, равновесието на нациите, трябва да виждаме равновесието на света и на Европа. Разбира се, културата е един от пътищата, както казах, предпочитан и всеобщ за сближаване на нашите два народа. Смятам че ни свързва нашата обща история, любовта и огромното ми уважение, както и това на моето семейство, към богатството на руската култура и богатството на руския свят. Скоро лауреат на Нобелова премия каза: „искат да разрушат руската култура, но как може да се разруши страна, отговорна за повече от половината основни открития в областта на химията, физиката и математиката?”. Вие сте велика страна с фантастична история и за съжаление, неолибералният модел, вдъхновен от американците, цели унищожението на нещо по-основно от икономическото и политическото равновесие. Този модел цели унищожението на културата и, както отбелязах, той подрива основите и подрива съвестта на народа, защото те искат да съборят двата основни стълба на цивилизацията, каквито са религията и вярата. Да ги заменят с краткосрочна култура на личното задоволяване, нападат даже основите на образованието и мисля това за много тежко, и имаме нужда от тези силни връзки с далечна насоченост и трябва да пазим нашите защитни стени. И това ни свързва отдавна с руската култура и именно това понятие, бих казал малко неразумно, малко налудничаво, което Достоевски определя много добре и което гради вярата и всъщност то е един от стълбовете на Русия. И мисля, че Достоевски го цитираше: „Никой не може да изтръгне вярата на руснака, освен самият той.” Именно това създава вашата сила и спойка. Това, което прави силата на французите, това прави силата на всяка нация, на всяка европейска страна, именно понятието за патриотизъм, обич към нацията, семейството и религията. Ценности, които за нещастие някои се стремят да разрушат с цел намаляване на способността на народите и на индивидите да постигнат свобода, с цел нарушаване на тяхната цялост, за да ги управляват по-лесно. И това накрая довежда до загубата на опорните им стълбове.
И.Д.: Благодаря много, господин Дьо Гол, за това изпълнено с надежда послание. Ще продължим нашите дейности следващите години, защото имаме нужда от тези силни, сърдечни и дългосрочни връзки между Русия и Франция и, защото диалогът никога не трябва да прекъсва.
П.Г.: Знайте, че не сте сами. Че има много хора в света, още веднъж, две трети от населението на света, във Франция и в Европа са с вас. Винаги може да разчитате на мен за продължаване на това ново съграждане с надежда и обновление. Благодаря, госпожо.
Превод от френски:
Лилия Кръстева
* Заглавието е на редакцията