Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало 2023 Брой 6 (7 февруари 2023) Четете историята, деца!

Четете историята, деца!

Е-поща Печат PDF

В седмицата, когато по регламент на Европейския съюз, за по-демократично, бяха спряни още 4 руски телевизионни канала, дойде и съкрушаващата вест, че Нобеловият фонд няма да кани посланиците на Русия и Беларус на церемонията по връчване на нобеловите награди за 2022 г. в Стокхолм.

Какво можем да кажем по повод тази новина, пита се писателят Игор Малцев, и сам си отговаря с едно дълго и протяжно Ех!

Това е въздишка на съжаление не защото няма да бъдат допуснати руснаци на церемонията. А е такова едно обобщено „ех“ заради това, че са израснали поколения истински дебили, които не знаят нищо от историята. Вярно, че за да стоят така нещата, са поработили яко специално обучени хора, та да изличат от паметта практически всичко, освен онова, което им е нужно в името на текущите политически интереси.

Един вид, руските и беларуските посланици не ги допускат до Нобел, защото сега с плам в очите се заклеймява всичко руско. Опиташ ли се обаче да им кажеш, че Нобел и брат му Лудвиг са били видни руски индустриалци – те няма да повярват, понеже това не се вписва в оскъдната им, политически заострена картина на света. Както, примерно, зелените изобщо не могат да повярват, че ветрогенераторите никога няма да осигурят електроенергия на един металургичен завод. Тъй като съществува наука, но кой ли се интересува от нея, когато са нужни политически решения?

Така е и в случая: бащата на Нобел, Имануел, през 1837 г. се премества в Санкт Петербург и се превръща в суперпроизводител на машини, инструменти и експлозиви, а Алфред от Питер го изпращат да учи. Когато се връща, той поема семейния питерски бизнес и фабриките започват да работят за руската армия по държавни поръчки на руския император. Нещо повече, за процъфтяване на бизнеса допринася Кримската война (1853 – 1856). След това с всички заводи започва да се занимава братът Лудвиг. Всъщност, гробът на Л. Нобел се намира на Смоленските лютерански гробища в Санкт Петербург. И заводите на Нобел си стоят в Питер – например, „Руски дизел“ (произвеждал по времето на Нобел оръдия, лафети, снаряди, мини за Руско-турската война).

Обаче тази логическа верига „награда – Нобел – Санкт Петербург – снаряди за руската армия – Крим“ може направо да взриви мозъка на либералния европеец, както капката никотин – хамстера. Пък и не само на европееца – нашите дейци на културата също направиха всичко подобни факти дори да не се мяркат бегло в общественото съзнание.

И пак за Нобел. Парите, които сега се използват за наградата, той спечелва освен от фабриките в Санкт Петербург, и от нефтените находища в Баку. На Нобелови никога не би им минало през ум да не пускат руснаци на връчването на наградата. Каквото и да се случва в света. Но и тази мисъл не е в състояние да стигне до съзнанието на членовете на Нобеловия комитет и други подобни бюрократи, прибиращи доста тлъсти заплати от... Нобеловия фонд. Де факто – от кримските, руски пари. Те си имат своя собствена картина на света и всяко споменаване на реалната история лесно може да я срине из основи.

Такива исторически примери има в изобилие. Един от любимите ми е за международния съд в Хага. Когато самопровъзгласилите се либерални граждани от време на време започнат да плашат руснаците с Хага, мен ме досмешава. Просто защото тази ваша „Хага“ също са я измислили руснаците!

През 1898 г. Николай II призовава всички страни към разоръжаване и мир, като се позовава на търговските, финансови и морални последствия от надпреварата във въоръжаването. През 1899 г. царят избира град Хага за провеждане на първата международна конференция за обсъждане на този въпрос. Предложението за разоръжаване е отклонено (преди всичко от Британия и Германия), но е приета конвенция за правилата при водене на война (която предвижда защита на цивилното население и цивилните обекти, както и забрана за използване на отровен газ) и международното хуманитарно право. Но най-важното постижение на руския цар е създаването на Международен арбитражен съд в Хага. Та всъщност, кого плашите сега с Хага, хамстери?

Четете историята, деца: там има много неща, за които никога няма да ви разкажат учителите от „добрите училища“.

 

(Авторът е руски писател, публицист, журналист, автор на Telegram-канал)

Превод: Надя Попова

 

 

Още по темата