Днес е времето, в което държавите, наречени велики, са принудени да върнат кредита, който историята им даде в зората на Модерната епоха. Тогава тя ги избра да бъдат богати, силни, могъщи и да владеят другите народи векове наред, налагайки над цялото човечество и на целия свят своя световен ред.
Това време обаче приключи!
Техният Ренесанс бе възраждане на една отдавна отминала езическа цивилизация, която ги освободи от морала на християнството и им отвори вратите към нова икономика, възможност за търговия, използване на суровини и работна сила, за да се гордеят със своята култура, материални блага, строителство, цивилизационни придобивки, нов начин на живот. Моретата и океаните разтвориха водите си, за да станат техните велики морски пътища към нови земи и източници на материални блага и печалби. Те получиха оръжия, военни умения, хитрости, жестокост и територии, богати на всичко, което им беше необходимо, за да го вложат в света, който нарекоха цивилизация и високо равнище на живота.
Светът стана техен!
Те придобиха роби, полезни изкопаеми, скъпоценности, нови работници. И нови държави, които трябваше да им бъдат съюзници, но всъщност бяха техни източници на печалби и сигурност. Светът се промени под тяхната власт и прие техния облик. На тях дори не им минаваше през ума, че това им е дадено само за ползване и, че ще дойде денят, когато ще трябва да го връщат.
Ще го връщат и то на тези, от които го бяха взели…
На тях обаче все още не им се вярва!
И как да им се вярва като доскоро живееха със самочувствието, че са хора от „висша раса“, на която е позволено да използва другите раси за свои роби и послушни изпълнители. Тя ги превозваше като добитък в трюмовете на корабите си, откъсваше ги насилствено от родните им места и ги продаваше на специални тържища на себеподобните си. После просто ги примамваше да им чистят боклуците и да им вършат черната и мръсна работа, която била неподобаваща за тях самите. Защото били хора от друга раса.
Те наистина постигнаха могъщество в икономиката, военното дело и във всички области на живота. Другите народи ги гледаха с възхита и удивление и им се прекланяха за способностите, уменията, начина им на живот.
Имаше за какво да им се завижда. И всички мечтаеха да постигнат техните успехи.
Никой не успя, защото не му позволиха!
Сега обаче дойде времето, когато богатите, силните, великите трябва да платят натрупалите им се сметки. И да върнат всичко, което толкова векове са грабили от други народи, за да бъдат богати.
Те дължат за избитите индианци при покоряването на Америка от белите завоеватели от Европа; за керваните от кораби, натоварили трюмовете си африкански роби, за да ги продават като добитък във „великите държави“ и изобщо за всичко, което се съдържа в понятието „откриване на Новия свят“! И още: заради опорочаването на християнската вяра и Христовата Църква и многовековните им усилия да ги направят по-слаби и да ги извадят от живота на народите, като ги отделят от държавата. И за превръщането на Европа и света в истински „Содом и Гомор“.
Ще се наложи да платят и за „победата“ си в т. нар. „Студена война“. Макар обективно преценено те не я спечелиха. Дори се наемам да твърдя, че са я изгубили. И победител в нея няма. Но понеже се самообявиха за победители, сметката им доста набъбва.
За историята това е нормално явление, случвало се е много пъти. Всеки път обаче то е приемало драматичен характер, защото за връщащия дълга приключва охолното време и от богат ще трябва да се превърне в бедняк или поне в обикновена държава. А то е твърде обидно и унизително.
Може да е обидно и унизително, но е справедливо, защото, макар и само за миг се възстановява справедливостта и се поставят на местата им всички субекти в геополитиката.
Най-тежкото е, че сметката се плаща и то с висока лихва, когато ползващият облагите и придобивките от своята сила и могъщество, е вече в напреднал ход на всестранен упадък и загуба на предишното величие. Изведнъж се оказва, че дори му е трудно да събира средства, за да покрие задълженията, които историята му е предявила. Това винаги става внезапно, рязко, неочаквано. След толкова векове блага и удоволствия, безсрамно и дори нагло ти казват, че всичко, което си получил, преживял, вкусил и изпитал, струва много и трябва да бъде платено. Защото си го откраднал и с измами, и с насилия си го направил свое. Ще плащаш, и то със задна дата, и с натрупване на лихвата!
Времето, когато трябва сметката на историята да бъде платена, е време на упадък и приближаващ край на величието.
Днес живеем в такова време, когато англосаксонската и изобщо западноевропейската система и САЩ потъват в историята, след като тяхното величие вече е залязло и те са изправени пред стената, отвъд която няма нищо.
Понеже не са свикнали да съществуват в подобна среда, те като че ли са изгубили ума и дума, и сега се чудят какво да правят. А нямат и способни водачи, които да ги изведат от кризата и упадъка.
Управляват ги духом бедни и умствено посредствени хора, без опит и интелект, без умения и съзнание за това, което представлява днес светът и за онова, което самите тях ги очаква. Затова и се държат неадекватно, нервно, та дори и глупаво. Като болни са и може би наистина са болни от някаква постмодернистка и неолиберална политическа болест, която не се лекува. Иначе как да си обясним неадекватното им поведение и необяснимите им решения? Не виждат ли какво става около тях и с тях, та се държат сякаш нищо не се е случило?
По-голямата беда на този отиващ си и обедняващ свят е, че не произвежда вече големи интелектуалци и мислители. Ако ги имаха, вероятно щяха да им кажат и покажат истината и дори навярно щяха пряко да се намесят в политиката. И нямаше да се държат като оперетъчни персонажи с размазан по лицата им грим.
Светът се е променил и тези, от които някогашните велики държави изсмукаха богатствата, унизиха народите, разрушиха живота им, са се въздигнали и повече не приемат бившите им господари да им казват какво да правят и с кого да бъдат.
Човечеството е на прага на нова епоха, в която световната конфигурация ще е подредена по друг начин, други ще са нейните повелители и вдъхновители. Друга ще е и социалнополитическата и икономическата система. А това означава, че и икономическите отношения ще бъдат организирани по друг начин.
Историята е извървяла един голям цикъл и сега се отърсва от всичко онова, което й е тежало, унизявало и покварявало, за да отвори пред човечеството нови перспективи.
А тези, които сега трябва да платят старите си сметки, на които са начислени тежки лихви, ще трябва да се помъчат, докато намерят своето ново място…
Но всекиму според заслугите и справедливостта…
