7,8-ма степен по скалата на (съ)страданието!
„Гордея се, че съм посланик в страна, която толкова обича Турция!“- Нейно превъзходителство посланик на Република Турция в България, Айлин Секизкьок.
Трябва да признаем, че отдавна не сме чували по-топли думи на признателност към нашия народ от страна на чужд дипломат, от тези, които изрече г-жа Айлин Секизкьок. И то в момент, в който десетки милиони нейни съграждани се борят за живота си в опустошените от земетресение 10 области и отделни градове на Турция.
Жестоки разрушения с човешки жертви понесоха градове като Адана, Газиантеп, Кахраманмараш, Шанлъурфа, Адъяман, Килис, Малатия, Хатай, Искендерун, Диарбекир и Османие. За мащабите на бедствието говорят сравненията с преживените от Турция и Япония предишни катаклизма. Казват, че мощността на труса, който разтърси Турция на 6 февруари и след това, се равнява на 32 атомни бомби.
И че за Турция това е най-голямото изпитание от земетресението на 17 август 1999 г. в околия Гьолджук на вилаета Коджаели, Северозападна Турция, отнело живота на повече от 17 000 души. Според експерти по земетресенията, броят на жертвите на сегашния трус, заедно с тези в тежко ударената Сирия, може да надхвърли 20 000 души, а броят на загиналите само в Турция към 10 февруари беше достигнал 18 991 души.(До приключването на броя погиналите от земетресението достигнаха чудовищната цифра 33 000 души.) Също толкова трагична бе картината в Сирия, особено в контролираните от „бунтовниците“ райони. Там хуманитарната помощ от ООН достигна чак на третия ден от бедствието, а помощта от ЕС за цяла Сирия, чакаше да я поискат от Дамаск, въпреки санкциите срещу режима на Башар Асад.
За честта на човечеството трябва да отбележим, че към Турция потеглиха издирвателно-спасителни екипи и хуманитарни помощи от всички краища на света. Първа изпрати 370-членен спасител отряд Азербайджан, а от страните-членки на ЕС, България беше първата, която се притече на помощ на съседите. Съседи, с които за добро или зло, заедно охраняват Европа от нелегалните мигранти. И то, докато Зеленски се хвали, че пазел Европа от най-антиевропейската сила. Спасителен екип изпрати и Гърция, въпреки обтегнатите си напоследък отношения с правителството на Ердоган. Турските медии съобщават с възторг и почуда за радостта, обхванала гръцките спасители в Искендерун, когато извадили изпод развалините 50-годишен баща с 6-годишната му дъщеричка. Отбелязват с признателност и това, че гръцката държавна телевизия ERT е започнала предаването си с песента на Кязъм Коюнджу „Обичам те“, а водещите стояли натъжени пред снимка с разрушенията в Турция. През това време водещите в нашите „национални“ телевизии разпитваха кореспондентите и командированите в Турция свои колеги какви са настроенията на засегнатите от земетресението граждани. И има ли пострадали български граждани сякаш на фона на всеобщата мъка най-важното е да няма пострадали български граждани? Страхотна медийна политика! Ако не ги беше срам, сигурно щяха да се увият с украинското знаме и да окачат зад себе си портрета на Володимир Зеленски. За разлика от тях, говорителката на грузинската държавна телевизия започна предаването си, поставила на ревера си розетка с турското знаме.
Помощ на Турция изпратиха над 80 държави, включително далечен Тайван, чийто президент и вицепрезидент обявиха, че дават едномесечното си възнаграждение в помощ на Турция. Помощ на пострадалата страна изпратиха и Венецуела, Ел Салвадор и Тунис. Този взрив от хуманизъм няма да бъде забравен, както няма да бъдат забравени и трогателните кадри с опечалени бащи и майки, търсещи децата си изпод развалините или с деца, останали без родители. Първите думи да 5-годишната Серап Ела, извадена от руините на сграда на централната улица „Ататюрк“ в Хатай, предизвикали усмивките на спасителите: „Аз съм много тежка, но…“
„Една дълга агония“, както е написал Иван Вазов преди повече от 145 години. След бедствието надвисва опасността от епидемии, понеже липсват вода, лекарства и дори чували за неприбраните мъртви тела. „Мъртвите ни са под руините, а живите - под снега!“ - написа Мустафа Балбай във вестник „Джумхуриет“ (09.02.2023). Разгарят се и критики към управляващите и строителните фирми. В Антакия, центърът на област Хатай, от 5000 жилища са се сринали 3 блока, но собственикът на строителната компания „Сер-ал Иншасъ“, Сервет Алташ, казва, че това е нормално за земетресение от близо 8-ма степен по Рихтер.
Имало квартали, в които построените от фирмата му блокове си стояли цели-целенички, без един прозорец да се счупи. Обаче не казва нищо за милиардите лири, които е прибрал от продажбата на построените апартаменти. Просто бизнес! Хората забравят бързо, та геологът професор д-р Наджи Гьорюр, член на Академията на науките, предупреждава цяла Турция, че ситуацията в мегаполиса Истанбул никак не е по-добра. „Всички научни изследвания показват, че идва времето на Истанбул!“. Зловещо предупреждение, което трябва да се чуе и у нас. Кой знае върху какви сеизмични бомби лежим, улисани в привидна борба с инфлацията и корупцията, с напъни за присъединяване към Шенген и еврозоната.
Но, животът продължава, колкото и да е тежък. С природата шега не бива, макар че има твърдения на ирански сеизмолози, че случилото се в Турция и Сирия е резултат от прилагането на сеизмично оръжие HAARP от страна на САЩ. Фактът, че „в помощ“ на Турция САЩ изпратиха към бреговете й самолетоносача „Джордж Х. Уокър Буш“, на който има 85 бойни самолета, поражда въпроса, който Арслан Булут задава от страниците на вестник „Йеничагъ“ (10.02.2023): „Каква връзка с помощите за земетресението има един самолетоносач, возещ 85 бойни самолета?“ Отговорът може би се крие пак в мистичното сеизмично оръжие HAARP. За жалост, точно такива внушения пораждат и опитите за неуместен, да не кажем отвратителен черен хумор, на някои карикатуристи. Например френското списание „Шарли Ебдо“, за което преди години се проляха реки от сълзи след разстрела на работещите в него автори на карикатури на Пророка Мохамед. Тогава и у нас имаше хора, които се окичиха с надписи: „Jesuis Hebdo!“ А неотдавна, след трагедията в Турция, същото хумористично списание публикува карикатура, в която под рисунка на разрушенията на земетресението от 6 февруари стои текстът: „Дори няма нужда да се пращат танкове…“.
Свой принос към безвкусицата даде и карикатуристът Христо Комарницки, публикувайки във вестник „Сега“ карикатура на Путин. Разглеждайки разрушенията в Турция, Владимир Владимирович пита: „Защо нямаме толкова ефикасни оръжия?“
А може пък някои да имат такива, с които да предизвикват земетресения? Човек и добре да живее, пощурява от собствените си криви представи за свобода на изразяването и става за резил!
Най-хубавият отговор на всички, които се „шегуват“ с чуждото страдание дойде пак от Гърция. Там вестник „Катимерини“ публикува карикатура, на която и месецът плаче над опустошените градове на Турция. Значи можело да има свобода на изразяването, съчетана със съвест и човешко състрадание…
