Или кои са „идеолозите” на т.нар. граждански патриотизъм и що за национални „ценности” те предлагат на българите и България?
„Един от най-лошите табихети е да крие човек истината и с булото на патриотизма да потуля нравствената голота на едно какво да е дело или лице”. Христо Ботев
Според авторитетната френска енциклопедия „Ларус” патриотизъм означава „сантиментална привързаност към родината, изразена във волята тя да се защитава, да се подкрепя”. Докато енциклопедия „Британика” предлага „по-демократична” представа за понятието патриотизъм като „чувство на привързаност и ангажираност към страна, нация или политическа общност”. В голямата „Руска енциклопедия” патриотизмът се определя като „осъзната любов към родината, към своя народ, към неговите традиции”.
Според многотомния „Речник на българския език”, издание на Института за български език, патриотизъм означава „любов, преданост към родината и към своя народ, готовност за защита на техните интереси; родолюбие.” В свое писмо до Иван Драсов Христо Ботев пише, че „Най-голямата добродетел в светът е любовта към отечеството”. Известна е категоричната максима на Г. С. Раковски, че „Любовта към отечеството превъзходи сичките световни добрини”. Най-ясно своето отношение към патриотизма обаче като че ли е изразил Васил Левски, с емблематичното откровение: „За отечеството работя, байо!”. На него принадлежат и думите: „Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си”.
Един „съмишленик” от културния сектор
...Иде реч за проф. Александър Кьосев, „далечен” роднина на проф. Дино Кьосев - коминтерновски македонист, който през 1934 г. е сред инициаторите за признаване на така наречената „македонска нация”. Впоследствие, по времето на Живков, след като се е „осъзнал идейно”, Д. Кьосев е преминал на „правилни позиции”.
Подобно на своя „далечен” роднина професорът Александър Кьосев като културолог, лингвист, бивш член на Управителния съвет на соросовата фондация „Отворено общество” и директор на Културния център към Софийския университет, неотдавна се прослави със своя откровен македонизъм, огласявайки на всеослушание, че „българският език е една изкуствена конструкция, която е била създавана в течение на 19 век”, а „македонският си е отделен книжовен език”. На Ал. Кьосев принадлежат редица други „открития”, не само по македонския въпрос, но и в сферата на т.нар. нов исторически прочит и борбата с „вредното” комунистическо наследство.
Та още на 24 май 2018 г. същият Александър Косев, като прясно приет член на партия „Да, България”, заедно със свои „съмишленици от културния сектор”, огласява в Пловдив първия Манифест на т.нар. движение „Реформи в културата”. В своята позиция Кьосев тогава съвсем основателно громи безхаберната културна политика на държавата, включително и поразиите, нанесени й от Вежди Рашидов.
Но да оставим настрани тази махленска дунанма и да обърнем поглед към първия Манифест на Кьосев. В него, покрай заслужените анатеми за „недофинансираната култура”, се громи и родния „патриотизъм”, който се определя като „агресивен и повърхностен национал-популизъм”. Много по-рано, още през 2017 г., покрай своите постмодернистки литературоведчески каканижения, Кьосев вече е пуснал в обращение своята първа опростачена дефиниция на съвременния български патриотизъм. Според нея той се свеждал до „няколко хана, един национален флаг, малко еничари и Вазов, лъвът на герба, слухът за няколко национални катастрофи, щурмът „На нож!” при Одрин, Ньой и девиза: „Няма да забравим, няма да простим!” Разбира се, това все е още е само началото на идейната баталия, която идеологът-културолог ще подхване срещу „патриотите”.
Тъй рече учителят Тимоти Гартън Аш
Но както се казва в една поговорка „Имала си крушка опашка”. Така на 14 февруари 2019 г. в камерна зала „България” в столицата се провежда „дискретен инструктаж” за актива на десните партии и техните „сподвижници”, организиран от Центъра за либерални стратегии. Негов модератор е небезизвестният соросоид-политолог и шеф на т.нар. Институт по хуманитарни и социални науки във Виена - Иван Кръстев. Почетен гост на проявата е Тимоти Гартън Аш, британски специалист по падането на комунизма и „трансформацията в Източна Европа”, дежурен колумнист на в. „Гардиън”. Още: експерт по „кадифените революции”, наблюдател върху „разпадането на Близкия Изток”; посещавал нееднократно Украйна и участвал в състоялите се в Киев „майдани”; автор на десетки книги и студии, посветени на „свободния свят” и митичната западна „демокрация”.
В своята лекция Тимоти Гартън Аш, след като анализира успехите и грешките на „демократичния” преход в Източна Европа и пуска няколко фитилчета по адрес на „неолибералната контрареволюция”, отправя към своите прилежни ученици важно поучително послание: Не е вярно, че сме били наивни - уверява господинът. Даже шоковата терапия не била чак толкова лошо нещо - Реалността се оказала по-лоша от мечтата, но за 30 години (в Източна Европа - бел. моя) вече било възпитано едно цяло поколение, което познавало само една... свободна Европа. Ако имало някаква грешка, тя била в това, че липсвала „допълнителна социална политика”. И още - заключава сър Тимоти Гартън Аш, - че оставихме емоционалната връзка на националистите. Не успяхме да изградим силен език на либералния патриотизъм, затова тук трябва да наваксаме...
Идеологът Кьосев се развихря
Оказва се, че само броени дни след този урок по „либерален патриотизъм” на г-н Аш - отбор неолиберални юнаци, начело с идеолога Ал. Кьосев, вече са се завтекли „да наваксат” пропуснатото и да изпълнят поръчението на британския гуру.
На 2 март 2019 г., във Велико Търново, е свикан т.нар. Трети форум на движението „Реформи в културата”. На него основният доклад на тема „Видове патриотизъм и трудностите пред гражданския патриотизъм” е на нашенския либерален гуру. Мотото, което Кьосев си е харесал за своето фундаментално съчинение: „Прекрасно - но що е отечество?” принадлежи на... Гео Милев, а иначе от всеки ред на кьосевия доклад трещят „неолиберални прозрения и откривателства”, псевдонаучни мантри и манипулативни внушения. Когато през 19 в. в България възниквал патриотизмът, той бил либерален и Левски бил либерален патриот (!?) По-късно Кьосев укорява днешните „лоши патриоти”, загдето не знаели, че „Левски е този, който е казал, че трябва да живеем в либерална чиста и свята република”(!?) Жалко, че протестът в Европа бил „яхнат от нови патриотични десни и крайно десни партии, които маргинализирали и европейската левица”. Подобно нещо се случило и у нас, затова Кьосев се пита възможно ли е да се създаде... „нов български патриотизъм на общото отечество Европа”.
Проблемът бил как да се „демонополизира” патриотизмът от защитниците на българското, как да се „пробие” реториката на „традиционния патриотизъм”, за да се пръкне т.нар. „граждански патриотизъм”.
Корифеят Дечев се олива
Още по-конкретен и яростен стратег в измислените либерални постулати на „новия” патриотизъм е медийният халтураджия и нашенски теоретик на „научния” македонизъм, кулинарният експерт и спец по алкохолните питиета доц. Стефан Дечев. По време на форума във Велико Търново той не си е губил времето в излишни теоретизации, а направо е развил цяла „патриотична” доктрина, която дава представа докъде са стигнали в своите антибългарски изцепки нашенските безродници-соросоиди:
• Патриотизмът не можел да бъде друг, освен граждански и конституционен. Негова задача била да утвърждава европейския проект - повелява самозабравилият се спец по „култура на отлежалата ракия”.
• Историческата гилдия следвало да надмогне колебанията си между демокрация, подчертан романтизъм и национализъм, за да се сложело край на разбирането за… национална история! Сиреч, господинът се изживява едва ли не като цензор, който ще контролира своите колеги от „гилдията”, за да зачеркнат „националното” от българската история.
• Средновековна България следвало да бъде оставена там някъде в миналото - с една дума, да задраскаме родната си история, отнасяща се за въпросния период, само защото така повеляват политическите възгледи на господина.
• Необходимо било разделяне с наивната представа за историческа истина! Преведено това означава да се постави под въпрос обективността на историческия разказ и в него да се легитимират лъжата, манипулациите и фалшификациите.
• Налагало се преосмисляне на османския период и „нормализация” на неговото третиране. Сиреч, в Османската империя никога не е имало робство и насилие, а българите в империята добрували под сянката на падишаха.
• Следвало тотално да се преосмисли идеята за българското Възраждане - вероятно, за да се откажем от разните му там герои, просветители и пр.
• В историческия разказ според доц. Стефан Дечев, да се пишело за „изстъпленията” на българите по време на руско - турската война и по-късно - казано по-просто, дори да няма и следа от подобни „изстъпления” , те трябва да се измислят.
• Да се сложело край на разказа за „жертвата” - ще означава да се скрие истината за погромите срещу Априлското въстание и Батак, клането в Стара Загора и пр., както настояват нашите либерални ментори от ЕС и САЩ.
• И „черешката на тортата”, разбира се, в учебниците за училищата и университетите... да присъствала „скритата история на пола” - т.е. да се легитимира джендъризма и „многообразието” от полове, официалното изкривяване на психиката на децата и младите.
Kulturkampf и... шопска салата
Ако някой си мисли, че форумът във Велико Търново може да мине без професора по средновековна култура и християнска философия Калин Янакиев, По време на Янакиев призовава за... Kulturkampf. Сиреч, за борба срещу „просташкия национализъм”, който бил заливал България. Професорката Петя Кабакчиева пък, като дългогодишен председател от настоятелството на „Отворено общество”, разобличава съвременните „националисти”, затова че тяхната българщина, стъпвала върху „расизъм, сила, кръв и борба”. На същата госпожа принадлежи гениалното „научно” прозрение, че националната ни култура включвала и „традиционните всекидневни „изконни“ български наслади - ракия, луканка, сирене, кисело мляко и шопска салата”...
Модераторът се умозаглавиква
Два месеца по-късно в сайта на мистериозната Фондация за образователна трансфромация, финансирана от „Америка за България”, Александър Кьосев обобщава резултата от състоялата се дискусия. Така - всички били стигнали да всеобщото убеждение, че „патриотизмът на бива да се оставя на „патриотите”. Всички били предпочели „модела на гражданската нация”. Новият граждански патриотизъм щял да бъде „особен хибрид между емоция и норма”. Вместо „втренчване в историческите травми и геройства” бъдещите „истински” патриоти щели да предложат „любов и грижа за настоящето на родината”.
Каквото повикало, такова се обадило
...Едва след близо 4 години прекъсване (вероятно заради Ковид пандемията?) идейният съмишленик на Александър Кьосев от българската секция на германското радио „Дойче Веле” - Александър Андреев го кани да даде интервю и да отговори на въпроса защо българите вярват на всякакви безумия - включително на разни фалшиви новини и конспиративни теории. Самият Андреев, неслучайно кани своя политически приятел в антибългарската секция на „Дойче Веле”. В разговора той го провокира (или по-скоро му „акомпанира”) с питането защо хората вярват на лидера на „Възраждане” Костадин Костадинов, който бил развивал тезата, че имало някакъв „международен заговор срещу българския генетичен материал”(?!)
За Кьосев този „журналистически пас”, е повече от удобен. От върха на своя псевдонаучен Олимп, той се нахвърля с обидна квалификация срещу Костадинов, след което обяснява кои били според него „патриотично настроените хора” в България. Те живеели в малки градове, били „слабо образовани”, не пътували достатъчно. Още - били „изолирани и уплашени, губещи от глобализацията”. Докато той и неговите съмишленици „нови патриоти” били „строителите на България”, които работели, плащали си данъците и оказвали практически своята любов към родината. Затова той като „истински патриот” щял да участва в „една инициатива” за „граждански патриотизъм”, с която щели да измият „родолюбието от кича” и да го върнат „на обикновените хора”.
Манифести, мЪнифести...
Може би от своя „далечен” чичо - Александър Кьосев е наследил и умението да съчинява политически манифести. Е, истина е, че в миналото този жанр е бил най-вече използван от дълбоко ненавижданите от Кьосев комуняги, но както е казал другарят Дън Сяопин: „Не е важно каква е котката - черна или бяла, важното е да лови мишки.“
На 2.11.2022 г., в Деня на будителите, в сайта на подкрепяната от фондация „Америка за България” фондация „Блу Линк” е публикуван т.нар. Манифест на гражданския патриотизъм „Ние сме патриотите!” Текстът на „мЪнифеста” трещи още от заглавието. Време било „новите патриоти” да се противопоставят на „фалшивия патрЕотизъм”, който се тиражирал през последните години от Атака, ВМРО, „Възраждане” и пр. Значи дошло му е времето, както би казал н.в. царят -премиер.
И тука вече идва голямото интелектуално откритие, че „Любовта към България няма нищо общо с байганьовото „Булгар, булгар!” Е, няма разбира се, но за това „прозрение” повече и по-нататък. Патриотизмът се криел в делата, не в думите, което силно напомня позабравената мантра: „Дела и само дела”, като накрая остават само думи.
Истинският патриотизъм не бил „фалш и евтина бутафория, креслив национален панаир”, той бил „всекидневна загриженост, компетентност и отговорност” (както би наблегнал за соцпатриотизЪма другарят Т. Живков!) Това бил идеалът на Левски и Ботев! Бил още „равноправното място в ЕС и НАТО” (Хайде, моля!), солидарността с „общите ценности и политиката на ЕС”, за „единна Европа”, в защита на „световната демокрация” (Чак пък толкоз!).
Вредата от... фолклора и хората
След продължителната медийна пушилка от близо два месеца, през които идеологът Кьосев ще повтаря наляво и надясно изброените вече политически мантри на „новите патриоти”, на 30.12.2022 г. в електронния портал „Култура” е организирана „дискусия” с участието на Александър Кьосев, Калин Янакиев, Явор Гърдев и редактора на изданието Тони Николов. Това ще да е по-скоро нещо като „мозъчна атака”, в която колцината „отворени” патриоти ще откривателстват и прибавят нови и нови бисери къмто своите досегашни псевдонаучни прозрения.
„Патриотизмът е скрит и дълбок емоционален навик, навично чувство...” – ще кокетничи академично самият Кьосев. „Старият патриотизъм е сиромахомилство. Новият е работа за настоящето и бъдещето на отечеството” - ще се опиянява от своя неизчерпаем интелект църковният каноник Калин Янакиев. „Ще трябва да се борим срещу този „популизъм-патриотизъм - повелява Кьосев, - но няма да е лесно, защото сме закъснели.” - жалва се идеологът-културолог.
Най-голямата опасност за „новия граждански патриотизъм” според Янакиев била в... ”играта на хора́ пред Народния театър, катедралата „Александър Невски” и Народната библиотека”. Тези хора́ били „агресивен жест срещу елита”. Освен това играещите си обличали „дрехи с шевици, за да покажат нещо срещу елита”. Това пък било „конфронтация”, която се криела зад думата патриотизъм.
Тези „потропвания на хорце” били превзели пространството - възмущава се Кьосев. Той харесвал хорото, но-о... то се било превърнало в знак „за промиване съзнанието на огромен брой хора”; в недоволство, което се „употребявало за... руски цели.”
По-нататък „мозъчната атака” на четиримата започва да кръжи около „техниките” за ашладисване на „новия” патриотизъм в общественото съзнание. „Истината е на наша страна, но как да работи тази техника?” - пита се гуруто Кьосев. ”Завръща” го Явор Гърдев с просветлението, че засега това е само „констатив”. Пак Гърдев подсказва на тримата „мислители”, че докато не се присъединят към „хорото”, няма да бъдат признати за истински патриоти. „Струва ми се, че това е илюзия” - казва обезкуражен Янакиев. Кьосев също смята, че е безсмислено да се влиза в диалог с „хибридни патриоти”. „Фалшивият патриотизъм” трябва да бъде „разобличаван...” - заключава идеологът по болшевишки.
В края на „дискусията” Кьосев разкрива „тайната” на великата стратегия, чрез която той и неговите „съмишленици от културния сектор” ще отглеждат новото политическо недоносче „граждански патриотизъм”. Имало два пътя. Единият – да го „зачислят” към някоя политическа партия: в конкретния случай евентуално към „Да, България”. Другият - да организират политически акции с „прости и ефектни послания”.
Следва
