Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2023 Брой 12 (21 март 2023) Каквото си надробиш днес, това ще сърбаш утре

Каквото си надробиш днес, това ще сърбаш утре

Е-поща Печат PDF

Новата световна конфигурация заедно с Новия световен ред, които досега бяха повече идеи и възможности, отколкото конкретно и точно измерими реалности, все по-ясно и по-точно се очертават и придобиват форми, плът и образ. Малко повече от 30 години са изминали от края на т. нар. Студена война, а светът се сбогува окончателно със зловещите илюзии на глобализацията „по американски“ и с тържеството на неолиберализма. Светът придобива не само нова скорост на развитие, но и нова посока. Той радикално се преобразува, защото водещите фактори и субекти на глобалното влияние не са тези, които се заявиха преди 30 години като победители и, които определиха граничните знаци на тогавашния „край на историята“.

Всъщност истинският „край на историята“ настъпва сега и видимото му начало бе поставено преди една година, когато започна Специалната военна операция в Украйна. То бе подготвяно няколко години, през които пораждаше сериозни и дори застрашителни конфликти. Новото начало предлагаше постоянно възможности за бързо решаване на нови проблеми. Но най-важното му проявление бе, че изведе напред като двигатели и водачи на световното време нови държави. Старите основни структури, върху които се крепеше и движеше историята, се разклатиха силно и може да се каже, че днес вече са рухнали. Макар техните водачи да се правят, че не виждат в какви кълчища са се оплели и сред какви руини са попаднали и не искат да повярват, че им е дошъл краят.

Но краят им е дошъл и времето вече няма да ги чака да се опомнят камо ли да се окопитят и изправят отново!

Защото Новата епоха вече е започнала!

Това означава, че за едни времето е свършило, а за други, че сега за тях започва. Първите ще си ближат раните, а вторите ще се радват и ще са щастливи.

Специалната военна операция в Украйна ускори до крайност световните процеси и пренареди световния ред. Тя възбуди страсти и вълнения, но и уталожи дълго бушуващи явления.

Дори и когато протича обективният ход на историята, вълненията не престават. Някои се мъчат да ускоряват този ход, а други – да го забавят. И в тази борба падат жертви, понасят се загуби, пролива се кръв. О, и много приказки се изприказват, спорове се водят, думите изпълват въздуха и всяват напрежение, страх, тревоги. Защото се проверява кой кой е, какво мисли, търси, надява се и върши. Изпитанията са огромни и в тях оцеляват тези, които намират истински отреденото им място и вярно възприемат своята роля.

„Залезът на Европа“ приключи и за нея започва дълга и тъмна нощ.

Европа прекалено дълго живя със заблудата, че нейната сила и могъществото й ще са вечни, защото ги е придобила справедливо и честно. Сега обаче ще трябва да връща заграбеното. Това е страшна трагедия, но поучителна. Трябва да се знае и помни, че винаги идва момент, когато горчивата чаша не те отминава и трябва да я изпиеш. Искаш или не искаш.

Възмездието на историята винаги е справедливо.

Русия започна Специалната военна операция, за да осъществи денацификация и демилитаризация на Украйна, но всъщност, за да избави Европа и англосаксонския свят от полазилите ги страшни деформации и язви. Това не можеше да стане бързо и не е работа на една-единствена държава. Трябваше да се оформи мощно съдружие от силни политически, икономически и военно страни, което да поеме историческата отговорност и да сложи край на агонията. Социалните и политическите извращения, предизвикани от обективно протичащия процес на „залез на Европа“ и описани блестящо от Освалд Шпенглер в забележителната му книга, изкривиха историята, поругаха социалната справедливост и обезсмислиха цялата предишна европейска история и култура.

В своя залез англосаксонският свят изврати световните дела и се превърна в жандарм на насилието, посредствеността, несправедливостта. Светът принадлежи на всички и никой няма право да налага своята воля в него и да определя като задължителни начините на мислене, поведение и обществено устройство на народите.

Вече все по-отчетливо се вижда как големите азиатски сили Китай, Индия и Иран, а с тях и Русия, Бразилия, Южна Африка, както и големите производители на енергийни източници, поемат в собствените си ръце историята. През очите на човечеството светът е друг, много по-голям и мощен от света, който доскоро го потискаше. Неговата сила е свежа и градивна и впрегната за постигане на световен ред, който да е справедлив.

Този свят вече открито заявява, че няма да се подчинява на предишните стопани. Започва утвърждаването на новите правила и норми, които без съмнение ще доведат до преминаването към радикални социалнополитически и икономически преобразования в националните държави. Постепенно ще се установи и нов начин на производство, и нови икономически отношения. Цялата картина на живота в света ще бъде различна!

Това е началото.

А началото не винаги се вижда такова, каквото е то всъщност. Шумът и недостатъчната светлина върху случващото се пречат да се открои и се види главното и често наблюдателите, и анализаторите приемат тези смущения за същност на процесите и внушават неверни мисли и лъжливи впечатления. Много от тях са просто недобросъвестни и изопачават реалностите, за да внушат, че всичко си върви по старому и, че създаващите новия свят няма да успеят.

Обявеният преди тридесетина години край на т. нар. Студена война не само не донесе прокламираната епохална победа на Европа и Запада над Русия и Изтока, но неочаквано за „победителите“ предизвика сериозна икономическа криза. Тази криза показа, че капиталистическата система е навлязла в тежки изпитания, които й вещаят неизбежен край. Кризите са нещо обичайно за капитализма и империализма, но сега те справедливо бяха определени като „системни“. Т. е. те засегнаха самата същност на системата и показаха нейната прогнилост и приближаваща смърт. Затова бе необходимо да се вземат сериозни и добре премислени мерки, които да поставят европейската и американската икономика върху нови основи, за да заработи тя по нови правила.

Опиянението от успеха обаче бе толкова силно, че нищо такова не бе направено. Обратното, проблемите се задълбочиха, решенията биваха все погрешни. Най-голямото бе налагането на американския неолиберален модел върху протичащата ускорена глобализация като задължителен и премахващ националните особености и различия на народите, културите и държавите. Тази унификация уби най-напред самата Европа.

В същото време Русия, Китай, Индия, Иран, Бразилия, Южна Африка, Виетнам и други държави от формиращата се групировка Евразия, тръгнаха по различен път и за сравнително кратко историческо време се съвзеха и се превърнаха в нов главен геополитически субект.

Започна формирането и утвърждаването на Нов световен ред.

Държавният преврат в Украйна и въвличането й като преден пост в конфликта „Европа-Русия“ и „Изток-Запад“ рязко ускори геополитическите и икономическите процеси. Днес реалностите са напълно различни в сравнение отпреди 25-30 години.

Западът се оказа неподготвен за тези реалности, а и много му е трудно, дори невъзможно, да признае поражението си и тези нови реалности. Но ще трябва да свиква.

Проблемът е, че Западът има какво да губи и, затова ще бъде по-внимателен и ще се старае да избягва резките движения в съпротивата си срещу обективния и неотменим исторически ход на времето. Но неговите сателити в стремежа си да му се харесат, нищо чудно да проявят присъщото си безразсъдство и да провокират конфликти, от които ще се излезе трудно. А навярно и Западът ще ги подтикне към подобно безразсъдство.

Тогава ще пострадат еднакво и вдъхновителят, и изпълнителят.

България също ще трябва да мисли какъв избор да направи. Но преди това нека внимателно анализира фактите и явленията, за да очертае ситуацията в света и своето собствено присъствие и място в нея. Дано нейните държавници да притежават достатъчна и точна информация за случващото се. И умно да я анализират и обобщят.

Нека не забравят българската поговорка, че който каквото днес дроби, това ще сърба утре…

 

 

Още по темата