Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало 2023 Брой 15 (11 април 2023) Когато солта губи солеността си

Когато солта губи солеността си

Е-поща Печат PDF

Това, което днес изтръгват от Украинската църква, утре ще го направят с цялото християнство в света. А светът мълчи

Борис Вячеславович Корчевников (роден 1982 г.) е руски журналист, телевизионен водещ, актьор, член на Академията на Руската телевизия и Обществената камара на Русия. От 2017 г. - генерален директор и генерален продуцент на православния телевизионен канал „Спас“.

Убиват огромна и свята църква. А светът мълчи! Подпалват голям православен манастир в Европа и гонят монасите! А светът мълчи. Чувате ли мълчанието на света? И звуците на ада в доловете на тази тишина? Усещате ли пронизващия му хлад, от който изстиват вените? И няма къде да се избяга. Бог да му е на помощ на този свят, който мълчи! Отдавна! Мълчи за всичко! Мълчат всичките тези декоративни ООН-та, комитети за права на човека, римски папи, профсъюзи за всичко най-хубаво, световни парламенти, всемирни съвети в този свят, за който църква отдавна няма, няма и Бог, свят който отдавна е станал дом за евангелския „глух и ням бяс“ и е хронично болен от пълната слепота, осигурена му от Сатаната.

Името на този свят е стикерът с трите маймуни – „не знам“, „не чух“, „не видях“. Мълчанието на другия свят е страшно. В света има 15 православни църкви – Александрийска, Антиохийска, Йерусалимска, Руска, Грузинска, Сръбска, Българска, Румънска, Кипърска, Еладска, Албанска, Полска, Константинополска, Църква на Чешките земи и Словакия и Американска Църква. В тях има почти 300 милиона православни, а дори и повече. И тези църкви мълчат за чудовищните гонения в центъра на християнския свят. Мълчат за унищожаването на светини. Те, Църквите! Мълчат! Те, които са създадени да служат със слово! Мълчат! Те, които Господ призова да проповядват, утешават и изобличават – мълчат! Веднъж сърбите написаха нещо, остро се изказа иерусалимският патриарх, някак неловко Грузинската църква по някаква причина се обърна към Истанбул, макар че простите грузинци излязоха искрено в защита на Лаврата. Но единственият повдигнат с пълна сила глас в света за гонената Украинска църква, е гласът на руския патриарх.

Отецът нито веднъж не осъди своите чеда, затова че в условия на собственото им изтребление са взели смущаващи за някого решения, че някой е престанал публично да го поменава. Патриарх Кирил само излезе и изля болката си върху целия свят: „Какво правите? Вие позволявате да се разтерзава люлката на нашата цивилизация! Вие ни убивате, залагайки мина под собствените си нозе! Не отвръщайте очи! И не мълчете!“

Но светът, говорещ за правата на човека, превърнал ги едва ли не в нова лъже-религия, стои ням пред крещящото нарушение на тези права. И най-страшното от всичко е, че и привидно православният свят, освен Руската църква, сякаш е глътнал вода. Тогава значи няма повече единство на православните църкви в света – това единство, което сам Господ ни заповяда, казвайки: „Да бъдат всички едно“.

Това е. Свърши се. Дойдоха. И се потрудиха всички „за слава“: и истанбулският дядо-патриарх, и личните самолюбия, и геополитическите разломи, и световните елити, и специалните служби, и страстите, греховете, парите, задкулисието – а чрез тях и самият сатана – извършиха делото си!

Остава разделената Църква да бъде приключена поединично, няма какво да се направи. А друга главна цел, освен как да се разправят с Православието, а след него и с цялото останало християнство, сегашните световни елити, които водят планетата към една греховна разчовечена сергия, нямат.

„Духът на света дойде в Църквата“ – ми каза неотдавна един митрополит. Това е духът на света – в това адово, конюнктурно, „удобно“ мълчание на православните църкви. От този дух на света Църквата умира по-бързо, отколкото от всякакви гонения. Защото една светска Църква на никого не е нужна – нито на отдалечените от нея, нито на чедата й, нито на Самия Бог.

Иде обещаният последен акт на историята, когато „солта губи солеността си“. Църквата престава да бъде Църква. А това значи, по думите на Христос, че „ще я хвърлят вън“ (Мат. 5:13). Това не означава, че Църквата не е свята, че тайнствата й са „отслабнали“ и вече не спасяват. Не, не! Църквата дори и такава – разделена и развалена, пропита от човешкото, греховното и мирското – е все още Божия и не от този свят. Тя въпреки това носи на човека смисъл, радост, пълнота, сила, открива Бога. Дори и болна, тя изцелява. Но болестта на днешното срамно мълчание на Православните църкви за украинските гонения говори само за това, че сега вече „времето е кратко“. Че за нашето спасение всеки ден може да стане последен.

Това, което успяха днес да изтръгнат от Украинската църква, утре ще го направят с цялото християнство в света. Христовото име, според замисъла на сегашния елит, трябва да бъде заличено отвсякъде. И на някои места вече е изрязан езикът Му, и Църквата Му е заставена да мълчи, гледайки унищожаването на православния християнски свят.

 

 

 

Още по темата