Преди още ЦИК да беше обявила окончателните резултати от поредните извънредни парламентарни избори, рояк политолози, социолози, политически антрополози, политици и други шарлатани, се заизреждаха в телевизионните студия да обясняват какво е искал да каже избирателят. Според Бойко Борисов и неговите подгласници, народът бил поискал редовно правителство „на всяка цена“. И то, като коалиция между първата и втората политическа сила.
Изборите, санким показали, че без ГЕРБ-СДС не може, но и че без ПП-ДБ също не може. Въпреки това щял да предложи на всички парламентарно представени партии и коалиции да подкрепят експертно правителство, предложено от ГЕРБ, в което можело да има и министри от служебното правителство на президента Радев и човек да се чуди как в едно такова правителство ще съжителстват хора, които не са престанали да се обвиняват един друг? Както за ширещата се корупция, така и за „счупването на държавата“ с неразумни харчове на обществени средства и щедри залъгалки за електората, осигурявани с външни заеми и бюджетни дефицити. При това едните арестуваха лидера и още две лица от партията ГЕРБ, която им предлага сега да се съюзят за „съвместно управление с коалиционно правителство“. Както казваше един анализатор, такова правителство би било комбинация от два провала: - на ГЕРБ-СДС, и на ПП-ДБ. Разликата е, че първите управляваха 12 години, а вторите – само 7 месеца. Но за краткото си пребиваване във властта, според самия Борисов, ПП-та успяха „да счупят държавата“, да осуетят приемането ни в Шенген и еврозоната и да ни направят отново енергийно зависими от Русия, купувайки с 30% по-скъпо същото руско синьо гориво, представяно като азерско или американско.
Възможна ли е коалиция между толкова омразни една на други политически групировки? Възможна е, но на принципа, че съюзът между кучето и котката е заговор срещу готвача. Ако целта е да се доопоска страната, могат да се намерят и други кандидати за управление заедно с ГЕРБ. Факт е, че по въпроса за избора на Вежди Рашидов за председател на 48-то НС и връщането на хартиените бюлетини, герберите намериха партньори в лицето на БСП, ДПС и „Български възход“, която сега не фигурира в 49-то НС. А пък по въпроса за машинното гласуване ПП имаха и все още имат съмишленици в лицето на „Възраждане“ и ИТН, които отново са в парламента. При това „Възраждане“ единствена от всички участници в предизборната надпревара отбеляза значителен ръст на подадените за нея гласове от близо 120 000 души. А ИТН опроверга слуховете за своята смърт и ще има 11 депутати, при 23 на БСП, 36 на ДПС, 37 на „Възраждане“, 64 на ПП-ДБ и 69 на ГЕРБ-СДС. Възможностите за сформиране на коалиционно правителство или на правителство на малцинството, което да бъде подкрепено от парламентарно мнозинство са повече от една. Защо то да не ангажира ГЕРБ-СДС, ДПС, БСП и ИТН? Лидерът на БСП Корнелия Нинова каза, че ще пита партията, дали и с кого да се коалира или подкрепи. Но ако редовите социалисти поискат коалиция с ГЕРБ и ДПС, как ще обясни евентуален отказ от подкрепа на експертен кабинет, предложен от Борисов? Възможно ли е да се върне при ПП-ДБ, когато въпросите, които ги разделят са повече от тези, които ги събират? Според някои, това би било последният гвоздей вотдавна сковавания ковчег на Столетницата. От друга страна, проблемите, пред които е изправена България, не търпят дребно хитруване и шикалкавене, което би изглеждало като страх от поемане на отговорност. Разбира се народът не е казал кой с кого да се коалира, а фактът, че след коалирането си ПП и ДБ получиха общо 70 000 гласа по-малко отколкото при самостоятелното си явяване на предишните парламентарни избори. Очевидно избирателите са крайно подозрителни към подобни политически шашми, поради което отреди на ПП-ДБ второто място в 49-то НС. Сега и ПП-ДБ, и ГЕРБ-СДС ще мислят за местните избори наесен, поради което трябва много да внимават с кого се съешават и дали изобщо да го правят.
Но, ако някой го е страх от мечки, да не ходи в гората. Защото и да не го изяде мечка, ще дойде горският, който ще му налее акъл в главата и кураж в сърцето. Най-спорният въпрос пред бъдещите „съдружници в престъплението“, сиреч в управлението на държавата, не е за оръжейната и изобщо военната подкрепа на Украйна - там ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС са на едно мнение. Разделят ги оценките им за вината за ширещата се корупция и високата инфлация, като следствие от разхищението на публични средства. Обаче за електората, особено за негласувалите над 60% от потенциалните гласоподаватели, никой от досега управлявалите не е невинен. Сега към всичките ни кахъри се прибави и дъмпингът от Украйна посредством наложения от ЕС безмитен внос на украинско зърно. „Независимите“ медии у нас се избиват да съобщават, как една или друга страна от бившия Варшавски договор подарява своите самолети на Украйна. Но с половин уста уведомиха, че полският министър на земеделието Хенрик Ковалчик е подал оставка, заради невъзможността да защити полските фермери срещу безмитния внос от ЕС на 3,5 млн. тона украинско зърно! Нашите зърнопроизводители също се чудят какво ще правят със зърното в складовете, което стои непродадено, заради безмитния украински внос. Обаче, пишман евроатлантици настояват на това отгоре да даряваме оръжие и боеприпаси на Киев, който се радва на подкрепата на почти целия Запад, начело със САЩ и ЕС. И се готви да мобилизира 40 000 доброволци за широко рекламираното си пролетно контранастъпление. Финландия наруши почти вековния си неутрален статут и стана 31-я член на НАТО, след като Турция оттегли възраженията си срещу нейното членство в Алианса. Така 1340 километровата финландско-руска граница, стана граница между НАТО и Руската Федерация. А към въоръжените сили на Алианса се прибави и 30 000-та финландска армия. Швеция направи същото, но остана да се надява, че след изборите на 14 май в Турция ще дойде ново правителство и президент, които ще кажат „да“ и на нейното членство в НАТО.
В тази напрегната международна обстановка, когато над света надвисва и заплахата от ядрена война, парламентът на 2-милионната Латвия реши да върне от 1 януари 2024 г. задължителната военна служба за мъжете на възраст между 18-24 години. Треперете, тирани! Дошло е времето и нашите „евроатлантици“ да спрат да даряват на Украйна мизерията на Българската армия, а да надянат каски и униформи и да отидат доброволци при Зеленски. Представяте ли си как Бойко Борисов, Кирил Петков, Асен Василев, Даниел Лорер и Мустафа Карадайъ пълзят из украинските степи или мръзнат в калта на окопите при Бахмут? Ами телевизионните „ястреби“, като Цветанка Ризова, Мария Цънцарова, Сашо Диков, Люба Кулезич, Ивелин Николов и други, които горят от желание чуждите синове и дъщери да мрат в Украйна за кефа на Зеленски и компания? Хайде, джанъм, проявете малко интернационализъм на дело! И без вас ще преживеем шарлатанията на Кирчо и Кокорчо, на Бойко Борисов и Атанас Атанасов, които се зъбят на тирана от безопасните си (засега, б.а.) местенца в София. За първите двама дори не съм сигурен дали някога са хващали пушка или автомат. Но и такива, които уж са служили в армията и са завършили съветски военни училища и академии, като Съби Събев, не се отличават с желание да се жертват за украинската кауза, която смятат за „единствено справедлива“.
По-скоро Емили Тротинетката ще отиде да се бие в Украйна за едното приключение, отколкото такива паразити. Тях ли избра народът да го управляват коалиционно „на всяка цена“? Независимо колко процента са взели на последните избори „партиите на войната“, зад процентите им стоят по-малко избиратели, отколкото на предходните избори. ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ размахват своите 26 и 24 процента, но премълчават, че останалите 60 процента гласували за други партии, както и 60-те процента негласували са фактически против тях. Въпреки гласовете от Турция, спад отбеляза и партията ДПС, която вместо да се бори за властта, отиде на четвърто място, зад „русофилската партия „Възраждане“. За тази партия, която евродепутатът от ДСБ Радан Кънев квалифицира като „фашизоидна“ стоят образовани, интелигентни хора, а не маргинали от ромските махали, които първите две партии купуваха с пълни шепи. И съответно, бяха уличени от МВР в търговия с гласове: в Русенско-ГЕРБ-СДС; в Бургаско (ПП) и в Кърджалийско, Хасковско и Пазарджишко-ДПС. Да не забравяме за неграмотния председател на секционна комисия в пловдивския ромски квартал „Столипиново“, за кандидат депутата от ДПС, в чийто автомобил полицията намери списъци на „наети“ избиратели, или за гласоподавателите в Турция, които не знаеха нито за какво, нито за кого гласуват. Но ЦИК услужливо ги подпомогна, като разреши да се явяват с предварително попълнени декларации. За предварително попълнените хартиени бюлетини да не говорим, понеже тях ги имаше и у нас. Никой не може да каже колко от избирателите са били „стимулирани“ финансово и корпоративно да гласуват за точно определена партия. Но е сигурно, че една част от получените от първите две партии, плюс тези на четвъртата ДПС са били финансово обезпечени. Добавете и огромния процент на негласувалите граждани и ще си зададете правилните въпроси. Например какво правителство поиска този път избирателят? Кой и на какво основание говори от името на народа, след като над 60% от регистрираните гласоподаватели не отидоха до урните?
Противно на очакванията на „хартиената коалиция“, хартиените бюлетини не повишиха нито избирателната активност, нито броя на подадените за нейните създатели гласове. Единствено причиниха хаос, сбъркани протоколи, невалидни бюлетини, блъсканици и припаднали членове на комисии при предаването на изборните протоколи. Наличието на 80 проблемни машини за гласуване не оправдава цялото това безумие, сътворено от 48-то НС. И е очевадно, че не машините, а караниците между политиците, включително вътре в партиите, са отблъсквали избирателя от упражняването на неговото основно конституционно право. В турския всекидневник вестник „Джумхуриет“ (05.04.2023) Баръш Достер публикува статия под многозначителното заглавие: „Избори, демокрация, демагогия“. А в броя на „Джумхуриет“ от 06.04.2023 г. Баръш Теркоглу публикува коментар, озаглавен: Партия „Ердоган да си ходи“. Кое от двете не се отнася до България? С тази разлика, че у нас и гласувалите, и негласувалите избиратели казаха на управляващите „Вървете си всички!“ Само че едва ли някой политик ще признае, че избирателят и суверенът са прави. Дори, подобно на Тунис, 90% от регистрираните гласоподаватели да не отидат до урните, пак ще имаме парламент от 240 депутата. И тези „народни избраници“ вероятно пак ще започнат работа, като „актуализират“ заплатите си. И, преди да са обявили, че няма да правят парламентарно правителство, ще натресат на президента и на назначеното от него служебно правителство задачата да осъществят щедрите им поправки към предложения от кабинета на Гълъб Донев проектобюджет за 2023 г. След корупцията, демагогията е второто им любимо занимание.
На 4 април турският всекидневник вестник „Миллиет“ описа резултатите от поредните предсрочни избори в България с четири думи: „От урната изскочи нестабилност“. Само нестабилност ли, или и безнадеждност? И после някой шарлатанин ще твърди, че на президента Радев започнало да му харесва да управлява еднолично чрез назначените от него служебни правителства. И че трябвало да се премахне анахронизмът служебно правителство. Което означава едно провалено и свалено редовно правителство да организира и проведе „честни“ избори, които да го реабилитират. Антон Павлович Чехов пише: „Най-опасен човешки тип е малко знаещият и много вярващият!“ Малко знаещи у нас - с лопата да ги ринеш. За много вярващите не сме толкова сигурни.
