Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало 2023 Брой 15 (11 април 2023) „Третата световна война вече е започнала“

„Третата световна война вече е започнала“

Е-поща Печат PDF

Интервю на Румен Воденичаров с лидера на ЛДПР Владимир Жириновски, осъществено в Багдад през 1999 г.

Една година без Владимир Жириновски, с предречените от него истини за развитието на света

Преди една година, на 06.04.2022 г., напусна политическия небосклон на Русия един от създателите на многопартийната система и несменяем лидер на Либерално демократическата партия (ЛДПР) Владимир Волфович Жириновски.

„Жирик“ какато го наричаха иронично тези, които не понасяха неговите словесни експлозии и непрекъснати скандали, беше наистина нестандартна и ексцентрична личност. Роден през 1946 г. в Алма Ата (Казахстан), служил в Грузия, завършил Института за източни езици и натрупал самостоятелно завидни познания по история и Средна Азия, той се оказа точният лидер на нова партия (ЛДПР), на точното място в Държавната Дума.

Болезненият му патриотизъм бликаше от всяко негово изказване и интервю. „Кажете ми днес: Прекрати своята политическа дейност, разпусни своята партия, това ще помогне на Русия! …Ще го направя, щом ще бъде за доброто на страната ми, това е главното…“ („Последният скок на юг“, 1993 г.).

Жириновски си бе извоювал правото да говори това, което други партийни лидери и управляващи в Русия премълчаваха. Неговите безцеремонни обвинения и критики към Колективния Запад се разпространяваха светкавично и без помощта на СМИ. През 1999 г., например, той обещаваше на русофобите в Европарламента „да ги натика в тунела под Ламанш“. С Жирик никога не беше скучно. На въпроса какъв е по националност, той отговаряше: „Мать русская, а отец юрист!“ - но това, което накара дори и скептиците да го обявят за пророк е предсказанието му през 2021 г., че Русия след като присъедини Крим, ще нахлуе в Украйна на 22 февруари 2022 г.

През 1999 г. Румен Воденичаров бе имал шанса да бъда няколко дни заедно с Жирик в един и същ хотел в Багдад и на една съвместна екскурзия, организирана за гостите до Вавилон. Тогава той успя да запише настоящото интервю с него, което озаглавихме „Третата световна война вече е започнала“. Предлагаме го на читателите на в-к „Нова Зора“ в израз на почит към паметта на големия политик и феноменалния лидер на ЛДПР, Владимир Жириновски.

 

Необходимо предисловие от автора

През 1993 г., когато в български превод излезе книгата на Владимир Жириновски „Последният скок на юг“, написах статия, която озаглавих: „Владимир Жириновски – надежда за Русия или поредния психотерапевт“. В нея поместих и мислите на ексцентричния политик-пророк, който казваше на глас неща, които другите премълчаваха, но в които бяха убедени. Тогава и аз, като мнозина други, мислех, че Западът настръхва отново. В ефира се носеше песента на PetShopBoysGoWest“, а в тежко въоръжената Русия се появи, както се изразих тогава „Караджич Втори“. Жириновски казваше ясно категорично ,и разбрано, че:

• „Границите на Руската Федерация са установени от „Хелзинки-75“. Засега Хелзинки-2 няма. Губернии - да, но нови независими държави – не.“

• „Престъпността и бандите трябва да бъдат ударени жестоко с помощта на армията.Съдебни процеси ще има, когато намалеят главатарите на бандите.“

• Повече никакви шокови терапии. Социално ориентирана икономика, по-близка до китайската, отколкото до либералната на Дж. Сорос и Джефри Сакс!“

• „Руската земя няма да се разглежда като стока, а като „матькормильница“. Тя няма да се продава за вечни времена на чужденци.“

• „ВПК да спре конверсията докато САЩ държат 60 на сто от пазарите на конвенционални оръжия.“

• „Стоп на „сникерсите“ и дъвките по телевизията. Руси синеоки диктори с хубав руски език и национално руски, а не американски програми по държавната телевизи!”

Владимир Жириновски предвиди и присъединяването на Крим, и войната с Украйна. Шест години по-късно, през 1999 г. бях заедно с руския политик в един и същи хотел в Багдад и на една екскурзия до Вавилон. Убедих се, че за разлика от някои наши политици, други, и то много по-влиятелни, разглеждат феномена Жириновски съвсем на сериозно. Словото му на Международната конференция за сваляне на ембаргото за Багдад (1-3 май 1999 г.), беше често прекъсвано от дълги и незатихващи аплодисменти.

Запис на един паметен разговор

Румен Воденичаров: Владимир Вольфович, вие сте известен като голям приятел на иракския народ и на неговия президент Саддам Хюсеин. Не смятате ли, че Русия предаде Ирак по време на войната в Персийския залив, когато външен министър на РФ беше Андрей Козирев?

Владимир Жириновски: Андрей Козирев като ръководител на руската дипломация направи много бели и нанесе огромни вреди на Русия. Именно по негово време РФ от световна велика сила се превърна във второстепенна и започна да играе по свирката на запада. Козирев не беше способен да води самостоятелна външна политика.

Р.В.: Спомням си, че когато ви питаха защо няма да се кандидатирате за спикер на държавната Дума, вие казвахте, че не желаете през цялото време по необходимост да гледате физиономията на Козирев, защото ще ви се отрази зле на здравето.

Вл. Жир.: Това е самата истина. ЛДПР с цената на гъвкави операции успя да махне Козирев от позицията на първи дипломат. Това беше задача № 1, за да се чуе гласа на Русия на международната сцена. Сега нещата се промениха в положителна насока. И Примаков, и Иванов се вслушват и вече говорят това, което ЛДПР тръбеше от толкова време.

Р.В.: Излиза, че мнението ви за Примаков е положително, независимо от факта чий министър-председател е?

Вл. Жир.: Примаков е светлинката в тунела за Русия. Безспорен ерудит, стаж като ръководител на тайните служби, не е корумпиран. Трудно ще се намерят и компромати за него. Но най-важното е, че той се опълчи на милиардерите-олигарси, както ние ги наричаме, с цел да намали дела на сенчестата (черна) икономика за сметка на легалната, т.е. тази икономика, която дава приходите във федералния бюджет. След спада на рублата през август м.г. и с мерките на правителството на Примаков се стигна до уникална ситуация, която Русия отново може да произвежда и да засили износа си, защото цените в рубли почти не се измениха, но в долари руските стоки са 3 пъти по-евтини. При огромните суровинни запаси тази ситуация не трябва да се пропуска. И Русия вече дърпа напред в сравнение с Беларус и Украйна.

Р.В.: Понеже споменахме вашите милиардери да ви запитам какво е мнението ви за милиардерите-глобалисти, от които най-известен в Русия, както и в България е Джордж Сорос?

Вл. Жир.: Много хора мислят с остарели стереотипи. Трябва да се разбере от всички, че през последните 10-15 години властта в т.нар. развити капиталистически страни премина от ръцете на политиците в ръцете на световна финансова олигархия, чийто най-ярък представител е Джордж Сорос. Бил Клинтън, Тони Блеър, Хавиер Солана са само пионки на няколко финансови институции наречени СБ, МВФ, ЕБВР. С икономически лостове, с изпитания метод на моркова и тоягата, те могат да постигнат в една страна всичко, което са замислили. А когато патриотично правителство им се опъне - да го съсипят с валутни спекулации, търговско ембарго и дори с бомбардировки.

Р.В.: Но Сорос се оплаква, че от кризата Русия е загубил 2 млрд. долара, които бил инвестирал рисково.

Вл. Жир.: Нищо не е загубил. При условие, че валутните спекулации по обем са 20 пъти по-големи от търговията със стоки, неговият риск е пресметнат риск. Ако губи от едно място, той задължително печели от друго. Ако е загубил в Русия, в което се съмнявам, то той сигурно е спечелил от тихоокеанските „тигри“, от Бразилия, Аржентина. Затова министър-председателят на Малайзия Мохатир Мохамад настоява валутните спекуланти като Сорос да се разглеждат като криминални престъпници.

Р.В.: Аз бих добавил само един факт. През 1997 г. Сорос беше на 27-о място в топлистата на богаташите, а в годината, за която става въпрос, че е загубил (1998), той е вече в първата десетка. Но да на се отвличаме, да ви помоля да разтълкувате виждането на Сорос за „Нов световен ред“. Според него той се състои в три принципа: САЩ като суперсила, „Отворено общество“ като организационен принцип и НАТО. Излиза, че НАТО не мисли да се разпуска през следващите 50 години и ще изпълнява ролята на бодигард, от който да не се иска много мисъл, когато му се каже кого да бие.

Вл. Жир.: Ние смятаме, че Третата световна война вече е започнала. Нейното начало е нападението на 31 държави срещу Ирак през 1991 г. След това продължава с разчленяването на Югославия и със създаването на изкуствената държава Босна и Херцеговина. Сега вече месец и половина тече от подлата агресия на 19 страни без обявяване на война срещу Съюзна република Югославия. За трима американски военнопленници искат прилагане на Женевската конвенция, а дори война не са обявили. Води се война и срещу Русия с разширяването на НАТО на изток. Третата световна война е война на международния ционизъм срещу държавите, които не се вписват в Новия световен ред и искат да живеят като независими. Но САЩ вече започват да се задъхват.

Р.В.: Как ще реагира Русия? Възможно ли е последната агресия на НАТО да ускори създаването на втори полюс от държави като Русия, Сърбия, Ирак и др.?

Вл. Жир.: Този процес вече е в ход. Те не могат да преглътнат една Сърбия, та камо ли целия свят. Засега основната пречка е неадекватността на Елцин и неговото предишно обкръжение. Ние ще направим всичко, за да предизвикаме извънредна сесия на ООН за разглеждане на въпроса за нов Съвет за сигурност на ООН. Представяте ли си – 3-ма от членовете на сегашния Съвет за сигурност, са агресори? А дефиниция и санкции за колективен агресор не съществуват. Съставът и правомощията на СС на ООН трябва да бъдат променени кардинално. Иначе агресиите срещу суверенни държави ще продължат.

Р.В.: Дотогава обаче, от Сърбия може да остане много малко. Ястреби като Тони Блеър заплашват, че НАТО ще бомбардира, докато поставените цели не бъдат изпълнени. А целта не е толкова да се свали Милошевич, колкото да се съсипе непокорна Югославия, която би била същата и с Воислав Шешел или с Вук Драшкович начело. Ще има ли сухопътна операция на НАТО, според вас?

Вл. Жир.: Сухопътна операция през Македония, България или Унгария е малко вероятна. За успех съотношението между настъпващите и отбраняващите се вече не е достатъчно да бъде 3:1, както по времето на Жуков, а 5:1. Американците досега война на суша не са печелили. Съществува коварен план и това го напишете в България, за да стигне до повече хора и да се осуети навреме. Този план предвижда внезапно изнасяне на мироопазващия контингент на ООН от 60 000 войника от Босна и Херцеговина. Провокация от рода на тази като снаряда на пазара в Сараево ще поднови гражданската война между сърби и бошнаци. Бошнаците са превъоръжени и имат да си връщат още 15% територия. Тогава на тяхна страна ще бъдат вкарани главорезите от АОК, които преминават сега подготовка, такава, каквато преминаха хърватите преди да направят етническо прочистване в Сръбска Крайна. Започва балканска касапница, която се прехвърля и в Косово. Когато двете страни се омаломощят ще дойдат и умиротворителите от НАТО.

Р.В.: Звучи като сюжет от политически трилър на Фредерик Форсайт. А ако все пак НАТО предприеме десант в Косово, вярно ли е, че ЛДПР ще изпрати доброволци?

Вл. Жир.: Разбира се. Но не просто доброволци за пушечно месо. В Русия има достатъчно безработни и грамотни военни командири. Те знаят как се управлява сражение. Такива ще бъдат първите руски доброволци. Примерът им сигурно ще е заразителен. В момента 90 % от гражданите на Русия са категорично на страната на сърбите. Те усещат, че боевете в Косово са генерална репетиция за разпадането на Руската федерация.

Р.В.: В България официално 70 % от гражданите са против агресията на НАТО. Но имиджът на НАТО само за 1 месец буквално се срина.

Какво означава да се срутват мостове, които свързваха България с Европа? Как да се възприеме, че срещу словото може да се воюва с бомби? А ракети на НАТО падат всяка седмица около границата, когато целят Ниш. Преди седмица, малко преди да тръгна за Багдад, се обадиха приятели от с. Остров, само на 25 км от АЕЦ „Козлодуй“, и ме помолиха да оглася в медиите, че са намерили в гората поредната ракета. Най-после българският народ разбра накъде го тласкат хората на Сорос.

Вл. Жир.: Този ваш президент, този ваш президент! Та той не разбира ли какво върши? България нямало да участва нито пряко, нито косвено във военни действия. Че то и за децата е ясно, че един бомбардировач като излита от базата Инджирлик в Турция и зарежда гориво във въздуха от самолет-цистерна над България, ще може да закачи два пъти повече бомби и ракети. България става агресор наред с другите 19 страни от НАТО. Запомнете, че при такава външна политика всичко това неизбежно ще достигне и България. Ако се изменят границите на Сърбия и Македония, ще се променят и вашите граници.

Р.В.: Bладимир Вольфович, бихте ли изброили накрая кои руски политици, освен вас, имат реални шансове в следващите избори за президент на Русия?

Вл.Жир.: По-лесно е да ви кажа кои няма да имат такива шансове. Това са Лебед, Лужков, Черномирдин. Първият може да командва армия, но от политика не разбира и не подбира спонсорите си. Вторият създава впечатление на стопанин, но финансовите игри около обновяването на Москва могат да го закарат при прокурора, вместо на балотаж. А Черномирдин е от т.нар. „олигарси“, хората, които създадоха империи, собствени партии и несметни богатства, ограбвайки руския народ.

Р.В.: А Генадий Зюганов?

Вл. Жир.: Той има своите избиратели, но според нас те намаляват. Всички, включително и Зюганов, в Думата са много напористи, но в Страсбург мълчат. Зюганов навън е неубедителен. КПРФ се свързва и с името на рушителя на СССР Михаил Горбачов. Единствен, който в чужбина е на ниво, е… председателят на ЛДПР.

Р.В.: Някои икономисти определят стойността на ограбеното от Русия на 300 млрд. долара. Ще може ли поне част от това богатство да се върне на държавата, за да престане тя да протяга ръка на Запада?

Вл. Жир.: Истинската сума на изнесените суровини и капитали е между 450 и 490 млрд. долара. Загубите са многократно по-големи от тези през Отечествената война. Загубите в хора са също сравними с военните. Но ние смятаме, че ще спечелим битката с олигарсите и ще върнем на руския народ ограбеното. При импийчмънт на Елцин процедурата е спорна и вариантите за смяна на изпълнителната власт могат да бъдат и безкръвни, и кървави. Нека бъдем оптимисти и да вярваме в демократичните процедури. Русия е видяла достатъчно кръв. Ще перифразирам Остап Бендер и ще кажа: „Очакват ни големи събития“.

Р.В: Благодаря ви от сърце, Владимир Вольфович. Въпросите ми бяха в голяма степен риторични, но главното е българските читатели да прочетат тези истини като отговори на председателя на Либерално-демократическата партия на Русия и един от изтъкнатите политици на днешна Русия.

Вл. Жир.: Доскоро в София или… в Сърбия.

Интервюто е част от книгата на Румен Воденичаров „Към колониална демокрация“, издателство „Изток-запад“.

 

 

Още по темата