КЪРВАВАТА ЧАША НА СТРАДАНИЕТО

Александър ПРОХАНОВ
Печат

Русия е пред важни, може би съдбоносни избори. Тя или ще възвърне своето величие, или ще се разпадне под ударите на глобализма. И двете възможности не изключват избора на Владимир Путин за президент на мястото на Дмитрий Медведев. “Надеждата и разочарованието по отношение на Путин не се редуват -  пише идеологът на евразийството Александър Дугин, - те просто съществуват една до друга”. Защото по време на своя мандат, от една страна, той преустанови разпадането на Русия, овладя сепаратистките амбиции и спечели Чеченската война.

 

Но от друга, съхрани прозападната ориентация, управленския компрадорски елит, олигарсите  и проникваща до върховете корупция. Сега руското общество е разделено. Двата предизборни митинга на 4 февруари показаха, че “китайските пухенки” на Поклонното възвишение все пак са два-три пъти по-многобройни от “норковите палта” на Блатния площад. Путин очевидно се вслуша в думите на “тежката артилерия” на патриотите Николай Стариков, Александър Дугин, Сергей Кургинян, Михаил Леонтиев и Михаил Шевченко, че не трябва да се допусне “оранжева революция”. Той разбра как единствено може да бъде реабилитиран за грешките си и най-после заговори за край на плоския данък (13 %), за нов данък богатство и за действително превъоръжаване на руската армия с най-съвременни и респектиращи оръжия. По всичко личи, че въпреки атаките на либералите-западники Путин ще има поддръжката на измъчения от разпадането на империята СССР руски народ. Но той получи и един друг шанс от кризата и войните на НАТО - достатъчно е да бъде сравнен с лидерите  на западните страни (Берлускони, Саркози, Меркел), за да се отиде в другата крайност, а именно че той е “Simply the best” (простотата е най-доброто), защото за него Русия, свободна, единна и независима представлява върховна ценност.
“Нова Зора” предлага на своите читатели статията на главния редактор на в. “Завтра” Александър Проханов, която отразява тревогите на руските патриоти и ги призовава да не дават път на “оранжистите”, възседнали народното недоволство.

Зора

Като кон, изправен на задните си крака, се надига оранжевата революция, готова да удари своите червеникави копита в Спаската кула. „Оранжистите” открито заявиха, че възнамеряват да пречупят гръбнака на властта. Те преждевременно обявиха предстоящите на 4 март президентски избори за нелегитимни и призовават хората да излязат на улиците и да гласуват не с бюлетини, а с ботуши и юмруци.
Подготвя се държавен преврат и промяна на конституционното устройство.
Веднага след обявяване на резултатите от изборите, още на 4-ти март вечерта, оранжистите се канят да съберат на площадите двестахилядна тълпа. В тази тълпа, също както на “Болотная” и “Сахаров”, ще има опитни „тройки”, тренирани „борчета”, специалисти по ръкопашен бой и луди глави, готови да пробият веригите на ОМОН.
В нощта на 4 срещу 5 март на лидерите на оранжевата революция им трябва човешка кръв. И още отсега са готови обективите, които трябва да заснемат окървавени и премазани трупове на протестиращи граждани. Пишат се вече некролози и призиви. Подготвят се погребенията на мъчениците и се съчиняват проклятията за техните убийци, укрили се зад кремълските стени. Тези бъдещи жертви са още живи. Те все още се усмихват, пръстите им шарят по клавиатурата на компютрите, пишат в блоговете, похапват сладкиши в „Шоколадница” и не подозират, че за тях вече са сковани ковчезите и са поръчани статии в „Ню Йорк таймс” и „Джерусалем поуст”.
Тълпите от хора, които ще запълнят улиците на 4 март, ще скандират пред оранжевите лидери: „Отиващите на смърт ви поздравяват!” (Аве Цезар, моритури те салутант – поздрав на римските легиони към императора).
Химията на оранжевата революция предполага насищане на разтвора, промяна на цвета му от оранжев в червен, докато падне утайката във вид на убити и смачкани хора. Оранжистите вече надушват кръв, ноздрите им се давят от нея...
Сред лидерите им са и тези, които бяха на власт в кошмарните години след 1990-а, които бяха кумирите на елцинизма, които съзнателно рушаха съветската индустрия, унищожаваха военнопромишления комплекс, громеха армията, руската култура и руските села. Немцов дълго време се смяташе за наследник на Елцин и като по чудо не стана президент. Рижков беше лидер на партията на властта „Наш дом Русия” и стоеше плътно до Черномирдин – ужасния палач на Дома на съветите. Касянов и Кудрин, бидейки на власт, сътвориха финансовата помпа на властта, благодарение на която всяка получена от руските хора калория, всяка изработена копейка, се прехвърляше в американски банки и ценни книжа.
Изхранвайки чужда цивилизация Русия гаснеше като туберкулозна девица.
Прочетете как Юрия Латинина нарича народа си стадо говеда. Прочетете Берг, който с религиозна омраза оскърбява руския дух, проклинайки всичко руско, включително и нашата победа през 1945 година.
Пяната на русофобията, която блика от оранжевите челюсти, предрича нови беди в случай, че успеят. Тези беди ще бъдат съизмерими с гоненията срещу църквата, с изтребването на руската интелигенция, с геноцида на селяните и казаците. В техните призиви за демокрация се дочува свистенето на магаданския вятър в оградите от бодлива тел. В думите на оранжистите за свобода се чува скърцането на бъдещи бесилки. На който и от тях да спрем погледа си, веднага си спомняме предупреждението от плаката на Маяковски: „Другарю, внимавай да не попаднеш в такава челюст!”.
Оранжевата революция е продукт на добре отработена и изпробвана технология, която премина по света от Сърбия до Киргизия. Такава бе революцията с цялото си кърваво величие на митингите, танковете и труповете на Садовое кольцо, осъществена през 1991 г. и изпепелила великата цивилизация Съветски съюз.
Сега крехката руска държавност е на път да бъде захвърлена в ръцете на оранжевите касапи. На изхода от месомелачката ще видим само кървава руска кайма.
Наистина ли народът ще бъде вкаран доброволно в тази месомелачка?
Нима и този път няма да разпознае в лицето на лидерите на оранжевата революция заклетите врагове на Русия?
Нима ще им повярва, че се борят срещу Путин, а не срещу руската държава?
Нима след оранжевите ще тръгнат инженерите, работниците и учените от заводите на отбранителната промишленост, след като (наистина със закъснение от 10 години) за тях ще има достатъчно финансиране и Русия отново ще притежава първокласни оръжия.
Нима след тях ще тръгне средната класа, построила вилите си, закупила леките си коли, айфони и айпади – това недълговечно богатство, което първо ще бъде  погълнато от огъня на революцията.
Нима след тях биха тръгнали истински свободомислещи демократи като Андрей Синявски и Владимир Максимов, които бяха ужасени от разстрела на Белия дом в 1993 г. и проклеха либералите убийци, съзнавайки, че за това ще бъдат прокълнати и отстранени самите те.
Странно и тъжно беше да се види на площад Болотная колоната на комунистите с червени знамена. Те не извършиха престъпление, а нещо по-лошо - стратегическа грешка. Появявайки се редом с Немцов, Шендерович и Пархоменко, редом с Касянов и Кудрин, комунистите  губят този народно-патриотичен потенциал, който с такъв труд бяха трупали след 1991 г., действайки заедно с националисти, монархисти, православни християни, т.е. с всички съмишленици за могъща руска държава.
Наближават президентските избори на 4 март.
Наближава буреносната първа следизборна нощ.
Наближава московският хаос.
Майки, заключвайте децата си!
Монаси, падайте на колене в храмовете  и се молете на Господ Русия да избегне тази кървава чаша на страданието.

Превод Румен Воденичаров