Залезът на Европа: ЕВРОПЕЙСКА ОТЕЧЕСТВЕНА ВОЙНА - 2

Юрий БАРАНЧИК, Александър ЗАПОЛСКИС
Печат

Етапи и варианти на кризата

За САЩ най-изгодно е запазването на ЕС в първия вариант – т.е. във вид на единно политическо и икономическо пространство при абсолютно доминиране на самите САЩ и максимално икономическо омаломощаване на ЕС след подписването на договора ТАФТА, при условия, продиктувани от американците. В този случай Вашингтон ще получи най-евтината и най-бърза възможност за икономическо анексиране на максимална част от европейското пространство. Като гръбнак за гарантиране на сигурността ще се използват структурите на НАТО. При това заплахата от гражданска война на контролирания и важен, но все пак отдалечен театър на военните действия ще позволи на правителството на САЩ да увеличи военните разходи, като по този начин погаси част от дълговете  си и осигури своята промишленост с военни поръчки.

Ако САЩ постигнат успех, при този вариант Русия в най-добрия случай би могла да  разпростре контрола си върху цялата територия на Украйна. В случай, че Гърция излезе от ЕС, ще се засили връзката Москва–Атина. При това положение търговският обмен на Русия с ЕС значително ще се съкрати. Обаче ще намалее и остротата на противопоставянето й срещу САЩ, тъй като основните ресурси на Вашингтон неизбежно ще бъдат насочени към решаването на задачата за възстановяване на гражданския ред на контролираната от тях европейска територия.

Ако събитията се развият според втория вариант, най-вероятно е в Европа да бъдат въведени миротворчески контингенти. Разпадането на националните граници ще доведе до начало на разпадането на НАТО като организация. Самите европейски членове на алианса ще се нуждаят от външна помощ, вместо да отделят от воинския си контингент за решаване на една или друга задача извън пределите на собствените си държавни граници. А числеността на ВС, с които разполагат САЩ, не е достатъчна, за да бъде оказана такава помощ на всички членове на ЕС. При това формирането на леви радикални правителства в някои от страните идеологически няма да им позволи да приемат американска военна помощ. В този случай не е изключено някои от териториите на бившия СССР (Молдова, Прибалтика) да бъдат включени в състава на Русия с цел да се възпрепятства разпространението на конфликти с ниска интензивност, идващи от съседни на тях страни.

 

Стабилизирането на  ситуацията при третия вариант за развитие на събитията

може да доведе до възникване в Европа на широкомащабна гражданска война, криеща опасност от промяна на нейната етнокултурна и религиозна основа. При този вариант не е изключено формирането в Европа на един или няколко ислямски Халифата.

Изминаването от Европа на всеки един от трите гореописани етапи за стабилизиране ще окаже кардинално влияние върху общото икономическо положение както в самия ЕС, така и в света като цяло.

През първия етап - на опитите да бъде запазен Евросъюза в днешния му или близък до него вид - в определящ фактор ще се превърне способността на ЕЦБ съвместно с националните банки на страните-членки на ЕС да съхрани управляемостта на финансовата система в зоната на еврото. Безусловно, в близките няколко години еврото го очакват сериозни трусове. Най-малкото,  то е необходимо на европейската икономика за успешно контраатакуване на американския пазар. И това отслабване на влиянието му вече е започнало благодарение на заявения от Европейската банка процес на “количествено смекчаване”.

Обаче в светлината на описаното по-горе възможно негативно развитие на събитията,

съществува значителен риск от загуба на контрол върху управлението на финансовите процеси

Възникналата криза може да срине европейската валута много под целевото значение 0,9-0,85 долара за евро, а след като се премине границата 0,7-0,6 - направо да предизвика неуправляемо пике.

Дори при запазване на контрола, кардиналното поевтиняване на еврото ще предизвика мащабна криза на европейската икономика, водеща неизбежно до свиване на търсенето на суровини и енергоносители поради намаления ръст на европейската промишленост, а също и към мащабно стесняване на потребителския пазар в Европа. Което от своя страна, ще се отрази негативно върху външната търговия на ЕС с  всичките й водещи партньори, и на първо място САЩ, Русия, Китай и Индия.

Впрочем, европейската икономика твърде тясно е свързана с останалия свят, така че в една или друга степен не всички ще пострадат. Загубите няма да доведат до катастрофа, тъй като БВП на ЕС представлява едва 20 % от световния. Пък и става дума не за пълно спиране на търговията, а само за намаляване на обема й.

Ако не се задържи контрола над еврото,

прогресиращата криза има сериозни шансове да срине за 2-3 години европейската икономика до твърде ниско равнище, като по този начин създаде заплаха за намаляване обема на външната търговия в пъти. Дори като се имат предвид перспективите за формиране на „нов ЕС”.

При такова едно развитие на събитията е очевидно тоталното обедняване на Южна, Централна и Източна Европа, т. е. изпадането от международната търговия на територия със сумарно население около 100 млн. човека. Най-вероятно, това значително ще активизира вътрешните интеграционни процеси в ЕАС, а също така кардинално ще разшири взаимната търговия между Русия, Китай, страните от БРИКС и държавите от Югоизточна Азия. При такива обстоятелства

центърът на световната политическа и икономическа активност може да се измести към зоната на Тихоокеанския регион

Изострянето на финансово-икономическа криза в ЕС, още повече усложнена от масовите граждански вълнения, особено в случай на изостряне и на етническите и религиозни конфликти, ще остави на Европа твърде малко време за избор на по-нататъшна стратегия и за вземане на решение как да живее оттук нататък: всяка страна сама за себе си, или всички да се борят някак заедно. Ако ли заедно, тогава кой и с кого точно?

Изхвърляне на баласта

Следователно, на Германия й предстои да реализира проекта за „нов ЕС” в изключително кратки срокове. Именно този цайтнот може да подтикне западноевропейските елитни кръгове към избор на антикризисни мерки, които да са до голяма степен от тоталитарен или дори от фашистки характер. Във всеки случай, в частта си относно значителното и остро ограничаване на гражданските права и свободи, а също и ликвидирането на либерализма в икономиката.

В случай на успех, за сметка на изтласкването зад борда на баласта под формата на банкрутиралите държави от ЮЦВЕ, „новият ЕС” ще си освободи финансови ресурси за стабилизиране на собствената икономика и създаване на предпоставки за възстановяването й. Обаче намаляването на разходите за социални гаранции частично ще бъде компенсирано със значително увеличаване на разходите за армията и сигурността. Днешните, съкратени до крайна степен въоръжени сили на ЕС няма да са в състояние да се справят с многократно нарасналата заплаха. Неизбежно ще се наложи увеличаване числеността на армията. Не е изключено частичното (или дори пълното) връщане към системата за всеобща военна повинност.

По един или друг начин, „новият Евросъюз” ще може да продължи производството на всичко онова, което водещите страни на ЕС, най-вече Германия, произвеждат понастоящем. Преди всичко защото почти всички европейски производствени мощности са разположени главно на територията на Германия, в по-малка степен – на Белгия, Австрия и Чехия, т.е. на държавите, които ще са в основата при създаването на бъдещия „нов ЕС”. Само че доста продължително време „нова Европа” няма да има фондове за инвестиране в НИОКР. Което ще обуслови свиването на текущото й научно-техническо превъзходство над Русия и Китай. Като се имат предвид днешните темпове на научно-техническата революция, може да се случи така, че към момента на устойчив икономически растеж на посткризисна Европа този разрив изобщо да изчезне.

Съдбата и пътят на новия ЕС

При всички положения, стабилизирането на събитията при варианта за формиране на „нова единна Европа” многократно ще засили зависимостта й от външните източници на суровини и енергия, а също и от пазарите за пласиране на промишлени стоки. При това, предвид неизбежното намаляване на консолидирания БВП на „нова Европа”, натискът върху нея от страна на САЩ значително ще се увеличи.

Обаче ако в този „нов ЕС” не влезе Франция, която от момента на приключване епохата на Наполеоновите войни и с изключение само на периода, обхващащ президентстването на Шарл дьо Гол прикрито е провеждала англосаксонската политика в Европа, най-вероятно изглежда ускоряването на икономическото, а значи и на политическото сближаване на „новия ЕС” с Русия и ЕАС като цяло. Само в този случай Евросъюзът има реални шансове да се запази като юридически и политически самостоятелна държавна и икономическа структура. Подписването на договора ТАФТА, още повече в  англосаксонския вариант на условията му, означава неизбежното превръщане на ЕС в промишлено деградираща икономическа колония на САЩ.

Ако стабилизирането според втория сценарий не се случи и събитията западнат още повече, довеждайки до третия сценарий, то икономиката на Европа най-вероятно я очаква реактивна прогресираща деградация. Нагледен пример за това е днешна Украйна. Високата взаимосвързаност на различни икономически подсистеми води до критичен растеж на тяхната уязвимост. Така например, чисто политическото и дори популистко решение за статута на един от езиците доведе до гражданска война в региона, където беше съсредоточена преобладаващата част от добива на въглища – основополагаща част от енергетиката на тази страна. Възникналите затруднения и прекъсването на доставката им доведоха пък до поява на дефицит в енергийната мощност. Което на свой ред предизвика отпадане от енергосистемата и по този начин – преустановяване дейността на предприятия в региони, незасегнати пряко по какъвто и да било начин от тази война.

В Европа посоченият ефект би имал значително по-сериозен мащаб. След повече от половин век активна взаимна интеграция националните държави от ЕС вече не са в състояние просто да си възвърнат самодостатъчното автономно инфраструктурно съществуване. Следователно, в случай, че реализацията на варианта „нов ЕС” се окаже неуспешна, всяка една от европейските страни не би могла да се справи с икономическите и социалните трудности самостоятелно. Което ще създаде необходимата хранителна среда за варианта „ИДИЛ и Халифат”. Реализацията на въпросния вариант ще е свързана с неизбежната деиндустриализация на европейското пространство и то ще загуби каквато и да е икономическа привлекателност. Същевременно в граничещите с тази територия държави, преди всичко Русия, Турция и Беларус, ще се появи неизбежна необходимост за формиране на здрав военен рубеж, който да възпрепятства границите на „Халифата” да се разпрострат  на изток от Европа.

Следва