Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Има ли по-отвратително престъпление от геноцида?

Е-поща Печат PDF

Да, има. Това е случаят, в който зверското из­биване на цял народ, е богато импрегнирано с лъжи, че самите палестинци са си виновни. Че болниците им, включително „Аш Шифа“ били превърнати в складове на оръжия и нещо повече: в центрове за производство на оръжия. Че Хамас използва ци­вилното население като „жив щит“, от което следва, че този „щит“ трябва да бъде физи­чески унищожен. Че всички обитатели на Газа, превър­ната от Израел в концлагер, а по настоящем в морга, са „те­рористи“ и ятаци на Хамас, включително новородените бебета. Че израелската армия „няма друг изход“, освен да из­треби всички цивилни жите­ли на „ивицата“, за да стигне до леговището на групиров­ката. Че твърдоглавите палес­тинци не се евакуират навре­ме и отхвърлят възможностите, които им предлагат „хумани­тарните коридори“ (видяхме „хуманността“ на тези кори­дори, отворени по за по 4 часа, в които колоните от жени и деца бяха бомбардирани от израелската армия - това по- скоро е зловеща гавра с еле­ментарната човечност и зако­ните на водене на война).

Чудовищният цинизъм, с който вината се прехвърля от престъпника върху жертвата, говори, че режимът на Нета­няху не си дава пълна смет­ка за променената ситуация в света. Или се заблуждава, че след геноцида в Газа лесно ще овладее и потуши планетар­ното отвращение от „полити­ката“ си. Или пък си въобра­зява, че сагата ще приключи с една-две оставки и че Нета­няху, вече като цивилно лице, ще бъде обграден от всеобща почит, задето е пожертвал ка­риерата си и е свършил „мръс­ната работа“ в името на ро­дината.

Като основна цел на опера­цията „Облачен стълб“ (назва­нието е лесно разпознаваемо в Тората), се сочи спасяването на заложниците и унищожение­то на т.нар. подземен град - ла­биринтът от тунели под Газа, изградени от Хамас и предста­вляващи негов бастион. Оста­вяме настрана факта, че Хамас, както и почти всички терорис­тични организации, е създаде­на от ЦРУ. В случая не се знае дали МОСАД не държи палмата на първенството, тъй като пре­калено много са свидетелства­та и от израелска страна за ба­щинството на еврейската дър­жава в създаването на Хамаз. Но все по-осезаем е твърде не­значителният интерес на кли­ката на Нетаняху към съдбата на заложниците. Ясно е, че ре­жимът си е поставил за задача да избие възможно най-голям брой палестинци и да прокуди останалите извън пределите на Палестина. От което следва, че главната му цел е етническа­та чистка в Светите земи. Имен­но с тази цел умишлено е допус­нато нападението и вземането на заложници на 7 октомври. Към тази цел се върви директно и безцеремонно, както трябва да се очаква от държава, която 70 години налага своята воля над планетата и има зад гър­ба си, като изпълнител на тази воля, най-бруталния световен бияч - САЩ.

Тунелите под Газа пред­ставляват заплаха за същест­вуването на Израел - да, в из­вестен смисъл е така. Но кога бяха прокопани тези тунели - нима преди месец? Израел не знаеше ли за прокопаването им? И нима международното право забранява да се копаят тунели в собствената терито­рия? Ако палестинците са соб­ственици на домове и парце­ли в Газа, те са собственици и на земята под тях. Иначе изли­за, че жителите на Газа са на­ематели, а наемодател и соб­ственик на земята е Израел. Ни най-малко не се предста­вям за специалист в областта на правото, но не е ли време този проблем да бъде проу­чен в подробности от опитни световни юристи? Кой де юре е собственик на земята, върху която е разположен анклавът? В кои клаузи на кой междуна­роден договор е уредена тази собственост? Това трябва да се знае от световната общест­веност. Ако жителите на гето­то принудително са натикани в него, по какъв начин те са овъз­мездени за загубата на техни­те имоти, намиращи се в други части на Палестина? Жителите на Газа, както и палестинците в Западния бряг и Иерусалим, са лишени от гражданство. И тук се появява едно крещящо несъответствие: щом Израел не дава гражданство на насе­лението на Газа, следователно не смята, че територията е под негова юрисдикция. И следо­вателно не е неин собственик, който може да нахлува в нея, когато си пожелае, за да наказ­ва когото и да било за каквото и да било. И после липсата на палестинска държава не оз­начава липса на палестински права върху земята - справка: потвърдената собственост вър­ху земята на българските селя­ни в Османската империя.

Ако отношенията между Газа и Израел са отношения между квартирант и собственик, нека това бъде доказано черно на бяло. Въз основа на каква чер­на несправедливост, окупато­рът е нотариално документи­ран - не в Средновековието, а в средата на 20 век! - като соб­ственик на земя, принадлежа­ща от най-дълбока древност на палестинския народ.

Повтарям - задавам тези въ­проси от позицията на незапоз­нат с юридическото статукво на съвременните Израел и Палес­тина, емоционален наблюда­тел на събитията, протичащи от 6 седмици насам. Но как­вото и да е това статукво, него­вата крехка морална основа, ако има такава, бе взривена от зверствата над 2,5 милиона човешки същества - новоро­дени, пеленачета, деца, юно­ши, жени, мъже и старци. До­говорите, уреждащи същест­вуването на Израел в Светите земи бяха изпепелени от ге­ноцида. Видът на разрушени­те училища и болници, в които бяха намерили убежище десет­ки хиляди мъченици, сним­ките и видеата с детски тру­пчета, с обезобразени дечица с черни обгорени лица и от­къснати крайници, репорта­жите с убити или ранени лека­ри и журналисти - целият този ужас, който не се побира в чо­вешкото съзнание и който Не­таняху славослови като „поход на цивилизацията срущу вар­варството (!)“ зачеркна всич­ки преимущества на Израел, колкото и той да се старае да потулва истината. Извърши­телят на тези деяния трябва да бъде незабавно спрян и да поне­се колосалната историческа от­говорност за тях.

Всъщност историческото на­казание вече се очертава - Нета­няху се превърна в най-злият враг на Израел и в най-яркият аргумент в полза на победата на палестинската кауза.

 

Ние, жените

Е-поща Печат PDF

Български сестри, в на­шите ръце е разобличе­нието на сатанистите, които се силят да ни наложат Истанбулската кон­венция!

Нима нашите бащи, братя и синове, са чудовища, които не­прекъснато ни тероризират?

Нима нашите съпрузи и лю­бими са садисти, които нямат друго занятие, освен да ни нара­няват и убиват?

Изверг ли е българ­ският мъж?

Нека се противопос­тавим на сатанинските обвинения срещу на­шите мъже, обвинения, които целят не нашата защита, а унищожение­то на нашия народ! Не ме интересуват белгий­ци, нидерландци, гер­манци, французи, ан­гличани, скандинавци - нека техните загубени жени свидетелстват срещу тях, щом са лишени от разум! Аз се об­ръщам към вас, мои българ­ски сестри - с какво толкова нашите мъже се провиниха пред нашия пол?

Нима канасите Аспарух, Крум и Омуртаг, нима царете Симеон, Калоян и Йоан Асен не са мъже? Нима Левски и Ботев не са мъже? Нима апостолите на Април 1876 не са мъже? Нима конниците в Хвърковатата чета не са мъже? Нима победителите в Балканската война не са мъже? Нима загиналите в Първата и Втората световни войни българ­ски храбреци не са мъже?

Само демон може да дели един народ на мъже и жени и да противопоставя едните на дру­гите!

Ние, българките, нямаме ни­ какви основания да твърдим, че нашите мъже са ни лишавали от граждански и човешки права! Точно обратното - те винаги са се борили за зачитането на пра­вата на жените!

Затова нека днес защитим нашите български мъже - наши­те рицари - от гнусните клевети на демоните! Нека поднесем на­шата възхвала пред историче­ския образ на българския мъж!

Нека не се поддаваме - ни за пари, ни поради случайни, битейски временни обиди - на провокациите на сатанисти­те! Ненавистта им към белия мъж се дължи единствено на желанието да унищожат ця­лата наша раса и преди всич­ко - най-древните европейски народи.

Тази от нас, която предава мъжа си на сатанистите, всъщ­ност предава своя син!

Никакво доверие в сороските НПО-та и в „евроатлантически­те“ медии! Огласявай­те всеки техен опит да ви вербуват!

Истанбулската кон­венция няма и няма да има почва в България! Ние, българските жени, ще я спрем!

 

Стигнахме абсолютното дъно

Е-поща Печат PDF

Икономията е майка на мизерията, гла­си великата народ­на мъдрост.

Асен Василев и негови­те предложения за повишава­не на данъчната събираемост в Бюджет 2024 са най-грозното възможно опредметяване на тези думи. Въпреки че те бяха сторнирани след лидерската среща на „Сглобката”, струва си да ги припомним и комен­тираме.

Бакшишите да се облагат с данък; държавата да ти пла­ща бонус ако доносничиш, че някой укрива данъци; да се намали допустимия макси­мум на плащанията в брой и други подобни. Картината е ясна. Асен Василев предлага набор от мерки, които могат да бъдат идентифицирани само и единствено като фи­нансова полицейщина. И то от най-жалкия и мизерен тип.

С този род финансова по­литика има принципен, дори естетически, бих казал, про­блем. Предлага ни се нещо като финансова Държавна сигур­ност, която все едно като по ро­ман на Оруел следи дали слу­чайно сервитьорите и так­симетровите шофьори не „крадат“ от нея като взимат бакшиши. Значението на ду­мата „кражба“ е обърнато с гла­вата надолу.

А дали случайно търго­вците не пропускат да отчетат някой лев като приемат голе­ми плащания в брой, защото им е по-удобно и по-евтино, отколкото да зависят за всяка сделка от банков посредник? Повод да се замислим, впро­чем, дали не прозира някакъв лобизъм зад конкретно тази мярка - в полза на един от най-склеротичните и срасна­ли се с държавния регулато­рен апарат сектори на съвре­менната икономика.

Мерките на Асен Василев за данъчна събираемост са създадени само и единствено, за да тормозят обикновения човек, с обикновено препита­ние, който има наивността да е съвестен данъкоплатец. На реалните престъпници не им пука какъв е лимитът за пла­щания в брой. Те ще го нару­шат така или иначе. Но тези, които спазваме законите и съвестно си плащаме данъ­ци сега ще бъдем стригани до кръв за тази своя балъщина.

Мизерията не е просто бед­ност. Мизерията е да си броиш стотинките, дори когато не е нужно - това е смисълът и на поговорката. Асен Василев сега иска да ни накара да живеем като мизерници; като назна­чи агенти на НАП да ни броят стотинките, които оставяме в ресторантите и да ни подпит­ват дали комшията, който си е купил новото БМВ може би не укрива данъци? „Донус-Бонус“, това е храна за най-низките човешки страсти.

И защо се прави всичко това? Защото Василев изсипа един самосвал пари в бюджетите за 2022 и 2023 г. (и двата бюджета бяха писани от него), за които още тогава предупредихме, че няма как да бъдат поддържа­ни дългосрочно.

Дупката в бюджета няма скоро да бъде затворена. Още в настоящата година ще има поне 1 млрд. разлика между очак­ваните приходи от ДДС и ре­алните. Догодина почти със си­гурност тя ще е по-голяма, за­щото Василев залага още по-ви­соки приходи от ДДС. Ако не ги заложи ще трябва или да при­еме бюджет с дефицит над 3% от БВП или бюджет на прак­тика без капиталови разходи. Текущите разходи посмъртно няма да ги свали, защото го е шубе от политическата реак­ция.

Това е което имаме за фи­нансов министър - човек с кура­жа на мишка и манталитета на агент на ДС. Може би най-ката­строфалната комбинация в близката ни история.

Наблюдаваме абсолютно­то дъно на финансовата поли­тика на България от поне 1997 г. насам.

 

ТУРИСТИЧЕСКАТА АГЕНЦИЯ И КРУИЗНИТЕ МАРШРУТИ НА ТАЛАНТА

Е-поща Печат PDF

Беше 1994-а, току що бях завършил ръко­писа на един роман. На двайсет и три, аз вече имах издадени докумен­тален роман и сборник раз­кази. Може да съм бил и пър­ви от нашето поколение с две отпечатани книги. Все тая. Но в тия мътни времена не знаех какво да правя с „Отиване“ военният роман, който току що бях написал. Тогава някой, не помня кой беше, ми бутна телефонния номер на Блага Димитрова. Станалата прижи­ве класик писателка, само пре­ди две години беше си подала оставката като вицепрези­дент. Тя ще ти помогне, сръ­чка ме приятелят. Три-четири дни по-късно събрах смелост и набрах телефона. След пет позвънявания вдигна самата тя. Страшно се оплетох от въл­нение, макар иначе да го играех нагло хлапе. Накрая, все пак, успях да й обясня, че я моля да прочете ръкописа и да си каже мнението. И, о, щастие!, тя прие. Хукнах с ръкописа към стария буржоазен апартамент в уличката край турското посол­ство. Госпожа Димитрова леко попари възторга ми. Да съм се върнел след три седмици. Цели три седмици да се скитам нагоре-надолу без да знам как­во мисли Иконата на българ­ската романтистика за книга­та ми?

Както и да е, някак минаха тези двайсет дни. Върнах се в дома й. Тя ме покани на кафе в този съдбоносен, според мен, юлски следобед. Поетесата лично поднесе сервиза, доне­се ръкописа и седнахме. Голе­мият й котарак мигом скочи в нея. Настана тягостно мълча­ние. Накрая тя започна.

– Не е лош романът. Сти­ лът ви напомня на Джон Ъп­дайк, който, разбира се, е един треторазреден писател. По- добре, запознайте се с романа „Лице“ (нейният бестселър от 1981-а).

– Два пъти съм го чел – из­лъгах.

– Това е добре – изгледа ме с известно подозрение Дими­трова. – Но ние вече сме под­брали кои са най-добрите от вашето поколение. Ето, напри­мер, един Георги Господинов… И сега през есента им организира­ме международен литературен круиз по река Дунав….

Скоро стана време да си ходя. С ръкописчето под миш­ница. Обаче друго ми се стори интересно. Кои бяха тия „Ние“, които правят литературните круизи, егати „туристическа­та агенция“. После обаче оти­дох на „Шишман“ да пием бира с момчетата и този вселенски въпрос отиде съвсем на втори план. Повтарях си само, че кол­кото и бири да врътна, не бива да забравям ръкописа. Бях имал пари да разпечатам само един единствен екземпляр. То, и зато­ва всъщност толкова се бях из­нервил от тия три седмици срок, в който трябваше да чакам да го прочете класическата писа­телка. Ами ако в това време тя вземе, че умре? И от погребална­та агенция го затрият някъде…

Но, все пак, кои бяха „Ние“? Случайно разбрах отговора на този въпрос, когато годи­ни по-късно Георги Господи­нов смени Блага Димитрова в Управителния съвет на Фон­дация „Отворено общество“. Затова, момичета и момчета, не се гне­вете излишно, че Гошко забърсал всички кинти за превод от Фонд „Култура“ и отива да се похвали в Стокхолм по тоя повод (чрез най-готи­ната туристическа аген­ция). Вие не знаете ли, че „Те“ вече са преценили къде отиват тия пари, че „Те“ вече са „подбрали“ при кого отиват, че „Те“ вървят към истинско, литератур­но, хм, безсмъртие? Ах, да, и онзи неиздаден роман „Отиване“…

 

ДА СПРЕМ ОТРОДИТЕЛНАТА ПОЛИТИКА НА МОН*

Е-поща Печат PDF

Уважаеми г-н Министър,

В началото и на Вашия мандат преди три ме­сеца отправих ясни послания за драма­тичните проблеми в българ­ското образование. От тогава имахте множество заседания на Министерския съвет и мно­жество интервюта. Не споме­нахте и дума за това, за което Ви бях призовал и за което го­воря от две десетилетия…

Вместо това чухме да го­ворите за промени, като: „ще се намалят домашните”, „Под Игото” ще се премести от 10-и в 9-и клас”, от програмите ще отпадне изучаването на поняти­ето „сложна лихва”… Но кон­статацията си остава проста: в българското образование има огромен проблем! Или по-ско­ро България има огромен про­блем с образованието!

Българският народ е на­род с изключителни качества и не заслужава продължава­щата съсипия на българско­то училище. Доказателствата са много – от все по-конфузни­те ни резултати в Програмата за международно оценяване на учениците „Пиза” до драма­тичното ни изоставане в почти всякакви престижни класации.

Все още имаме прекрасни деца, които с изключителните си лични качества и с усърдна извънкласна (!) работа на свои­те учители все още побеждават целия свят на олимпиадите по природни науки.

Но от днешното българско училище излизат и недопустимо много неграмотни социопати, чийто мироглед започва с „води ме в някоя квартална кръчма”. Изначално съсипани млади хора, които:

• трудно съставят цели из­речения и не могат да пишат без емотикони;

• пушат и пият, защото ал­кохол и цигари се продават свободно навсякъде около училищата;

• взимат наркотици, защо­то наркотиците са им под ръка навсякъде, включително в сгра­дата на училището!;

• се бият и се снимат, защо­то от години отвсякъде им се налага, че мускулът и силико­нът са ВИП.

Да, не всички деца са таки­ва! Но много, абсурдно много и все повече!

А българското министер­ство на образованието про­дължава и да нарушава Зако­на за предучилищното и учи­лищното образование. В не­говия чл. 5, ал. 1 са закрепени основните цели на предучи­лищното и училищното об­разование, сред които на вто­ро място „съхраняване и ут­върждаване на българската национална идентичност и българското национално само­съзнание”. Тази законова пове­ля не е изпълнена в нито една одобрена от МОН учебна про­грама и в нито един одобрен от МОН учебник!

Изучаването на българска­та история в българското учи­лище е направено така, че на­края детето да не знае нищо… Няколко министри поред обе­щаваха преработване на учеб­ните програми. През април се проведе и национална кръг­ла маса по проблемите на па­триотичното образование. И нищо!

Учебните програми оста­ват пагубно лоши – и съот­ветно лоши са написаните по тях учебници: пълни с излиш­на информация, която убива устойчивото знание, а значими­те събития и личности са пред­ставени кратко и крайно без­душно.

В резултат на това повечето ученици не знаят дори кога „се е сбъднал Златният век” (ци­тирам един учебник!)… За „по­ложението на българите под ос­манска власт” учат, че „бълга­рите били в неравностойно по­ложение, защото не можели да се обличат с красиви дрехи, да строят големи къщи и високи църкви” (пак цитат от одобрен от МОН учебник!). Християните „преминавали към исляма”. За Бенковски в 7 (!) реда четат, че „повел чета (дори не се спомена­ва „Хвърковата”), с която оби­калял страната” – като с турис­тическа агенция… А Апостолът – той „се борил срещу законната власт” и накрая „бил заловен и обесен край София”, като обик­новен престъпник…

Затова си позволих да напи­ша, че българските учебници са подложени на Баташко клане (самото то също не се изучава). В нито една учебна програ­ма – от 1-ви до 12-и клас! – не се споменават нито веднъж думите „Родина” и „Отечест­во”. Дори в учебната програма по „Родинознание”! Няма израз „историческа памет” – в нито една учебна програма.

Учебниците, написани по тези учебни програми, са пъл­ни с …празноти. В тях „глухо и страшно дрънчат окови” – за да се окаже, че „тоз, който пад­не в бой за свобода“, там си оста­ва – където е паднал. В учебни­ците място за него няма, наши­те учебници са истинска „епопея на забравените”…

След като подхванах ини­циативата „Да върнем Бълга­рия в Българското училище” ми писаха или ми се обадиха мно­го учители, от цялата страна. И, без да се познават помежду, си ми разказаха горе долу една и съща история: по семина­ри „методологични”, за под­готовка на учебната година – ги инструктират да не говорят за робството, да не наблягат на въстанията, на кланетата, на бунтовете, да не говорят за еничарството, за да не се, ци­тирам!, „насажда омраза”…

И това не е нито от вче­ра, нито само по един учебен предмет! Това е прокарвана от поне 2 десетилетия отродител­на политика. В нито един бъл­гарски учебник няма да наме­рим дори съдбовното посла­ние на Раковски, преповторе­но от Ботев (в писмото му до Иван Драсов): „От всички добро­детели на света най-първа до­бродетел остава любовта към Отечеството!”…

Затова Ви призовавам, г-н министър на образованието, незабавно да оповестите:

Ще се предприемат ли мер­ки, кога и какви, за спиране на обезбългаряването на българ­ското образование и изпълне­ние на изискването на закона – специално по предмети като „История”, „Български език и ли­тература” и „География”?

Ще се предприемат ли мер­ки, кога и какви, за значител­но ограничаване на продаж­бите на алкохол и цигари на ученици?

Ще се предприемат ли мер­ки, кога и какви, за ликвиди­ране на разпространението на наркотици сред учениците?

Призовавам всички бъл­гари, които споделят този призив, да изразят подкре­па – очевидно е необходима принуда за връщане на бъл­гарската историческа памет в българското училище!

И не, не е вярно – и не може да бъде! – че български­те учители са против променя­не (и всъщност очовечаване) на учебните програми, защото това „щяло да им отвори нова работа” или „да им усложни жи­вота”… Българският учител е пръв апостол на българския просветен патриотизъм и не разсъждава така! Той все още поддържа огънчето на нацио­налната свяст – въпреки ми­нистерството на образование­то…

 


Страница 3 от 580