Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЧУДОВИЩА С НОЖ И ВИЛИЦА

Е-поща Печат PDF

Ако писател с извра­тено мислене в прис­тъп на всемирна чо­веконенавист реши да се изходи с екстрементален текст, където описва как пред­ставляващите мнозинството в СОС (ПП/ДБ/СС) режат вър­ху коледна торта захарни фи­гурки на човешки крайници, включително и детска глави­чка, символизиращи действи­телно разчленен току-що па­метник (предмет на ескалира­що напрежение в българското общество) то този писател най-вероятно ще бъде обя­вен за луд, а ако се докаже, че е нормален, засегнатите пер­сонажи ще му потърсят смет­ка чрез съответните законови средства (прокуратура и съд) за насаждане на омраза.

Стореното в действител­ност ритуално разрязва­не на специално израбо­тена за целта торта в наве­черието на Празника, сим­волизиращ раждането на Спасителя, доказва, че на тези човекоподобни твари и Гос­под не може да им помогне. Съмнявам се, че подобен сюжет би хрумнал дори на едни от най- гениалните изследователи на тъмната страна на човешка­та същност, като Достоевски, Кафка или Оруел. Собствените ми творчески напъни са далеч от сравнението с такива велика­ни на духа.

Според възможностите си обаче смея да твърдя, че вла­дея относително грамотно българския език и в словес­ното ми хранилище има дос­татъчно думички, за да заклей­мя вулгарния акт на столич­ните общинари от ПП/ДБ/СС. Но ме е гнус, защото и с най- гнусни думи да ги нарека, се опасявам, че част от нечисто­тията може и мен да опръска. Идват ми на ум думи на по- мъдри от мен - Йежи Лец на­пример: „Ако едно чудовище започне да използва нож и ви­лица, това напредък ли е?“ Казано е също, че дори само гледането на престъпление­то развращава. А пък народ­ните мъдрости са безброй: „Цър­вулът, колкото и да го лъскаш, чепик не става“; „Вечно млади няма, но има вечно прости“.

Сякаш за днешната бъл­гарска сага гениалният френ­ски писател Луи-Фердинан Се­лин е прозрял: „Вярно е, че сме свикнали да се възхищаваме все­ки ден на страхотни бандити, чието охолство изпълва с ува­жение целия свят, и нас включи­телно, и чието съществуване се оказва, като се повгледаш, едно дълго и всекидневно обновявано престъпление, обаче тези хора се радват на слава, на почести и на могъщество, постъпките им са осветени от законите...“

Ясно е че на „общинари­те“ от ПП/ДБ/СС Господ няма да им помогне, защото ду­шата е такова място в чо­века, което може да се из­пълни с Бог или Сатана. За нас, клетите развратени на­блюдатели, все пак остава на­деждата, че скоро в София може и да има нови избори за общински съветници. Дано Бог се смили и с наша помощ да изпратим сегашното присъст­вие на ПП/ДБ/СС на бунището. Е, столичният завод за пре­работка на боклуци още не е готов, но здравата народ­на свяст знае, че все някъ­де ще изхвърли отпадъците. На тази здрава народна бъл­гарска свяст се уповавам скоро „сглобката“ на управляващите България да бъде разглобена. Докато полуделите насилници, подир паметници и торти, не са захванали да режат и живи хора!

 

ВОЙНАТА СРЕЩУ ХРИСТОС ПРОДЪЛЖАВА!

Е-поща Печат PDF

 

Трябваше да потърся в интернет значението на абревиатурата, с която либералите наричат па­метника на войниците от Чер­вената армия. Не го знаех. Явно живея много далече от София, Васко Кръпката и стотици хиляди убедени в правотата си нещастници.

Те не са плакали никога на 9 май. Те не са усещали никога болката на Кустурица в “Ъндърграунд” – болката от войната и болката от приключването на войната.

Те никога не са си пускали песента на Лев Лещенко “День победы”. Една жена свиреше на акордеон и пееше в един трам­вай в Петроград, аз и сестра ми като деца я гледахме удивени. После я видяхме на корицата на юбилейна книга от Великата Отечествена. Беше преживяла Блокадата.

Но онези, които не са се сгърчили от болката на войната, са друг модел. Западен. Онзи, който краде. Граби от целия свят – винаги и по всяко време. Грабел е преди хиляда години, граби и днес. Те смятат гра­бежа на Запада за добро. За свобода! Как е възможно да смяташ грабежа за свобода?

Западът уби 26 зографски мъчени­ци! Западът превзе и ограби Града на гра­довете през 1204. Заради западните пирати манастирите на Света гора са във форма­та на укрепени замъци. Защо иначе да се строят така от миролюбивите монаси?

Западът колонизира и ограби Африка и Южна Америка. Западът уби десетки ми­лиони в Северна Америка и я превърна в свой щаб.

Западът измисли върховенството на папата и отне свободата на милиарди християни с тази ерес.

Западът сътвори шоубизнеса, с който краде децата ни всеки ден – песни, филми, начин на живот.

И в момента битката между Запа­да и Изтока – носителя на Правосла­вието – изкристализира в събаряне­то на един паметник. Този паметник е на войничетата, загинали срещу кафява­та чума. Този паметник е на всички оне­зи, които са рецитирали в окопите “Жди меня”. Научете го наизуст това стихотво­рение. То съдържа цялата болка в себе си. Войничетата са го знаели.

Ако питате днешните кръпки и педа­ли, със сигурност ще ви кажат, че по-добре е било да победи Гитлер. Обаче ако беше победил този урод, сега тях нямаше да ги има – педалите и кръпките са били за пре­топяване. Славяните са били нарочени за роби в бъдещия райхсвят. Висшата раса е трябвало да управлява. Всички останали – роби.

Само че това няма как да го знаят кръп­ките и терзиевците. На тях дотам не им стига пипенцето мънинко. Те са първоси­гнални като чехълчета и амеби – има драз­нител, реагират, имат храна – ядат. На тях това им стига – дразнител и храна. Тяхна­та мозъчна дейност се простира до тези хоризонти. Стигнахме до 2023-а, когато лъжата е толкова затлъстяла, че да се гово­ри истината е смешно. От лъжата капе лой. На кръпките им е смешно. Радват се, че бу­тат паметници. Тръпнат. Не знаят какво се крие зад паметниците. В един момент се усетих, че е дребнотемие онова за пороб­ването от комунистите. Че комунизмът не е на Червената армия, защото 20 милиона загинали войници не са били социалисти с партийни билети, не са били атеисти, не са били врагове на дребосъци като кирчо и кокорчо, на хюмнета като терзиев и тага­ренченко, а са си дали живота срещу ламя­та, зинала да глътне света.

И само благодарение на тях днес сме тук. Без тях – падналите в жертва на жер­твеника – нищо от това нямаше да го има.

И после дойде другото голямо по­робване.

Дойде смяната на моча с мола. И двете думи не заслужават големи букви, нищо, че едната е абревиатура, а другата варва­ризъм. Мола е новото място за поклоне­ние. Затова паметникът трябва да бъде махнат. Прекалено висок е. Твърде вре­ден за моловите бройлери. Има опасност да ги накара да се запитат нещо съществе­но. Кой ни е враг – например. Срещу кого са вдигнали шмайзерите – срещу “висша­та раса”… За какво се радват – за това, че тържествуват над демоните.

Новото робство е новата свобо­да. Свалят паметника и подскачат от ра­дост. Дори не знаят за какво им говоря в момента. На някакъв отдалечен стадий на развитие са.

Да не разпознаеш във фашизма анти­християнството и да не приемеш днеш­ния фронт за продължение на същата вой­на срещу Христос е същата такава слепота.

Честит МОЛ, сънародници либерали. Честит Америкрисмас. (макар че няма как да са честити тези неща)

Нужна е нова жертва.

 

ПЪЛНО ОТРИЦАНИЕ НА ПРОМЕНИТЕ В КОНСТИТУЦИЯТА

Е-поща Печат PDF

На 12 декември 2023 г. в зала № 3 на Народ­ното събрание (бив­шия Партиен дом) по инициатива на Коалиция „БСП за България“ бе проведено об­съждане на предложените про­мени в Конституцията. Залата се оказва препълнена с депута­ти и поддръжници на коалици­ята, депутати от Седмото вели­ко Народно събрание, които са участвали в приемането и под­писването на Конституция­та през 1991 г., министърът на правосъдието, видни общест­веници, журналисти и др. Сре­щата бе ръководена от лидера на БСП г-жа Корнелия Нинова, която направи кратко встъпи­телно изказване с акцент, че за­конопроектът не е подложен на широко обществено обсъждане и съгласие, включително без становища от всички заин­тересовани съдебни и държав­ни институции. Министърът на правосъдието направи ба­лансирано изказване във връз­ка с промените, приети вече на първо четене, като изтъкна, че между първото и второто чете­не депутатите и парламентар­ните групи имат възможност да правят редакционни бележки, да внасят предложения за от­падане на текстове и да правят нови предложения. Последва­ха критични изказвания почти по всички предлагани тексто­ве. Особено внимание бе отде­лено на текстовете, касаещи съ­дебната система, взета на при­цел от управляващото в момен­та парламентарно мнозинство, включително чрез изваждане на прокуратурата от Висшия съдебен съвет чрез създава­не на прокурорски съвет, как­то и отпадане на функцията на прокуратурата за упражняване на общ „надзор за законност“ върху актовете и действията на държавните органи. С други текстове се цели неосновател­ното орязване пълномощията на президента във връзка с на­значаването на служебни пра­вителства, както и отпадане на изискването народните пред­ставители и членовете на Ми­нистерския съвет да бъдат само български граждани, т. е. да ня­мат двойно гражданство.

Като представител на ПП „Нова Зора“ участва адв. Тодор Предов, д-р по криминология, зам.-председател на партията. Той подчерта в своето изказ­ване, че подробно становище и предложения от свое име и от ПП „Нова Зора“ е направил в статия, публикувана в бр. 46 на в-к Нова Зораот 12 декември и предложи на вниманието на участниците основни общи бе­лежки по законопроекта, които почти се покриват с посоченото по-горе. Наред с това адв. Пре­дов предложи в промените да се включат и такива, които съв­падат с конгресните решения на ПП „Нова Зора“, като:

Първо: В чл. 42 да се създаде нова алинея, с която да се изис­ква легитимността на провеж­даните избори да зависи от броя на гласоподавателите (повече от 50 %), за да бъдат те легитимни, след като през последните годи­ни този праг не се постига;

Второ: В чл. 63 да бъде нама­лен броят на народните пред­ставители от 240 на 180 предвид съкращаването с 1/3 на населе­нието през последните 30 годи­ни и намаляване на разходите за издръжка;

Трето: Във връзка с предс­рочното прекратяване на пъл­номощията на народен пред­ставител в чл. 72, ал. 1 да се включат две нови точки: т. 5 със следното съдържание: „При на­пускане състава на парламен­тарната група“, за да се преус­танови т. нар. „политическото номадство“ чрез преминаване в друга парламентарна група или обявяване за „независим“; и т. 6.: „При отзоваване от гласопода­вателите от неговия избира­телен район“ .

Четвърто: В чл. 109 да се съз­даде нова ал. 2 със следното съ­държание: „Те (членовете на МС) отговарят дисциплинар­но, наказателно и граждански за провиненията си по служба“, което ще доведе както до по-до­бър подбор, така и към отпадане на отговорността на държавата за тяхната дейност.

Обсъждането получи широк отзвук в медиите и всекиднев­ния печат.

 

КАЛИНКИ „С ЕКСПЕРТИЗА”

Е-поща Печат PDF

От публикуването на ста­тията ми „Технология на отродяването” ми­наха около месец и по­ловина. Междувременно в По­глед Инфо тя набра над 43500 читатели и продължава да се чете. За такъв специализиран текст, който не е нито за война­та в Украйна и „злодея“ Путин, нито за наблюденията на пси­хиатъра Николай Михайлов над поведението на „Сглобка­та“ „Магнитски”, това е свиде­телство единствено за съпри­частие и заинтересованост на обществото ни от проблема, който Мартин Карбовски на­зова „заговор срещу децата на България“.

Писмото призив на проф. Атанас Семов към сегашния министър на образованието Галин Цоков, публикувано в няколко вестника, участието на конституционния съдия в предавания на БНТ1 /”Още от деня”/ и НТв /”Пресечна точка”/ ми дадоха надежда, че може нещо да се направи, колкото и да е безнадеждно в днешна­та България нещо добро да се случи. Знам, че не може лесно и бързо да стане. Но ако тези две учебни програми – по ис­тория и по български език и литература, не бъдат отмене­ни за следващата учебна го­дина, ще бъде отчайващо за учители и родители, за всич­ки българи, на които не им се вярва, че това се е случило. И за съдбините на България.

ОВЛАСТЕНИ БЕЗПРО­СВЕТНИ ЕНИЧАРИ ДЕРЕ­БЕЙСТВАТ БЕЗНАКАЗАНО В БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВА­НИЕ

Докато чаках някаква добра новина, реших да се поровя в спомените си и в нета, за да от­крия министъра престъпник, позволил си това мерзко дело, като е възложил изработва­нето на скандалните програ­ми и който ги е одобрил и раз­писал, като така ги е узаконил за българските училища, по­газвайки безцеремонно Зако­на за предучилищното и учи­лищното образование. Както подозирах, оказа се кроткият и благ, хрисимият КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ – със скромното си об­разование и впечатляващата си кариера. Днес председател на Комисията за образованието и науката в Народното събра­ние.

Роден 1975 година. Завърш­ва Строителния техникум в Ста­ра Загора /в каква ли специал­ност?/; после, неизвестно кога, би трябвало да е след 1993-а, става студент във Варнен­ския икономически универси­тет, специалност „Икономика”, също неизвестно кога я завърш­ва. Биографията му направо ска­ча на 2002 година, когато „става част от държавната админи­страция”, като от икономист се превръща във финансист – в качеството си на „експерт в Министерство на финансите, „отговаря за държавния бю­джет на образованието”. През 2009 година, при просветния министър Йорданка Фандъко­ва, става главен секретар на МОН и това продължава с малко прекъсване до 2017 година, ко­гато го виждаме като министър на образованието в третото правителство на Бойко Бори­сов 4 май 2017 до 12 май 2021 година. Пред името му няма ни­какви научни степени, излишно е да се търсят. Но той е една от „калинките“ и капацитетите на Б. Борисов - „с експертиза”. Кое от образованията му го пра­ви „с експертиза” в просветното дело, е въпрос с повишена труд­ност. Но…

Той не само е главният отго­варящ за изработването и одо­брението на двете ужасни учеб­ни програми. Има една още по-фундаментална „заслуга” „ключова фигура в децентра­лизирането на образованието и преминаването към систе­мата на делегираните бюдже­ти на училищата”, „участва в изготвянето на норматив­ни актове и прилагането им”. Като учебните програми са на първо място!

Тук да вметна, че темата за делегираните бюджети е извест­на като идея на Сорос и Светов­ната банка за българското об­разование. Какво донесоха те на българското училище, е не по-малко скандално от темата за учебните програми по исто­рия и български език и лите­ратура. Докладът на „Отворено общество” със заглавие „Рефор­ма във финансирането на обра­зованието в България. Преглед на текущите проблеми” с ав­тори Ян Херчински и Мико­лай Хербст от 2008 година съ­държа 41 страници. Докумен­тът на Световната банка е от 2010 година и е озаглавен „Пре­глед на реформа на българската училищна автономия”. Шлай­хер, А. 2009 година Осигурява­не на качество и справедливост в образованието. Уроците от ПИЗА. Перспективи.” Първото занимание на Световната бан­ка с българското образование беше от 1994 година с просло­вутия „Меморандум на Светов­ната банка за българското об­разование”. Изправи ни на но­кти, опитахме се да осведомим българската общественост за целите му. Но нито „Отворено общество”, нито Световната банка, както е видно, и до днес не са се отказали от мераците си. Не трябва да се отказваме и ние да громим зловещите им замисли и намерения!

И да отбележим: След като първото нещо, с което се захва­на Световната банка в Бълга­рия, бе реформирането на бъл­гарското образование /1994 г./, и след като ни е занимавала още през 2009 година с прословути­те тестове ПИЗА, защо, защо са такива резултатите на бъл­гарските ученици? Въпреки реформирането ни 20 години! Преди тяхното реформиране българските ученици не бяха функционално неграмотни!

За мен този човек – Кра­симир Вълчев, е задължител­но да стане клиент на Темида. Най-малкото заради погазва­нето на Закона за българско­то образование. И заради екс­периментите с децата на Бъл­гария.

Ще оставим ли този на­гъл човек – ще кажа пак, със скромно образование, без ни­каква връзка и без никакво отношение към просветното дело, обслужващ двайсет го­дини чужди интереси, пагуб­ни за България, ще го оставим ли спокойно да си живее, без да си плати?

А сега за наследника му, днешния министър ГАЛИН ЦОКОВ. Със същата безпардон­на наглост той публикува на сайта на МОН на 27, 28 и 29.11. тази година учебна програ­ма за VІІІ, ІХ и Х клас, за коя­то пише, че е изменена и до­пълнена със съответните запо­веди за всеки от трите класа, от 15.11.2023 година. Както знаете, в моята статия „Технология на отродяването”, аз коментирах учебната програма на МОН за български език и литература само в компонента й литера­тура. И статията ми излезе на 7.11.2023 година във в.”Нова Зора”, в сайта „Литературен свят” и в сайта „Поглед Инфо”. Някъде след 10.11.2023 годи­на излезе и писмото-призив на конституционния съдия проф. д-р Атанас Семов; със­тояха се и неговите участия по проблемите на учебните про­грами по история и български език и литература в няколко телевизионни студия, без той да бъде удостоен, доскоро, с отго­вор от министър Цоков въпре­ки сериозния му аргумент, че е погазен Законът за българско­то предучилищно и училищно образование.

Програмата за български език и литература, в компонен­та литература, нито е измене­на, нито е допълнена. Тя все така си е потресаващата смър­тоносно ампутирана програ­ма, която коментирах в статия­та си! Не е пипната нито дума! И в сайта на МОН ни съобща­ват още, че влиза в сила от учебната 2024 – 2025 година!!!

Какво да кажем за минис­тър Цоков? Освен да прави компания на Красимир Въл­чев и двамата да бъдат призова­ни пред Темида за някакъв от­говор и обяснение за действи­ята и нахалството си.

Технологията на отродя­ването продължава, ако не се противопоставим - този път ка­тегорично и твърдо, позовавай­ки се на Закона за предучи­лищното и училищното бъл­гарско образование.

И ми се иска да припом­ня: Всяко престъпление се из­вършва с участието на равно­душните.

 

Освен Денков, любимата му тема е Русия

Е-поща Печат PDF

От два-три месеца ня­какво лице Пеевски дава акъл по всички въпроси в България. Този Пеевски със съмнител­но образование, неясна тру­дова биография, дето го ня­маше с години в Народното събрание, срещу когото има­ше демонстрации, сега упра­влява България. През 2013 г. той беше демонизиран, сата­низиран, а сега се оказва бял ангел. Къде отидоха екзалти­раните демонстранти? Или демонстрациите са били фалшиви, за да изи­граят ролята да се свали правителството на Орешарски. Май че някои от демонстран­тите сега са в Народното събрание и мълчат като риби. Сладко е парламентарното кресло. Защо да надигаме глас. Топло е, имаш при­вилегии, спокойно е. Нека Пеевски си рази­грава коня. С какво се е променил Пеевски от 2013 г, та сега е на всяка манджа мерудия? Пеевски тук, Пеевски там, Пеевски навсякъ­де. Не само че е навсякъде, но е арогантен и нагъл. Спомнете се как се отнася с премиера Денков. Все едно е измекярин. Че Денков за нищо не става, това е ясно. Но все пак е ми­нистър-председател на България. Трябва да се уважава институцията. Освен Денков лю­бима тема му е Русия. Няма ден да не се из­каже и да не прояви русофобията си. В пре­дишните години не сме го чували да говори за Русия. Сега където стане, където седне – Русия, та Русия.

Въобще не съм имал намерение да пиша за Пеевски, защото ми е ясно кой е и как ще завърши. Но на 15 декември вече ми дойде много. Пеевски, който е като Фигаро, не се стърпя и нахока БНР, защото е поканило по­сланичката на Русия за интервю. Как така? Та това е хибридна атака, тя сее дезинфор­мация! Кой дава право на Пеевски да опре­деля кой ще участва в предаванията на БНР? Дори ги заплашва със СЕМ. Не съм чул Пеев­ски да е против участието на американския и другите западни посланици за тяхно учас­тие в предавания по радиото и телевизията. Колко пъти са канени украин­ски представители за участия. Но Пеевски си мълчи, защото това са правилните послани­ци. А Митрофанова е непра­вилна. Пеевски, къде отидо­ха евроатлантическите цен­ности за свобода на словото, за свобода на мненията? Къде остана плурализмът? Или трябва да чуваме само едно мнение? Нали ни проглуши ушите за евроатлантизма? Или зад евроатлантическите ценности се крие пълзящо ус­тановяване на тоталитаризъм в България?! За едни посланици може всичко, а за други­те нищо. Само забрани. Български журнали­сти щели да правят протест пред БНР заради участието на Елеонора Митрофанова. Къде са тези журналисти да протестират, когато третокласни чиновници от САЩ ни забраня­ват това или онова и се намесват в нашите вътрешни работи. Клета България…

Не стига Пеевски, ами и украинската по­сланичка се обажда. Не е ли това намеса в нашите вътрешни работи и в работата на една национална медия. Тя ли ще ни дава акъл, представителката на страната, където има само един правителствен канал, а всич­ки други медии са закрити. Забранени са и всички опозиционни партии. Дори се пре­следват инакомислещите, а срещу някои се извършват атентати. Опит за убийство на Олег Царьов. Успяха да убият и депутата Иля Кива. Не е ли по-добре да се държи като ди­пломат, а не като слон в стъкларски магазин. Но как да се държи като дипломат, като няма нищо общо с тази професия.

Още няколко думи за Пеевски. Той не знае ли, не усеща ли, че ще завърши като Местан? През тези повече от тридесет годи­ни са минали много като Пеевски и всички са забравени. И Пеевски ще бъде изоставен от всички, независимо че сега журналисти, по­литолози и какви ли не му пеят дитирамби. Те на много други са пеели химни и са писа­ли оди, но тях отдавна ги няма на политиче­ската сцена. Помисли, Пеевски!

 


Страница 3 от 636