Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ТАЙНОТО ПОСЛАНИЕ НА ГЕРБ: НЕ ПРАВЕТЕ КАТО НАС!

Е-поща Печат PDF

„Фуше мрази хората, понеже основно познава себе си.“

(Стефан Цвайг, „Фуше, биография на един политически мъж“)


„Човек най-много мрази у другите онези пороци, които са присъщи на самия него“, гласи една древна мъдрост. Според друга мъдрост, хората обичат да дават добри съвети тогава, когато вече не са в състояние да дават лоши примери. Това важи и за политиците в България, особено за падналите от власт.

От първия ден на 47-то Народно събрание „конструктивната“ и „отворена за диалог“ опозиция в лицето на ГЕРБ и ДПС, дава противоречиви сигнали за „добронамереност“, призовавайки от една страна за смирение и национално обединение, а от друга, приписвайки на едва сформираното коалиционно парламентарно мнозинство и на партиите, които ще съставят излъченото от него правителство, собствените си грехове. По-точно, диктаторски и далавераджийски намерения и практики, печално известни от 12-годишното герберско-депесарско съдружие в престъпленията. Известно разминаване между ГЕРБ и ДПС възникна единствено при гласуването за председател на 47-то НС. За разлика от ДПС, които подкрепиха предложения от спечелилата изборите партия „Продължаваме промяната“ (ПП) 34-годишен юрист Никола Минчев, герберите се въздържаха от гласуване, без да издигнат собствен кандидат за този пост. Докато третата опозиционна сила, партия „Възраждане“, предложи свой кандидат с ясното съзнание, че няма как да мине с нейните 13 депутатски гласа. Тя единствена гласува против кандидата на първата парламентарна сила.

Следващата „конструктивна“ изява на ГЕРБ беше отхвърлянето априори на предложения от служебното правителство бюджет за 2022 г., предвиждащ теглене при необходимост на нов дълг от 10-12 милиарда лева. Съпартийците на Бойко Борисов се опитаха дори да наложат мораториум върху тегленето на нови заеми, окайвайки предварително децата и внуците си, които щели да плащат тези заеми. Абсолютно по същия начин реагира Борисов, когато правителството на Пламен Орешарски обяви през 2014 г. намерението си да изтегли дълг от 1,5 милиарда лева. Тогава „Лидерът“ отново беше изпаднал в опозиция след скандала с „надпечатаните“ Костинбродски бюлетини, обрекъл ГЕРБ на временно изпадане от управлението на страната, въпреки първото им място на изборите. След изборите за ЕП, председателстваното от Лютви Местан ДПС оттегли подкрепата си за правителството и Орешарски подаде оставка. Предсрочните избори отново спечели партия ГЕРБ, която състави коалиционно правителство с формациите „Реформаторски блок“ (РБ) и АБВ на бившия президент Георги Първанов. Тогава никой от „дясно мислещите“ политолози, политически психолози и социални антрополози, не видя нищо нередно в коалирането на десни партии с лявото АБВ. Но, когато днес се водят преговори за коалиционно управление между ПП, БСП, ИТН и ДБ, не минава ден от телевизионните студия да не се тръшка някой правоверен поклонник на дясното. Да не говорим за брифингите на „Лидера“ Бойко Борисов, който вещае хаос, глад и смърт, понеже никой не го кани на преговори за бъдещото управление. Нито пък му искат съветите. Казва че бил обиден от изявленията, че ГЕРБ не трябва да припарва до властта. И как да го канят на разговори, след като излъга собствените си избиратели и се отказа от депутатско място, въпреки че беше водач на партийни листи в два многомандатни изборни района (МИР). Как да повярват в неговата добронамереност и готовност за промяна, когато сред новоизбраните депутати на ГЕРБ виждат старите муцуни, включително скандалните бивши министри на вътрешните работи Младен Маринов и Красимир Терзийски, окървавили протеста през 2020 г.? Това е все едно да повярваме, че ДПС се е променило, когато от първия ред на пленарната зала гледаме санкционирания за корупция от САЩ Делян Пеевски, когото ДПС направи водач на две листи. Малка подробност е, че в 25-ти МИР-София Борисов беше изпреварен от рапъра Христо Петров (Ицо Хазарта), а в Пловдив – от бившия служебен министър на икономиката Кирил Петков, съосновател на ПП и бъдещ премиер на новото редовно коалиционно правителство. По ирония на съдбата, нежеланият от САЩ Делян Пеевски седи на първия ред в парламентарната зала, редом с лидера на ДПС Мустафа Карадайъ, а лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е извън 47-то НС! Посърнал, гневен и брадясал, след като 12 години ни разказваше небивалици за вредите, които е претърпял от комунистите, както и за небивалите успехи на своето управление, Борисов се опитва да оправдае изборния си провал. Първо с намерените в митнически склад на летище София 150 машини за гласуване. После, с „пипнатия“ софтуер на машините и десетките хиляди флаш памети. Накрая, с „полицейския тормоз“ над активистите на ГЕРБ от страна на ръководеното от Бойко Рашков МВР. За полицейски натиск в деня на изборите говори и председателят на ДПС Мустафа Карадайъ.

Кога пресичането на търговията с цигански гласове и корпоративния вот стана „полицейски тормоз“, а не изпълнение на задълженията от страна на изборната администрация и правоохранителните органи? Последната уйдурма на герберско-депесарската политическа фантазия е за някакви 1 млн. лева, преведени уж по нареждане на служебното правителство и президента Радев, на тенденциозно предпочетената адвокатска кантора „Сиела“. Последната е ръководена от Иван Тодоров, брат на Веселин Тодоров, представител на фирмата „Сиела Норма“, доставила и поддържаща машините за гласуване. Срещу договор за юридически услуги от братовата му фирма, Веселин Тодоров се бил ангажирал да „открадне“ гласове от ГЕРБ и да ги разпредели на партията ПП, близка на президента Радев. Такъв договор, разбира се, от ГЕРБ не представиха, защото не съществува, но внушението е налице. В случая Борисов едва ли вярва на тази измислица, но постъпва като циганина, който не вярвал морето да се подкваси.

Въпреки това си казвал: „Ами ако се подкваси?“. В други държави подобна измислица, както и измислицата за поставянето на ваксини с изтекъл срок, щеше да бъде наказана най-малкото с глоба, ако не и със затвор. Обаче, както твърдял хвърленият в Черната джамия Петко Каравелов, в нашето Отечество такива неща не стават. И причината клеветниците да не получават заслуженото възмездие се казва Иван Гешев. Той си затрая и за чекмеджето в боянската спалня на Бойко Борисов, и за Мата Хари, и за къщата в Барселона. Да не говорим за авансово изплатените милиарди за строителство на магистрални участъци, които още не са проектирани, нито пък са получили разрешение за строителство. При някои дори не са завършени необходимите отчуждителни процедури.

Борисов реве, че новите управляващи щели да обременят с дългове идните поколения, но удобно премълчава факта, че точно неговото правителство планираше да изтегли заем до 16 млрд.лева. Каква част от тях бяха изтеглени и „усвоени“ по метода „ин-хаус“, и колко отидоха като предплата за още не нарисуваните американски изтребители „F-16 Block-70“, ние не знаем. Знаем обаче, че благодарение на „най-успешното“ управление, армията ни е като онази след Ньойския договор. Не по-малко смешен е и плачът на „Лидера“ за човешките загуби от коронавируса. Защото и при управлението на ГЕРБ и ОП, България беше последна по темп на ваксинация и първа по смъртност в ЕС и света. Както беше последна по доходи и първа по корупция. Опитите да се прехвърлят на служебните правителства, назначени от Румен Радев, греховете на 12-годишното авторитарно управление на Бойко Борисов са проява на неистов страх от евентуално възмездие. И то непременно ще настъпи, ако се сменят членовете на ВСС и главният прокурор Иван Гешев. Тогава ще стане ясно и защо България се провали в борбата с коронавируса, въпреки частичните локдауни и превръщането на учащите се в зрители на уроци по интернет. Учениците, които се обучаваха дистанционно през двете години на пандемията, заприличаха на врабеца, който всъщност бил славей, но завършил Консерваторията задочно. Новото правителство ще трябва да решава сложни ребуси – от енергетиката и икономиката, през здравеопазването, социалното осигуряване и образованието, до разчистването на Авгиевите обори на корупцията. Няма да му бъде никак лесно, като се има предвид натрупаната в обществото подозрителност и недоверие към всичко, което му се предлага отгоре. Включително, безплатните ваксини и лекарствата срещу коронавируса и многобройните му мутанти. Да не говорим за задължителната ваксинация, срещу която се бунтуват улиците в големите градове на Европа и Америка. Обаче, вместо да обещае скорошен край на пандемията, Голямата Фармация призовава за поставяне на трета доза и задължителна ежегодна реваксинация. В редица страни ваксинирането стана задължително, а неваксинираните се наказват с глоби, недопускане в обществения транспорт, забрани да посещават публични учреждения и дори да излизат на улицата. У нас БЛС започна разследване срещу яростния антиваксер доцент Атанас Мангъров, но кой знае защо голяма част от медиците ни ходят неваксинирани. Но това не е специфично българско или балканско явление. Според една публикация в турския всекидневник вестник „Йеничагъ“ (06.12.2021), откривателят на РНК-ваксината на Pfizer/BioNTech, професор д-р Угур Шахин също не се е ваксинирал, а пиел всеки ден кефир.  Ден по-късно вестник „Джумхуриет“ цитира опровержение на говорителя на Pfizer, според който професор Шахин само се забавил с ваксинирането си, понеже в Германия, където живее и работи, още не е била разрешена употребата на създадената от него ваксина. Към момента той вече си бил поставил трета доза. Излиза че създателят на ваксината е чакал тя да бъде изпробвана върху други хора и да бъде одобрена, за да я постави на себе си. За разлика от него, откривателят на ваксината срещу бяса Луи Пастьор, е изпробвал своя продукт първо върху себе се. Така доказал, че ваксината не застрашава човешкото здраве. Нещо, в което професор Шахин явно не е бил много сигурен. А пък директорът на Националния институт по алергични и заразни болести на САЩ Антъни Фаучи, който е и здравен съветник на президента Джо Байдън, бил оприличен на нацисткия доктор Йозеф Менгеле, който през Втората световна война правел експерименти върху евреи в концентрационните лагери. Д-р Фаучи през 2008 г. твърдял, че високата смъртност по време на испанския грип след Първата световна война, се дължала не на вируса, а на бактериална инфекция, причинена от носенето на маски. Днес, същият призовава да се носят не една, а две маски. Той беше наречен от президента Доналд Тръмп „бедствие за САЩ“, а днес е учуден защо не се наказва новинарската мрежа „Фокс Нюз“, позволила на журналистката от ЮАР Лара Лоугън да го сравнява с Менгеле. По този повод Черил К. Чамли написала във „Вашингтон Таймс“: „Сега д-р Фаучи иска да цензурира новините“. И на свой ред оприличила Фаучи на „продавач на змийска отрова“. Т.е. на измамниците, обикалящи от град на град, предлагайки чудодейни според тях лекарства за всички болести, като например змийска мас.

Противници на набързо разработените експериментални ваксини и лекарства за коронавируса и неговите десетки варианти, включително Омикрон, има навсякъде по света. Но само българите са готови да платят по 300-400 лева за фалшиви зелени сертификати, когато истинските са безплатни. Само че на теория те се дават единствено на напълно ваксинирани или на преболедували, притежаващи необходимия брой антитела. Няколко търговци на фалшиви сертификати бяха засечени и арестувани в Сандански, Асеновград и Раковски, но колко ли още неразкрити продължават да практикуват този занаят? Наскоро турският журналист Арслан Булут разказа във вестник „Йеничагъ“ (06.12.2021) как един 50-годишен италианец, живеещ в северната провинция Пиемонт, се явил във ваксинационния център с поставена фалшива ръка, понеже не искал да се ваксинира, а само да получи зелен сертификат. Медицинската сестра останала смаяна от факта, че „ръката“ на фалшивия инвалид няма вени и уведомила полицията за измамника. Дали „светлият“ му пример вече не се прилага и у нас? Защо БЛС, който подгони доцент Мангъров за антиваксерските му изявления, не реагира така и срещу бившия премиер Бойко Борисов, тиражиращ лъжата, че у нас се поставят ваксини с изтекъл срок? Прокуратурата също подмина изцепките на „Лидера“, вместо да започне разследване за саботаж на ваксинационния процес. И прокуратурата, и ятото прогерберски политолози, социолози, социални антрополози и политически психолози, както и „медийните мисирки“, които си затваряха  очите за авторитаризма и простотиите на „Лидера“, днес оплакват запечатването на офисите на Петьо Блъсковия вестник „Труд“, който е „забравил“ да си плаща наема на Министерство на културата. Главният редактор дори обвинява министерството, че не си било потърсило наема. Сякаш другите наематели чакат наемодателите да си поискат парите, за да им ги преведат. За всеки случай от ГЕРБ призоваха президента Радев да се намеси, вместо да обяснят как при евентуално опрощаване на дълга на медията ще се избегнат обвиненията в нерегламентирано държавно подпомагане на частна медия.

Поразяващи са и коментарите за новото правителство и министрите в него. Бившият началник на кабинета на президента Плевнелиев, понастоящем политолог, професор Румяна Коларова, изрази съмнение, че Кирил Петков е завършил в Харвард. Но забрави че любимият й „лидер“ Бойко Борисов е „доктор по дължината на маркуча на пожарната“, ако използваме определението на Татяна Дончева. Нима Филип Димитров, Жан Виденов, Иван Костов, Сергей Станишев, или Бойко Борисов бяха завършили Харвард или Сорбоната, преди да поемат премиерския пост? На Станишев трудовият му стаж започна като министър-председател, а Борисов е трупал политически знания и опит като пожарникар, бодигард, главен секретар на МВР и кмет на София, преди да основе ГЕРБ и да яхне България за цели 12 години. Не блестяха с особено образование и министрите, някои от които той беше „харесал“ по разклоните на Родината. Само в Министерство на здравеопазването се изредиха „експерти“, нямащи нищо общо с медицината, като бившия юрисконсулт на психиатрията в Русе Десислава Атанасова и бившия заместник-министър на финансите Кирил Ананиев. Да не говорим за другите кадрови попадения, едното от които стана причина ГЕРБ да се свържат с термина „калинки“. Така че тези, които критикуват неопитността и образованието на евентуалните нови министри в коалиционното правителство, приличат на бабата, която като гледала как агрономът крачи из калните ниви, му казала: „Толкова си учил, да беше поучил още малко, че един тракторист да станеш!“

Правителството на Кирил Петков няма какво хубаво да вземе от „най-успешното“ управление на Бойко Борисов. Трябва просто да изчисти докрай Авгиевите обори, оставени от бившите управляващи, включително в държавната администрация, енергетиката, здравеопазването, образованието и екологията. Моделът Борисов не е за следване, а за преследване!


 

ВОЙНА И МИР, ИНФОРМАЦИЯ И ПРОПАГАНДА!

Е-поща Печат PDF

През август 2018 г., четири години след преврата на Майдана в Киев и също толкова години преди днешните военни сблъсъци в Украйна, турският разследващ журналист Мюслюм Акалън, от Урфа, посетил Германия със своето семейство. Пред Бранденбургската врата, през която се преминава от Източен в Западен Берлин, той фотографирал протестна демонстрация на левичарски групи. Пред тях стоял плакат с пророческото съдържание: „Украйна+НАТО=III-та Световна война!“ Тази случка припомня днес Мехмет Фарач в статията си „Познатата преди четири години война“, публикувана във вестник „Йеничагъ“, (06.03.2022).

Понякога историята си прави горчиви шеги посредством т.нар. самосбъдващи се пророчества. И тъй като народите и политиците не се учат от историята, миналото си отмъщава за нехайството им. Случващото се в Украйна днес е поредното доказателство на тезата, че новото често е добре забравеното старо. И че, както пише Сун Цзъ в своя „Трактат за военното изкуство“: „Пътят на войната е пътят на измамата“. Той е написал още: „Не е важно да спечелиш сто победи в сто сражения. Важното е да победиш, без да се биеш!“. Това пишеше в края на 90-те години на миналия век и в Устава за психологическите операции на Сухопътните сили на САЩ. Приемственост, така да се каже.

Колко лъжи бяха изречени във връзка с руската военна операция в Украйна? Че Путин се бил побъркал; че украинските граничари на Змийския остров в Черно море били отхвърлили гордо предложението на руския боен кораб да се предадат, за да не се пролива кръв; че го пратили на майната си и после били избити. По-късно украинското военно министерство призна, че 13-те герои може би са живи, а руското Министерство на отбраната показа видеокадри, как 82-та (а не 13-те) „герои“ биват отвеждани живи и здрави в Севастопол. Украинският президент Володимир Зеленски беше обещал посмъртно да ги награди с ордени за храброст. Напомням че фалшивката за тяхното „геройство“ бе публикувана на страниците на вестник „Вашингтон пост“. Също толкова фалшива се оказа фотографията на една украинка с окървавена и бинтована глава, която цъфна в британските таблоиди, придружена с надписа: „Нейната кръв, върху твоите ръце!“ Оказа се, че жената е пострадала при експлозия на газова инсталация през 2018 г. Наскоро на манипулация беше подложена и снимка от срещата на Путин с руски стюардеси. По едно и също време, докато от екрана на Би Ти Ви разобличаваха лъжата, че такава среща не е имало, понеже ръката на Путин минавала през микрофона, а върху чайника пред него не се отразявало нищо, по Нова ТВ повтаряха лъжата на западните медии. Дни по-рано, когато от Международната Агенция за ядрена енергия обясняваха, че няма изтичане на радиация от погребаната АЕЦ „Чернобил“, нито от Запорожката АЕЦ, по нашите „национални“ телевизии биеха тревога за обратното, обвинявайки руснаците за пожара в учебния център на последната. Обаче за факта, че в Украйна са разработвали „мръсна“ бомба, базирана на плутоний, научихме от турските вестници. Както и за 6-те американски ракетни пускови установки в една казарма край Киев. Или за двете от общо 30 американски лаборатории за биологична война, намиращи се в Киев и Лвов, финансирани от САЩ и работещи в нарушение на Договора за забрана на биологичните оръжия. Наличието на въпросните лаборатории потвърди миналата седмица не кой да е, а помощник-държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд, отговаряйки на питането на един сенатор. Същата Нюланд, която „харесваше“ т.нар. Десен сектор по време на Майдана в Киев, която каза „Майната му на ЕС!“ и призна, че пучът в Украйна е струвал на САЩ към 5 млрд.долара.

В стремежа си да угодят на Байдън и европейските, и българските „лидери“ решиха да забранят излъчванията на официалните руски медии, обявявайки съдържанието на техните предавания за дезинформация. В същото време из телевизионните студия в България бродят хора с налудничави идеи и вид, които твърдят, че руският президент Путин бил луд! А нямат ли нужда от психиатричен преглед хора, които предлагат в България да се разположат ядрени оръжия на САЩ? Или пък да изпратим самолети и боеприпаси на Украйна? И то, след като САЩ отказа на Полша готовността й да изпрати директно в Украйна своите съветски изтребители МиГ-29, а предложи да ги изпрати в американската военна база Рамщайн в Германия, а от НАТО да ги предадат на Украйна. В замяна на което на Полша да бъдат подарени американски изтребители F-16. САЩ отказаха категорично и Зеленски се разочарова за пореден път от западните си покровители. Той получи един удар и от парламента на Израел, който отхвърли искането му да говори пред депутатите по видеоконферентна връзка на широк екран. Кнесетът се оправда, че излиза в зимна ваканция и парламентарната зала ще се ремонтира. Зеленски можел да говори, но на друго място... Или след като германският канцлер Олаф Шолц обяви, че правителството му съзнателно е изключило от обхвата на санкциите руските доставки на петролни продукти и природен газ, Зеленски го помоли да му уреди среща с Путин, на която да се обсъдят въпросите за принадлежността на Крим, независимостта на ДНР и ЛНР и неутралния статут на Украйна. А пък президентът на Турция Ердоган каза, че страната му не може да се откаже нито от Русия, нито от Украйна. И излиза, че само нашите политици-евроатлантици повтарят папагалски, че са предани до смърт на НАТО и ЕС? Нищо чудно да се намерят сред тях и такива, които да  предложат изпращането на войски в Киев. Но срещу тяхното евроатлантическо пиянство има един цяр: да бъдат мобилизирани в армията и изпратени в Чуждестранния батальон на Зеленски. А пък той, вместо да се сърди на НАТО и да призовава народа „да премине в атака“, сам да отиде в окопите. Не подхожда на главнокомандващия на Украинските въоръжени сили да ругае НАТО и ЕС,  да се зъби на Путин от бункера, в който се е скрил. Можеше да отиде и лично да преговаря с руснаците, но къде толкова смелост? Нали е по-лесно и демократично да застреляш участника в първия тур на руско-украинските преговори Денис Киреев, който, видите ли, „работел за Русия”. От трите тура на преговорите Русия-Украйна не излезе нищо, освен решението за временно прекратяване на огъня и осигуряване на коридори за евакуация на цивилното население. Намериха се критици и на тази отстъпка на Русия. Първо представителят на Международния Червен кръст Доминик Стилихарт, цитиран от в. „Миллиет“ (07.03.2022), сподели пред радио „BBC–4“, че в неделя, на 6 март, червенокръстците забелязали, че пътят за евакуация е миниран. После украинците възроптаха, че предложените от Русия коридори за евакуация на цивилните водели към самата нея и Беларус. А „героичният“ защитник на Украйна, украинският националист от еврейски произход Володимир Зеленски, изригва срещу руснаците: „Бойкотирайте техния петрол! Единственото място на този свят, където ще намерят покой, ще бъдат гробищата!“.

Кажете сега кой е лудият в този конфликт? Този, който иска НАТО да затвори небето над Украйна, понеже тя нямала изтребители или този, който вежливо му казва, че това ще означава военен сблъсък с Русия и Трета световна война? Арслан Булут зададе от страниците на вестник „Йеничагъ“ (08.03.2022) един убийствен въпрос на Зеленски: „Щом си нямал бойни самолети, защо се качи на американския каик?“. А Мустафа Балбай резюмира положението в Украйна така: „Печелившият е Зеленски, губещият – народът на Украйна!“

На 7 март се проведе третият кръг от преговорите, от който не произлезе нищо, освен ново временно спиране на огъня и осигуряване на коридори за евакуация на цивилните. На 10 март в турския курорт Анталия се проведе среща на външните министри на Русия, Украйна и Турция. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков изтъкна пред нея три условия, след изпълнението на които военната операция ще спре незабавно: Киев да признае Крим за руска територия; да приеме независимостта на Донецката и Луганската народни републики; да промени конституцията си така, че от нея да отпадне всякаква възможност за присъединяване към какъвто и да било блок. А украинският външен министър Дмитро Кулеба заяви преди срещата в Анталия, че Украйна няма да се пазари за собствената си територия. С подобни нагласи да се очаква дипломатически пробив е прекалено наивно.

Според математика Николай Витанов конфликтът в Украйна ще продължи още три месеца, но според нас той отива към затихване. Особено след като Соломон Паси обяви, че е създал филиал на Атлантическия клуб в България за Украйна. Преди него ганайският министър на външните работи Шърли Айоркор Бъчуей заплаши Путин, че ще държи Русия отговорна, ако в Украйна пострада някой гражданин на Гана. Остава само адвокат Николай Хаджигенов и Арман Бабикян от „Ние идваме“ да се запишат доброволци в Чуждестранния батальон на Украйна. След като цяло едно лято протестираха срещу Борисов и Гешев, но не получиха министерски постове, а само постояха няколко месеца в НС, бездействието явно им омръзна. След изцепките си против руската посланичка Елеонора Митрофанова, влизането им отново в парламента става мисия невъзможна. По-добре да прочетат какво написа Баръш Достер във вестник „Джумхуриет“ на десетия ден от военната операция в Украйна. Или да потърсят верен превод на думата „подхвостники“, използвана в изявлението на руското посолство в София. Понеже „хвост“ означава „опашка“, няма как „подхвостники“ да означава „подлоги“. Подлоги се поставят на лежащо болни хора, които все още нямат опашки, нали! Опашки имат магаретата, конете, кравите, овцете и прасетата. Някои „мислещи двукраки“ може да се държат като магарета, но от това не им поникват опашки. Ако отделен субект се е разпознал като „евроатлантическа подлога“, то си е за негова сметка. Подлоги или не, нашите политици успяха да вкарат България в руския списък на неприятелските държави. В този списък отсъства Турция, която има втората по численост армия в НАТО след тази на САЩ, но другите ни „съдружници в престъплението“ са по-жалки и от нас: Албания, Република Северна Македония и Черна гора. Треперете, тирани!


 

ЗАЩО БАЙДЪН НЕДОПОБЕДИ, А ТРЪМП НЕДОЗАГУБИ

Е-поща Печат PDF

Кратко разяснение за Сергей Станишев относно резултатите от изборите в САЩ


Цели две седмици след обявяването на победата на Байдън от либералните медии се ослушвах за този следизборен коментар. Но ето че мярнах интересно съобщение в блога на лидера на ПЕС Сергей Станишев (със съкращения): „В разговор на... ПЕС с Джон Подеста... заявих, че управлението на Доналд Тръмп нанесе сериозни щети на трансатлантическото сътрудничество... от... търговията и технологичното развитие, до външната политика... Тръмп си отива, но тръмпизмът... все още не е победен. В ЕС поведението му окуражи консервативни лидери като Орбан... за тях той беше символ и краят на управлението му е поражение за популизма и национализма в Европа. Убеден съм, че историческата победа на демократите... ще бъде едно истинско ново начало за САЩ - връщане към нормалност и предвидимост... особено по отношение на сътрудничеството с ЕС... за рестарт на трансатлантическото лидерство. Байдън обаче ще има тежката задача и да поправи големите щети, нанесени от... Тръмп върху американското общество и силната поляризация в него.”

Браво на Станишев, че в тъй кратък пост е събрал толкова грешни тези. И че ми дава чудесен повод да обясня как стоят нещата - в качеството си на американски прогресист, регистриран демократ и симпатизант на българската и европейската левица.

Но преди това:

защо Тръмп в края на краищата, загуби

– „почти” според прогнозите? Не допускам сериозно, че съдебните дела могат да обърнат резултата. Но на какво се надява Доналд, ще обясня в следващия коментар. Ако трябва да отговоря само с една дума защо загуби, тя е „ковид”. Дистанционното гласуване даде уникален шанс на демократите да мобилизират вота на милиони, главно от черните „вътрешни градове” - хора, които никога не са гласували и никога вече няма да гласуват при обикновени условия.

Както писах и преди, техните гласове, както и общо до 60% от гласовете за Байдън, бяха „против” Тръмп, а не „за” Байдън. Голям принос имаха и „либералните медии” с многогодишния си лов на „руски“ и други вещици. Иронията е, че прогресистите, хората на Бърни, които с героични усилия на терена донесоха победата на Байдън, ще останат силно непредставени в новата администрация.

Победата на Байдън не е „историческа”, както мисли Станишев, а по скоро антиисторическа. Дали е имало големи изборни нарушения, ще се установи от съдилищата. Съдейки по войната срещу Тръмп през цялото му президентство, привържениците му имат поне малко основание да се съмняват. Той никога не успя да подчини държавния апарат и бе обект на постоянен саботаж. Медийната война против него не спря и за миг.

Обкръжението му бе методично компрометирано и унищожавано от демократите, службите и медиите - и поради инфантилния си, нелоялен характер, той го доунищожи и остана сам. Републиканците никога не го приеха напълно за свой - и сега повечето го изоставиха. Появи се и движение „републиканци против Тръмп”, които се очаква да получат няколко места и възможност за сериозно влияние в администрацията на Байдън.

Отказът на Тръмп да признае загубата, освен инфантилния му характер, отразява и позабравения факт, че опонентите му също не признаха реално, ако и да го направиха формално, победата му през 2016 г. и четири години се опитваха да го свалят предсрочно с преврат.

Наистина, както казва Станишев,

„тръмпизмът все още не е победен”.

За него гласуваха - и то главно присъствено, не по пощата, висейки часове по опашки - седемдесет милиона американци, включително цялата работническа класа и всички дребни предприемачи - и бели, и черни, и латиноамерканци. И 90% от българите и източноевропейците в САЩ. Към 80% от вота за Тръмп е вот за Тръмп.

Аритметиката следователно сочи, че „чистият” глас „за” Байдън, е примерно максимум 40 милиона, а този „за” Тръмп - примерно 50 милиона. Това е реалността зад недоволството на неумеещия да губи оранжев инфантилник.

Америка, както пише Станишев, е поляризирана, разделена - да кажем, на две приблизително равни части. Но дали само защото Тръмп, с поведението си, поляризира хората? Мисля че трябва да потърсим причината малко по-дълбоко.

Противниците на Доналд вярват подобно на  Станишев, че той е ненормален, непредвидим - и жадуват връщане към „нормалността и предвидимостта“. Без значение кой ще дойде, само да е нормален и предвидим.

Поддръжниците на Доналд мислят обаче, че тази „нормалност” сама по себе си е ненормална - лицемерна, порочна, враждебна за обикновения човек. И го харесват, въпреки всичките му лъжи и инфантилни малоумия, въпреки реалните му действия в интерес на супербогатите и във вреда на бедните, доколкото се опълчва на ненормалната „нормалност” и на свой ред е люто мразен от нея.

Като социалист и съветски историк, Станишев се очаква да е запознат с марксизма. И да разбира, че двете половини са в плен на различни идеологии, т.е. на илюзорно съзнание. Мнозинството и в двете половини всъщност са обикновени трудови хора със сходни реални интереси. Те реално трябва да са на едно място, а всъщност са горчиво разделени и дори виждат у опонентите си въплъщение на абсолютното зло. Това положение е идеално за елита. Но е пагубно за народа и за т. нар. „демокрация”.

За какво става дума? В реалния свят

Джо, работник от „Уолмарт” в Кентъки (тръмпист), и Джозефин, учителка от частно училище в град Ню Йорк (либералка), имат еднакви реални интереси. „Медикеър” за всички, т. е., социализирана медицина (и двамата не са осигурени здравно от работодателя си и не са в профсъюз). Платено майчинство и бащинство, достъпни детски градини, добри безплатни държавни училища във всеки квартал и безплатни щатски университети (нямат пари за частни училища и да остават да гледат деца вкъщи). Всичко това - финансирано с прогресивни данъци, преразпределящи от най-богатите към средната трудова класа. И

Те имат общ интерес от стабилни държавни пенсии, ред и законност у дома (липса и на брутално полицейско насилие срещу невинните, и на лумпенски бунтове, палежи и грабежи на магазини) и от мир в света (липса на терористични заплахи у дома, предизвикани от наши агресии в чужбина). Джо и Джозефин, в идеалния случай, би трябвало заедно да гласуват за социалиста Бърни, и така отиваха нещата в 2016 г. преди Хилари и нейната клика да се намесят.

Но в илюзорния свят на идеологиите, натрапвани им от медиите и върхушките на двете партии, Джо и Джозефин напълно забравят горното и се превръщат в

смъртни врагове по светоглед и стил на живот.

Джозефин иска Байдън (т.е. анти-Тръмп), иска велосипеди, аборти, феминизъм, гей бракове и осиновяване, веганизъм, комбуча, съкращаване на полицията и обича Black Lives Matter (BLM). А мрази „червеновратите” и „фашистите”, които носят „насилие и омраза“, и лъжливият демагог Тръмп им налива масло в огъня.

Джо пък иска св. Тръмп, Бог, мощни джипове, знамето на Конфедерацията, пушки, ред и закон, барбекю с лютив сос, бърбън и бира!... Той мрази „комунистите”, т. е. лицемерните хайверени либерали и яйцеглавите надменни прогресисти от крайбрежията. Те носят високи данъци на трудовия човек и подстрекават лумпените от BLM и Антифа към „комунистическа” революция.

Ето това, др. Станишев, е положението с илюзорното съзнание на американските трудови маси. Положението е класическо „разделяй и владей”. Социалистите трябва да го разбират и да ги просвещават за истинските им интереси. А изборът между Тръмп и Байдън за тях бе съвършено илюзорен и без истински избор.

Колкото до останалите „ценности”, погубени от Тръмп, за които се съкрушава Станишев - трансатлантическото сътрудничество и „лидерство”, „търговията” и „технологичното развитие” - мога да кажа, че Доналд, наистина, по своя хаотичен, противоречив и детински начин, направи каквото можа по историческата задача да изтегли Америка от Близкия изток, където тя причини ужасни бедствия, и донякъде от НАТО и Европа, където внася ненужно напрежение с Русия. И да избави американския работник и дребен предприемач от разoрителните за него „търговски” договори в интерес на глобалните корпорации - NAFTA, TTIP и ТPP. Байдън едва ли ще смогне да „нормализира” всички тези области, но пък иде с целия идеен багаж на късния Обама и Хилари, и с енергията от лова на „руски вещици” да търси нова конфронтация с Русия и да превърне България във фронтова зона.


„Гласове“

02.12.2020 г.


 

БГ ПОЛИТИКА 2019: САМО ПОЦЕЛУЙКОВЩИНА НЕ СТИГА!

Е-поща Печат PDF

„На богатий шапка клатя и на силний казвам „да“

и затуй ми е душата мирна, весела всегда“.

П. Р. Славейков



В своите спомени редица съветски пълководци от Великата Отечествена война, като Жуков, Щеменко и Баграмя, преразказват знаменитата формула на един преподавател по фортификация от Военната академия относно норматива за инженерно оборудване на отбраната: „Един километър, един батальон, един ден“. А един командир на батальон от БНА, чиято младост беше минала в Странджа, казваше: „Характерното за отбраната са огризките от хляб, останките от боб и парчетата вестник, използвани за задни цели“. Ако си представим като вид отбрана външната политика на България през изминалите 30 години и особено трите през, мандата на Бойко Борисов, можем да представим като огризки от хляб и останки от боб прокламираните цели и постигнатите резултати, които се пропагандират не с парчета, а с цели вестници и „национални“ електронни медии. Толкова свободни и независими, че България я класират на 111-то място в света по свобода на медиите.

Според тези блюстители на свободното слово, премиерът Борисов е „велик комуникатор“, признат от страдащия от алкохолен ишиас бивш председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Неотдавна той разказа как чрез една драсканица върху лист хартия Премиерът-Слънце Борисов му описал картинно проекта „Турски поток“. Ако вярваме на самия Борисов, той защитил „Турски поток“ и проекта АЕЦ „Белене“ и при срещата си с Доналд Тръмп в Белия дом. Към газовия проект нашият човек добавил и газовата връзка с Гърция и терминала за втечнен газ в Александруполис. А за АЕЦ „Белене“ поискал участието на американски компании, произвеждащи оборудване за ядрената енергетика. Според новоназначения американски посланик в София г-жа Херо Мустафа, именно газовата връзка с Гърция и терминалът за втечнен газ в Александруполис щели да отворят пътя за масирани доставки на втечнен газ и да превърнат България в истински газоразпределителен център и източник на енергийна сигурност за целия народ, докато „Турски поток“ я обричал да си остане изцяло транзитна страна. Това каза Херо Мустафа в лекцията за американско българските отношения, която тя изнесе пред Атлантическия клуб. На лекцията присъстваха Дядо Цар и неговият външен министър Соломон Паси, станал вече доктор. Преди руският президент да нахока ръководството на България, а не българите, за умишленото забавяне под външен натиск на строителството на „Турски поток“ на българска територия, точно американският посланик прояви недоверие и за хода на изграждането на газовата връзка с Гърция. Придружена от посланиците на Гърция и Азербайджан, министърът на енергетиката Теменужка Петкова, премиерът Бойко Борисов и представители на съответните търговски фирми, г-жа Мустафа посети Хасковския регион. Уважение всекиму, доверие никому! Но вместо да се обиди, премиерът на България повози посланика на САЩ на джип, шофиран от самия него и пред телевизионните камери награби Мустафа така, че замалко да й отвинти главата. То бива любов, ама чак толкова не бива! При визитата си във Вашингтон Борисов се опита да целуне и Тръмп по бузата, но удари на камък. След толкова обвинения в сексуални посегателства над служителки и проститутки, оставаше да обвинят Тръмп и в джендъризъм! Затова американският президент се задоволи да похвали българите като „страхотни приятели, които купуват F-35“ и харчат за отбрана 3,5% от БВП, за разлика от свидливите германци. Но какъв е в крайна сметка резултатът от „историческата“ среща на Тръмп с Борисов в Белия дом? България отиде на тази среща, предплатила 2,2 млрд.лв. за още непроизведените многоцелеви изтребители F-16 Block 70, а получи в замяна потупване по рамото, снимка за спомен и подканяне за по-бързо изграждане на газовата връзка с Гърция и терминала за втечнен газ в Александруполис. Посланик Мустафа обеща да докара и американски експерти, които „да огледат площадката на АЕЦ „Белене“. В замяна на това Борисов обеща във Варна да се разгърне координационен център на НАТО с оглед операциите и ученията на Алианса в Черноморския регион.


Но Херо Мустафа формулира съвсем друга задача на центъра: противодействие на морски и кибер-хибридни заплахи.


@Откъде ще дойдат те? Естествено от Русия.


„Гълъбът“ Борисов поиска повече учения, а ще получи един плацдарм за агресия. Москва, която не си прави никакви илюзии относно суверенността на българската външна и военна политика, натири реципрочно един български дипломат и чрез Владимир Путин предупреди София, че може да потърси алтернативен маршрут за „Турски поток“, ако правителството на Бойко Борисов продължава да симулира строителство на газопровода. На срещата на Владимир Путин със сръбския президент Александър Вучич в Сочи този въпрос е бил дискутиран отново, щом Вучич се е похвалил с готовността на сръбския участък от газопровода. Добавете към това изявлението на сръбския министър на отбраната Александър Вулин, че за разлика от България, Сърбия сама взема решения, и ще разберете, че България не извлече никаква полза от своето европредседателство. Сърбия очевидно не гори от нетърпение да влезе в ЕС чрез трамплина НАТО; Северна Македония не желае да признае общата си история с България и да се откаже от антибългарската риторика и политика;  Гърция заяви готовност да охранява небето над своята северна съседка, но за разлика от България, има с какво да го охранява! На всичко отгоре, в Гърция и Румъния свалиха властниците управлявали по време на българското европредседателство, а в Северна Македония може да направят същото на извънредните парламентарни избори през април 2020 г. Албания беше ударена от земетресение и също ще отложи евроинтеграцията си за по-добри времена. Впрочем, и френският президент Макрон е на мнение, че е рано страните от Западните Балкани да се канят за преговори за членство в ЕС. Тогава излиза, че България не само не е никакъв локомотив на Западните Балкани по пътя към ЕС, ами и Северна Македония не може да повлече натам. Каква полза от повишения кредитен рейтинг на страната, щом никой голям инвеститор не желае да дойде у нас, заради корупцията, липсата на квалифицирана работна ръка и ограничения ни вътрешен пазар?

Би Би Си излъчи един критичен документален филм за ужасяващите условия, в които живеят деца в неравностойно положение, доказвайки, че нищо в тази област на социалната политика не е помръднало от филма за Могиляне. Тогава премиерът намери жертвения агнец в лицето на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков, обвини го в несправяне със задълженията и липса на комуникация с колегите и обществото, и го призова да подаде оставка. Получи тази оставка и веднага подготви следващия скандал, предлагайки Деница Сачева да седне в стола на Петков. И тази „калинка“ с „експертност“ по журналистика и социална педагогика, едва ли е най-подходящия кандидат за министър на труда и социалната политика. А в трудовата й биография като заместник-министър на образованието има и една скандална наредба за анкета сред децата, в която ги питат какви се чувстват: момченца, момиченца, или от някакъв трети пол? Малко по-рано с поста заместник председател на НС бе уреден проваленият тотално като вицепремиер „обединен патриот“ Валери Симеонов. А за главен прокурор ВСС избра Иван Гешев, докато неговият предшественик Сотир Цацаров бе предложен от МС и одобрен от НС за шеф на КПКОНПИ. По-хлевоустните коментират, че сякаш Борисов се готви отново да хвърли пешкира, та си подсигурява гърба срещу бъдещи обвинения от страна на прокуратурата и разследвания на имотното му състояние от антикорупционната комисия. И отново, тълкувайки както дяволът чете Евангелието, препоръките на Комитета на министрите на Съвета на Европа и Венецианската комисия, той измисли поста на втори главен прокурор, който да контролира титуляра и да може да го разследва при сигнали за извършено от главния прокурор престъпление! А кой ще контролира и разследва контролиращия прокурор? Да не говорим, че Конституцията не предвижда наличието на този контрольор, който пак ВСС ще избира, за да надзирава избрания от него главен прокурор. Следователно, трябва да се промени Конституцията, но в НС трудно ще се събере мнозинство, което да реши да се проведат избори за Велико народно събрание. Всякакви опити да се заобиколи Конституцията и въпросният наблюдаващ прокурор да се въведе чрез промени в Наказателния кодекс или Закона за съдебната власт, би трябвало да срещнат отпор от Конституционния съд. Впрочем, препоръките на Венецианската комисия се използват от нашите управляващи, само когато им е изгодно. Например, когато комисията предупреди да не се променя Изборният кодекс в последния момент, нашите умници си запушиха ушите. Борисов явно чува само това, което не може да отсвири без да получи шамар от Брюксел или Страсбург.

Последният епизод от играта на справедливост и „съобразяване с народната воля“ се разигра в НС по миналата седмица, когато след две гласувания на текстове в Закона за бюджета, касаещи размера на партийната субсидия, ГЕРБ подкрепи на третото гласуване предложения от БСП размер на субсидията от 8 лв. на получен действителен глас. Лично Борисов обясни това „изгърбване“ с ултиматума на Валери Симеонов, че ако този текст не бъде приет  трябва да си търси ново мнозинство за бюджета. Ако бюджетът не бъде одобрен, правителството трябвало да подаде оставка, а предвидените увеличения на минималната пенсия и заплатите на заетите в обществения сектор нямало да ги има. Остава всеки сам да прецени кое от двете е било водещото съображение за промяната в позицията на ГЕРБ. ДПС изтълкува тази отстъпка като „тайна договорка между Нинова и Борисов“, посредник на която бил Валери Симеонов. Интересна ситуация: ОП са съгласни на 8 лв. субсидия, а от ДПС настояват за такъв размер, който да осигури политическото функциониране на малките партии? Но не казват на каква сума възлиза този достатъчен размер? И дали изобщо ДПС има нужда от субсидиране, след като разполага с ТЕЦ „Варна“ и цял обръч от приятелски фирми? И, дали като говорят за неограничени дарения при нулева субсидияь депесарите имат предвид и такива от Турция? Така или иначе, субсидията от 8 лв. на действително получен глас е разумно, но дали ще остане поне през 2020 г., знае само Делфийският оракул.


По ирония на съдбата, точно инициаторите на референдума за промените в изборния кодекс от „Шоуто на Слави“, ще изпият горчивата чаша на безпаричието. Веднъж, защото СЕМ глоби тяхната телевизия „7/8 ТВ“ с 30 000 лв.; втори път, защото никой не се натиска да рекламира в чалга телевизия; трети път, защото съдът отказа да регистрира партия „Няма такава държава“, заради използваните в логото й национални символи. Което човек сам си направи, никой друг не може да му го направи! А пък и сценаристите на Слави не могат да се мерят с Борисов в рукопоцелованието. Както казва Бай Ганьо: „Ти ще целунеш ръка, аз по-надолу. Ти по-надолу, аз още по-надолу. Че ти с мене ли ще се мериш, бе, кьорпе?!“

Една реклама казваше, че не става само с ядене, трябва и акъл. Ние пък ще кажем, че не става само с поцелуйковщина. На разбрания и толкова му стига!


 

ГЛОБАЛИЗМЪТ – СЪВРЕМЕННАТА ПРОЕКЦИЯ НА ТРОЦКИЗМА

Е-поща Печат PDF

Един от лидерите на руската революция от 1917 г. е Лев Давидович Троцки, чието истинско име е Лейба Давидович Бронщайн. Той развива теорията за перманентната революция, при което неговият идеал е осъществяването на световна революция. Троцки издига и идиотския лозунг за „Европейски съединени щати”. По време на революцията и след нея, Той критикува като ревизионизъм възможността за „Строителство на социализма в една отделна страна“, която идея споделят Ленин и Сталин. Троцки остава убеден в победата на световната пролетарска революция. Той дори стига още по-далеч в своите „революционни идеи”, обявявайки се срещу семейните ценности, които Сталин държи да бъдат запазени.

Лев Давидович Бронщайн смята, че при успех на световната революция, властта ще бъде на „работниците и селяните”, при което ще се създаде световно правителство, според прогнозите на Маркс за световна революция. На практика ще се реализира идеята за наличие на безлична маса наемни работници, както и за тотално равноправие между половете, т.е. заличаване на разликите между тях. Правителството ще упражнява насилие над тези, които не искат да изпълняват разпоредбите на революционната „световна пролетарска диктатура”. Идеята е да няма национални държави, да няма нации със своите традиции и нрави, а само интернационална безлична общност. Това е идеалът на троцкистите. Те ще господстват чрез наднационални силови структури от типа на ГПУ, а медиите ще обработват идеологически съзнанието на работническата класа и  интелигенцията, която ще е купена или избита, ако не се подчинява на интернационалната идеология.

Нека сега видим какво ни предлага глобализма?

Ами то е почти същото: Светът е едно „глобално село“ – няма национални държави или ако има, те са с твърде ограничени функции, няма народи със своите  култури, особености и нрави. Сега левите либерални неотроцкисти осъществяват това чрез наднационалната бюрократична структура, наречена Европейски Съюз, който е проекция на идеята за Европейски Съединени Щати. Крайната цел в световен мащаб е всеки да бъде „гражданин на света“, т.е. да има свят без граници. Ето, такъв е идеалът на глобалистите.

Над тези интернационални безлични хора ще господстват „наднационални” монополи, които разполагат с наемните работници, а корпорациите ще бъдат защитавани от наднационално управление с помощта на местните колаборационистки правителства и частни силови структури, т.е. от безконтролни бандитски формирования. Това ще е и рай за наркотрафиканти и всякакви спекуланти, бандити и мошеници. Ще господства банковата финансова олигархия, която в страните по целия свят ще е купила местните политици, правителства, медии, актьори, режисьори, социолози, политолози, анализатори и т.п. продажни полуинтелигенти, наричащи се „експерти”, чиято задача е да държат в заблуда и подчинение местното население.

Всичко това се организира и осъществява чрез дейци от световен мащаб, какъвто е идеолога на „Отвореното общество”, Дьорд Шорош, по-известен като Джордж Сорос, мегаспекулант. Ето неотроцкисткото проявление на световното правителство. Тези продължители на делото на Лев Троцки обаче отиват още по-далеч, като освен нациите и дори расите, започват да отричат и половите различия между хората. Според тяхната либерално-глобална идеология, човешките индивиди трябва да са безполова еднородна маса от идиоти. Впрочем, глашатаите на „отвореното общество” приравняват идиотите и бандитите с нормалните хора, нещо повече – за ненормалниците трябва да се полагат специални грижи. Над „правата” на бандитите бдят правозащитници, а нормалните трудови хора, които носят цялата тая паплач на гърба си – тях кучета ги яли. Те трябва само яко да работят и да мълчат!

Ето защо, много от левите либерали (съвременните троцкисти) от Източна Европа приеха с радост глобализма, докато автентичните леви патриоти и десни такива, които му се противопоставят, са в немилост. Това ясно се наблюдава в страни като Унгария, Полша и Чехия, където троцкизмът никога не е имал силни позиции. В Русия той също беше отхвърлен, особено сега, при управлението на Владимир Путин, защото още при Сталин руският народ успя да отхвърли антинационалните глобални идеи на Лйба Бранщайн - Троцки. У нас, за съжаление, троцкизмът има по-силни позиции, които сега се проектират в идеите и действията на родните „модерни леви”. Началото бе дадено още през 1989 г., когато БКП бе оглавена от хора като Александър Лилов и Андрей Луканов, които стартираха  промените с ликвидиране на Възродителния процес, оплюване на българските патриоти и приобщаване на страната ни в „международните структури”, както и с приемането на новите „демократични ценности”. А тези „ценности,” както виждаме, изключват патриотизма и защитата на националните интереси. Тяхната идея бе създаването на „модерна лява партия” (разбирай антипатриотична такава), което в крайна сметка се осъществи. Сега сме свидетели как някои неотроцкисти от тази партия подкрепят Истанбулската конвенция, двуполовите бракове и т.п. „демократични ценности”. И става все по-видно, че разликата между класическия троцкизъм и неговата съвременна проекция – глобалния ляв либерализъм, е твърде малка  или почти никаква.


 


Страница 4 от 483