Нова Зора

Днешната спецификата на света е в това, че досега имаше единна система, с един център, който определяше какво е до­бро и какво е лошо. Тази систе­ма работи съгласно модел, наре­чен Западен глобален проект, реализиран от хора, на които им е разрешено да обсъждат идео­логията на този модел (запад­ната идеология). За тази цел се организират форуми, на кои­то се обсъжда тази идеология (Давос - Икономическа идео­логия; Тристранната комисия – Политическа идеология; Бил­дербергски клуб – Обща идео­логия). Внедряването на тази идеология се осъществява чрез различни институции (Бретонуудската, Фондацията на Сорос,...), които се контро­лират твърдо по линията на фи­нансирането като подготовка­та на идеологически кадри е на най-високо ниво. Младите кадри имат въможност да присъстват на форуми с участие на светов­ни лидери в различни страни, създавайки взаимни връзки, ефективни при съвместно раз­работване на бъдещи проек­ти. Там им се заявява: “Вие сте потенциалните лидери, вие сте бъдещето на 21 век, чрез вас ще се решават всички важни въпро­си.“ Така тези хора се издигат до ниво авторитети в дадената страна с перспектива да поемат властта. Накратко, става дума за работна система, подобна на международната система по вре­мето на СССР.

Всеки глобален проект предполага наличието на по­добна система. При това, ал­тернативни проекти на Запад­ния глобален са

ПРОЕКТИ В СЯНКА,

“ПРОВИНЦИАЛНИ“ ПРОЕК­ТИ, които разработват прикри­то своя собствена идеология. Нещо като Империя с провин­ции: Ватиканска, Китайска, Руска, Юдейската на Ротшилд с база в Лондон, всяка със своя идеология. САЩ са доста добре информирани за работа­та на тези провинциални про­екти, като за Юдейския про­ект информацията е била на много високо ниво до момен­та, в който САЩ се отказват от агентурното разузнаване в полза на електронно такова. «Юдейският проект» от своя страна запазва класическото агентурно разузнаване в пълен обем, като успешната му дей­ност днес се вижда особено до­бре в Близкия Изток, Аржен­тина и Венецуела. “Провинции­те” са наясно, че не могат да се отклоняват много от начертана­та линия, защото иначе ги чака катастрофа.

Централен проблем на за­падния глобален финансов проект е, че ресурсът за него­вото поддържане е изчерпан напълно (печатането на нови долари вече не води до печал­ба), а поддържането на негови­те структури - Световната бан­ка, Международният валутен фонд и подобните им, изис­ква много пари. Основен фак­тор са и икономическите про­блеми на САЩ, проблеми не­разрешими в рамките на не­олибералната икономическа наука. Като пример могат да служат официалните заявления на шефа на Федералния резерв (финансист номер едно, отгово­рен за печатането на долари), че не вижда подходящи мерки за копиране на инфлацията. Днес БВП (брутният вътрешен про­дукт) на САЩ намалява посто­янно (от есента на 2021), като вече стана и пределно ясно, че не могат да възстановят про­мишлеността си на основа на своя вътрешен пазар, който е пренаситен.

Санкциите, въведени сре­щу Русия като наказание за нейната военна операция в Украйна, предизвикват маса усложнения за международна­та търговия и хвърлят сериоз­на сянка върху реномето на банките по отношение на си­гурността на пазените там ка­питали. Започна използване на локални валути за сметка на доларови трансакции, което показа, че доларът не е незаме­ним и че от заплахите и нака­зателните мерки на хегемона САЩ не винаги имат сериозни последствия.

При такава една силно ви­брираща стабилност на све­товния ред всички “провинци­ални“ проекти като по сигнал започнаха да надигат глава. Например Ватиканът. От гло­бална идеологическа гледна точ­ка Доналд Тръмп е играч на Ватикана с неговия Национа­лен капиталистически проект, особено пропагандиран и днес във връзка с идващите прези­дентски избори. Заедно с край­но агресивна критика към се­гашния президент на хегемо­на Джо Байдън. Тръмп победи през 2016 г. само защото значи­телна част от латиноамерикан­ската диаспора гласува за него, а не за Хилари Клинтън, което никой не е очаквал, тъй като се знае, че черните и латиносите гласуват за демократите. Ока­зва се, че е имало е заповед от папата: “Гласувайте за Тръмп !“

Юдейският проект (Лон­дон) също показва засиле­на активност в Закавказието, Полша, Литва, Близкия Изток. Има хипотеза, че новият прези­дент на Аржентина е тяхна ра­бота. Всичко това означава едно – желание на англичаните за завръщане в Голямата игра.

Промени започват и на ниво

ПОДИЗПЪЛНИТЕЛИ И

ПОДПОДИЗПЪЛНИТЕЛИ,

които не могат да си по­зволят да играят самостоятел­но, но не искат и да губят до­ходи и статус. Объркването и паниката са всеобщи, защото при активиране на различни­те провинциални проекти вече не е ясно кой с каква сила се съобразява. Разгаря се борба с цел ликвидиране на конку­ренти и врагове, и то между хора, за които се е считало, че са в един“отбор“, тъй като вече не е ясно кой под какъв начал­ник работи. Така довчерашни­ят “приятел“ може да се окаже “враг“. Ресурсите стават по-мал­ко, местата стават по-малко, ерго, налага се да се ликвидират врагове.

Например в Литва откри­то воюват силите на Ватика­на и на Лондон плюс сили, ко­ито постепенно се ориентират или ще се ориентират към Ру­сия. Защото на всички е ясно, че Западна Европа и Западът като цяло нямат ресурс и вли­янието им не може ефективно да се простира чак до Прибал­тика. Очертава се тенденция­та, че граничната линия За­пад-Изток ще се премества на запад до вертикала от Балтий­ско море до Алпите. Това е и най-късата фронтова линия, която Западна Европа може да си позволи да отбранява само­стоятелно, ако САЩ напуснат НАТО (заплаха на Доналд Тръ­мп) – чисто и просто въпрос на капацитет. Тази линия съвпада с граничната линия Запад-Изток от 1945 година.

“Психиатрията“ на гор­ната ситуация (освен главна­та й компонента желаното да се приема за обективна тенден­ция) се базира и на факта, че хо­рата, които досега са си говоре­ли на един език, неочаквано за­почват да воюват един с друг. И да осъзнават, че има нужда от нова терминология, за да мо­гат да си обясняват кое сега е новото “наше” и кое е новото “чуждо”. Става въпрос за редо­вите изпълнители, на които по принцип няма как да им са ясни промените във високата стра­тегия. В днешната ситуация те нямат възможност да опреде­лят правилно новите полити­чески силови линии (вместо една-единствена и фиксирана). Няма как да различат, че сега “това” е Лондон, “това дру­гото” е Ватиканът, а “трето­то” пък е Вашингтон. Или пък, Боже опази, Москва! И запо­чват да си измислят нови ло­зунги. Засега всички тези ин­дивиди не са се пребоядисали – всички са все още в светло­син либерален цвят. С избора на друг цвят обаче може да има сериозни проблеми. Предста­вете си, че сте се пребоядиса­ли неправилно!

А ситуацията наистина може да бъде много комплицира­на. Като пример може да слу­жи т. нар. Червен проект, кой­то в началния си вид през 19 век се е направлявал от Лон­дон. Така Сталин до самия си край не е успял да се справи окончателно с ръката на Лон­дон – Коминтерна. Тази ръка го и погубва. И не само него – тя погуби и СССР по линия­та Коминтерн-Куусинен-Пи­товранов-Андропов-Горба­чов. И още, ако се вслушате в Андрей Девятов, то той ще ви обясни, че Примаков е бил “лондонски”, както и наско­ро починалият Хенри Кисин­джър.

В момента в Полша има битка между «лондонски» и «вашингтонски сили» (бюро­крацията в Брюксел); плюс па­сивни сили, които често се оказват “отгоре” след битка­та. А пасивната сила в Полша е Москва. По отношение на но­мерата на Лондон в Хонконг в Закавказието и в Близкия Изток наскоро последва ответ­на реакция от страна на Ва­шингтон – появи се нов вън­шен министър - Дейвид Ка­мерън, подготвян за премиер, противник на Юдейския про­ект.

Общо казано, тепърва има да се създава многополярна по­литическа култура, заменяща тази на привичния еднополя­рен свят. Това е и причината защо Западът днес е толкова вбесен от растящото положи­телно мнение на населението по отношение на Русия, особе­но в Европа. В Полша битова­та русофобия изчезва още през 2010-те години, като любовта към Русия днес нараства про­порционално на броя украин­ските бежанци там - просто защото руснаците имат раз­лично поведение.

Активират се хора, които твърдят, че руският главноко­мандващ в момента не е Пу­тин, а негов двойник. На тези хора може да им се каже след­нотто: “Господа, това изобщо не е важно! Дали е Байдън или не­гов двойник, дали е Путин или негов двойник, няма значение по простата причина, че става дума не за отделни личности, а за елити на съответните про­екти. Ако стане необходимо, ще има нов Путин или нов Байдъ­,н или нов Тръмп (оригиналът едва ли отговаря на мащаба на проекта - слаб администра­тор). Така че “Путин” това не е човек, това е елитна група, ко­ято реално докарахте на власт вие. Преди 2 години той няма­ше такива възможности и та­кова влияние - вие направих­те това чрез НАТО. А ако НАТО не се беше придвижвало на изток през 1990-те години, ня­маше да го има въобще тира­на Путин.” Освен икономиката друг

ЦЕНТРАЛЕН ФАКТОР

ЗА ОРИЕНТИРАНЕ

в днешната картина на света се явява борбата за власт, следователно, необхо­димо е да се разбира какво е това власт и каква структура има. За съжаление, особено в Източна Европа, хора, кои­то са наясно какво е власт, едва ли могат да се намерят както в парламентите, така и сред пра­вителствата. Там обикновено се избрат хора, които реаги­рат на поверената им пози­ция, следвайки строго неоли­бералната идеология, усвоена на ниво рефлекс. От рода 2 + 2 = 4. Твърдо! От професионална политическа гледна точка оба­че този отговор може да е не­правилен. Например, ако няма достатъчна предварителна информация, на въпроса “Кол­ко е две плюс две?“ може да по­лучите следния отговор: “Зави­си дали купуваме или продава­ме”. Например хората, които пишат даден политически до­клад или програма, може да се направляват от логиката “Ние сега продаваме” или пък от ло­гиката “Ние сега купуваме”. А може да има и други вариан­ти. От професионална полити­ческа гледна точка отговорът “2 + 2 е винаги 4” е пример за първосигнално, рефлекторно и елементарно мислене. Или друг пример: на въпроса “Какво ще правиш с накраденото?” реф­лекторният отговор е: “Как какво, то си е мое”, докато по­литически правилният отго­вор, особено в зависиомост от момента, би могъл да бъде: “Краденото не е твое, то си е наше (или тяхно)”. За справ­ка – някои руски милиардери. Трети въпрос: “Aко парите ви се пазят в Лондон, ще провеж­дате ли антилондонска поли­тика?”

НЕОБХОДИМОСТ ОТ

РАЗПАДАНЕТО

НА ГЛОБАЛНАТА

НЕОЛИБЕРАЛНА

ФИНАНСОВА СИСТЕМА

Неолибералната финан­сова система вече е огромен баласт за САЩ. Без нейното разрушаване не може да има възстановяване на реалния сектор. Дори самото децентра­лизиране на тази система не е никак тривиален проблем и ето защо. Оказва се че по ди­зайн от 50% до 80% от отпусна­тите пари за даден регион в све­та се връщат обратно в центъ­ра. Например по-голямата част от американската финансо­ва помощ за Украйна изобщо не е напускала САЩ. Знае се, че значителна част от средствата за агитация в полза на демо­кратите за президентските из­бори през 2024 година по план идват от парите, предвидени за Украйна. Друг пример може да е Русия, която влага около 500 милиарда долара в големи световни банки с доход 0.5%, а после тегли заеми от тях с лихва 5-6%. Смятате ли, че ор­ганизаторите и изпълнители­те на такава една схема не по­лучават процент за себе си?

В резултат от подобни опера­ции с която и да е страна, а САЩ се интересуват от всички стра­ни, е оформено твърдото мне­ние, че е просто недопусти­мо от финансова гледна точ­ка да се разруши цялата тази перфектна машинария, носе­ща неимоверни дивиденти на този, който я движи. От друга страна, подопечните държави директно виждат, че парите им не стигат даже за поддържане стандарта на живот на населе­нието - парите някак си изти­чат неизвестно къде.

На практика се оказва, че смислено договаряне за взаи­моизгодни промени на систе­мата е просто невъзможно. Даже по причини чисто техни­чески - поради нейния огро­мен мащаб. Така постепенно на всички участници, изключая банкерите, започва да им ста­ва ясно, че такъв идиотизъм не може да продължава по­вече. Застрашено е даже са­мото съществуване на САЩ. Оформя се един-единствен из­ход: разрушаване на тази гло­бална доларова финансова структура, чието поддържа­не изисква огромни средства, и то при намаляващ дял на американската икономика в световната - от 52% в края на Втората световна война до по-малко от 20% (днес су­марният дял на Китай и САЩ днес е 40% като този на Китай е по-голям).

Как може да се предотврати тази американска катастрофа е отделен въпрос. Засега се ра­боти по един проект – китай­ските пазари в Югоизточна Азия. Освен това, когато вече е ясно какво трябва да се напра­ви, е необходимо е да се наме­ри виновник за нарастващите проблеми. Например: “За всич­ко е виновен Путин, кървавият тиранин!” - независимо че на всички е пределно яснo, че става дума за чиста фантастика: къде е Путин и къде е световната доларова система! Даже на те­риторията на Русия всичко си е тип-топ с тази система. Благода­рение на неолибералната фи­нансова пета колона там: Ми­нистерството на финансите и Централната банка.

НАТО и Русия

Както беше спомена­то по-горе, грешката, която направи Западът, е разши­ряването на НАТО на изток. Джон Миршаймер ( John Jo­seph Mearsheimer, American po­litical scientist, https://www. mearsheimer.com/), класик на съвременния неореализъм, много, много отдавна преду­преждава, че такова разши­ряване ще доведе до ядрен конфликт и че ще стигнем до­там да ни липсва студената во­йна. Главната цел за разшира­ването на НАТО на изток е била разпадането на Русия, подобно на разпадането на СССР: по­етапно присъединяване към НАТО - първо на Украйна, по­сле Белорусия, Кубан, северо­запада (Петербург), с послед­ващо настъпление към Китай. Лансирана е даже идеята за при­емане на Русия в ЕС, но на ча­сти.

Трябва да се даде кредит на Елцин, който след 1989 г. запо­чва да разбира, че ако не се кон­солидират най-напред т. нар. силовики, а после и армията, то всички ще бъдат пометени, физически унищожени, от за­даващия се хаос. Така се поя­вява първо генерал Николаев, после Бордюжа, следван от Сте­пашин, Примаков и накрая Пу­тин. Западът не можа да проу­мее, че бюрокрацията (съще­ствуването на държавата) в Русия винаги ще победи оли­гархията. Подобна е ситуаци­ята сега в Израел: олигархията ще се изнесе оттам, щом започ­не да става “горещо“, а Нетаня­ху и бюрокрацията ще трябва да се бият докрай – ако изчез­не държавата, те губят всичко.

Ако програмата на Буш-стар­ши за запазване на СССР се беше рализирала или поне ако САЩ се бяха отказали от разширява­нето на НАТО на изток, няма­ше да съществува “Кървавият тиранин Путин“. Това е един принципиален, основен поли­тически извод: Путин е създа­ден Там. На Запад. Западните стратези сигурно са предпола­гали възможността за поява­та на националист, но явно са я недооценили или прене­брегнали. Грешката специал­но по отношение на Путин е, че не са го считали за идеен враг, а само за невероятно хитър провинциален началник, с феноменални способности да изтръгва от централното на­чалство благинки и привиле­гии, показвайки поведение например като това на Орбан по отношение на Брюксел. До­садник, който не си струва да бъде премахнат, защото може да дойде някой по-лош.

Грешката им е, че не са преценили Путин като опасна личност, който напълно про­фесионално е успял да при­крие добре истинските си въз­можности. Окончателно де­монстрирайки ги тази есен в речта си пред Обществената палата: на червен фон, не на син, обявява, че Русия тряб­ва да върви по пътя на Алек­сандър Невски, като направ­лението се сменя от Запад на Изток. Синият цвят символи­зира либерализъм, а червени­ят – класическия руски чер­вен проект. Като “Изток” не оз­начава Китай, а Индия, Иран, Средна Азия и Близкия Изток. Сега вече на Запада изведнъж му светна, че Путин ги е бала­мосвал през последните два­десет години и това вече пре­дизвиква истинска паника, защото се налага всичко да се сменя, а ресурси няма. И още. Путин вече обяви, че се кан­дидатира за президент, което означава, че ще се заеме се­риозно и с вътрешната поли­тика. В Русия има силни ико­номически групи, една част от които се контролират от САЩ, а друга – от Лондон. Той тряб­ва да формулира нова иконо­мическа политика и съответ­на структура, различна от аме­риканската и английската. По тази причина засега той все още нищо конкретно не предлага. Рано е. Има само общо преду­преждение.

Възможна грешка днес по отношение на Русия е мно­го по-сериозна, едва ли не смъ­ртоносна, в сравнение с греш­ката на Запада през 1990-91 да разруши СССР. Днес място за грешка няма. Налага се да приемат, че трябва да се отстъ­пва. Точно както на СССР му се наложи да отстъпва в края на 1980-те години. Така НАТО по чисто икономически причини ще трябва да се изтегли на за­пад, до началната границата от 1945 година. Това е и сцена­рият най-изгоден за Англия, за да доминира Западна Ев­ропа: САЩ напускат НАТО и Европейският съюз се разпа­да. Това ще й отвори най-сетне пътя към “Висшата лига“ на го­лямата политика.

Ако НАТО не се изтегли, то всичко на изток от Берлин­ския меридиан остава зона за дотации в рамките на Запад­ния икономически модел, т. е. на Запада ще се наложи да храни народите там, за което обаче пари вече няма. В слу­чай на изтегляне на НАТО до линията от 1945 г. е също така ясно, че засега Русия не може да си позволи да тръгне на за­пад. При такъв сценарий зо­ната на изток от Берлинския меридиан я чака истинска ка­тастрофа: това ще бъде зона на беззаконие, населена с хора люто ненавиждащи Запада за провала на всичките им наде­жди, особено що се отнася до за­падно ориентираните елити.

Друга възможност е да се започнат преговори с Путин (с колективния Путин), пред­лагайки му следното: ние се из­насяме, обещаваме да не ви пре­чим, прибираме си обратно вся­какви институти - от Средна Азия, от Закавказието, от Из­точна Европа, отвсякъде, но ви умоляваме да поемете отговор­ност за тези “освободени” те­ритории. Засега позицията на Русия не е уточнена в този аспект. Съществува мнение обаче, че е рано за придвиж­ване в Източна Европа, даже за заемане на Прибалтика. По-вероятно е придвижване­то да започне доста по-късно, когато ситуацията в тези об­ласти стане като в Гуляй- поле на Махно, когато всички дър­жавни институти изчезнат, когато на тези територии се

възцаряват хаос и ужас. Тогава Русия може да реши да дойде - вече не като агресор, а като поканен спасител, за да уста­нови порядък. С обяснение­то: “Вашите врагове са там, на Запад, те ви доведоха до това състояние, в което 90% от на­селението няма да знае как да осигури утре закуска за децата си.”

РУСИЯ И УКРАЙНА

Възможният план на Русия при сключване на мирен дого­вор с Украйна или при капи­тулация на Украйна вероятно ще включва условието, че до­ларовата система няма да е ва­лидна там. Друго следствие ще бъде, че днешният либерален политически елит там ще бъде пометен - не националният елит, а политическият елит По простата причина, че това е съд­бата на всички либерални по­литически елити при разпада­не на Западния глобален проект. На предна линия ще излязат всички тези хора, на които им беше отказвано право на глас през последните няколко де­сетилетия. Заедно с признание­то, че прекалено бързото изли­зане извън естествените нацио­нални територии е било много голяма грешка.

ВТОРО, Русия ще се изпра­ви пред проблема, че Украйна не е вече “нейна” територия. Населението там, включител­но и руснаците, няма да счита идващите за свои по причи­на, че тези хора са били дреси­рани достатъчно дълго и упо­рито в рамките на Западния мо­дел. Те ще ненавиждат Запада, защото ги е излъгал и изоста­вил, но независимо от това ще се стремят на Запад, защо­то им е втълпено, че Русия е една дива, некултурна, ужас­на страна. Изключение са Оде­са, Николаев, Харков, Херсо­нска, Николаевска, може би и Днепропетровска област, чие­то включване към Русия е ре­ално; при абсолютно пълно за­чистване на всички проукра­ински сили там, избутвайки ги на териториите, подведомстве­ни на Украйна.

Украйна се запазва при след­ните условия:

Денацификация с тотал­на лустрация: на всички хора, публично участвали в живота на нацистка Украйна и на тези, които открито са поддържали нацистки структури, трябва да им бъде забранено каквото и да е участие в политическия живот поне 25 години. Всички партии, участвали в тези проце­си, трябва да бъдат разформи­ровани.

Всички лица, директно участвали в какъвто и да е вид нацистки организации (по списък), трябва да бъдат осъде­ни публично в рамките на про­цедурата по денацификация, като съдебната система трябва да е нова.

Категорична забрана за взаимодействие със структу­ри и държави (по списък), под­държали нацисткия режим в Ук­райна, забрана, валидна поне 20 години. Разбира се, нелегални структури ще се организират, но с тях ще има кой да се бори.

Ако НАТО се оттегли до границата от 1945 година, ана­логични мерки трябва да бъдат приети и спрямо други страни от Източна Европа и Прибал­тика, ако държат да имат нор­мални връзки с Русия.

Заключение

Мисълта за неизбежния разпад на Западния неолибе­рален глобален проект и Бре­тънуудската доларова система започва да прониква бавно в главите на хората, които при­емат решения. Това е вече оче­видно. Последното е вярно дори за днешния руски елит, вклю­чая колективния Путин. Още, целият финансов и финансо­во-политически елит на този Глобален западен проект ще стане жертва на неговия ра­пад. Странното е, че този елит все още не показва и най-ма­лък интерес да се опита да раз­бере какво става. Това е особе­но изненадващо, що се отнася до по-младата му компонента, а това е много сериозна греш­ка, имайки предвид формулира­не на идеи за това как този по- млад елит, все още в средата на своя жизнен път, би могъл да се спаси от идващата ката­строфа.