Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ДАЛИ БИЛ ЗНАЯЛ?

Е-поща Печат PDF

Освен големия християнски празник Йордановден в България най-голямото утре е денят на Ботев – роденият преди 169 години български гений – най-поразяващият ни с величавостта на ума и поезията си български феномен и същевременно най-непонятният, най-оспорваният в недостижимостта си наш сънародник.

На този ден сме преситени от скучни възхвали, кухо дрънчащи политически речи и заклинания – мъртви слова на мъртви хора, въобразяващи си, че пренасят огнения му дух през вековете, а от известно време – времето на демокрацията, и от една нова порода речовити хорица, които пълнят колонките на вестниците, мрънкат по сутрешните блокове, пишат по стените си във фейсбук и неуморно споделят себеподобни слова из блогове и сайтове.

Тези хора не възхваляват, не се възхищават и не заклинат. Обратното е - те съжаляват Ботев за начина, по който го честваме с цветя и речи и всичките му там познати възстановки, зари и прочие. Те се гнусят от тях и странят от тях. За тях това е фалшифицираният Ботев.

Истинският е неосъщественият Ботев – такъв какъвто го обещава мощният му ум и непостижимото му въображение, такъв какъвто би бил, ако е съумял да обуздае вулканичната си природа и неистовия си гняв. За съжаление...

За съжаление не е успял според тях и е преживял краткия си живот в порои от грешки, коя от коя исторически неоправдани – най-грамадните в самия край на живота му и истинската причина за ранната му смърт и неосъществеността му.

Особено тия последни месеци от живота му, когато вече е създал семейство и му се е родило дете, когато ако малко от малко би съзнал, че животът му се оправя и даже тръгва в друга посока би могъл да печата вестника си и да ниже в него кое от кое по-велики стихотворения – защо?

 

НОВИЯТ ВЕЛИК ПЪТ НА КОПРИНАТА

Е-поща Печат PDF

• ГИГАНТСКАТА ГЕОПОЛИТИЧЕСКА И ГЕОИКОНОМИЧЕСКА ТРАНСФОРМАЦИЯ В ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА 21 ВЕК

Свидетели сме как времето се ускорява и събития от най-значително естество, готови да преобърнат света, се умножават не ежеседмично, но ежедневно и ежечасно. В този забързал се турбулентен процес наблюдаваме на локално, регионално и глобално равнище действия, мероприятия и инициативи, които определено са от негативната страна, т.е. допринасят за засилване на глобалния хаос. Казано с други думи „работят“ за разширяване на конфликтните зони в света – ядра на различен тип войни - от т.нар. хибридни войни до класически военни действия. По думите на една личност, която трудно бихме могли да заподозрем в липса на информираност, а именно днешният католически папа Франциск, светът е вече в условията на започнала Трета световна война.

От друга страна несъмнено са тези инициативи, които предполагат точно обратното – създаване на възможности за устойчиво развитие. Именно такова начинание е Новият велик Път на коприната.

 

ЗЕМЯ НА ПРИЦЕЛ

Е-поща Печат PDF

Надявам се духът на покойната Свобода Бъчварова да не ми се сърди за заимстването на известното заглавие, но няма друг начин да се характеризира днешното състояние на България. Защото нейната земя буквално е на прицел - от кукловодите на новия световен ред, “на едро”, от нашенските си мургави мардери - “на дрбено”.

За какво иде реч? Тълпи от роми от Белоградчик разкопават ниви в землището на село Протопопинци, за да вземат бракуван кабел на телекомуникационна компания. Ваньо Боянов, кметски наместник на селото, съобщи, че набези на крадците на кабел вече има в ниви в землищата и на селата Чупрене и Медовница. Крадците всъщност не са точно крадци, тъй като кабелът е бракуван и не се използва.

 

НЯМА ДА СТАНЕ, РОДООТСТЪПНИЦИ!

Е-поща Печат PDF

• Още веднъж за русофобията и за русофилията в българското общество

Няма да скрия – аз съм не просто русофил – аз съм, така да се каже, професионален русофил, защото съм преподавател по руски език и литература по образование. И не го смятам за срамно, защото съм убеден, че за нас, българите, русофилството е част от националната ни идентичност. Както да кажем, славянството ни, или православието. Русофобията на част от съвременния български политически елит е нещо привнесено отвън, то е по-скоро фрондьорство, снобизъм, мода, а най-вече – отровен плод на истеричната русофобска пропаганда от годините на „демократичния преход“.

Всъщност русофобството в българското общество е нещо срамно, нещо подобно на педерастията - в нормалната ситуация то би трябвало да се крие, както се крие всяко отклонение, девиантност, срамна болест. Но днес русофобите са също толкова агресивни, колкото са агресивни и содомитите. Те не само парадират с този си недостатък – те дори претендират за привилегии, за власт, поклонение, почитание. Всичко се обръща нагоре с краката – ненормалните са се захванали да доказват на нормалните, че нормалните са те, ненормалните, а ние, нормалните пък в действителност сме ненормални. Да се смееш ли, да плачеш ли – докъде сме я докарали!

Живеем във време, когато се счита за нормално да се гордееш с това, че си крадец, че си мошеник, че си грабител, че си отродник, че си предател на своята Родина, че мразиш народа си, неговото минало, неговата култура. Днес са на почит и на власт индивиди, презиращи и дори присмиващи се на сънародници, които продължават честно се трудят, които не са се юрнали да печелят пари на всяка цена, не продават честта си, не се срамуват от народността си.

 

КАНДИДАТ-ХЕРОСТРАТОВЦИ?!

Е-поща Печат PDF

Около еуфорията след изборите за президент и вицепрезидент, проведени в два тура на 6 и 13 ноември 2016 г., и връчването на мандатите на три от политическите партии за съставяне на временно правителство, а също така трагедията в с. Хитрино, премина почти незабелязано приетият на първо четене от Народното събрание (на 24 ноември 2016 г.) законопроект за промяна в Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен (ДВ, бр. 37 / 5 май 2000 г.). Вносителите са Методи Андреев (ПП ГЕРБ), Петър Славов (РБ), проф. Вили Лилков (ДСБ) и Мартин Димитров (РБ). Считам за необходимо да се внесе яснота по този законопроект, който е още един напън да се извърши лустрация, а това неминуемо ще доведе до поредното противоборство в българското общество. Вносителите на законопроекта имат различна партийна окраска, но се оказват върли „демократи”, антикомунисти, и като се възползват от правото на законодателна инициатива, предлагат нови рестрикции в приетия преди повече от 6 години закон. Законопроектът е подкрепен от 104 депутати от парламентарните групи на ГЕРБ, Реформаторския блок, ДПС, ДОСТ, „БДЦ-Народен съюз” и част от Патриотичния фронт. Против гласуват 46 депутати от БСП, АБВ, „Атака” и част от Патриотичния фронт. Трима са се въздържали.

Гласуването бе съпроводено с бурни и много цветисти дебати. Народният представител от коалиция “БСП лява България” Таско Ерменков се обърна към вносителите с думите: „Воювате със символи и паметници. Какво ще направим с филмите, книгите, които са написани за онова време?”. От Патриотичния фронт Емил Димитров пита: „Ще сринем ли Партийния дом, ако се приеме този закон?” И напомня колко много от символите се пазят в сградата. Вносителят Петър Славов отговаря, че няма да се събаря, но всички символи по фасадата трябва да се премахнат. Четин Казак заявява: „Не приемаме лицемерния подход, който се прилага, винаги, когато слизате от властта, да се опитвате с подобни законопроекти да ни противопоставяте с БСП или с която и да е друга политическа партия”. Волен Сидеров предлага да се изготви и приеме закон за помирение на българската нация.

 


Страница 417 от 428