Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

В КИПЯЩИЯ КОТЕЛ НА ПРАВДАТА

Е-поща Печат PDF

Какво имаме, какво нямаме и какво да правим?

 

Христо ПродановПочти неусетно изминаха почти 30 години от датата 10 ноември 1989 г. Тази година ще бъде юбилейна и за нея много ще се говори – за това какво имаме и какво нямаме днес при капитализма в сравнение със социализма в България. Нали преди 30 години хиляди скачаха „Кой не скача е червен!“, ревяха по площадите и пееха как времето било тяхно и как 45 години им стигали, как социализмът бил „комунизъм“ и „тоталитаризъм“, а сега влизали във възможно най-светлото „отворено общество“, защото капитализмът бил демокрация, свобода, права и свободи. Така нар. от тях „комунизъм“ беше обявен за универсалното зло, за всички беди на човешката цивилизация от зората на нейното съществуване, макар че през последните години в устата на днешните нашенски десни и либерали той започна да си дели първенстващото място в лигата на злодеите с Русия и Путин. Но и това е така, защото според  тях Путин бил „комунист“.

Всуе 30 години „наваксваме“

В този контекст се зачудих

какво нямахме по времето на социализма, което имаме днес в условията на капитализъм.

Първото, което си имаме е един дълъг набор от наркомания, проституция, циганизация, чалгаризация, престъпност, убийства, грабежи, корупция, мутри, бандити, глад, масова емиграция, вредни храни, алкохолизъм, стрес, работещи бедни, просяци, скитници, мизерстващи пенсионери, което през последните 30 години са довели до изпаряването на близо 2 млн. човека от България, страната е в демографски колапс и прогнозите са, че ако тенденцията се запази такава до няколко десетилетия е възможно държавнотворческият български етнос да е малцинство, а християнството периферна религия, заменени от някаква амалгама от турци, цигани и емигранти от Близкия изток и Северна Африка. Парадоксалното е, че „деспотичният“ социализъм, умъртвявал и хвърлял в лагери хора за удоволствие и ял малки деца за закуска за 45 години увеличи българите от 7 на 9 млн., а милият, добричък, ни лук ял, ни лук мирисал капитализъм ни върна под 7 милиона само за по-малко от 30 години.

 


Второто, което си имаме в условията на реставриран капитализъм, но нямахме по времето на социализма, са корумпирани политици и олигарси, които поддържат ниски заплати,  годишно крадат от българския народ милиарди левове, които с пропуснатите ползи в резултат на корупция, монополи, картели, обществени поръчки и пр. достигат поне няколко стотин милиарда за периода на целия преход. Спомнете си само как държавна собственост за стотици милиарди, създадена от и принадлежаща на всички българи, беше разграбена за по долар парчето. Периодът остана известен в историята на България с понятието „криминална приватизация“, но криминалитетите и днес заемат високо престижни длъжности с полагаемите им се за ограбването на България тлъсти заплати.

Третото, което си имаме в условията на капитализъм, но нямахме при социализма, са монополистите. Имахме един държавен монопол, който всъщност беше обществен монопол в полза на цялото общество. Днес имаме ЕРП-та, вода, топлофикационни дружества, горива и каквото там можете да се сетите, които скубят десетки пъти повече пари от нас в сравнение със социализма, след което изнасят печалбите. Същото трябва да се каже и за големите западни вериги, които ни продават по-нискокачествени стоки в сравнение със Запада, нанасят удари по българските производители и след това изнасят печалбите в чужбина. Всеки похарчен в тези вериги или даден на монополистите лев вече е завинаги безвъзвратно изгубен за България. А това са милиарди левове годишно.

Четвъртото, което си нямахме при социализма, но имаме в условията на реставриран капитализъм, трябва да свържа с директивите на новия „голям брат“ към компрадорската политическа класа у нас. То не бяха  милиарди, които мизерстващият българин, броящ иначе всеки ден стотинките в джоба си, хвърли по американски ТЕЦ-ове, златни концесии, безцелни конфронтации с Русия и санкции, спрени енергийни проекти, безплатни бази, Ф-16 и какво ли още не. Те Щатите затова са впрочем богати – защото нагло крадат от останалия свят чрез неоколониалните елити, които поставят там. Да си спомним, че Тръмп най-напред поиска мексиканците да дадат 5 млрд. и изградят стената помежду им, но те се  опънаха. Да дойде да ги поиска от нашите управници и ще види колко чевръсто те ще ги извадят от джоба на българина, след което ще обяснят на въпросния българин как нямат пари за него.

Петото, което си нямахме при социализма, но си имаме при капитализма е престъпна държава.

 

Държава, която краде чрез косвени данъци от бедните, но слага плоски и дори никакви данъци на богатите. Държава, в която прокуратурата е толкова лицемерно престъпна, че повдига обвинения срещу едно от лицата на опозицията, защото е изнесла данни за корупция. Държава, която може да открадне 1,4. млд. лв. от здравето на българите и да съдейства активно за ограбването на незнам си колко милиарда от КТБ. Държава, която унищожава животните, поминъка, живота на хората. Държава, в която не могат да те излекуват или погребат, ако не си платиш.

Шестото, което получихме в условията на реставриран капитализъм е така бленуваният за цяло поколение българи ЕС. Но и той основно се занимава с това да ни граби, да легитимира послушни и корумпирани елити. Честно казано не знам колко точно получаваме под формата на еврофондове, но то няма и голямо значение, тъй като и без друго основно се краде. Но пък знам, че изобщо не плащаме малко на ЕС под формата на всякакви измислени глоби за щяло и нещяло, вноски в европейския бюджет, затворени блокове в АЕЦ „Козлодуй“, неадекватно за българските условия политическо и икономическо законодателство, председателства, квоти, идиотски разпределени субсидии и изобщо по уйдисване на акъла на Брюксел и Берлин. Само чрез заграбения човешки капитал от България европейският капиталистически център е изсмукал десетки пъти повече средства отколкото сме получили чрез европейските фондове. Но и това му е малко, та сега се опитва да ликвидира цял един отрасъл на страната ни – транспортния, за да обогатява своите олигарси.

Седмото, което получихме в условията на реставриран капитализъм, но нямахме по време на социализма, са соросоидни, американски, турски, ислямски и всякакви други фондации, финансирани от външни фактори и преследващи външни и пагубни за България интереси. В резултат на тяхната иделогическа манипулация голяма част от българите са с неолиберално дрогирано съзнание. Останалите изпаднаха в едно безумно състояние на духа, което тотално унищожи субективният фактор, така важен за развитието на всяка една държава. Образованието, здравеопазването, културата, изкуствата, моралът, науката се ръководят не от държавата, както е по времето на социализма, а от пропагандно-идеологическите структури на мрежа от НПО-та и медии, обслужващи чужди интереси.

 


Осмо и особено важно нещо, което нямахме по време на социализма, но си имаме в условията на реставриран капитализъм, това е НАТО. Заедно с НАТО имаме и американски бази у нас, унищожена армия, ставаме прифронтови държави, водим хибридни войни, а някои политици ни пращат да се бием с Русия. Заедно с НАТО си имаме още мигранти, терористи, контингенти, избити български войници зад граница  в името на чужди каузи. Оказва се, че социализмът е осигурил половин вековен мир на планетата, а капитализмът само за няколко десетилетия успя да превърне света в един кипящ казан. А нас българите ще ни пратят за пушечно месо. Нали затова ни направиха прифронтова държава.

Няма обаче да е честно, а още по-малко коректно

да посочвам само това което при социализма сме нямали, а днес имаме. Трябва да бъде посочено и какво сме имали при социализма, но днес си нямаме.

Първото, което имахме при социализма, но нямаме днес е земеделие. Първо решихме да го разпарчетосаме на малки парченца, да го заграбим и ликвидираме с „ликвидационни съвети“, изпращайки така милиони хора на улицата и поставяйки началото на процесите на циганизация. А от началото на нашия век решихме да го окрупним в ръцете на няколко десетки олигарха, които трупат милиарди от субсидии и правене на нищо, а плащат мизерни стотинки под формата на рента на собствениците. Зеленчукопроизводството пък съвсем го забравихме, защото там условията са такива, че олигархизацията е по-труден процес, а обработката на земята значително по трудоемка.

Второто, което имахме в условията на социализъм, но нямаме при капитализма е индустрия. Всичко беше разграбено, унищожено, разкостено, сринато със земята. От индустриална сила България се превърна в суровинен придатък за богатите западни икономики, които така ни грабят посредством съвременните форми на неоколониализъм – чрез нископлатената работна сила и минималните данъци, чрез ликвидация на всичко, което може да ги конкурира, чрез грабеж на хиляди учени, лекари, инженери и други специалисти. В контраст с това в условията на държавен социализъм България не само, че не е суровинен придатък, но сама извлича технологии и патенти чрез научно-техническото разузнаване от капиталистическия център, а в същото време получава на символични цени и често безплатно ресурси от СССР.

Третото, което имахме в условията на социализъм, но нямаме днес, е армия. Армия, която представляваше заплаха за Турция и Гърция взети заедно, а  днес прилича на една весела дружинка. Разкостихме я и нея, за да ни пази НАТО и за да купуваме оръжие от НАТО, за да сме беззащитни и несуверенни мижитурки в ръцете на новите господари.

Четвъртото, което имахме в условията на социализъм, но нямаме при реставрирания капитализъм е образование. Днес образователната система бълва предимно неграмотност и посредственост, подчинена на изискванията на всякакви чужди фактори. Самата държава е дотолкова абдикирала, че предпочита да плаща на частни училища, които да учат момченцата, че са момиченца, но не и да поддържа държавните училища, предпочита да плаща на чужди фондации да правят учебниците, но не и сама да прави учебниците. В резултат на това Левски и Ботев се оказаха терористи, а 5 вековното турско иго се оказа „мирно и съвместно съжителство“. И както през турското робство плащаме „кръвен данък“ – около 10% годишно най-добрите завършващи средно образование ученици са заграбвани от западните държави и обучавани там, за да обслужват техните икономики, повечето от тях забравящи за род и родина.

Петото, което имахме при социализма, но нямаме при капитализма, е здравеопазване. Безплатното здравеопазване се превърна в търговска дейност. Днес хора в уж европейска България измират, защото нямат пари, защото здравето не е социална дейност, а бизнес. Бизнес, който превърна човешкия живот в обект на покупко-продажба, или както е модерно да се казва у нас в „алъш вериш“.

 


Шестото, което имахме при социализма, но нямаме днес, е сигурност. Всеки във всеки един момент може да бъде ограбен, пребит или убит, а новините ежедневно ни заливат с десетки такива случаи. Самите полиция и прокуратура са до такава степен прогнили, че човек не знае дали по някое време няма самите те да му спретнат нещо. Хората се заключват с по няколко ключалки, а милионерите си живеят в изолирани от страхотиите на големия град или малко село затворени градчета.

Седмото, което имахме при социализма, но нямаме в условията на реставриран капитализъм, е справедливост. Липсата на справедливост се превърна в базов проблем на българското общество. При това не само липсата на правно-юридическа справедливост, но и на социално-икономическа справедливост. Затова юридическата справедливост за бедняка е една, а за богатите олигарси и корумпирани политици, които ограбиха построеното от социализма и продължават да крадат с пълни шепи е съвсем различна.

Осмото, което имахме по времето на социализма, но което нямаме в условията на реставриран капитализъм е държава. Парадоксално е как от една страна имаме, престъпна държава, а от друга нямаме държава. Всъщност, не е толкова парадоксално. Обяснението е в това, че когато става дума за нещо престъпно държавата ще го направи, но когато е за нещо полезно абдикира и започва да ни обяснява как не може. Ми няма да може. Едно е да крадеш от народа, а съвсем друго да решаваш проблемите му, когато си делегирал всички въпроси на пазара, олигархията, монополите, соросоидните организации, Брюксел, Вашингтон и Анкара. А като нямаме суверенна държава, а вместо това имаме политици, които 30 години козируват и служат на чужди интереси, то нямаме и достойнство. Нямаме и бъдеще.

И стигаме до общото. Тогава имахме партия-държава и сега имаме партия-държава. Тогава имахме Бай Тошо, а сега имаме Бате Бойко. Тогава бяхме зависими от един „голям брат“, срещу което получавахме ресурси, а сега сме зависими от друг „голям брат“, който извлича ресурси. Тогава имахме сливане на икономическа и политическа власт в интерес на обществото, а сега имаме сливане на политическа и икономическа власт в интерес на олигархията. Тогава имахме авторитарно управление и сега имаме авторитарно управление.

Смисълът на казано до тук е да да направим два извода.

Първият е, че всичко онова, което се случва днес у нас и по света не е продукт на социализма, а още по-малко на никога неосъществилият се комунизъм. То е от началото до самия си край продукт на капитализма и на неговият вечно съптътстващ го брат близнак колониализма. Противоречията на капитализма с неговия постоянен стремеж за печалба и извличане на евтини ресурси на всяка цена и новата индустриална революция, свързана с радикални промени в производителните сили и производствените отношения, с промени в глобалното разделение на труда, със земетръсни процеси в недрата на самия капитализъм налагат пренаписване на правилата преди цялата конструкция да се е срутила, помитайки всичко след себе си. При по-предишната подобна криза на капитализма се стигна до две световни войни, отделяне на социалистическия блок от капиталистическия център, Студена война и установяване на кейнсианската социална държава на Запад, разрушена след 1970-те от неолибералния глобален капитализъм. Само че през първата половина на 20-ти век човечеството далеч не разполага с разрушителния потенциал, с който разполага днес. Съдейки от този ценен, но по всичко изглежда ненаучен урок, от самата спонтанна и разрушителна природа на капитализма, от това че отново имаме претендент за световна хегемония, че отново се разпределят сфери на влияние, не искам дори да предположа опасността да се премине към нов стадий с цената на безпрецедентни за човешката история разрушения и жертви, каквато е тенденцията в момента. Така че, ако капитализмът не си реши проблемите, чак тогава те може да станат проблеми на социализма. Макар че към днешна дата ми се струва, че проблемите на капитализма стават проблеми на фашизма и нацизма, които пък от своя страна са сериозен проблем за социализма.

 


Вторият е, че самите ние трябва да намерим своето място в новата глобална архитектура. Да инвестираме не в магистрали и стереопор, а в наука, технологии и производство. Да се кланяме не на новия „голям брат“ и останалите „по-малки братчета“, а да вземаме решенията си в София. Да разпределяме обществения ресурс в полза на обществото, а не в края на годината да се разпределят безотчетни милиарди към олигарси, докато милиони пенсионери мизерстват като кучета. Да сме равни пред закона, а не едни закони за джендъри, други за политици, трети за олигарси, четвърти за полицаи, прокурори, цигани, сульо и пульо. Да спрем да даваме богатствата си на чужденците, докато ние се храним с трохите, а да ги върнем на държавата и да ги използваме за благото на всички. Да поставяме на първо място собствения си интерес и едва след това на другите. Да вземаме повече данъци от богатите и по-малко от бедните, а не като сега цялата данъчна тежест да е върху бедния работещ. Да възстановим добрите си и приятелски отношения с Русия. Да поискаме съвместно с други страни компенсации за ограбения от капиталистическия център човешки капитал. Да развалим всички, ощетяващи държавата и хората приватизационни сделки и концесии, след което да съдим виновниците не само на думи, но и на дела. Да върнем държавата в образованието, здравеопазването, културата, науката и да разберем, че там се формира човекът както като социално същество, така и като производителна сила. Както и още много други неща. И най-важното – да разберем, че сега се раздават картите на играта и дори най-малкото изоставане може бъде фатално, а ние продължаваме да вървим назад. Затова трябва да наваксваме, а за да наваксаме ни трябват държавата с нейния ресурс и народа с неговия потенциал. Не ни трябват соросоиди и чужди агенти, които да ни казват, че социализмът е виновен и че който не смята така е „комунист“.

Дори само заради това, че техните приказки ме направиха социалист. И подозирам, че не съм единствен.


 

 

БАЙ СИ, МИТОВ, ДА НЕ ТЕ ГАЗИ МЕЧКА

Е-поща Печат PDF

Старо правило е, че новопокръстените в дадена вяра са по-ревностни в изпълението на нейните обреди и канони от староверците. А че е така, го доказва почти религиозната евроатлантическа ревност на нашите днешни министри, които са се превърнали в обикновени клакьори на Големия брат.

Особено активен в това отношение е външният ни министър Даниел Митов. На всеки международен форум той се изявява като най-яростния привърженик на твърд курс към Москва. На проведеното специално заседание на европейските външни министри той не само подкрепи безрезервно създаването на специална „антируска“ телевизия, която да отразявала „обективно“ случващото се в Украйна, но и настоява за нови икономически санкции против Русия, въпреки че все повече европейски страни се отнасят резервирано и към досега наложените. Съвсем разумно впрочем - понеже са на мнение, че руската страна е доказан и надежден партньор, който е от голямо значение за ЕС.

 

ЕЗИК МОЙ, ВРАГ МОЙ

Е-поща Печат PDF

• За последните изстъпления на Лютви Местан навръх Коледа

Продължение от бр. 3

Актуалната политическа обстановка в България в началото на 2015 г. отново ни напомни за важността на смисъла и подсмисъла на използваната в политиката терминология.

Лидерът на ДПС Местан обяви за спекулативна тезата, че ДПС е изрбало Рождество Христово, за да отбелязва „трагичните събития от Възродителния процес”. Местан взе участие във възпоминателен митинг, посветен на 30-годишнината от началото на “възродителния процес” в село Могиляне.

„Отбелязваме 30-годишнината от насилствената смяна на имената на българските турци, но не казваме толкова години от „възродителния процес“, а от последния етап в борбата срещу комунистическия режим“, коментира Местан и добави, че след три десетилетия е време този етап от историята да присъства в учебниците.

 

СПАСИТЕЛЕН Е ПЪТЯТ, КЪМ СОЦИАЛНАТА НАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

Е-поща Печат PDF

До делегатите на 49-тия конгрес на БСП*

До др. Корнелия Нинова, председател на БСП

 

Уважаеми другари,

Уважаема другарко Нинова,

Минчо МинчевЗа мене е чест, като председател на ПП „Нова Зора”, да изразя от името на моите другари в Централния политически съвет и Централното изпълнително бюро на партията, нашите най-искрени другарски пожелания за ползотворна работа на днешното заседание на 49-ия конгрес и за осъзната отговорност в решенията, които вие ще вземете, пред лицето на днешния и утрешен ден на България, на българското бъдеще, на българската държавност и нация.

49-ият конгрес на БСП беше записан в хрониките и в свидетелствата за българската съдба като форум, окрилен от вдъхновяващата победа на българските социалисти и родолюбци в подкрепата им за избора на президента Румен Радев и вицепрезидента Илияна Йотова. И ние сме убедени, че трябва да съхраним вектора на това начало от преди 2 години.

Осъществената воля на народа тогава съумя с този избор да възкреси за живот изпепелената надежда за справедливост, да предаде нов импулс на жадуваната мечта и високо отговорна цел за нова социална България, за България освободена от оковите на разрухата и грабежа, с нов обществен договор, за нови социални ангажименти и нови национални отговорности. Тази цел става все по-ясно очертана. И все по-настоятелна става волята на народа за промяна.

 

Ние, в „Нова Зора“, сме дълбоко убедени, че волята на народа за промяна е незаобиколима, още повече че тя съдържа концентрирания израз на главната политическа задача, която стои пред всички нас: обединението на хората на социалната кауза и патриотизма; обединението на енергията, волята и болката на българските социалисти и родолюбци, които заедно съпреживявахме всяка неосъществена надежда в битката с историческото безвремие; всяко поражение, в стремежа ни да бъде съхранена българщината, да бъде осъществено възраждането на българската традиция и живоът на всеки български гражданин.

Две са без алтернативните начала, които мотивират духовната твърдост и решимост за просперитет на народа и на България: концентрацията на националната воля и енергия в Единен народен фронт на всички, за които България е връх, небе и болка, дом, свяст и място за вечен упокой. Само в единението, което прави силата, наречена социална национална държава, ние виждаме смисъла на вашата и нашата политическа борба.

Всяка друга форма, извън тази формула за съюз на националната воля и енергия срещу лъстивите форми на истанбулски и прочие конвенции, срещу мигрантски пакети или пакети „Макрон“, само би подменила главната задача на днешния български ден – съхраняването на народа ни и опазването на неговата държавност.

Днес за всеки честен човек, за всеки непредубеден наблюдател, който мери с критериите на здравия разум, е видима и обяснима непримиримата ярост, която избухва при всеки опит да бъде разхлабен безжалостния експлоататорски хомот около шията на народа; да бъдат свързани разкъсаните социални нишки на традицията и модерността; да бъде намерен брод в хаоса на предпоставената безнадежност. Тази е причината и „Визия за България“, която обсъждате днес да бъде посрещана с такъв истеричен страх, от заложената в нея промяна; страх, който вдига на крак всички гузни грешници и ненаказани до днес майкопродавци.

Но и това не е всичко. Каквото и да говорим, днес, България преживява неповторим в своята история период. Макар да е лоялен член на ЕС и НАТО, Родината ни няма нито верни приятели, нито надеждни съюзници. Нещо повече, тя няма и формула за българския национален интерес. Европейският съюз и НАТО не могат да бъдат тъждествени с българския национален интерес. Те могат само да бъдат временното средство за неговото осъществяване. А това задължително предполага оценка на реалностите след включването на България в тези организации. Към днешна дата, реалностите са просто безутешни. Днес народът ни измира с незапомнени темпове в нашата над 1300-годишна история! Само държавата Лесото, в Африка, ни изпреварва по този печален показател! А още Жан-Жак Русо, в своя труд „За обществения договор“ е записал, че „Управление при което народът намалява и гние е най-лошото“! Политическият елит, вече 29 години приема закони, като на акорд, но положението не става по-добро. Единствено покварата става по-всеобхватна. А още от Монтескьо знаем, че покварата е два вида: единият когато народът не спазва законите, а другият - когато той е развратен от законите. Така че какво имаме на лице днес? Народът ни измира, покварата – сиреч, гниенето, се е разпълзяло, а виновни няма! Имотният слой на обществото не се и замисля дори по въпроса за оцеляването на народа, а още по-малко по проблема за държавността. А това означава, че той не съобразява, че без народ и държава ще бъде само лека плячка , нещо като хапка за транснационалните акули. Армия, служби, индустрия, здравеопазване, наука, образование, железници и пр., и пр., всичко е на доизживяване! Мизерията, болестите, безнадеждността са всекидневие за огромна част от народа, а ограбената национална енергия на можещите и знаещите, уви, пребивава зад граница. Безхаберието и отсъствието на всякакъв ориентир в обществото са отчайващи. Суверинитетът на България е заложен в НАТО и в двустраните военни споразумения със САЩ, което неминуемо може да ни превърне от прифронтова, във фронтова държава.

Единственият документ на прехода, който осъзнава реалностите и предлага в много отношения ново начало е „Визия за България“. Визията, обаче, е само първата крачка на тоталния мобилизационен проект, от който има въпиюща нужда цялостния проект за спасяване на народа ни, което значи на България. И това не е алармизъм. Това е опит да споделим открито с вас, делегатите на 49-тия конгрес на БСП, тревогата си за пагубната скоротечност на тази пандемия от ликвидационни тенденции в българското общество. Ние, в „Нова Зора”, като коалиционен и лоялен партньор сме убедени, че вие, делегатите на 49-тия конгрес на БСП ще заложите категорични решения по отношение на споменатите две основни задачи на днешния български ден: спасяване на народа ни от физическо изтребление и съхраняването на неговата държавност. Разширено, това би означавало и териториалната цялост на България. На политкоректния език на европейските бюрократи тези две задачи могат да бъдат изразени и по-усукано и по-приемливо, но за народа на България е ясно: промяната, която той иска, е да бъде отхвърлен този геноциден модел на изтребление, в който пребивава, но който обвит в шоколадовата глазура на т. нар. евробюрократично говорене и пагубното неолиберално двуличие само приспива със сладки и медени народа ни. А нали знаем, че всяко заробване започва с приспиване!

Днес, по-важно от всякога е да бъдат назовани ясно заплахите за живота на българското племе, което значи и за живота на неговото Отечество. Никакви евроатлантически ценности не са в състояние да стоплят българина днес. Никакъв нов цивилизационен избор! Той иска справедливост, иска равнопоставеност! Иска работа, сигурност и хляб! Иска политически водачи, които не само на думи мислят за него; иска справедливост и равенство пред закона; иска България да бъде дом за децата му; иска тази земя, отредена ни от Бог за земя на българите, да остане земя и за неговите внуци и за внуците на неговите внуци!...

Уважаеми другари и драги приятели,

Вие, които създадохте Визията всъщност извършихте най-вярната, но най-дълго очакваната крачка. Вие потърсихте и посочихте в хаоса на това историческо безвремие пътя към нови хоризонти за Отечеството. Остава обаче да осъществите най-важното и най-трудното по този път – да решите въпроса за съюзника!

В създалите се исторически обстоятелства, той може да бъде само един – народът! Народът с главна буква! Призовете го и го превърнете в демиург на промяната. И той ще ни повярва. И ще ни подкрепи! - първо, заради себе си, и чак след това заради своята неизтребима способност да прощава, да забравя грешки, злини, грабежи, а понякога и предателства.

Днес отровният връх на пиката на мракобесието е насочен отново към голото топло сърце на правдата и истината. И отровата е шаблонна и стара като тайната на всяко отровителство – див и варварски антикомунизъм и една вечно удобна гърмяща смес от клевети, лъжи и полуистини. И пак само един може да бъде съюзникът ни срещу това мракобесие – народът! Народът с главна буква!...

 

 

Уважаеми другари,

От името на „Нова Зора“ още веднъж ви пожелавам мъдрост, ясен поглед и сърце за тревогите, тъгите и надеждите на многострадална България. И нека Визията, която толкова тревожи нашите опоненти, да стане реалност.

Струва ми се, че в ден като днешния, би било добре да си припомним мъдростта на един легендарен червеноармейски командир, защитникът на Москва - ген. Панфилов. Той често повтарял пред своите офицери: „Ние сме различни хора, но посоката на погледа ни е обща. И тя е, която ни прави другари, съратници и братя“ .

Ние, в „Нова Зора“, вярваме и търсим общата с вас посока на погледа и знаем, че само това триединство може да бъде истинската гаранция за победата.

Към победа, братя!

Към неминуема победа на единението и вярата в Бог, правдата и бъдещето на България!

 

Минчо МИНЧЕВ, председател на ПП „Нова Зора”

25 януари 2019 г.


 

ПП „БСП” СЕ ГОТВИ ЗА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИЗБОРИ 2019 г.

Е-поща Печат PDF

Тодор ПредовНа 26.01.2019 г. от 10.00 ч. в зала № 3 на Националния дворец на културата в гр. София, се проведе редовно заседание на 49 конгрес на ПП „БСП”.  На него се обсъдиха и приеха два основни документа: Проект „Визия за България” и Проект „Визия за Европа”. Първият проект бе обсъждан през 2018 г. в срещи с над 35 000 членове на партията, симпатизанти, обществени организации и граждани в цялата страна. Сега той е допълнен с предложенията получени при обсъжданията и съобразен с  обществено-политическата и икономическата обстановка в страната. Визията очертава нов път на развитие на България, който да доведе до излизане от социалната, икономическата и демографската криза, до достоен живот на българските граждани – равностоен на живота на развитите държави от Европейския съюз. Тя не е конкретна управленска програма, а очертава насоките в които следва да се развива българската държава  през следващите години, ориентировъчно до 2030 г. Вторият проект касае предстоящите избори за членове на Европейския парламент, насрочени на 26 май 2019 г.

 

ПП „Нова Зора“, която е идеен и лоялен коалиционен партньор на БСП и е деен участник в мобилизационния проект на промяната, оглавяван от БСП, изцяло приема решенията на IV-то заседание на 49-тия конгрес. Поради актуалността на взетите решения, публикуваме разработката на Европейските избори и призоваваме ръководствата и структурите на партийните организаци  и симпатизантите на «Нова Зора» да изучат и разпространяват основните положения в подготовката на Европейските избори за постигане на победа.

В съответствие с т. 3 от дневния ред, г-н С. Станишев, председател на партията на Европейските социалисти, изнесе доклад в който отчете конкретната дейност на  петимата членове на Европейския парламент, избрани с листата на коалиция „БСП за България” през мандата 2014-2019 г.: Сергей Станишев; Георги Пирински; Момчил Ненков; Илияна Йотова и Петър Корумбашев.

Тук считаме за необходимо да се спрем по-подробно на  Предизборната платформа на БСП за „Европейски избори 2019” г., озаглавена: За социална Европа на гражданите и народите, срещу неравенството и бедността! Тя беше оповестена и коментирана от г-н Валери Жаблянов, който първоначално изтъкна основните принципи и политики залегнали в документа: отказ от неолибералния икономически модел и възстановяване на позициите на държавата в икономиката и социалната сфера ; изграждане на единна европейска политика в икономиката, социалната сфера и външната политика, на основата на балансиране на интересите на националните държави. След това се спря последователно на  политиките, които са заложени и в проекта „Визия за България”, като ориентир за спечелване на Европейските избори през 2019 г., чрез отхвърляне на статуквото у нас и в Европа. Посочваме най-основните положения залегнали в проекта „Визия за Европа”.

1. Изграждане на Европейски социален съюз, подкрепен от нов  икономически модел на развитие и растеж – ключ към преодоляване на  неравенствата.

възстановяване и развитие на европейския социален модел, основан на  социалната държава, насочен към устойчив растеж, качествени работни места и социална справедливост.

прилагане  на практика предложения от социалистите Европейски стълб на социалните права, за гарантиране високи социални стандарти, социална защита за всеки, достойно заплащане, преодоляване на разликата в заплащането на  мъжете и жените за еднакъв труд;

бързо и съществено намаляване на икономическите, социалните и териториалните  неравенства и сближаване на доходите в рамките на ЕС, като в бъдеще се въведат единни стандарти за определяне на  минималната работна заплата и равнищата на доходите;

създаване и прилагане на  Европейска детска гаранция, която ще осигури на всяко дете качествено образование, жилище, храна и здравни услуги;

изграждане на силна европейска индустрия, която да заличи  регионалните различия в съюза и да повиши неговата конкурентноспособ-ност и качеството на труда; развитие на цифровизацията и разширяване приложението на изкуствения интелект;

улесняване на малките и средните предприятия в достъпа до нови технологии и финансиране;

преодоляване на диспропорциите  между индустриалното и семейното фермерство по отношение достъпа до финансиране, обработваемата земя, произведената продукция и нейната реализация, като  по този начин се увеличи собственото производство на месо, плодове и зеленчуци;

възраждане на ядрената енергетика и развитие на ядрената енергетика в България, чрез строителство на нови мощности и осигуряване на нови трасета за пренос на природен газ;

създаване на Европейска програма за борба с бедността, която да допълва националните мерки и подкрепа за Европейската схема за осигуряване срещу безработица;

разширяване на инвестициите в железопътната инфраструктура, дългосрочна стратегия за  преминаване към електрически и водородни автомобили, подкрепа за чист градски транспорт и по-добро градско планиране.

2. Единен и демократичен Европейски съюз,

който е близо до хората и уважава суверенитета на държавите членки.

-защита на човешките права и  демократичните ценности като основа за пресичане на настъплението на  крайнодесни и фашистки идеологии и организации в Европа;

-утвърждаване на равенството на всички граждани на ЕС, независимо от тяхната раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение и имуществено състояние;

-насърчаване на свободата на словото и плурализма на мненията в средствата за масова информация, борба срещу медийния монопол на

големите корпорации и манипулирането на  публичния дебат в защита на техните интереси;

-противопоставяне на опитите за въвеждане на „различни скорости” на развитие в рамките на ЕС и на задълбочаването на разделението между държавите членки;

-пълна интеграция на България в ЕС – отпадане на  Механизма за сътрудничество и оценка, присъединяване към Шенгенското пространство, финализиране на подготовката за членство в Еврозоната;

-край на двойните стандарти, които засягат негативно преди всичко страните от Централна и Източна Европа – в ЕС не може да има второ качество продукти  и потребители;

- засилено участие на националните парламенти в европейските дела.

3. Многогодишна финансова рамка

в услуга на сближаването на гражданите и на реалната икономика.

многогодишният бюджет да бъда свързан с всеобхватна стратегия за развитието на ЕС и за стимулиране на публичните инвестиции както на европейско, така и на национално равнище;

по-малка и по-ефективна  администрация на европейските институции, чрез поетапно намаляване на разходите;

ясни приоритети в европейския бюджет – финансово обезпечаване на Кохезионната политика, с цел ускорено догонващо развитие на  изоставащите региони, на обща селскостопанска политика при справедливо разпределение на ресурсите, борба с неравенствата, миграцията, образованието, науката и иновациите, сигурността и отбраната;

намиране на нови  източници на финансиране, които не увеличават данъчната тежест за гражданите – въвеждане на  европейски данък върху финансовите транзакции, както и по- ефективно облагане на глобалните корпорации;

приемане на законодателство на  съюзно и национално ниво срещу укриване и избягване плащането на данъци, прането на пари, корупцията, данъчните убежища и офшорните зони;

засилване на контрола върху използването на  средствата на европейско и национално равнище, подкрепа за създаването на  европейска прокуратура.

4. Силна и ефективна кохезионна политика след 2020 г.

увеличаване на средствата в европейския бюджет за Кохезионна

политика като ключов инструмент за солидарност и сближаване на

държавите членки в ЕС;

реални инвестиции в растеж, заетост и балансирано териториално развитие главно по линия на безвъзмездното финансиране;

отстраняване на  дългите и сложни административни процедури, липса на гъвкавост при управление на проектите и процедурата за съфинансиране;

акцент върху конкретното въздействие и устойчивост на проектите на местно и регионално равнище.

5. Европейски съюз на младите –

по –добър живот и активно  демократично участие на бъдещите поколения.

изработване на цялостна  европейска стратегия за преодоляване на демографската криза, което да допълва националните мерки и не приемане на лесните решения, които предлагат работодателите за внос на работна ръка и засилване на  регулираната имиграция към ЕС;

в резултат на демографската ерозия държавите от Централна и Източна Европа загубиха милиони млади  трудоспособни граждани заради трудовата миграция в рамките на ЕС. Сега тези държави страдат от намалена раждаемост и недостиг на трудови ресурси, което е сериозна бариера пред икономическото и социалното им развитие. Само изравняването на доходите за един и същи вид труд може да спре този процес и да подпомогне преодоляването на тежките регионални различия;

прилагане на Европейския план за младежта при увеличаване на горната възрастова граница на Младежката гаранция до 30 години и обезпечаване на  финансиране от 5 милиарда евро годишно;

удвояване на  финансирането и разширяване на  достъпа и обхвата на успешни програми като „Еразъм”, които да позволят на студенти, стажанти  и работници да се възползват от тях, независимо от техния социален статус;

създаване на Европейски културен чек, който ще позволи на всеки млад европеец да създава или посещава културни събития;

акцентиране на демографската политика, младежта и децата в следващата Европейска комисия, вкл. чрез назначаване на комисар по тези въпроси.

Устойчива  миграционна политика,

основана върху съобразяване с националните интереси.

днешните миграционни вълни са следствие от войните, безконтролната глобализация на икономиката и търговията, преследването на  максимални печалби и безогледната консумация на природни ресурси, поради което е необходимо да се преодоляват причините за засилване на миграцията към ЕС, чрез съдействие за установяване на траен мир и стабилност, възстановяване и укрепване на държавността  в пострадалите от войни региони;

ефективна охрана на външните граници на ЕС чрез разширяване капацитета на  Европейската агенция за граничен контрол и брегова охрана /ФРОНТЕКС/, в подкрепа на  мерките от държавите членки;

ясно разграничение и различен подход по отношение на бежанците от войни и  законна имиграция, основана на национални приоритети и правила и борба срещу нелегалната имиграция;

категорично противопоставяне и ангажиране с международни инициативи като Пакта за миграция, последиците от които са обезсилване на контрола от страна на националните държави върху миграционните потоци;

европейска солидарност с държавите, засегнати от миграция чрез засилена подкрепа от  европейския бюджет.

Европейският съюз- самостоятелен фактор в глобалната политика.

утвърждаване на ЕС като сила на мира и активната подкрепа за стабилността и демокрацията в света;

развитие на общата  външна политика, при запазване на уважението към националните специфики и приоритети на страните –членки;

по-нататъшно укрепване на Службата за външно действие на ЕС и подобряване на обмена на информация с националните дипломатически служби;

развитие на общата европейска отбрана и създаване на допълнителни възможности за борба с тероризма;

изпълнение на набелязаните мерки на Срещата на върха ЕС- Западни Балкани в София за подобряване на свързаността на региона и реализация на големите  транспортни проекти с отчитане и отстояване на българския национален интерес;

възстановяване на диалога, развитие на добросъседство и ползотворно сътрудничество между ЕС и Руската федерация;

развитие и ефективно участие на ЕС в инициативата за икономическо сътрудничество с Китай”16 +1” и инициативата „Един пояс – един път”.

ангажиране на ЕС в Черноморския регион с подкрепа на многостран-ното сътрудничество в търговията, туризма, развитието на  транспортната и енергийната инфраструктура;

Във визията  се подчертава, че в резултат на  европейските избори БСП ще изпрати в ЕП своите представители, които заедно със социалистите, социалдемократите и другите представители на левицата от европейските държави ще отстояват общите, но също така и националните приоритети:

за равенство като универсална ценност на левицата – равенство на

Гражданите и равнопоставеност на държавите членки при реализация на общите европейски политики;

против приемане на пакета „Макрон”, който фаворизира едни държави -членки, за сметка на други;

приемане без допълнителни условия в Шенгенското пространство, против продължаващото прилагане на Механизма за сътрудничество и оценка - израз на политиката на „двойните стандарти”;

против Истанбулската конвенция, която противоречи на българската конституция, съгласно Решение на КС;

за равноправно участие в общата енергийна политика на ЕС, чрез изграждане на  нови собствени ядрени мощности и развитие на транзитната газопреносна мрежа на територията на България;

за обща миграционна политика, съобразена с интересите и изискванията на държавите членки, а не въпреки тях, против Пакта на ООН за бежанците;

за продължаване на  интеграция в ЕС на Западните балкани, при отчитане на  българския национален интерес, свързан с българското историческо наследство на територията на държавите кандидатки, както и с правата на българските малцинствени общности;

подкрепа за създаването на европейска прокуратура;

последователна подкрепа за  отмяна на санкциите наложени  от ЕС на Руската федерация.

В заключението на документа се  подчертава, че промяната в ЕС и на европейската политика са неизбежни и неотложни. Задължителна част от тази промяна  е и промяната в България. На 26 май трябва да се направи първата решителна крачка към тази промяна. Спечелването на европейските избори в България от БСП е задължителна стъпка  към промяна на десетилетното статукво. А изборният успех ще бъде победа на всички български граждани, които искат достоен живот в България и отговорна държава, солидарно общество, социален и справедлив Европейски съюз!

 

27.01.2019 г.

 

Тодор ПРЕДОВ – д-р по право, зам. председател на ПП „Нова Зора”

гр. София


 

 


Страница 422 от 444