Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

„ФЕНОМЕНЪТ” НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЖУРНАЛИСТИКА

Е-поща Печат PDF

Самозваният експерт Антон Тодоров обругава делото на поколения български разузнавачи, но нека напомним, че анализатори на „МОСАД” са оценявали българското разузнаване от времето на социализма в челната десетка на разузнаванията по света.


Сред спецотряда от грантови политолози, социолози и медиини корифеи– ревностни изследвачи на службите за сигурност от времето на социализма, се откроява екзотичната фигура на някой си Антон Тодоров. На първо място, неуморният безмилостен „борец за истината” Тодоров зеклейми почти всички лидери и държавници от политическия спектър на прехода. Злословията му не подминаха премиерите Костов, Станишев и Борисов, партийни водачи, министри и бизнесмени. Почти никой от журналистическата гилдия не го взема на сериозно и не му опонира, а той с още по-голямо усърдие се рови в архивите и после повтаря до прегракване изровеното от телевизионния екран. Накрая никой от кукловодите, на които сега слугува, обаче няма да му каже дори едно „мерси“, а оплютите няма и да го напсуват. Толкова е без значение за развитието на държавата и обществото. Антон Тодоров упражнява „изящната” си словесност, особено когато анализира бившите български разузнавачи. По тези въпроси той и подобните му се радват на подозрителен медиен комфорт, макар че никой от тях не е работил в тези служби и не разбира принципите и трудностите на този „странен занаят”.

 

Антон Тодоров

 

За надарения архивист Тодоров разузнавачите са „неграмотници, изнасилвачи, конекрадци, криминални типове, главанаци, байганювци, келеши, хрантутници, мутри, противни муцуни с нагли физиономии“. А той се изживява като арийски рицар и много му се иска да бъде подчертавана приликата му с главния нацистки пропагандатор на лъжи Гьобелс. Неотдавна един седмичник публикува техни снимки с въпроса дали има разлика между двамата и него (?!).

Архиварят Тодоров не се е хващал на постоянна работа и то не само заради това, че никъде не са го пожелавали, освен за да свърши набързо някаква мръсна задача. Човекът все някак трябва да заработи хляба си – дали като политолог, като журналист на свободна практика или най-накрая като специалист по сигурността.

Ако в България има класация на хора сменили много професии, Тодоров несъмнено ще е в челото й. В поредицата от отговорни постове стартира като шофьор, машинописец и готвач, а завършва като фалирал бизнесмен в четири фирми. Партньорите му по работа го смятат за неуравновесен, черноглед, непоследователен, психически обременен, често сменя отношението си към хора, факти, събития – главно по користни подбуди.

По време на социализма следва политология, естествено в годините на „прехода” специализира във Военната академия, научава малко език и работа с компютър. Цели се все нависоко – дали като директор на затвор или в разузнавателна служба. А защо не и като шеф на Комисията по досиетата, след като вече беше „назначен“ по погрешка за депутат от ГЕРБ - партията, чиито лидери по-рано нарича „шайка”.

Парашутът на този гений на злобата и клеветата никъде не се отвори и затова поредните му господари го катапултираха в една уж европейска телевизия. Там му забраниха да се занимава с актуални проблеми и му подхвърлиха да гризе новия стар кокал ДС, както и световния заговор на Русия срещу демокрацията.

Политическите му превъплъщения са същите като професионалните. Към кого ли не се е присламчвал, на кого ли не е направил мръсно. Май само по килимчето на „Позитано“ още не се е подредил, ама кой знае?

Любимата дума на Антон Тодоров е „документ“. Подчертава я често, когато показва някакви зацапани архиви. Подбира ги селективно, само и само да изглеждат правдоподобни. За него няма значение, че с течение на времето разузнаването е преодоляло много свои слабости, утвърдило се е като сериозна институция с важна роля в съдбините и сферата на външната политика на България. Било е водещо сред разузнаванията на Балканите и Близкия изток.

Анализатори на „МОСАД” са оценявали българското разузнаване в челната десетка на разузнаванията по света. Един дългогодишен шеф на френското контраразузнаване на среща с български колеги през 2014 г. е поставил българското разузнаване на трето място по ефективност в разузнавателната общност на соцстраните.

В навечерието на „прехода”, в разузнавателната служба не е имало офицер без висше образование и без поне с един  чужд език. Езиковите знания в службата и във Външно министерство са били на едно равнище. Тридесет и седем офицери са имали научна степен или научна длъжност, а често и двете. Разузнаването е било ползвано като банка кадри, от която са назначавани министри, заместник министри, кметове, посланици, стопански ръководители. Българското разузнаване е предоставяло за ползване по 12 информации ежедневно, а също седмични, месечни и тримесечни  бюлетини. Имало е няколкостотин надеждни източници на информация, сред които високопоставени чуждестранни държавници и служители, дипломати и офицери, партийни функционери, журналисти, социолози и анализатори. Разузнаването е изиграло решаваща роля при подписването на договорите САЛТ 1 и 2, за нормализиране на отношенията с балканските ни съседи, разкрило е чуждестранни агенти, предотвратило е заговори и атентати срещу държавни ръководители на приятелски страни. То е имало капацитет да съдейства за плавния и поносим за широката общественост преход, но гласът му не е бил чут и капацитетът му не е използван.

Научно-техническото разузнаване, което Тодоров яростно заклеймява, без нищо да разбира от него, създаде и обнови цели направления на промишлеността и селското стопанство. Някои от внедрените тогава технологии още се използват в опосканата българска икономика.

 


Обругавани и сатанизирани от „капацитети” по национална сигурност на мизерното ниво на Тодоров, българските разузнавачи заедно с целия народ носят бремето на сбъркания преход и се борят да оцелеят. Сред тях няма олигарси и милионери. Голяма част от пенсиите им, които Тодоров сега се напъва да им отнеме, отиват за лекарства.

В годините на прехода всички политически партии използваха разузнавачи като съветници и консултанти по проблемите на националната сигурност, осем от тях бяха народни представители, някои по два и повече мандата, 63 се изявяват като творчески личности. Някои от творбите им имат трайно място в българската духовност.

Ако Максим Горки днес беше жив, той може би щеше да напише в пиесата си „На дъното“, че не човек, а демократ звучи гордо. Защото на дъното, тук и сега нима въобще, човек може да не си, но демократ да си е задължително. Затова Антон Тодоров е горд демократ.

По света е общоприето в разузнаването да се привличат на работа хора от интелектуалния елит. България също не прави изключение от това правило. Майкъл Сулик, бивш заместник-директор по операциите и един от корифеите на ЦРУ, в разговор със свои български колеги през 2006 г. споделя за голямата вина на Запада при ликвидирането на службите за сигурност в Източна Европа. Това е лишило Запада от компетентни партньори и е отприщило необуздана  корупция, престъпност и тероризъм. Друг негов колега от същата величина – Ричард Столц, бивш резидент в България и също зам.-директор на ЦРУ, по същия повод признава със съжаление, че при големи промени се допускат и големи грешки.

 


В този ред на мисли възникват въпроси, като например, защо Комисията по досиетата, която разрешава достъпа до архивите, оказва пълно съдействие на хора със съмнителен морал да се ровят в архивите на ДС и да разединяват умореното от конфронтация българско общество?

Защо СЕМ не се самосезира за манипулациите и простащините, които се леят в ефира от устата на един самозабравил се маломерник като Тодоров, за който няма нищо свято?

Тодоров трябва да знае, че колкото и креслив да е днес грубиянският му просташки език, очевидно оформен при професионалния му растеж, той няма да успее да надвика историята и ще си остане поредното невзрачно недоразумение в съвременната ни документалистика и в деформирания ни политически живот.

Обикновено фактите и документите стават история, когато поколението, участвало в тях, вече го няма. Дали все пак обществото ни ще дочака някаква трезва обективна оценка на близкото ни минало, в това число и на българското разузнаване?

На тези мисли ни наведоха и признанията на неговия баща Димо Костов – герой на социалистическият труд, който разсъждава за личния пример на комуниста, за либерализма и безпринципността. Случайно ни попадна в. „Марица изток“ орган на районния комитет на БКП и ДКМС от 27 декември 1973 г.

„Ние никога не трябва да забравяме“ – заявява героят на социалистическия труд, Димо Костов, че ежедневно, ежечастно, редовите коминисти и цялата наша общественост подлагат на преценка качествата на комунистите.

Какво ли би казал покойният труженик, сега, ако трябваше да дава оценка на собствения си син, възпитан в комунистическо работиническо семейство, но изгрял като „морава звезда – кървава“ на пещерния антикомунизъм, лъчите на която се къпят  в мръсните локви на сляпата ярост и мръсотията!


 

 

ЕЗИК МОЙ, ВРАГ МОЙ

Е-поща Печат PDF

• За последните изстъпления на Лютви Местан навръх Коледа

Актуалната политическа обстановка в България в началото на 2015 г. отново ни напомни за важността на смисъла и подсмисъла на използваната в политиката терминология.

Лидерът на ДПС Местан обяви за спекулативна тезата, че ДПС е изрбало Рождество Христово, за да отбелязва „трагичните събития от Възродителния процес”. Местан взе участие във възпоминателен митинг, посветен на 30-годишнината от началото на “възродителния процес” в село Могиляне.

Комунистическият режим е избрал Рождество Христово да убие невинни граждани с танкове и калашнци. Ние ще продължаваме да отбелязваме тези събития всяка година”. („Стандарт” – 31.12.2014 г.).

„Отбелязваме 30-годишнината от насилствената смяна на имената на българските турци, но не казваме толкова години от „възродителния процес“, а от последния етап в борбата срещу комунистическия режим“, коментира Местан и добави, че след три десетилетия е време този етап от историята да присъства в учебниците („VESTI.BG” – 26.12.2014 г.).

 

Давос: ВЕРНИ АНАЛИЗИ - ГРЕШНИ РЕШЕНИЯ

Е-поща Печат PDF

Главният световен ред е покойник, но идеи за наследник – няма

 

Проф. Боян ДуранкевИ тази година очакванията за някаква по-ясна посока на развитие на обществата и икономиките в глобален мащаб идват не от срещите Г-2, Г-3…, Г-n; не от Вашингтон, Брюксел, Пекин или Москва, а от 48-мия Световен икономически форум.

Да си припомним, че Световният икономически форум (СИФ, на английски: World Economic Forum, WEF) е международна неправителствена организация със седалище в Женева, Швейцария. Те е създадена е през 1971 г. от професора по икономика Клаус Шваб. И стана световно известна със свикваните всяка година в планинския курорт в Граубюнден, Алпите, срещи на световни икономически и политически лидери, интелектуалци и журналисти. На форума в Давос се обсъждат най-важните световни теми, които се лансират по традиция чрез специално подготвен доклад. Най-ценното на тези ежегодни обсъждания е че присъстващите имат „свободата“ да изказват мнения, идеи и хипотези, които не биха си позволили да споменат пред собствените си парламенти и електорати.

Не е тайна, например, че дори водещи политически фигури си позволяват да кажат там неща, които звучат невероятно. Ето един цитат от 2011г.: „Глобализацията дерайлира от момента, когато бе прието, че пазарът винаги има право. Да видим източника – неравновесията на световната икономика, които подхраниха развитието на глобалните финанси. Финансите бяха освободени от контрол, за да може по-лесно да покриват дефицитите на онези, които консумираха прекомерно чрез излишъците, в сравнение с другите, които не консумираха достатъчно. Натрупванията на неравновесията бяха двигател и последица на финансовата глобализация. В началото глобализацията обхвана спестяванията. Тя роди свят, в който всичко бе дадено на финансовия капитал и почти нищо на труда, в който предприемачът изостана от спекуланта, а рентиерът надви работника; в който капитализмът допусна за нормални играта с парите на другите, лесната и бърза печалба без създаване на каквито и да е богатства или работни места. Една от най-шокиращите характеристики на тази икономика е, че настоящето бе всичко, а бъдещето не струваше нищо. В статистиките се виждаше нарастване на приходите. В живота се виждаха нарастващи неравенства. Според статистиките равнището на живота се покачваше, но не спираше да расте и броят на хората, които изпитваха затруднения. Като разхвърляхме прекомерно дяловете собственост и риска, разводнихме отговорността. Като поставихме свободата на търговията над всичко, отслабихме демокрацията, от която гражданите очакват закрила. Ние изтощихме невъзстановими ресурси, увредихме околната среда, предизвикахме затопляне на климата. Не може да има трайно развитие, когато единствен критерий е незабавната печалба.“ Край на цитата.

На кого мислите принадлежи той? На Карл Маркс? На Фридрих Енгелс? Не. На Владимир Ленин? Не. На Сталин? Не и не! Обширната теза е на тогавашния френски президент Никола Саркози, който разбуни духовете с речта си пред Световния икономически форум в Давос на 40-тата среща.

И ако преди години Световния икономически форум (СИФ) пробутваше неолибералната теза за глобализацията, то в последните години смисълът на форума е да се обсъжда как да се подобри положението в света - чрез споделяне на мисли, чрез преобразувания и обновление.

Как да се постави икономиката в служба на човека?

Как да стане така, че икономиката да бъде средство, а не крайна цел? Как да се върви към глобализация, при която развитието на всеки ще допринесе за развитие на другите?

Как да се изгради по-солидарна и не толкова конфликтна глобализация?

СИФ 2019: „Глобализация 4.0:

Формиране на глобална архитектура в епохата на четвъртата индустриална революция“

Показахме до тук  „особения“ характер на СИФ, на който се опитва да дойде кой ли не и от къде ли не. Именно по тази причина тазгодишният форум се оценява като най-интересен… и най-малко посетен от актуалните (и перспективните) лидери на „великите сили“. А отсъствието на най-важните от големите е показателно: глобалният световен ред е покойник, но идеи за наследник няма. От глобалната молекула, колкото и лошо скроена да беше тя, сега се разпръсват наляво и надясно регионални и национални атоми, които са антиглобалистки.

Но навиците на камилската птица винаги са били контрапродуктони: Не можеш да скриеш главата си в пясъка, когато има глобални проблеми, колкото и велик патриот да си. „Затъваме още по-дълбоко в глобални проблеми, от които ще е трудно да се измъкнем“, заявяват авторите на доклада за 2019 г.

 

Световен икономически форум

 

На първо място, ние сме изправени пред незапомнени убийствени климатични промени, които изискват глобални решения и локални действия. Проблемът не е, че ще стане по-топло, а че ако не дръпнем спирачките сега, нашите внуци ще ни проклинат в един обречен окаян свят. „С промените в климата, които поставят заплаха пред съществуването на общото ни бъдеще, ние трябва да измислим по-добри начини да накараме глобалната икономика да работи“, коментират организаторите.

На второ място, новите технологии и техники, характерни за  четвъртата вълна на глобализацията, създават глобална нестабилност: „навлизаме в период на голяма глобална нестабилност, предизвикана от технологичния разрив на Четвъртата индустриална революция и пренареждането на геоикономиката и геополитическите сили“.

На трето място, допълнителна храна за размисъл предостави излезлият в навечерието на форума нов доклад на неправителствената организация Oxfam, който е безпощадно точен: неравенството в света се задълбочава - богатството на милиардерите по света се е увеличило с 900 млрд. долара миналата година или с 2,5 млрд. долара на ден, а състоянието на половината най-бедно население на планетата се е свило с 11 на сто. Как да не чете и препрочита човек този така простичък факт: „Концентрацията на богатството се е увеличила още повече през 2018 г. и 26 души мултимилиардери разполагат с толкова пари, колкото и 3,8-те милиарда най-бедни души на планетата. През 2017 г. техният брой бе 43.“! И още, най-богатият човек в света Джеф Безос, главният изпълнителен директор на Amazon е натрупал богатство през 2018 г. на стойност 112 млрд. долара, докато бюджетът за здравеопазване на Етиопия е 1% от състоянието на Безос! Без да се колебае, Oxfam ръчка „лидерите“ към промени и призовава държавните да облагат повече най-богатите хора. „Пропастта, която се е увеличила между богатите и бедните, възпрепятства борбата срещу бедността, вреди на икономиката и подхранва гнева в света“, твърди Уини Бианийма, изпълнителен директор на Oxfam интернешънъл.

Другите теми, които ще се обсъждат по повод на доклада са: геополитиката в многоконцептуалния свят, бъдещето на икономиката, индустриалните системи и технологичната политика, устойчивостта на риска за насърчаване на системното мислене, човешкият капитал и обществото, както и глобалната институционална реформа.

Клаус Шваб, основател на Световния икономически форум, е убеден: „Хората се чувстват несигурни, не вярват, че утрешният ден е по-добър от днешния. Това е висока степен на несигурност, която никога преди не сме виждали. Да, ние се превърнахме в едно глобално село. Но винаги съм казвал, заключава Шваба, че това е нещо опасно.“

Какво да се прави?

Не е нужно човек да е Нострадамус, за да се досети какво е необходимо да се направи:

Първо, по линия на задържане и спиране на климатичните промени. Сега и веднага! Правителствата трябва да се насочат към благата на четвъртата индустриална революция: технологии с „нулев разход на енергия“; кръгова икономика; безотпадни технологии; щадящи природата индустрии и т.н. Някои изпревариха събитията. Така например, Volkswagen изучава възможността за разширяване на програма за стимулиране на покупката на нови автомобили в 15-те най-големи и съответно най-замърсени градове в страната. Новата програма предвижда компанията да плаща на собствениците на автомобили с екологични стандарти от Евро-1 до Евро-4, ако те сменят своите машини с нови и съответно по-чисти модели на Volkswagen. Освен това, Volkswagen обмислят подобна стратегия и спрямо собствениците на дизелови коли със стандарта Евро-4 и Евро-5, като решение за това ще бъде взето до края на тази седмица. Предвижда се компенсацията при закупен нов автомобил и спиране на стария да достигне до 9000 евро! Пак сега, германските производители на автомобили, в това число и Volkswagen, се разбраха за отделянето на сума от 3000 евро на автомобил за обновяване на програмното оборудване на двигателя, за да може да се повиши ефективността за филтриране на газовете.

Второ, във връзка с Четвъртата индустриална революция: насърчаване на иновативни технологии и модерна техника. Общите средства от бюджетите да се насочват, не например, за производство на тютюн, а за нови и по-добри блага, достъпни за всички. Самата Четвърта индустриална революция изисква промяна на капитализма, ако иска той да оцелее като система. Транснационалните корпорации, чиито пазарни капитализации са по-големи от БВП на някои развити и средно развити страни, също поставят все по-голямо икономическо и политическо предизвикателство пред световния ред „Живеем в необикновени времена, в които всичко се преобръща. Необходимо е да защитим визията си за капитализма, нашата френска и европейска визия“, бе категоричен френският финансов министър Брюно льо Мер, настоявайки за „прекрояване на капитализма“.

Трето, необходими са общи, глобални мерки за намаляване на неравенствата в световен и локален мащаб. Пазарът е несправедлив, затова асиметричността му трябва да се коригира с демократични мерки. Броят на милиардерите се е удвоил от финансовата криза през 2008 г., твърди Oxfam, понеже „най-богатите са облагодетелствани не само от нарастващо състояние, но и от най-ниски данъци от десетилетия. Ако тенденцията бе обратна, то повечето правителства биха имали достатъчно ресурси, за да финансират обществените услуги“. Факт е че данъците върху по-голямото богатство са изключително занижени. Експертите твърдят, че от един долар от подоходното облагане само четири цента идват от налози върху богатството. Големите компании, имат твърде много власт, и плащат твърде малко данъци. Освен това, най-богатите крият от данъчните власти 7,6 трлн. долара, а в страни като Бразилия или Великобритания, 10-те процента най-бедни хора плащат вече по-високи данъци пропорционално на техните доходи в сравнение с най-богатите. Идеи в тази посока: ликвидация на офшорките; въвеждането на минимална ставка за данъчно облагане на компаниите, под която да не могат да паднат; прогресивен данък върху доходите (в САЩ депутатката от Демократическата партия Александрия Окасио-Кортес предложи ставка от 70% за най-богатите и получи подкрепата на Пол Кругман); максимални заплати (15 000 евро е искането на „жълтите жилетки“ във Франция); семейно подоходно облагане; безусловен базов доход; безплатно образование; безплатно здравеопазване; и т.н.

И всичко обособено по-горе е за създаването на „капитализъм с човешко лице“.

 


Какво ще се прави в България,

за да се отговори на глобалните предизвикателства?

Не е нужно човек да е баба Ванга, за да се досети какво ще става след Световния икономически форум в нашата страна - за съжаление – нищо!

Каканиженето за „евроатлантически ценности“ и „всичко за битката, всичко за победата на евроизборите“ подсказват че сега битката не е за намаляване на неравенството в България (най-голямото в ЕС!), за по-високо ниво на екологията или за смяна на колите „втора и трета ръка“, не е за, а за това, кой ще се уреди в Брюксел и по общини. Затова масовото отвращение към политиците (не към политиката!) е огромно.

Сегашните пряко и косвено управляващи ГЕРБ-ОП-ДПС имат властта, медиите и парите (бюджетните, за тях предимно става дума). Независимо от всичките си комични и трагични провали, независимо от недоверието към тях, всичките те със сигурност ще използват лостовете и механиката на властта, за да я задържат и обогатят.

Опозицята в лицето на  БСП и присъдружните й партии не изглеждат в особено добра кондиция. От една страна, в страната има почти 2/3 олевяло население жадуващо социална справедливост и искащо промяна. Но това население не вижда ярки представители на левите и ярки национални ценности в тази парламентарна опозиция. То вижда най-вече отявлени анти-ГЕРБеристи. Това не е достатъчно. От друга страна, въпросът за това, кой ще води бащина дружина, също не е маловажен. Ако на преден план бъде изкаран сегашният лидер на ПЕС, доста леви хора ще си припомнят не само знаменития му „плосък данък“ и прегръдките с всеядното ДПС, но джендърните ценности на ръководения от него ПЕС.. Обратно, ако отпред застане сегашната лидерка на БСП, или някой от верните й партийци, песовете ще я изядат с кокалите. Даже космонавтът Георги Иванов да води листата, няма големи шансове за успех, с цялото ми уважение възхищение към него. Сложна ситуация.

Ще поживеем, ще видим!

Но ако – независимо кой спечели изборите – не настъпят комплексни промени, над България се сгъстяват тъмните облаци. За тях – друг път. Засега гответе трицветните жилетки!


 

МИТОДИ, ОПРОВЕРГАЙ РАДИО ЛОНДОН

Е-поща Печат PDF

Авторитарният еднопартиен режим преди 1989 г. беше като фризер, който замразяваше евроатлантически ценности като хомосексуализъм, гей бракове и смяна на пола , както и откритата русофобия. След победата на Запада в “студената война” токът на фризера беше изключен и започна неговото размразяване. Отначало се появиха само отделни патогенни т.е. вредни „микроорганизми“, които се задоволяваха с пренаписване на историята , както подобава на победителите.

Най-важно за нашите и за западните историци беше пренаписването в учебниците на историята на 20 век на двете световни войни. Доверчивите български деца, пораснали оттогава, са вече убедени, че най-решаващата битка на антихитлеристката коалиция е станала при град Ел Аламейн, на брега на Средиземно море, през 1942-ра, и че без десанта на съюзниците в Нормандия през юни 1944 г. Съветската армия не би достигнала Берлин.

 

МАРШЪТ НА ЛИЦЕМЕРИТЕ И ЗАБЛУДЕНИТЕ

Е-поща Печат PDF

Голямата и „спонтанна” според нашите правилни медии манифестация в Париж на 11 януари, която се проведе в знак на протест срещу действията на ислямистите и най-вече заради кървавия разстрел в редакцията на сатиричния седмичник „Шарли”, при който загинаха 12 души, вече е история. Тези жертви се прибавиха към цифрата на около 200 алжирци, избити в близост до националните паметници, включително Айфеловата кула и катедралата „Нотр Дам”, по време на гражданските вълнения в Париж през далечната 1961 г.

В събота, на 10 януари, на спонтанните изяви (т.нар. Поход на солидарността) в Париж липсваха забрадки, бурки и брадати мъже с кечета на главите, но това, което се случи в неделя, бе режисура на един назначен от правителството на Франция организационен комитет, начело с Франсоа Лами - бивш френски министър, член на социалистическата партия на президента Оланд. Лами направи всичко възможно проявата да бъде организирана съвместно с профсъюзите, с НПО, с местните казионни етнически и верски организации и да се превърне в мощен показен марш, предвождан, разбира се, от американския президент Обама, председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер и редица управляващи политически лидери на страните от ЕС и извън него.

 


Страница 427 от 444