На 4 януари т.г. бе отбелязана 145-годишнината от Освобождението на София. Празник на паметта, на благодарността на народа български към саможертвата на онези, които през бури, снежни виелици, куршумен дъжд и шрапнелен огън, проправяха пътя на свободата за България. Към онези, които повториха чутовния подвиг на гренадирите на Суворов през Алпите и през Арабаконак, в настръхналия зимен Балкан, увенчаха с непомръкваща слава великата воля и всеотдайност на руския човек, тръгнал да освободи от петвековен гнет своя брат – славянин.
След заупокойната молитва в патриаршеския храм „Св. Неделя“, след цветята поставени в знак на признателност пред паметника на ген. Гурко, кулминацията на събитието, както и друг път се е случвало, бе пред Паметника на Опълченеца. Пред него, на почетна стража, “с пушка при нозе“, бяха застанали гвардейци, а зад тях като неизтляващ аргумент на българската бойна слава – опълченците от неуморната дружина на Национално обединение „Традиция“. Маршова музика, глъч, грейнали погледи и цветя добавяха онзи щрих към празника, който винаги е карал всяко българско сърце да потръпва от величието и трагизма на българската участ. Някой би нарекъл това атавизъм на паметта и би се позовал на „ценностите на новото време“, на „новия цивилизационен избор“ и реалностите, с които той предопределя принадлежността ни към Европейския съюз и неговото истинско милитаристично измерение – НАТО, в пропагандния смисъл на понятието „страж на мира“.
Хората се суетяха, шушукаха помежду си, че се очакват високи гости и тъй като в първите редици не се забелязваха официални представители на посолството на Руската федерация, умозаключаваха с надежда, че закъснението според оповестения сценарий, е заради тях. Малко по-късно обаче се разбра каква е причината. Високият гост се оказа вицепрезидентът Илияна Йотова. При нейното появяване се забеляза известно оживление и в двете групи социалисти, които присъстваха на тържеството, почти единствени от политическия ни елит. Тук бе цялата парламентарна група на „БСП за България“, както и групата, начело с председателя на Стратегическия институт за национални политики и идеи – Калоян Паргов, който държеше в попремръзналите си ръце разкошен букет от бели хризантеми.
Председателят на СБЖ Снежана Тодорова откри тържеството и съвсем естествено даде първо думата на г-жа Илияна Йотова. И се понесе реч, вярна, и бих добавил аргументирана, та чак армирана, за приноса... на българските опълченци за осъществяването на българската свобода! От тази реч можеше да се запомни как ординарец докладва на ген. Гурко, че „турците бягат“, и че това се е случило на 4 януари, „ден в който София става свободна“, но че скоро „свободна ще бъде и България, и тя ще се появи на политическата карта на Европа и света“. И че „Днес сме пред този чудесен паметник, където са вградени 12 бронзови капсули с имената на 12 000 опълченци, които не пожалиха живота си, защото за тях най-важна бе родината и свободата“. Посочи се също, че „тук и е една кутия с пръст от Шипка, напоена с кръвта на опълченците. Тук е и една скала, от онзи чутовен връх, за да помним и ние, и следващите след нас, онези дни на безпримерен героизъм, в името на любовта към Родината“.
По-нататък, поелият накриво в своята иначе правилна реч вицепрезидент на Република България уточни, че сме се събрали, „за да отпразнуваме тази свобода и да сведем глави пред тези, които се жертваха“...
На това място множеството вече шумеше. Женски глас високо и дръзко попита кои са Тези, които са се жертвали? И защо не споменаваме Русия? Защо говорим за опълченците, които нямат конкретни заслуги за освобождението на София? Друг попита „докога ще премълчаваме истината и на кого е бил офицер ген. Гурко? И отряд от чия армия освободителна е командвал?“ Протестиращ мъжки глас подкрепи и двамата: „Правилно, правилно!“ Множеството се развълнува, а г-жа Йотова набързо обобщи, че „свободата нито може да се купи, нито да се подари. Да си свободен означава нещо друго!“ „Какво, какво, означава?“ – попита друг глас от множеството. „Преди ума там се нагласява сърцето“, - уточни г-жа Йотова, а тези думи бяха сякаш в отговор на онзи, който някак не на място, може би според нея, зададе въпроса: „Какво, какво?“
Разбира се, и за най-неизкушения в политическото говорене навярно в този миг ще да е било ясно, че така един вицепрезидент на Републиката не може да приключи своята реч. И тъкмо това чу множеството: „Свободата или я носиш в душата си, или оставаш роб. Тези българи я носеха и в сърцето, и в ума си, и затова я направиха възможна. ... Повече от всякога, продължи г-жа Йотова – имаме нужда от техния пример“.
Последното изречение ми се стори може би най-съществено и навременно. Вече от дълги години тече процес, в който грубо се пренаписва българската история, в която децата и внуците ни утре все по-трудно ще съзират истината и правдата за своя народ и неговия път през вековете.
Това обаче е дълга тема, а в случая бих искал да уточня, че преразказът на речта на г-жа Илияна Йотова не е заради някакво предпоставено неуважение към нея, нито към нейното важно участие в „Празника на София“, игнориран напълно от правилните властови фактори на Столична община. Нещо повече, допускам, че именно тя е воювала с конюнктурата на криворазбраните евроатлантически аргументи, че именно нейна е заслугата за „отпуснатата“ за участие гвардейска част, както и за самото провеждане на тържеството пред Паметника на Опълченеца. Но, Бога ми, лично аз бях наивно повярвал, че сградата на „Дондуков“ 2 отдавна вече е „проветрена“, че отдавна вече са „изчегъртани“ от нея дъха и духа на Петър Стоянов и на „ирландската пастирка“ Росен Плевнелиев, които така и не разбраха, че историята се е състояла, и че човешкото ни и национално достойнство изисква да бъдем честни към фактите и събитията в нея.
Да не споменеш Русия, да премълчиш саможертвата на нейните синове, да загърбиш истината, заради която става възможна българската свобода, да не уточниш кому е офицер ген. Гурко и отряд от коя освободителна армия е командвал, когато на 4 януари 1878 г. освобождава бъдещата българска столица на възкръсваща България, означава да бъдеш доброволен продължител на скудоумието и фалшификациите на Плевнелиев и на цялото презряно наемничество, отхранено от Сорос и от „Америка за България“, което не е спряло да воюва с правдата.
Иначе всичко казано от г-жа Йотова и за Шипка, и за Опълченците, и за паметника, и за капсулите с имената, и за ума, и за сърцето, са неща все верни, но те имат един съществен недостатък – осакатяват истината, правят я половинчата, отклоняват преднамерено паметта, защото са изречени не на място и не на време. И причината за това е пак в пустата тази Свобода, която или я носиш в душата си, или оставаш... не свободен, макар и вицепрезидент! А това е непростително. И е обидно и за паметта на народа, и за държавата! И може само да предизвика зле прикритото презрително одобрение на коолонизатора, но непременно ще наскърби честния човек и правдата.
Изглежда това разбираха и ораторите след г-жа Йотова, защото и Боян Ангелов, председател на СБП, (словото му публикуваме отделно) и Иван Таков, от името на градската организация на БСП, изказаха верни и правилни съждения, относно истината за този ден. Но както е казал поетът – „Народ е това! Не можеш сърцето му в шепа да хванеш!“
Той така и се разотиде – огорчен. Защото, не може и да има съмнение, по-добре от всички разбира, че във времена като днешните, истината не бива да бъде осакатявана с недомлъвките на несвободата и криворазбираната политкоректност.
Национален протест срещу еврото
На 3.12. т.г. (събота), пред Народното събрание в София, под звуците на български възрожденски и народни песни, под многобройни развети национални и на „Възраждане” знамена, както и издигнати плакати с надписи „Аз избирам лева“, „Не на еврото“, „Избирам българския суверенитет“, се състоя национален протест в защита и запазване на българския лев, организиран от ПП „Възраждане”. Членове и симпатизанти дошли от цялата страна, както и много граждани, се обединиха, за да кажат на народните избраници в Парламента НЕ на въвеждане на еврото и ДА на българската национална валута!
Председателят на ПП „Възраждане” и депутат в 48-то НС Костадин Костадинов напомни на множеството, че според доклада на БНБ страната ни не е готова за въвеждане на еврото. И че последствията от това, към което ни тласкат вече няколко български правителства, включително и сегашното, ще доведе икономиката ни до колапс. Шоковата инфлация, която се наблюдаваше в страните, отказали се от националната си валута, в първите години от влизането им в еврозоната, че и до днес, оказа негативно влияние на тяхното развитие. С въвеждане на еврото в България, сега, то няма да ни помогне да влезем в т.нар. „Клуб на богатите“, към който се стремят българските политици и олигарси, а ще доведе до още по-голяма инфлация и до още по-голямо обедняване на народа. Богатите ще станат още по-богати, бедните – още по-бедни. „Не искаме България да загуби своята българска валута, защото искаме страната ни да запази своята финансова независимост. Не искаме спестяванията и доходите на българите да бъдат ограбени, както през 1996 г. Много е просто - не искаме друга столица да ни управлява. Ако въведем еврото сега, България ще загуби целия си монетарен суверенитет.” - заяви лидерът на ПП „Възраждане“ Костадин Костадинов. „Много е странно защо нашите европейски партньори толкова много държат да ни вкарат в еврозоната, а не искат да ни пуснат в Шенген?”, - добави още той и попита защо никой друг в Парламента не задава този въпрос, освен „Възраждане“? „България им е нужна като територия - буфер между Европа и Азия, от която да изсмукват пари, хора, ресурси, полезни изкопаеми, всичко друго, но не и тук да има силна и стабилна държава.” „Как да направим правителство с партия, която прокарва тази убийствена за страната ни политика вече 12 години?“, попита риторично той.
От ПП „Възраждане” обявиха, че ще създадат Инициативен комитет за събиране на подписи за референдум за еврото. Въпросът, който ще предложат за допитването е: “Съгласни ли сте българският лев да се запази като официална валута в България до достигане на 90 процента от средноевропейските доходи?”.
Ето какво казаха някои от участниците в протеста:
„Тук съм, защото съм против еврото и за запазване на българския лев.“
„Дойдох на протеста, защото съм ЗА българския лев. Това е една от най-старите валути и най-стабилните в света.“
„Мисля, че няма да стане по-добре, ако минем към еврото. Обикновеният българин няма да живее по-добре. Видяхме какво се случи в Гърция, когато мина на евро, както и в други държави. Не само ние, и Унгария няма евро, доколкото знам.“
„Влезем ли в еврозоната, няма връщане назад! Това е път с вход, но без изход! Затова нямаме време за губене и трябва да спечелим тази битка заедно! Нека да покажем на ЕС, че не им искаме еврото! Да живее България!”
„Всички ние, които сме дошли тук, сме против въвеждането на еврото в България, тъй като това е последният белег за национален суверенитет.”
„Благодарим ви, Възрожденци, че защитавате правото на българите да бъдем информирани, да имаме право на избор и суверенитет.”
„Да запазим българския лев е много важно, защото обратното ще ни доведе до още по-голямо обедняване. Говорила съм с много хора в Германия и Италия, всичките са на мнение, че когато са приели еврото, са обеднели за един ден. Да не говорим за другите негативи в дългосрочен план. Надявам се евросъюзът да се разпадне, а партия „Възраждане” да защитава и отстоява интересите, правата и свободите на България и народа! Само те действат последователно, логично, с достойнство и уважение към народа, защото осъзнават, че са част от него, децата им са част от този народ и помията, в която живеем, благодарение на продажни политици, взели най-лошите решения за бъдещето ни, без да се допитват до народа.”
След Народното събрание, шествието се отправи към сградата на Представителството на Европейската комисия, за да чуят еврочиновниците исканията на протестиращите. По този повод лидерът на партията Костадинов отбеляза в профила си във фейсбук: „Днес искахме среща с представителите на Европейската комисия в България, за да си говорим за лева и еврото. Отказаха ни, защото точно в събота на обяд били много заети. Толкова заети, че бяха затворили сградата си. Оказа се обаче, че най-отгоре, на покрива, са издигнали украинското знаме. Това ми напомни челния украински опит за изнасяне на политици в кофи за боклук. Ето защо им оставихме една кофа, за да знаят какво ги чака следващия път, когато отидем при тях и отново откажат да ни приемат. „Възраждане” няма да допусне въвеждането на еврото в България! Повече нямам какво да добавя.”
Съпротивата продължава.
Глас народен, глас Божи!
|
 Приеха ни в ЕС, за да ни изсмучат младото население, общо взето успяха, България е към края си...
Вече е съвсем ясно защо ни приеха в ЕС, та дори ни дърпаха натам, чрез продажен елит, който подкупиха, та да излезе, че "ние сами се натискаме".
В ЕС сме по една единствена причина - да ги кръводарим с 3-4 милиона млади българи. Това е целият замисъл, той е грабителски, умен, и е успешен. Много добре знаеха европейците, че влезем ли, и техните по-високи заплати ще създадат "демографска попма". Бяло, качествено, образовано население, което направо да се включи в обществото им. И знаеха също така добре, че този процес ще блокира самата възможност да ги настигнем. Като няма хора тук, като младите бягат, кой ще работи, кой ще създава бизнеси, кой ще търси пазари? Много добре го знаеха това - взимаме България, имаме 3-4 пъти по-високи заплати, младите ще дойдат. А без тях, тя няма как да ни настигне.
Ето това е заговорът срещу България.
Едно дете, за да се отгледа до 20 години, струва около 100 хиляди долара. Става на 20 и ти го взимат. Отива да работи на Запад.
Разходите за образование, здравеопазване, възпитание, отглеждане – остават за наша сметка. За тях - готовия работник, инжинер, научен сътрудник, лекар!...
2 милиона души са засмукани, това са 200 милиарда долара.
ЕС ни отпуска 1 милиард евро на година помощи, и половината си ги удържа със санкции, глоби и всевъзможни трикове.
Печалбата на ЕС от нашето „влизане“ е гигантска. Никога не може да ни компенсира с "фондове".
И паралелно с това вървят едни пропагандни НПО-та, които непрекъснато внушават какви боклуци сме, колко е зле тук, как никога няма да се оправим, и как единственото спасение е в "нормалните страни".
Ето това е цялата история на най-жалкия период за България. Този, след който тя вече няма да се съживи.
Процесът е общо взето приключен. Има още млади хора тук, но са под критичния минимум. Само след 10-15 години държавата ще колабира, под напора на 80% старци, очакващи пенсии и здравеопазване. Което няма кой да даде, защото младите са в Германия. И техните деца са там.
Изиграха ни. Ограбиха ни, дори внушиха на емиграцията да ни мрази. Българските емигранти са нещо като македонците. Не мразят нищо друго, повече от България.
Да се маха тая скапана държава, аз се измъкнах, няма да ИМ се върна там да им робувам. Загивайте, робове, аз съм германец, покорил съм света!
Това е обективното мислене, поне на повечето. Не ги виня. Пропагандната машина не е слаба, а те са обикновени хора. Тя машината за такива като тях е създадена.
Единственият проблясък на Истината е ако погледнем назад - в историята.
Помислите, не е ли могъл Хан Аспарух да мине на византийска служба? И да бъде посипан със злато, да стане висш аристократ, да живее в "цивилизования свят"?
Сигурно е могъл, но е имал дълг и към следващите поколения. Към нас. Нас нямаше да ни има, ако беше постъпил така!
Имаме ли ние дълг към следващите поколения? Дължим ли нещо на българите през 2200-та година?
Или дължим само на себе си. На настоящето?
В Германия дават по-големи заплати, значи отиваме там. Ние сме хора, искаме да живеем като "европейци". Какво ще стоим в тази "проклета" България. Престъпници, комунисти, мутри. Моята работа е в Германия. Тук съм човек, взимам 5000 евро, колегите ме ценят, изградих живота си...
И какво?
През 2200 година моите наследници няма да са българи. Ще са германци. България няма да има.
Ама мен защо ме има? Защото оня глупак Аспарух не е направил така. Направил е да има България. Вместо да мине на служба и да си уреди живота, той е воювал с Византия. За България! За да я има.
Той е имал дълг към нас, и го е изпълнил.
А аз - отивам в Германия! - тук съм човек, тук пазарувам. И имам Евра, с които да пазарувам...
Господи, защо така стана с нашата страна!
29.12.2018
Слово на Боян Ангелов, председател на СБП, произнесено на 4 януари 2023 г. на празничния митинг-тържество, пред Паметника на Българския Опълченец в София
В многовековната история на България има дни, години и векове на горести и погроми, но има и величествени векове и години. На европейската интерактивна карта, която виждаме в смартфоните си и където, във времево измерение, една секунда се равнява на век историческо време, бихме могли да проследим как държавата ни ту свети, ту потъва в мрак. През 681 година България възлезе в своето величие и нейните духовни великани създадоха глаголицата и кирилицата – графичните знаци на старобългарската писменост, станала основа на множество литературни езици. Днес на тази свещена кирилица четат и пишат над 250 милиона човешки същества, а тя е една от трите азбуки на Европейския съюз.
От 1018 до 1285 година България потъва в политическия и административен мрак на византийското потисничество, но тази тъмнота е привидност, защото духовно родината ни не е поробена. Охридската българска патриаршия, макар и принизена до ранг архиепископия, остава покровител на всички наши църкви и манастири, а богослуженията там се извършват на роден български език. Второто българско царство достига до три морета – Черно, Бяло и Синьо (Адриатическо). Територията му е толкова обширна, че от северната до южната граница се е стигало за тридесет дни на кон, а от западната до източната – за двадесет дни.
Второто отечествено затъмнение е от горестната 1396 година до 3 март 1878, когато Санстефанска България отново възкръсва върху политическата карта на Европа.
След десетки бунтове и въстания, след неизброими жертви, след отчаяния и надежди руският император Александър II решава, че ще освободи православните българи. През април 1877 г. 280 000 руски войници и 7500 български опълченци преминават река Дунав при Свищов. За вицегубернатор на Свищов е избран Марко Балабанов, който преди това заедно с Драган Цанков месеци наред обикаля европейските столици, за да моли да бъде подкрепен народът ни по пътя към своето освобождение. Помощници на вицегубернатора са Иван Вазов – бъдещият патриарх на българската литература, и четиринадесетгодишният Алеко Константинов.
Единствено Русия тръгва с войските си, подкрепена от 50 000 румънска армия, начело с Карол I. Битката на връх Шипка остава в историята като нечуван апотеоз на саможертвата. След победата на руските войски при Плевен към София се придвижва Западният отряд на Дунавската руска армия, предвождан от генерал-лейтенант Йосиф В. Гурко. Руските войски извършват отново невиждан и нечуван във военната история подвиг. Преминават мразовития непристъпен Балкан, за да освободят София. Самият Гурко признава, че без помощта на гордите и снажни българи, които са давали подслон и хляб на войниците му и са впрягали своите волове, за да преведат оръдията през опасните планински проходи, този зимен преход не би успял. На 4 януари 1878 година София е свободна!
А за да бъде столицата ни запазена унищожение, ние дължим почит на още трима смели мъже: на гарибалдийския офицер Виторио Позитано – вицеконсул на Италия, на Леандър Леге – вицеконсул на Франция, и на Йозеф Валдхард – консул в Букурещ и вицеконсул на Австро-Унгария в София. Именно те заявяват, че няма да напуснат София, дори тя да бъде опожарена, и заедно с руските войски спасяват града. Турците бягат, защото срещу тях застават четири велики сили: Русия, Италия, Франция и Австро-Унгария.
Ние трябва да се преклоним и пред още двама мъже: това са губернаторът на София Пьотър Алабин, който спасява Софийския санджак от турските войски и башибозушките орди. Другият велик мъж е проф. Марин Дринов, който пръв посочва Паисий за основоположник на новата българска история. Той успява да внуши на Аксаков, Черкаски и Алабин, че София трябва да бъде столица на България, защото е най-близо до македонските земи, останали под турска власт.
Нека се поклоним пред чутовния подвиг на хилядите руски воини, дошли от северните степи, за да дарят София и нейните жители с най-висшата човешка ценност – свободата!
|
