Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Залива ни нетърпимо зловоние

Е-поща Печат PDF

Сметището най-сетне гръмна и увоня цяла България. Разтресе институции и чиновници-лумпени. Земетръсът, предизвикан от взрива, разклати кабинета, че и президента дори. Разкри се дълбокия разлом в забравеното от политиците и най-пренебрегвано кьоше на държавата - Министерството на културата. И на дъното му сега с невъоръжено око може да се види гнусната гмеж от духовни червеи, глисти и вонещици, които го обитават, снасят яйца в него и се размножават. В тая тъмна изба от три десетилетия се разполага и кадрува духът на Сорос. А това учреждение би трябвало да е най-важното държавно ведомство в България, защото културата е основният фактор на всяка национална независимост. Но, уви, в България, тя се „управлява“ от антибългарските НПО-та и от маргинали, които всеки истински интелигент се гнуси дори да заплюе.

В течение на годините в креслото на министър на културата се изредиха поплювковци без никакъв творчески актив и потенциал. Но пълното падение настъпи, когато в това кресло бе натикан безработният наркоман и интелектуален даун Наско. Дължим тази оглушителна подигравка с българската държавност на ухиления безкнижник и бездимпломник Просто Киро, на когото някои казват Имбецила. А той и коалиционните му партньори и днес драпат за власт, развявайки байряка на Истанбулската конвенция. Никога няма да забравим, че ПП/ДБ започна изборната си кампания точно на Трети март, поругавайки Националния празник с парцала на педерастията. Но най-паче заслуги за назначението на Наско има известният хасковски - а днес жълтопаветен, международен финансов аферист Асен Василев, определян за лидер на гей дружинките.

Кокаиновият призрак Наско се изгуби от хоризонта, оставяйки в наследство съвсем реална диря от злодеяния, които трудно могат да се поправят - назначаването на директора на Народния театър Васил Василев (след „конкурс“), заличаването на председателите на творческите съюзи от УС на Националния Фонд Култура и поставянето за и.д.директор на НФК на едно уникално „откритие“, никому неизвестният в българските интелектуални среди Сава Драгунчев. Някой чувал ли е нещо за въпросния Драгунчев? Твърди се, че поне девет десети от фактите в „биографията“ му, която изобилства със съвсем разнородни квалификации, научни степени, публикации и прочие, са фалшификат. И тъкмо от тази тъмна персона тръгна завчера грандиозният скандал в МК и в цялата държава. Ето какво пише за него Виктор Димчев, продуцент, режисьор и фотограф:

„Това е шефът на НФК.

Това е човекът, който харчи парите за култура на страната.

Профилът му в една от популярните гей мрежи за поръчков екстремен секс е „Кралицата“.

Има активни регистрации в поне три други мрежи за гей контакти, които ползва/обслужва ежедневно в работно време.

Много мила девойка, по сведения на информатори.

Да си знаете кой разпределя порциите в културата след „промяната“.

Само за последната година, „Кралицата“ е раздал на гей дружинки повече от 2 млн. лева.

За „култура“.

А младият политик Кристиян Шкварек добавя съществени данни за проектите, чийто „меценат“ през последните месеци, е Национален фонд култура - сиреч лично г-н Драгунчо:

„1. „Сингъл Степ“ - нашумялото шоу с мъже в рокли - (педерастки бар с шоу програма) - 93 248.04 лв.!

2. Рут Колева - 139 046.00 лв. - талантливата млада певица, която се снимаше „ходеща по мемориала на загиналите в Перущица“.

3. Сдружение „Таляна“ - 79,981.77 лв. - Програма: „Разработена е стратегия за достигане до и включване на изолирани, маргинализирани и уязвими групи (в случая към ЛГБТИ общността).“

Ето с какви обещаващи думи, от които ще се изчервят и камъните, се рекламира шоуто, финансирано от Драгунчев:

„Вкусно шоу на цели три драг кралици ( травестити ), които ви забавляват с изкуствени полови органи“.

Тримата травестити са заснети в отвратителни пози, а под снимката на единия/едната от тях ограмотяващо е написано на италиански: „Pina la putana“ - „Пина курвата“.

Това са вижданията за „култура“ на г-н Драгунчо, подставеното лице на „филантропа“ Сорос. Май България остана единствената територия, в която дъртият мегаспекулант все още е наричан „филантроп“ от мисирите.

Но още преди да се превърне в хомогенна гей-кочина и нетърпимо да се разсмърди, НФК си беше един набрал до пръсване гноен абсцес. Управляваше го Борислав Геронтиев, известен несменяем главен редактор и преди, и след 1989 г. И поради тези му качества, твърде удобен и тогава, и сега. През 2018 г. търсех възможности за минимална финансова помощ, с която да продължа проучванията си на архивите на селищата с български произход в Италия. Всички мои изследвания, всички пътувания, престои в библиотеки и архиви, както и издаването на книгите си, винаги съм финансирала сама, плащала съм от собствения си джоб. Винаги, винаги, винаги! До стотинка!

Но през 2018 г. се оказах без работа - в емиграция! За завършване поне на първия етап от изследванията ми в Ломбардия, при спартански начин на живот и най-евтини пътувания, нощувки в най-евтини хостели, с две-три филии сух хляб на ден (както винаги съм правила), ми бяха нужни поне 2500 евро - 5000 лева! Жалка, смешна сума - но аз нямах тия пари!

И реших да се обърна за помощ към Националния фонд Култура. Да се обърна към българската държава - в чието име и за чиято слава се бях захванала с тия изследвания!

След безкрайни телефонни разговори с разни, „експерти“ в НФК, чийто правоговор беше на прогимназиално равнище и подир десетки празни обещания, мои познати ми уредиха пряка телефонна линия с тогавашния шеф на фонда Борислав Геронтиев, когото познавах от БНР, където в даден момент бе „спуснат“ като удобна номенклатура за програмен директор на Програма „Христо Ботев“.

Разговорът ни трая няколко секунди. Борислав Геронтиев, който както се оказа, дори не посещаваше работния си кабинет в Министерство на културата, може би заради „доказаното си себеотрицание“ в защита на културата, ми каза следните „паметни думи“, които предавам дословно:

„Ако пеете, танцувате и искате на уредите танцов фестивал, обадете се следващата седмица. Ако е за друго - не ми губете времето“!

Това бе отговорното разбиране на Борислав Геронтиев за мисията на Фонда за национална култура, който той оглавяваше. За съжаление, в случая не ставаше дума за турне на читалищен самодеен колектив, който също трябва да бъде подкрепен, а за славата на българския държавно строителен гений, оставил следи къде ли не по света, в случая – Ломбардия. Подобен цинизъм не бях чувала дори от устата на гербаджийските чиновници-лумпени, камо ли от устата на поет.

Сега си мисля, ех, де да бях чалга-певица като Рут Колева, а още по-добре - джендър и транссексуал!

Това обаче е минало, но днес неотложен отговор чака въпросът: Български интелектуалци и членове на творчески съюзи, ще понесете ли гаврата на шебеци като Драгунчо, които скачат по главите ви и ви унижават? Хилядолетната българска цивилизация не заслужава „мълчанието на агнетата“, което се опитват да й вменят.

За съжаление всеки скандал в България се забравя вече не за три дни, а за три часа. Но това колосално поругаване на българската култура надхвърля дори придобитото ни и станало традиционно пословично българско търпение.

Аз лично с две ръце гласувам за уволнението на всички духовни нищожества, натикали се като хлебарки в Национален фонд култура, воглаве с печално известния „директор Драгунчев“, назначенец на недоразумението Наско! Драгунчев, който успя да превърне Министерството на културата в позорна опора на извратеняци. Призовавам културните кръгове в България да се обявят за незабавно разформироване на тумора Национален фонд култура, който не е нищо друго, освен подразделение на „Отворено общество“, ведно с Министерството на образованието. Една удобна държавна каса, в която нашите измъчени трудови пари, се харчат за псевдокултура и начинания, с които се развращава националното ни бъдеще!

 

 

ЖИВОТЪТ ЩЕ ПРОДЪЛЖИ

Е-поща Печат PDF

На 26 април в Руския културно-информационен център в София бе открита фотоизложба на младия художник фотограф Василий Калиненко. Василий не е просто млад, той е само на 14 години и за разлика от страстите на днешните тийнеджъри, упорито набира сила в една територия, която не е по силите и на много по-зрели творци.
Основата на творческите търсения на Василий Калиненко се оказва пейзажът, и то в “коалиция” с архитектурата. През 2011 г. неговата фотография “Земно и вечно”, създадена по време на пътуването му из Среден Урал, взе първо място. До финала на конкурса бяха допуснати още две негови творби – “Зимен хоровод” и “Малките рибари”. Чисто жанрово Василий Калиненко разширява художествените си интереси и с портретна фотография, с фоторепортаж и снимки на животни.

 

ФЕРДИНАНД - В ПОЛЗА ИЛИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

Вън от съмнение е значението на появата на явлението „политическа фамилия“. Достатъчно е да споменем примерите със семействата, които играят важна обществена роля в продължение на векове, като Медичите в Италия, Папандреу и Караманлис в Гърция, Гор и Буш в САЩ, Ганди в Индия и пр. В тази сфера на българския политически живот централно място заема фамилията на Кобургите, която дава три последователни поколения държавници, заемали най-важните постове в управлението на страната: княз, цар и министър-председател. Измерено с цифри това означава 115 години на историческа сцена.

Възловият проблем, който стои зад този факт, е как подчертаната доминация на Кобургите (и конкретно на Фердинанд) се е отразила върху съдбата на България. На този въпрос е посветена и книгата на проф. Димитър Саздов „ Мисията на Фердинад в България“, излязла наскоро.

В сравнение с „пълзящия емпиризъм“ на повечето исторически изследвания, монографията на Димитър Саздов е живо и сочно написана. На историческите факти авторът придава вътрешен живот, превръщайки ги в жива действителност. Документите и свидетелствата, които при традиционната историография се явяват в сухо, претрупано с подробности изложение, у него са представени сбито, интересно, обобщено, с акцент върху психологията на отделните събития. Ето защо “Мисията на Фердинанд в България“ носи и познавателна, но и емоционална стойност.

 

МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ – ВАЖНА БИТКА ЗА БСП

Е-поща Печат PDF

Под това мото на 21 и 22 март 2015 г. в гр. Варна, комплекс „Слънчев ден”, хотел „Марина”, се проведе съвместен семинар на ПЕС и БСП във формат: ПГ на БСП, ИБ на БСП, НПЩ (национален предизборен щаб), областни председатели на БСП, коалиционните партньори в коалиция „БСП Лява България”, евродепутатите социалисти, областни координатори на Младежкото обединение в БСП, кметове на БСП, председатели на общинските съвети на БСП в областните центрове, кметове на областните градове, ръководствата на предизборните щабове в София и в Пловдив, председателите на общинските съвети и районните председатели от Варна, пресцентър и екип от централата на БСП.

Семинарът се проведе в няколко панела с участието на говорители от БСП и външни говорители. В първия ден бяха изведени политическите послания на семинара, а във втория бяха разгледани конкретни примери от предизборните кампании в Германия, Швеция и Хърватия, както и актуалните проблеми, касаещи провеждането на предстоящата предизборна кампания за местни избори в България.

 

И ПАМЕТНИКЪТ СЯКАШ ОЖИВЯ

Е-поща Печат PDF

Общинската и областната организация на ПП „Нова Зора“ в гр. Плевен, попълниха партийния календар от смислени и обществени прояви с ново издание на своята идейна съпричастност и социална отдаденост. На 2-ри и 3-ти април, група активисти и симпатизанти, се заеха с реновирането, почистването и освежаването на градинката и паметника на героите, изправили се срещу безпощадната машина на смъртта в антиконституционния преврат на 9 юни 1923 г.

Издигнат в прослава на загиналите конституционалисти в местността Табията, паметникът на жертвите от юни 1923 г., се бе превърнал в материално свидетелство на духовното опустошение и нихилизма на сменящите се една след друга градски власти.

Дело на скулптора Росица Тодорова и архитекта Атанас Петров, паметникът от бял врачански камък е издигнат в далечната вече 1973 г., за ознаменуване на 50 годишнината от Юнското анти-фашистко въстание. Вълнуващата композиция от фигура на въстаник, придържащ смъртно ранения си другар, сякаш бе попила в себе си миязмите, калта и саждите на 30-те светли години на демокрацията и отрицанието. И за да бъде забравата пълна, и в духа на безпаметството, и удобното пренаписване на историята, ни знак, ни слово бяха оставени да свидетелстуват, кой и заради какво е вдъхнал душа и сърце на каменната композиция.

Оказа се, че сведенията за този паметен знак, могат да се намерят единствено, в архива на Историческия музей в града. Така бе възстановено авторството на създателите на паметника.

 


Евгения Иванова, общински и областен председател на ПП „Нова Зора“, в тези първи априлски дни, бе разпределила прецизно задачите - според талант и умения. Така човекът, който умее да разговаря с камъка – Петър Зарков, получи поръчението да изработи паметната плоча с надпис: „На героите от юнското антифашистко въстание 1923 СЛАВА“; Тихомир Данов се зае с пароструйката и след него паметникът грейна и сякаш отново оживя.

Активно се включиха в начинанието Димитринка Велчева, Нина Тодорова, Нели Заркова, Красимир Вълчев, Илия Тодоров, Николай Шойлеков, Атанас Нанков, Севда Горанова, Васил Жилевски, Пламен Йончев, Георги Георгиев, Станислв Георгиев, както и младежи от центъра за настаняване семеен тип „Трите бора“.

Всички те боядисваха пейките в градинката на ул. Цар Самуил, почистваха и прекопаваха цветните лехи и засаждаха цветя. Минувачите се спираха, гледаха учудени и зарадвани работното множество, клатеха глави и питаха: „Какво е това?“, „По какъв европейски проект сте се сдобили със средствата?“. И когато разбираха, че са доброволни, и безвъзмездни, и трудът и материалите, отминаваха усмихнати по своя път. Една възрастна жена дори отрони: „Може пък Господ да е решил да съхрани България. Помагай, Господи!“

И се прекръсти.

 


 

 


Страница 461 от 617