На 25.03.2019 г., много, предимно електронни издания, тиражираха статия отдавна прокълнатия от народа, макар и вече позабравен бивш министър-председател на България Иван Костов. Ако написаното в нея беше от някакъв политолог или журналист, едва ли някой би й обърнал внимание. Но Иван Костов отдавна се е превърнал в символ на българското позорно и гибелно за страната и народа близко минало – и това добавено към явното желание на Бойко Борисов за реанимиране на СДС, се превръща в засилваща се тенденция за окончателно ментално скъсване с Русия, което би довело до непредвидими последици за България. Разгледано по-конкретно това не е нищо друго освен подкрепа за главната цел на САЩ в България : откъсването на България от Русия и от руския свят окончетелно и завинаги.
С реализирането на тази цел САЩ решава и типично геополитически и цивилизационни проблеми, например, завършването на европейската част от проект „Анаконда” и окончателното привързване на Балканите към чуждите им и върждебни западноевропейски ценности – източник на всички балкански беди.
В самата статия Иван Костов използва подбрана терминология с която назовава отношението на Русия към България : „хибридна или дифузна война”, каквато Русия едностранно води срещу България. Тази война „налага зависимост на партийни и държавни институции като българската прокоратура, разследващи органи или органи за борба с корупцията”.
„Според Костов българските власти са пасивни срещу руската хибридна агресия, и дори се опитват да сервилничат пред Кремъл...Това поведение – твърди той- показва, че България не е лоялен съюзник на НАТО.”
„Тук няма място за съюзническа дипломация и щадящ език. Трябва да се прекъсне незаконното финансиране и руските проекти на наша територия !”
„Целта на Русия е дя се причини разцепление вътре в Европейския съюз и НАТО” –заключава бившият мин. председател и символ на погрома и разрухата в България - Иван Костов.
Като бивш държавник Иван Костов трябва да е наясно със съвременната обстановка в света, с разположението на силите и с проектирането на всичко това в България.
На първо място, Русия е велика държава и има свои национални интереси и приоритети. Така е с всяка велика държава.
На второ място, по географски причини България се намира в зоната на руските национли интереси и така ще бъде докато съществуват Русия и България.
На трето място между Русия и България съществуват ментални връзки от векове и тези връзки много трудно може да бъдат забравени и изтрити. Пишещият тези редове винаги е разглеждал Русия като преродена България – те делят една и съща обща история. Това е причината САЩ непрекъснато да подържат в България нусогенна криза. Това е пълна загуба от човека на понятията от къде идва и накъде отива и какво трябва да прави в момента.
Във свръзката България – Русия преобладават отношенията, а това е нещо съвсем друго от национлните интереси и дори от цивилизационните връзки (език, култура, писменост, идеали и въжделения). Същността на тези отношения са най-ярко изразени в надпис върху скромния руски паметник в София : „Не нам, не нам, а имени твоему ! В царствования Александра ІІ, императора всерусийкого, с волею и любовью освобождена Болгария!”, и този надпис не е дело на „мръстите комунисти” и на «долнопробните русофили».
Зад този надпис стои История, история на тежки поражения и на велики победи. Това беше отлично оценено от Доналд Туск председателя на европейския съвет в речта му при откриването на българското европредседателство на 12.01.2018 г. : „На вас, българите, никой не ви е дал нищо даром ... Кой друг, ако не вие, потомците на Спартак, наследниците на най-старата държава в Европа, вие, които никога не сте губили бойно знаме в битка, кой друг би бил на висотата на важна и изключително трудна задача – подновяването на европейската перспектива”. Ще добавим и перспективата на великия син на Франция генерал Шарл де Гол – Единна Европа от Атлантика до Урал!
Това е бъдещето на България!
И на този фон притесненията на Иван Костов приличат на опитите на „труженичките с понижено чувство за социална отговорност” да ни учат на морал, любов, справедливост и съпричастност.
На 4 януари т.г. бе отбелязана 145-годишнината от Освобождението на София. Празник на паметта, на благодарността на народа български към саможертвата на онези, които през бури, снежни виелици, куршумен дъжд и шрапнелен огън, проправяха пътя на свободата за България. Към онези, които повториха чутовния подвиг на гренадирите на Суворов през Алпите и през Арабаконак, в настръхналия зимен Балкан, увенчаха с непомръкваща слава великата воля и всеотдайност на руския човек, тръгнал да освободи от петвековен гнет своя брат – славянин.
След заупокойната молитва в патриаршеския храм „Св. Неделя“, след цветята поставени в знак на признателност пред паметника на ген. Гурко, кулминацията на събитието, както и друг път се е случвало, бе пред Паметника на Опълченеца. Пред него, на почетна стража, “с пушка при нозе“, бяха застанали гвардейци, а зад тях като неизтляващ аргумент на българската бойна слава – опълченците от неуморната дружина на Национално обединение „Традиция“. Маршова музика, глъч, грейнали погледи и цветя добавяха онзи щрих към празника, който винаги е карал всяко българско сърце да потръпва от величието и трагизма на българската участ. Някой би нарекъл това атавизъм на паметта и би се позовал на „ценностите на новото време“, на „новия цивилизационен избор“ и реалностите, с които той предопределя принадлежността ни към Европейския съюз и неговото истинско милитаристично измерение – НАТО, в пропагандния смисъл на понятието „страж на мира“.
Хората се суетяха, шушукаха помежду си, че се очакват високи гости и тъй като в първите редици не се забелязваха официални представители на посолството на Руската федерация, умозаключаваха с надежда, че закъснението според оповестения сценарий, е заради тях. Малко по-късно обаче се разбра каква е причината. Високият гост се оказа вицепрезидентът Илияна Йотова. При нейното появяване се забеляза известно оживление и в двете групи социалисти, които присъстваха на тържеството, почти единствени от политическия ни елит. Тук бе цялата парламентарна група на „БСП за България“, както и групата, начело с председателя на Стратегическия институт за национални политики и идеи – Калоян Паргов, който държеше в попремръзналите си ръце разкошен букет от бели хризантеми.
Председателят на СБЖ Снежана Тодорова откри тържеството и съвсем естествено даде първо думата на г-жа Илияна Йотова. И се понесе реч, вярна, и бих добавил аргументирана, та чак армирана, за приноса... на българските опълченци за осъществяването на българската свобода! От тази реч можеше да се запомни как ординарец докладва на ген. Гурко, че „турците бягат“, и че това се е случило на 4 януари, „ден в който София става свободна“, но че скоро „свободна ще бъде и България, и тя ще се появи на политическата карта на Европа и света“. И че „Днес сме пред този чудесен паметник, където са вградени 12 бронзови капсули с имената на 12 000 опълченци, които не пожалиха живота си, защото за тях най-важна бе родината и свободата“. Посочи се също, че „тук и е една кутия с пръст от Шипка, напоена с кръвта на опълченците. Тук е и една скала, от онзи чутовен връх, за да помним и ние, и следващите след нас, онези дни на безпримерен героизъм, в името на любовта към Родината“.
По-нататък, поелият накриво в своята иначе правилна реч вицепрезидент на Република България уточни, че сме се събрали, „за да отпразнуваме тази свобода и да сведем глави пред тези, които се жертваха“...
На това място множеството вече шумеше. Женски глас високо и дръзко попита кои са Тези, които са се жертвали? И защо не споменаваме Русия? Защо говорим за опълченците, които нямат конкретни заслуги за освобождението на София? Друг попита „докога ще премълчаваме истината и на кого е бил офицер ген. Гурко? И отряд от чия армия освободителна е командвал?“ Протестиращ мъжки глас подкрепи и двамата: „Правилно, правилно!“ Множеството се развълнува, а г-жа Йотова набързо обобщи, че „свободата нито може да се купи, нито да се подари. Да си свободен означава нещо друго!“ „Какво, какво, означава?“ – попита друг глас от множеството. „Преди ума там се нагласява сърцето“, - уточни г-жа Йотова, а тези думи бяха сякаш в отговор на онзи, който някак не на място, може би според нея, зададе въпроса: „Какво, какво?“
Разбира се, и за най-неизкушения в политическото говорене навярно в този миг ще да е било ясно, че така един вицепрезидент на Републиката не може да приключи своята реч. И тъкмо това чу множеството: „Свободата или я носиш в душата си, или оставаш роб. Тези българи я носеха и в сърцето, и в ума си, и затова я направиха възможна. ... Повече от всякога, продължи г-жа Йотова – имаме нужда от техния пример“.
Последното изречение ми се стори може би най-съществено и навременно. Вече от дълги години тече процес, в който грубо се пренаписва българската история, в която децата и внуците ни утре все по-трудно ще съзират истината и правдата за своя народ и неговия път през вековете.
Това обаче е дълга тема, а в случая бих искал да уточня, че преразказът на речта на г-жа Илияна Йотова не е заради някакво предпоставено неуважение към нея, нито към нейното важно участие в „Празника на София“, игнориран напълно от правилните властови фактори на Столична община. Нещо повече, допускам, че именно тя е воювала с конюнктурата на криворазбраните евроатлантически аргументи, че именно нейна е заслугата за „отпуснатата“ за участие гвардейска част, както и за самото провеждане на тържеството пред Паметника на Опълченеца. Но, Бога ми, лично аз бях наивно повярвал, че сградата на „Дондуков“ 2 отдавна вече е „проветрена“, че отдавна вече са „изчегъртани“ от нея дъха и духа на Петър Стоянов и на „ирландската пастирка“ Росен Плевнелиев, които така и не разбраха, че историята се е състояла, и че човешкото ни и национално достойнство изисква да бъдем честни към фактите и събитията в нея.
Да не споменеш Русия, да премълчиш саможертвата на нейните синове, да загърбиш истината, заради която става възможна българската свобода, да не уточниш кому е офицер ген. Гурко и отряд от коя освободителна армия е командвал, когато на 4 януари 1878 г. освобождава бъдещата българска столица на възкръсваща България, означава да бъдеш доброволен продължител на скудоумието и фалшификациите на Плевнелиев и на цялото презряно наемничество, отхранено от Сорос и от „Америка за България“, което не е спряло да воюва с правдата.
Иначе всичко казано от г-жа Йотова и за Шипка, и за Опълченците, и за паметника, и за капсулите с имената, и за ума, и за сърцето, са неща все верни, но те имат един съществен недостатък – осакатяват истината, правят я половинчата, отклоняват преднамерено паметта, защото са изречени не на място и не на време. И причината за това е пак в пустата тази Свобода, която или я носиш в душата си, или оставаш... не свободен, макар и вицепрезидент! А това е непростително. И е обидно и за паметта на народа, и за държавата! И може само да предизвика зле прикритото презрително одобрение на коолонизатора, но непременно ще наскърби честния човек и правдата.
Изглежда това разбираха и ораторите след г-жа Йотова, защото и Боян Ангелов, председател на СБП, (словото му публикуваме отделно) и Иван Таков, от името на градската организация на БСП, изказаха верни и правилни съждения, относно истината за този ден. Но както е казал поетът – „Народ е това! Не можеш сърцето му в шепа да хванеш!“
Той така и се разотиде – огорчен. Защото, не може и да има съмнение, по-добре от всички разбира, че във времена като днешните, истината не бива да бъде осакатявана с недомлъвките на несвободата и криворазбираната политкоректност.
|
„Но хотя мы живыми до конца долетели,
жжет нас память и мучает совесть,
у кого, у кого она есть“
(Владимир Висоцки, „Песен за летеца“, от спектакъла „Звезди за лейтенанта“)
Имат ли съвест нашите управляващи и щабисти, щом дори смъртта на една жена, часове след ваксинирането ѝ с продукта на AstraZeneca, не ги накара да допуснат наличието на причинно-следствена връзка между ваксината и леталния изход? Трябваше ли цели единадесет други страни-членки на ЕС, включително Австрия, Дания, Норвегия, Ирландия, Румъния и накрая Франция и Германия, да спрат използването на ваксината, за да се намеси лично премиерът Борисов? И, докато министърът на здравеопазването професор Ангелов и главният държавен здравен инспектор доцент Кунчев уверяваха от телевизионните екрани, че ваксината е безопасна, щом е сред одобрените от Европейската агенция по лекарствата ЕМА, Борисов нареди ваксинирането да продължи без AstraZeneca. Т.е., прехвърли отговорността на ЕК и ЕМА, както за забавените доставки на ваксини, така и за последиците от използването им. А от ЕК контрираха, че страните-членки сами са си виновни, понеже настоявали за гъвкавост при прилагането на квотния принцип. Въпросът бил от национална компетентност!…
Когато здравеопазването у нас беше все още безплатно, разказвачите на вицове описваха така формулата на универсалното и чудодейно лекарство: „От кантонер пот, от доктор милост и от циганин – кисело млеко!“… Днес, в разгара на коронавирусната пандемия, изпитваме на гърба си последиците от загрубяването, отчуждението и дефицита на съвест в цялото ни болно общество, включително в здравеопазването. Спомнете си какви субекти минаха през креслото на министъра на здравеопазването през изтеклите 11 години от „най-успешното управление“ на Бойко Борисов. Тогава ще си обясните, защо днес вместо управление на коронакризата, е по-правилно да говорим за криза на управлението. Не само на здравеопазването, а изобщо.
Здравеопазването обаче се превърна в пресечна точка и огледало на всички пороци на управлението. Най-големите от тях са корупцията, некадърността, кариеризмът, „вкалинчването“, парашутизмът, преклонението пред Вожда, нехуманността и т.н.. Дотам, че една министърка на здравеопазването, Анна-Мария Борисова, беше „харесана“ от премиера на един разклон за Велико Търново. Друга, Десислава Атанасова оглави здравеопазването, след като последната й длъжност беше юрисконсулт на психиатрията в Русе.
Един заместник-министър на финансите, Кирил Ананиев, замени в Министерство на здравеопазването подалия оставка (заради сключен от ВМА договор със зет му, б.р.), безспорен професионалист, генерал Николай Петров. И след като благодарение на неговата (не)компетентност положението в здравеопазването стана нетърпимо, набързо беше върнат там, откъдето дойде, но вече като министър на финансите. Преди това, по време на втория кабинет на Борисов, един анестезиолог с „дясно мислене“, Петър Москов, замени професор Стефан Константинов. И като министър на здравеопазването „трампи кон за кокошка“, подарявайки на Турция истински БЦЖ ваксини срещу турски противогрипни ваксини със съмнителни качества. Когато Реформаторският блок, който го предложи за министър напусна правителството, Петър Москов остана на поста си, избирайки салтаната пред лоялността към формацията. Днес човекът е лидер на партия, която ако по чудо влезе в 75-то НС, ще бъде патерица или ортак на ГЕРБ и Бойко Борисов. Да не говорим за сегашния министър на здравеопазването проф. Костадин Ангелов, бивш директор на Александровска болница, когото премиерът разхожда с джипа, за да му показва грандиозните си пътни строежи. И насред надигналата се трета вълна на пандемията, приписвана на британския щам, го направи водач на партийна листа на ГЕРБ за предстоящите парламентарни избори. Всичката Мара втасала, болниците се препълват и огъват под натиска, медиците изнемогват, няма нито ваксини, нито лекарства срещу коронавируса, а министърът на здравеопазването Костадин Ангелов обикаля като пътуващ амбулантен търговец и агитира за ГЕРБ и себе си! Тъкмо беше обявил, че „българският модел“ на справяне с коронакризата е най-добър и се следва от целия свят, и действителността го шамароса. Рязко нарасна броят на новозаразените и починалите от „британския щам“, което се вижда от долната таблица, съдържаща данни за времето от 8-ми до 20-ти март:
Макар да варират, числата за новозаразените, хоспитализираните и починалите от коронавируса не само не са „завидни“, както твърди министър Ангелов, а обратното - изобщо не вдъхват оптимизъм, че ще се измъкнем скоро от кошмара. Напротив, връщаме се към кризисната ситуация от ноември 2020 г. С тази разлика, че сега поставяме рекорди по броя на настанените в болници. А броят на починалите за едно денонощие много рядко пада под 100. Системата на здравеопазването се задъхва, болници отказват да приемат нови пациенти с коронавирус и те са принудени да митарстват между здравните заведения. Но, както констатира социологът Първан Симеонов, коронавирусът се оказва коалиционен партньор на Борисов. Понеже страхът, внушаван ежедневно от телевизионния екран и изказванията на управляващи и членове на НОЩ, може да накара много възрастни хора да не отидат до урните на 4 април. Т.е., властта няма никакъв интерес да приключи бързо и успешно с пандемията. Нямат интерес от това и фирмите-производителки на ваксини и лекарства против коронавируса. Някои, като Оксфорд, дори си признаха, че първо са създали вируса, после са разработили ваксина срещу него. Създателят на ваксината на Pfizer/BioNTech професор д-р Угур Шахин, предупреди миналата седмица, че коронавирусът не е най-лошото, което човечеството е видяло. Според него ще има нови, много по-смъртоносни епидемии, което налага да се осигури такъв глобален фармацевтичен производствен капацитет, че да може за 3 месеца да се ваксинира цялото население на света. А президентът на института „Роберт Кох“ в Германия, Лотар Вилер, обърна внимание на факта, че честотата на поява на коронавируса у хора на възраст под 60 години е започнала да нараства отново. („Джумхуриет“/13.03.2021). Пандемията вече не щади и кърмачетата.
За българското правителство и медицинските власти в България, обаче, сякаш не остава мегдан за суверенни национални решения. Те чакат писмени инструкции от Европа, за да спрат да убиват гражданите си, докато ги „спасяват“ от коронавируса! Все пак дори Борисов разбра накрая, че на такива „експерти“ не може да се повери ваксинирането, още по-малко предизборната агитация на ГЕРБ. Той прекрати отпуска на злополучния си кандидат депутат Ангелов, за да се заеме с това, за което беше назначен: здравеопазването. Да бъдеш министър на Бойко Борисов е все едно на султан Селим Първи везир да станеш! Е, Борисов не сече глави на министри, а само ги овъртолва в катран и перушина и ги захвърля на бунището. Но както гласи една римска поговорка, позорът и обидата вредят, когато се чувстват! А нашите щабисти не са много обидчиви, щом търпят капризите на началника си Борисов. Някои като проф. Мутафчийски роптаят срещу отварянето на ресторантите и фитнесите, но доцент Кунчев казва, че те били най.безопасните места, за разлика от паметника на Шипка. А министърът на здравеопазването, вместо затягане на мерките, отвори цирковете, макар и с уговорката за запълване на 30% от капацитета им. Накрая заговори за пълен локдаун в София от миналата събота, а от този понеделник – в цялата страна Нито един от членовете на НОЩ не помисли да си хвърли оставката, което значи, че си заслужават опозоряването! Те предпочетоха позора пред съпротивата, но ще получат, както казва Чърчил, и войната, и позора! А така също и отговорността за провала, както ще я понесат и регионалните здравни инспекции, щабове и власти, на които бе позволено да затварят ресторанти и училища. Тези, във Варна, вече се изложиха, след като заради очакваното присъствие на президента Радев, забраниха да се чества 100-годишнината на театъра. Но след като погнусиха обществеността, на следващия ден се отметнаха от собствените си решения. И му отпуснаха края. Разбира се, забраната „нямаше нищо общо“ нито с президента, нито с изборите!… Както смъртта на жената от Йоаким Груево няма нищо общо с ваксината на AstraZeneca. Освен ако ЕК и ЕМА не кажат противното…
Въпреки главоломното покачване на броя на новите случаи на коронавирус на хоспитализираните и починалите, министър Костадин Ангелов и главният здравен инспектор доцент Ангел Кунчев, продължават да ни приспиват с „оптимистични“ твърдения. Като това, че нашите мерки са най-правилни, най-щадящи икономиката, най-последователни, най-гъвкави и ефективни. Не само на Балканите, а и в ЕС! И в света! И че въпреки че някои болници молят за помощ болниците в други области, „епидемията е под контрол и системата на здравеопазването е подготвена за наплива на пациенти”. Само че по смъртност от коронавируса на 100 000 души население, пред нас в Европа са само Унгария, Полша, Черна гора и Босна и Херцеговина! Т.е., малко остава да грабнем отново палмата на черната класация!
И понеже пак сме уникални с факта, че правим масова ваксинация без ваксини, ще подскажем на нашите управници как този въпрос може да бъде решен моментално. Пример за това ни дават САЩ, където според една публикация в турския всекидневник вестник „Миллиет“ (12.03.2021), в намиращата се във Вирджиния „Литъл клиник“, свързана с веригата за търговия на дребно „Крогър“, са инжектирали пациентите си с… празни спринцовки!!! След като измамата била разкрита, от клиниката излезли със следното изявление: „Молим за извинение за това невнимание и за безпокойството, което сме причинили на нашите клиенти!“ И призовали пострадалите да дойдат повторно в клиниката, за да бъдат имунизирани повторно вече с пълни спринцовки.
„Няма файда от закъсняло разкаяние!“, гласи една турска поговорка. Което не означава, че в България не може да се намерят „спестовници“, които да повторят светлия американски пример, като осъществят в личен план една „Българска мечта“. След фиаското на „българския модел“ за справяне с коронакризата, който от управление на кризата се превърна в криза на управлението, няма нищо невъзможно. Нали, както твърди здравният министър, нашият модел стъпва на науката? По-точно, гази върху науката. И ако хората продължават да мрат, то е защото не вярват на мерките. Поради което нямало да се налагат нови ограничения, защото така или иначе хората не ги спазвали. Все пак от понеделник тази седмица цяла България е в локдаун, засягащ училищата, детските градини, театрите, киносалоните, моловете, магазините за нехранителни стоки и скъпите на сърцето на Бойко Борисов ресторанти, дискотеки, нощни заведения и фитнеси. Но защо на министъра на здравеопазването му е дадено правото да изготвя и подписва заповеди за затваряне или отваряне на ресторанти, фитнеси и училища, след като с едно обаждане на премиера се спира или рестартира цялата ваксинация? Нужни ли са ни изобщо Министерство на здравеопазването и Национален оперативен щаб, щом всичко се свежда до джипката на Борисов?
Ваксини няма, но министерство и министър на здравеопазването има! Има и НОЩ, който да провежда брифинги в четвъртък… По времето на президента Джордж Буш-младши, на брифингите в Белия дом им казваха „Глупости в пет часа“. Странно е, че в МЗ и НОЩ няма кой да отвори сайта Worldometers/Coronavirus, за да види къде сме ние в световната борба с пандемията. Във всички случаи не сме за хвалене. Напротив, изоставаме дори от страните в Африка… „Европейци сме, ама не дотам“, както казваше Алеко Константинов.
До края на мандата на Бойко Борисов
остава една година и това е добрата новина.
Лошата е, че след толкова „успешно” управление
може да дойде още по-калпаво.
Злото няма дъно.
Откакто премиерът Борисов „забрани” на министрите си да използват бъдеще време, целият кабинет се пристрасти към условното наклонение.
Ще построим АЕЦ „Белене”, ако се намери стратегически инвеститор, защото вече сме хвърлили 2 млрд. лева в този „гьол”; ще строим Втора атомна, ако ни докажат, че проектът е необходим и печеливш; без АЕЦ „Белене” токът ще поскъпне 17 пъти, така че ще подпишем договор, ако Русия финансира строежа; ще строим АЕЦ „Белене”, но само ако се осигури частно финансиране на проекта, без държавна гаранция за инвеститорите и ангажимент за изкупуване на произведената електроенергия по преференциална цена; ще строим АЕЦ „Белене”, но само ако руснаците ни гарантират достатъчна сеизмична устойчивост и намерят западен стратегически партньор. И т. н., и т. н.
|
