Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ВРЪХ НА БЪЛГАРСКАТА ГОРДОСТ И СЛАВА

Е-поща Печат PDF

До

Президента на Р България

г-н Румен Радев


Обръщение

на Управителния съвет на Славянското дружество в България


Относно: исканията за отмяна на Указ на Президиума на Народното събрание за наименованието връх Шипка от 1977 г.


Уважаеми г-н Президент,


На 13-ти март 2019 г. В София се състоя Общо събрание на Славянското дружество по повод зачестилите публикации в печата и излъчвания по телевизията и радиото с исканията на историци от Великотърновския университет за смяна на името на връх „Шипка“. В различни градове проф. Петко Петков настойчиво се обявява против името „Шипка“, както и против 3-ти Март като национален празник, заканва се да търси подкрепа от Светия синод и от граждани на страната.

Общото събрание изслуша аргументираното изложение на о.з. Георги Георгиев, почетен гражданин на Шипка, в защита на Указа на Президиума на НС от 1977 г., като дълбоко обмислен държавен документ. С този правен акт, по повод 100 години от Шипченската епопея, се променя името на връх Свети Никола с наложилото се сред народа и в света име Шипка – символ, изписан върху паметника на свободата.

Допълнителни съображения против връщането на името на вр. „Свети Никола“ изложиха и други участници в събранието. Многократно беше повторено, че „Шипка“ е короната на славата на възстановената българска държава (Александър Морфов). Приведени бяха публикации от следосвобожденския печат и заглавия на книги, творби на писатели и поети, и на 1-во място неповторимата поема на Иван Вазов „Опълченците на Шипка“. Вазов узаконява „ново име“, величаво, „като Термопили славно“. Манипулативно е твърдението на проф. Петко Петков, че тази епична поема е писана за някакво по-малко хълмче на 1000 метра под връх „Свети Никола“. Всичко, което се предприема, е насочено срещу великия символ на Шипка, изписан с общопролятата кръв на руски войни и български опълченци,“ увенчали България с лаврови венци“.

Изследователката Гинка Хаджиева от град Шипка обори дори твърденията на проф. Петко Петков за т.нар. от него „по-малък връх Шипка“. Наличието на два върха с еднакво име създава неудобство. Посоченият от автора на „Книга за върховете Свети Никола и Шипка“ Петко Петков „хълм Шипка“ местните хора наричали Еврейски могили. Той липсва в картите на Х. Молтке, в руската Триверстова карта и картата от 1920 г. Това наименование липсва и в картата на България от Димитър хаджи Русев, издадена в 1843 г. В Страсбург. Така и в картата на Христо Г. Данов, картата на Кривошиев и пр.

Събранието изслуша обоснованите изказвания и на поетите Иван Карадачки и Лозан Такев, на о.з полк. Димитър Копривленски и инж. Никола Статков и прие решение да се изпрати до Вас настоящото Обръщение. Общо е мнението, че посягането на името на вр. Шипка, утвърдено сред целия народ и навред по света, би било посегателство към българската идентичност и символика, което вече трима президенти отхвърлиха. Противниците на името вр. Шипка търсят подкрепата на Светия синод и граждани от страната и не съзнават, че това е посегателство срещу другото име на България - нейната величава корона на възкресението и славата, „Що гордо разтупва нашите гърди“.


Уважаеми, г-н Президент,

Дълбоко сме убедени, че като български партриот и генерал и Вие на свой ред ще защитите българската гордост и слава от късогледата неразумност на мними защитници на географската автентичност на България. И тя е важна, но по-важна от всяка конюнктура е символът на славата, която „Смива срамът и на клеватата строшава зъбът“.

 

За Управителния съвет - Стоил Фердов, председател


 

ГОРЕ СЪРЦАТА! НЕКА ВДИГНЕМ ГЛАВИ КАТО ДОСТОЙНИ ХОРА!

Е-поща Печат PDF

Слово на Корнелия Нинова, председател на Коалиция „БСП за България“ при закриване на 44-то ОбНС (25.03.2021 г.)


Уважаеми български граждани,

Приключва 44-то Народно събрание. Почтено е преди да даваш оценка на другите и на края, да започнеш от себе си и от началото.

Парламентарната група "БСП за България" имаме 4 достойнства в този парламент.

Първо - Влязохме в него с програма за промяна, за държавност, за подобряване качеството на живот, за борба с паралелната държава, задкулисието и досегашния модел на управление. Още в първите дни получихме предложение да изоставим нашата цел, да станем част от модела, да предадем почти един милион българи срещу влизане във властта и лични облаги. Отказахме. Останахме принципни, последователни, верни на хората, които ни избраха и честни към тях.

Второ - Изпълнихме обещаното. Всички поети ангажименти преди изборите внесохме след тях като законопроекти в парламента - например семейно подоходно облагане за младите семейства, намаляване ДДС на храни и лекарства, преизчисляване на пенсиите, закон за възрастните хора и много други.

Трето - Не влязохме в скрити договорки с властта, не участвахме в задкулисни плаващи мнозинства, договорени по кабинетите. Останахме опозиция от началото до край, въпреки изкушенията или натиска в определени моменти.

И четвърто - Превърнахме се в алтернативата. Не на думи, а с работа и действия. Внесохме 1323 алтернативни предложения по закони и решения на Народното събрание. Ние сме политическата сила, която първа направи и вече наложи като практика опозицията да внася в Народното събрание алтернативен бюджет. Правихме го четири години последователно, защото имахме цялостна алтернативна визия за управление на държавата. Имаме я и сега.

Тези числа и факти ни дават основание на края на 44-то Народно събрание да кажем, че нашата работа като опозиция и алтернатива свършихме добре и с грижа за хората.

Но обликът на всяко Народно събрание се дава от мнозинството. Мнозинството на ГЕРБ и Обединени патриоти официално и плаващите мнозинства с други парламентарни партии, неофициално, отхвърляха грубо и без аргументи нашите предложения. Управляващите наложиха арогантно, самодостатъчно, на моменти минаващо всякаква граница на приличието поведение.

Управляващите сложиха на този парламент 6 печални характеристики, които го превърнаха в една от най-малко уважаваните институции в парламентарната република.

Първо - Вместо да контролира изпълнителната власт, парламентът стана изпълнител на волята на един човек - премиерът. Това е грубо потъпкване на българската конституция и принципите на правовата държава.

Второ - Това мнозинство променяше законите често, при това без оценка за въздействието и в разрез с всяка правна мисъл и законотворческа техника.

Уважаеми управляващи, за четири години сте променили 23 пъти Закона за лечебните заведения. Като изключим ваканциите и неработните дни в залата на  парламента, това означава, че на всеки двадесет дена сте променяли Закона за лечебните заведения! Абсурд в условията на здравна криза.

31 пъти сте променили Кодекса за социално осигуряване.  Това означава промяна на всеки 15 работни дни!

Последствията са  хаотично, противоречиво законодателство, невъзможност за планиране и прогнозируемост на икономиката и на бизнеса, на инвеститорите. Несигурност за българските граждани.

Трето - Това мнозинство от ГЕРБ и Обединени патриоти ще се запомни като едно от най-лобистките. Корупцията се залагаше в законите и така стана ненаказуема. Анализирахме над 50 лобистки поправки в законите, категорично им се противопоставихме, някои от тях успяхме да спрем като безконтролната сеч на горите; отдаване на концесии на язовири; опрощаване задължения на фирми.

Четвърто -  Мнозинството на ГЕРБ и ОП наложиха стил на крайна нетърпимост и ограничаване на опозицията. Председателят на парламентарната група беше свален от трибуната и изгонен от заседание, заради критика към премиера. Отнемаше се думата на опозиционни депутати, налагаха се наказания без причини, заглушаваше се нашето мнение с изключване на микрофона и неправомерни действия.

Пето - Ръководството на НС и управляващото мнозинство вкараха парламента в груба конфронтация и междуинституционална война с президентската институция. Водени от нетърпимост към критиките на президента Радев за управлението погазихте основен конституционен принцип  -  за разделение на властите.

Шесто - За четири години мнозинството смени 15 от 19 министри в Министерски съвет, заради корупционни скандали и некомпетентно управление. Тоест, на всеки 34 работни дни на Народното събрание сте сменяли по един министър!

И седмо - За всичко това заплатите на депутатите се увеличаваха постоянно, а управляващите отхвърляха 3 пъти нашето предложение те да бъдат намалени и замразени до края на мандата.

Заради всичко това, заради тази нестабилност и несигурност българските граждани дават една от най-ниските оценки на Народното събрание. Това е изключително тревожно, но и много задължаващо. България може да се управлява по различен начин.

Уважаеми български граждани,

След 9 дни решаваме не просто кой ще стане депутат. След 9 дни се залага бъдещето на България.

В тези кризисни времена на страната ни са нужни визионери, държавници, честни хора, професионалисти, които да ни преведат през трудностите и отсега с умни политики да заложат гаранции за бъдещото развитие на България и просперитета ни като народ. Какво трябва и можем да направим:

Можем да възстановим държавността. Институциите да работят за хората, а не обратното. Личният ни живот да не зависи от волята на един човек, а от работеща държава, която ни гарантира сигурност и спокойствие, достъп до лечение в която и част да се намираме в България. Децата ни да учат от учебници, от които да разбират какво е род и отечество, и да излизат грамотни от училище.  Да имаме производство и работа, доходи и пенсии, които ни гарантират достоен живот. Българската земя да храни българския народ. В 21 век да имаме чиста вода, въздух, земя и гора. Предприемчивите хора да имат свобода да създават производства и работни места. Българските национални богатства да не се пилеят и раздават за жълти стотинки.

Да се прави политика на светло и пред очите на всички, от официалните институции, а не от скрити кръгове.

Ще има справедливост еднаква за всички. Който е престъпил законите, независимо дали е богат, и мисли, че може да си купи безнаказаност, или е политик, който мисли, че може да се скрие зад имунитет. Всеки да носи отговорност пред закона.

Българският национален интерес няма да се продава за една снимка.

Нашата цел, нашият ангажимент пред вас е повече държава, работеща с грижа за хората и за националния интерес. Никой няма да бъде оставен сам в кризата. И това не е утопия, това е реализъм. Може да стане и зависи от всеки от нас. Нека вдигнем глави като достойни хора и да направим това възможно.

Кураж и на добър час на българския народ!


 

КОЕ Е ГАРАНЦИЯТА ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА?!

Е-поща Печат PDF

Съсредоточавайки контрола върху спецслужбите, премиерът ни повтаря това, което наистина се случва в нацистка Германия след атентата срещу Хитлер на 20 юли 1944 г. – тогава  всички разузнавания и контраразузнавания на Райха са подчинени пряко на райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер. Общоприето правило в демократичните държави, към които Божем, се числи и България, е силовите ведомства да не бъдат под една шапка. Защото както е казал лорд Актън, абсолютната власт развращава абсолютно. А в конкретния случая създава и непреодолими изкушения към установяване на полицейска диктатура.

 

Америка беше велика империя, но вече не е същата

Е-поща Печат PDF

Въпросът за български войници в Украйна, е много актуален

Този разговор между геополитика Валентин Вацев и журналиста Явор Дачков привършва с проблема дали да се гласува на тези избори. Дачков пита дали неговият „ярък мотив да се гласува срещу политиката на американското посолство у нас“ е легитимен.

Вацев отговаря, че мотивацията е „напълно достойна“ и уточнява, че „трябва да се оправдае историческата случайност, че съществуваме 13 века“. Интервюто не сме в състояние да публикуваме в пълния му размер, но се надяваме да сме избрали за нашите читатели най-съществените моменти от този значим и съдържателен за бъдещето на отечеството ни разговор между двамата интелектуалци.

Затова започваме с въпроса на Явор Дачков:

Ще успее ли американското посолство да сглоби правителство след тези избори?

Валентин Вацев: Не. Трябва обаче да им се признае, че умеят да сглобяват. Първо тръгват с минималистични очаквания, но когато трябва, извиват и ръце. Този път, ако успеят да съберат на едно място ГЕРБ и ПП/ДБ, ще се получи нещо слепено с плюнка, което няма да издържи повече от 3 месеца. Материалът, който те трябва да съберат коалиционно, почти не се поддава. Това не са партии, а силно мотивирани клики.

Освен това с България в Държавния департамент се занимават не повече от двама човека. Няма нито интерес, нито разбиране за спецификата на страната ни.

Самият американски политически апарат в момента работи на 50 процента от своята мощност. Демократите са много объркани, техният противник Тръмп набира сили. Намери се и Рон Десантис, който може да замести Тръмп, ако нещо се случи с него.

Ако наблюдавате внимателно, ще видите как се засилва негативизма по отношение на американския ангажимент с Украйна. Все повече се множат въпросите „защо ги финансираме“. Американският технологичен апарат не смогва да изпълнява задачите си.

Америка беше велика империя, остави високи стандарти в имперското присъствие, но вече не е същата. Там цари объркване. Има много хора, на които не е ясно как са стигнали до върха на американската властна пирамида такива като Мич Макконъл и Нанси Пелоси? Това е несериозно! Това все пак е страната на Линкълн. Сега са някакви случайни фигури, които са не по-малко случайни от Кирил Петков в България. Не очаквам високи прояви на ефективност от американското присъствие у нас. Те ще командват, ще чукат по масата. Точно това се очаква да направи новият американски посланик, който има хаитянски опит.

Я.Д.: В Хаити убиха президента…

В.В.: Там е нормално да влязат непознати хора и да застрелят президента, заедно с жена му. Това е най-занемареният заден двор на Америка. За да управляваш този заден двор, е необходимо да имаш специфичен опит с какъвто ще дойде новият американски посланик у нас.

Това, което особено ме интересува, е кога ще свърши това историческо безвремие. Според мен българите са готови да имат някакъв относително адекватен политически живот с тази представителност, каквато се предполага от всеки европеиден тип политика.

По някакъв начин, и това е свързано с българската национално политическа съдба, всички големи промени у нас настъпват след война, в която страната ни пряко или косвено участва. Големите промени след 1944 г. са продукт на загубената от България война. Преди това от загубената Първа световна война.

Я.Д.: Може ли да се каже, че големите промени след 1989 г. са вследствие на загубената Студена война?

В.В.: Разбира се. В Москва не вярваха, но те наистина загубиха Студената война. Тогава започна голямото унищожаване на средната класа на Източна Европа. Преди 89-та година хората, които живееха под чертата на бедност в целия Източен блок, бяха около 8 до 12 процента. През 1994 г. под тази черта вече бяха 64 процента. Такъв грабеж историята не помни и той е в резултат на загубената Студена война.

Струва ми се, че пусковият механизъм на големите промени в България ще дойде след тази война в Украйна, на която сме на крачка от участие. Българският политически елит вече воюва. Той прави  подготвителните движения за участие във война, с единствената цел да се харесат на когото трябва.

Я.Д.: Мислите ли, че отново сме на грешната страна на в тази война?

В.В.: Мисля, че това е българска национална съдба. Губим големите войни, в които участваме. Имаме спечелени войни, но те не са големи, не са световни, а регионални. Има някаква тайнствена зависимост между мотивацията да участваш във войната и то не как да е, а само на страната на победителите. Помня времето, когато Америка осъществяваше своите хуманитарни бомбардировки над Югославия. Тогава в нашия парламент все още можеше да се спори по същина. Някои от ляво, дали не беше Янаки Стоилов, започна дискусия дали подкрепата ни е правилна. Спориха близо цял час и накрая един седесар се изправи на трибуната и каза: „Не е важно кой е крив и кой е  прав. Важното е, че за първи път сме на страната на по-силните.“

Няма такава свинщина и злодеяние, която българският елит да не е способен да извърши, за да бъде на страната на победителите.

Я.Д.: Говорите за завоя на историята. Китай и Русия ли правят този завой или той се случва по естествен начин?

В.В.: Има много интересен италиански неомарксист Джовани Ариги. Той доказа по убедителен начин, че хегемоните идват и си отиват. Америка беше хегемон на мястото на Великобритания. Към 2050 г. предстои Китай да бъде големият хегемон на своя регион. Това е изчислено от Ариги по достоверен и приемлив начин. Съединените щати си отиват като хегемон. Те ще останат една симпатична регионална велика сила, но Китай се движи към своята точка алфа. Русия, тъй като няма друг начин да решава вътрешните си проблеми, ще ги решава заедно с Китай. Така че Русия и Китай правят голямата заявка за следващия хегемонен тип.

Оттук идва един друг голям проблем. Русия е физически и военнотехнически по-силна от Украйна. Тя е достатъчно силна да противостои на обединения военен потенциал на НАТО. Русия не може да загуби войната на бойното поле. Това го доказва съвсем ясно Джон Миършаймър. Поне него би трябвало да забелязват нашите политолози и геополитици. Напълно е възможно политическото безвремие в Русия да задейства в този план. Ако погледнем в големия календар на историята, Русия днес се намира в лятото на 1917 г. Либералите са се провалили, Керенски е на път за избяга, болшевиките още не са дошли и не се знае дали ще дойдат. Русия в момента е между Февруарската и Октомврийската революции. Тя е уязвима така, както беше по времето на Руско-японската война. Когато Русия влезе с висок дух във войната срещу Япония, но загуби битката, макар че беше 5 до 7 пъти по-силна от Япония, поради дълбоки вътрешнополитически причини. Същите причини действат и в началото на Първата световна война.

Трябва да помним, че днешната руска държава е правена в началото на 90-те години с една-единствена цел – да вкара в благословения Запад тогавашния руски елит. Сега 80 процента от руското простолюдие поддържа войната в Украйна, поддържат линията на Путин. Руският управленски елит обаче съвсем не я поддържа. Там по-скоро са против, непрекъснато мърморят и не са съгласни. Така че Русия се оказва по-сложна страна, отколкото изглежда.

Я.Д.: Т.е. Путин не управлява монолитно този процес, има вътрешни противоречия?

В.В.: Много наивно е да си представяме Путин като някакъв автократор, самодържец. Природата на властта на Путин е посредническа. Той е балансьор, арбитър между четири групировки в Кремъл.

Я.Д.: Кои са те?

В.В.: Първата групировка е на т.нар. „силовики“. Това е руският военнопромишлен комплекс, въоръжените сили, тайните служби, стотици регионални, национал-патриотични обединения и накрая Руската православна църква. Кой знае защо, но руските попове поддържат силовиките. Дали това е заслуга на патриарх Кирил или има някакви по-дълбоки причини, не знам. Тази групировка е на власт с една друга, също много силна, за която се говори по-малко – т.нар. „красные директора“. Това са ръководителите на руския цивилно промишлен комплекс. Защо „красные”? Защото след Елцинова Русия остана цял пояс от изток до запад на неразрушени предприятия, които бързо бяха приватизирани. Техните директори бяха обвързани с руската комунистическа партия. Сега вече не са обвързани и не са червени. Този цивилно промишлен комплекс е крайно недоволен и аз ги разбирам, тъй като Русия разполага с шеметни суми в бюджета си. Те имат излишни трилиони рубли. Но по условията на Вашингтонската конвенция, Русия няма право да инвестира рубли, а само долари. Вашингтонският консенсус в Русия все още е непоклатим.

„Силовиките” и руският цивилно промишлен комплекс са заедно. За първи път, което е заслуга на Путин, руският промишлен капитал е на власт.

Третата групировка е „Газпром“, но не само. Това са тези, които черпят природния ресурс и получават срещу него долари. „Газпром“ живееше със съзнанието на меча на империята. Това е държава в държавата. Съвсем доскоро те поддържаха ултралибералното „Ехо Москви“. Финансираха руските либерални медии. Сега са на малко по-особена позиция. Твърдят, че са не против властта на руския промишлен капитал, при условия, че не страдат.

И четвъртата групировка са наследниците на т.нар. „семейство“ на Дяченко и Омашев. Това са руските постолигарси, много от които вече са се ориентирали към властта. Това са собствениците и ръководителите на руския доларов финансов капитал. В Русия идва две икономики - рублева и доларова. Доларовата икономиката е в ръцете на тази малка, но страшно силна група. Те са властово много добре ситуирани.

Някои много наивно си представят как Путин хваща и им блъска главите. Нищо подобно. Той учтиво, с мека интонация ги моли да не се карат. Това е съдбата на посредника в политиката, той не е самодържец, а гарант на мира в руската власт. Пред очите ни се решава въпросът за властта в Русия.

На този етап може да се каже, че руският военен и цивилен капитал е окончателно на власт, но има абсолютна реакция срещу него. Затова руският политически живот е бойно поле. Докато тези два капитала не се укрепят окончателно, ние не знаем какво ще стане.

Я.Д.: А това ли е причината войната в Украйна да върви по този начин?

В.В.: В тази война има страшно интересни неща, които не могат да бъдат обяснени по никакъв друг начин.

Я.Д.: Всички очакваха тя да свърши едва ли не за 3 дни, а се проточи. Виждаме също, че Европа затъва…

В.В.: Ето ви един пример. В украинските железници, които са частни, накрая ще се окаже, че там участват с капиталите си и руски олигарси, не само украински. Главният въпрос е защо, след като се очаква НАТО да въоръжи украинските сили с ултра нова военна техника, все още не са разрушени железопътните линии, мостовете, подстанциите?

Няма да забравя как Порошенко воюваше с Русия, където пък беше част от неговия шоколаден бизнес. Защо, след като беше ясно още от 2014 г., че в Украйна е дошъл с преврат един антихуманитарен режим, в Кремъл приеха за легитимен? Защо признаха властта на Порошенко?

Има още много въпроси, което говори за неразрешени въпроси в интимната тъкан на властта.

Я.Д.: Интересна е и друга теза на противниците на Путин, които след като не го видяха подменен и умрял едновременно от рак и инсулт, сега казват, че той става васал на Китай и Русия ще бъде претопена. Как гледате на тази теза?

В.В.: В някакво далечно бъдеще може да стане. Теоретично това е отвъд хоризонта на бъдещето. В Пекин много добре разбират, че ги очаква жестока, безкомпромисна война, която ще бъде по-жестока от украинската. До две години и половина, най-много до три, САЩ ще започнат да решават въпроса с Тайван. На този етап Китай няма военен потенциал да противостои на Америка. Това се променя радикално, когато Русия стане военен партньор на Китай.

Малко хора го знаят, че в Китай има едно обширно ракетно поле. Оттам предстои да се изстрелват стратегически ядрени ракети. Това поле е близко до китайско-руската граница и влиза изцяло под чадъра на руската противоракетна отбрана. В момента Русия отговаря за сигурността на основното ядро на китайските стратегически ракети. Това никак не е случайно. Китай не може води война за Тайван без Русия, а те са сигурни, че ще трябва да я водят. Тази особена атмосфера на приятелство с Китай говори косвено, че в Пекин разбират, че трябва да воюват и, че няма да могат сами.

Я.Д.: Да се върнем към България. Въпросът, който тревожи всички, възможно ли е страната ни да бъда въвлечена във войната в Украйна със жива сила?

В.В.: Този въпрос е напълно актуален. Войната има три етапа. Първият мина отдавна и завърши, когато САЩ решиха да се ангажират с украинската страна. Този етап трая около месец. Сега сме във втория етап, когато НАТО и Америка воюват, но чрез прокси сили. На този етап се полагат усилия Русия да не може да обвини НАТО в директно участие във войната. Затова България юридически няма как да изпрати въоръжени сили в Украйна. Но нищо не им пречи още днес да изпратят един батальон доброволци. Ако случайно не дойде третият етап на войната, когато Русия и НАТО ще завоюват истински, това е напълно възможно. Очаквам това да стане до лятото, като се надявам да не съм прави. Полша е готова и едва се удържа да изпрати около 40 000 души войска на територията на Западна Украйна.

Тогава, когато НАТО завоюва истински, а не чрез проксита, тогава българските натовци ще бъдат първи. Те мечтаят за момента, когато ще има формални условия да се изпратят на фронта законни въоръжени сили на България. На този етап могат да изпратят доброволци. Все ще намерим един такъв батальон у нас. Затова непрекъснато опипват почвата дали е готово обществото. И тези, които са категорично против такова изхвърляне, са хората, които будят общественото съзнание. Изпращането на един батальон доброволци има огромен символен смисъл – най-после България се отървава от руското влияние.

Мисля, че идва моментът, в който американското ръководство на света, ще поиска цялостна мобилизация на всички възможни сили, особено в Източна Европа. Така че тази вероятност никак не е измислена, а резултат от спокоен, трезв анализ на геополитическата ситуация, в която е България.

Я.Д.: Президентът Радев и „Възраждане“, „Левицата“, БСП, независимо от техните мотиви, могат ли да се възпротивят на такава тенденция?

В.В.: Те вече се възпротивяват с различни мотиви. БСП са решили, че позицията на миротворец е най-добрата. „Левицата“ съвсем категорично казват, че са против всички ангажименти на България във военни действия. Президентът не ми е ясен. Според мен неговата политическа траектория във властта напоследък е зигзагообразна. Не мога да разбера с какъв разум той препоръча в България да се направи правителството на Кирил Петков.

Я.Д.: Има вероятност да е чисто човешка грешка на президента. В желанието си да изпълни ангажиментите към своите избиратели да събори ГЕРБ, той заложи на тези момчета, които изглеждаха симпатични, антикорупционери и прочее.

В.В. Склонен съм да приема това обяснение. Имам една стара убеденост, че българските военни, които са позитивни и отговорни хора, най-трудно стават политици. Радев беше сам на поста си и това беше причината да напълни апарата си с бивши военни разузнавачи, с хора, на които има доверие. Той и досега в кадрово отношение си остава безпомощен. Геополитически беше непрогледнал още, когато заяви за синергията между българското и американското правителство. Беше съвсем непрогледнал, когато се опита да ангажира България с откаченият антируски проект на Триморието. Той беше един от главните промоутъри на този проект.

Според мен Радев в интелектуално, в морално политическо и в кадрово отношение, тръгна от много ниско начало. Предполагам, че се учи.

Я.Д.: Какво мислите за „Възраждане“?

В.В.: Отнасям се благостно към „Възраждане“, но признавам, че съм нащрек спрямо тяхната доктрина. Там има много неща, които приемам и са ми на сърце, но те не са излезли още с кратка програмна позиция по основните въпроси на българския икономически и външнополитически живот. Да, одобрявам това, което говорят за големите въпроси на българския външнополитически ангажимент, но все още много неща са недозрели при тях.

Освен това се отнасям с едно наум към хората, които идват без ясна биография. Навремето недоумявах как българите приеха Филип Димитров, без да се интересуват от неговия бекграунд. Той дойде от никъде и отиде пак никъде. Но в продължение на няколко години беше в зеницата на българския обществено политически живот. Разбира се, никакви аналогии не виждам между Костадин Костадинов и Филип Димитров. Но все пак малко знам за Костадинов и това ме кара да бъда предпазлив. Той ще има възможност да покаже какво може, какво разбира, какви са реалните му мотиви. Историята ще му даде възможност да се очертае. Имаме време да погледаме.

Я.Д.: Тогава има ли изобщо смисъл въобще да се гласува, да се произвежда политическо действие?

В.В.: Българското политическо действие, след една кратка, бурна пролет завехна и в момента е номинално. Когато политическата класа няма намерение да представлява българското общество, не виждам смисъл от някакви по-дълбоки ангажименти.

Разбира се, моето поведение не може да е пример за други хора. Видял съм прекалено много неща отблизо. Признавам си, че нямам сили да инвестирам гласа си и политическата си воля.

Източник: ”Гласове”,
29 март 2023 г.

 

 

 

ЗА ВАКЪФИТЕ, ЕЗИКА И СУВЕРЕНИТЕТА НА БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

Продължение от бр. 12

• НА ВНИМАНИЕТО НА ВСЕ ОЩЕ БУДНИТЕ БЪЛГАРИ И В ПАМЕТ НА ЗАГИНАЛИТЕ ПО ВРЕМЕ НА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

 

„...и страшен беше хайдутин

за чорбаджии и турци…„

Христо Ботев, „Хайдути”

За вакъфите

Въпросите за взаимните имотни претенции между България и Турция имат над век история, манипулират се изцяло от Турция до ден-днешен и поддържането на въпроса открит е част от стратегическите планове на турската външна политика за възраждане на имперските механизми за влияние и присъствие в българската политика.

За целите на настоящето изложение само ще маркираме част от проблемите, а в бъдеще, ако има интерес, ще разгледаме по-подробно някои от тях.

От години медиите информират за заведени съдебни дела от Главното мюфтийство в България, за придобиване или за възстановяване на собственост, на отделни териториални структури на мюсюлманското вероизповедание в цялата страна, върху т.нар. вакъфски имоти - джамии, сгради, терени, пасища, паметници на културата, гори и всичко друго, което може да има някаква стойност, което може да се купи, да се продаде и да се разменя дори срещу държавен суверенитет.

 


Страница 463 от 623