Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЗА ДЕМОКРАЦИЯ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ

Е-поща Печат PDF

1. Националната държава и условия за нейното съществуване

 

Александър ГочевНационалната държава е държава, чиято политика е насочена преди всичко към добруването на собствените й граждани, а не в интерес на други държави или междудържавни съюзи. С други думи, националната държава е принципиален и най-голям враг на неолибералната глобализационна  доктрина, нещо което e заявявано нееднократно и от най-високите трибуни.

Абсолютно необходимите условия за просъществуване на националната държава са следните:  самосъхранение на общността като уникален цивилизационен феномен (територия, език, култура) и осигуряване на нейната безопасност (защита на граници, суверенитет). Ако тези  условия не се реализират от националната държава, тя престава да бъде даже държава. Следователно, най-важната задача, която стои пред всяко правителство, е да следи за осъществяването на тези условия. Те би трябвало да се впишат в конституцията на страната като най-основни закони и неспазването им от дадено правителство да води  автоматично до неговата смяна.

Какво следва от изискването да се запази националната държава като уникален цивилизационен феномен: запазване на езика, историческата памет, обичаи, легенди, народни песни, житейски опит, мъдрост, научни открития, спецификата на културата му. Това са и съставните части на уникалната национална "генетична" матрица, която е необходимо да се предава от поколение на поколение. Чрез образованието. Задачата на образованието  е да направи от детето гражданин, т.е. личност, която, при необходимост, може да възпроизведе цивилизацията, към която принадлежи. Гражданинът в този смисъл трябва да е наясно с главните цивилизационни теми и проблеми, с развитието на науката, с най-важните художествени произведения. Той може да не знае квантова механика, но трябва да знае, че тя съществува и, най-общо, с какво се занимава.

Университетите не трябва  да стават роден дом за политически, социални и артистични дисиденти, за авангарда и бохемата. Тяхната най-важна задача е да са трансмисии на безценното културно и научно наследство.

Най-общо: образованието трябва да бъде максимално консервативно и  да отговаря за абсолютно необходимото самовъзпроизвеждане на националния културен елит, от който се набират кадрите за експертно управление на всички държавни дейности: политика, икономика, образование, култура, армия и т.н. Това са и хората, които на практика създават и реализират проекти за дългосрочно развитие на държавата с цел нейното запазване и за добруването на нейните граждани. Тази задача не може да се изпълнява от чужди поданици, както и от интелектуалци, специализирали в рамките на чужди програми. Такива могат да бъдат наемани, разбира се, като консултанти при нужда.

В никакъв случай, например, активисти от НПО-та от всякакъв вид, финансирани от чужди държави или чужди граждани, не могат да се допускат да имат каквото и да е влияние и да заемат каквито и да било позиции в  образователната система на държавата.

Нещо повече, НПО-та, които са активни в областта на правото, икономиката, военното дело, културата и хуманитаристиката, не могат да бъдат финансирани отвън! Те могат да се опитват да осъществяват специфичните си  програми без ограничения на тематиката, освен тези на свободния пазар - приходи има ако има клиенти.

Нарушаването на горните ограничения за работата  на всякакви НПО-та е еквивалентно на създаване на интелектуална пета колона в националната държава, която превзема нейното управление на експертно ниво и я превръща на практика в протекторат. За създаването и поддържането на такава една интелектуална пета колона не се искат особено големи пари. Големите пари отиват само при големи пари, а за тази колона са достатъчни  и 30 сребърника. Не е лошо да се напомни, обаче, че парите идват и си отиват, а позорът остава!

Пример от практиката -

България в момента.

Пример за абсолютно катастрофален резултат от такава дейност - образованието у нас.

От гледна точка на казаното по-горе европейският глобализационен призив на Ван Ромпой, предишният председател на Европейския съюз, за отказ от националната идентичност, "Няма народ, няма родина, Европа е нашият универсален дом", е максимално антинационален.

 


Следователно, българинът, ако иска да живее в националната държава България, не е необходимо да се учи да живее по американски, по английски, по френски, по европейски, "цивилизовано",  политически коректно, джендър ориентирано, и др. Българинът трябва преди всичко да живее по български. И не само това - всички получили българско гражданство е необходимо да се научат да живеят по български. Оформя се такова едно "ретроградно" правило: "В България се живее по български". Ако не искаме да се постави под въпрос самото съществуване на България.

Пример за нас може да бъде Франция, където, поради днешните европейски бежански проблеми, е доста вероятно да се приеме следното и вече много популярно изискване за получаване на френско гражданство: Във Франция се живее по френски.

 

2. Монетарна неолиберална икономическа идеология

 

Неолибералната идеология се противопоставя най-безкомпромисно и на най-малкото съмнение в чудесата на свободния пазар за решаването на всякакви икономически проблеми на държавата и то без каквато и да е намеса от нейна страна. Разбира се, подобна намеса в работата на глобалния пазар е още по-немислима. И двете партии на Големия глобален играч зад океана имат за главна задача да направят света напълно безопасно място за банкови операции, което съвсем не изключва воденето на войни на чужда територия, в които войни националните държави участват с предимство.

Какво лице има демокрацията, човешко или не, може веднага да се определи по критерия “Човек за икономиката или икономика за човека”. За икономика, успехът на която еднозначно се определя само от печалбата, човекът е “гориво”: Ако не ставаш - довиждане. За никакво човешко лице не може и дума да става. Това по същество си е икономически фашизъм.

Остава икономика за човека, чийто широк спектър включва изискването да се поеме грижа за граждани, които, поради ограничени интелектуални или физиологически възможности, не могат да се справят сами с житейските си проблеми  т.е. тези, които са непригодни за “гориво” за икономиката. А това вече е задача на държавата и на т. нар. цивилизовано общество, което не изхвърля тези, които по една или друга причина не са намерили мястото си в него. Изводът от такава една постановка е, че цивилизована държава не може да се изгражда като бизнес проект.

Най-важният фактор за добруването на народа е икономическият.

В следния смисъл: има един минимум на средствата за физиологично съществуване, под който човек не може да мисли за нищо друго. Мярка за този минимум е т. нар. екзистенц минимум или праг на бедността. В една държава, която има минимални претенции да минава за нормална, не може да има пенсия и минимална заплата под тази линия. Това е личностният икономически фактор, който служи за лакмусова хартийка за състоянието на държавната икономика като цяло и, съответно, за адекватността на нейното управление.

Икономиката на държавата е сложна система с много променливи и като такава, от най-елементарна научна гледна точка, се характеризира и описва с много параметри. В царстващата в момента монетарна теория управлението на икономиката се свежда до един параметър, парите, което е научна безсмислица; съответно, изводите от тази теория нямат никакво отношение към реалните икономически проблеми. В нея цялата икономика се свежда до една примитивна търговия, в която всичко може да се обменя за пари, няма кредит, приема се, че всеки икономически агент притежава абсолютно знание (включително относно всякакви технологически решения), числеността на населението се счита за константа, липсват изисквания за технически прогрес - изобщо нищо не се мени и цялата система се намира в едно равновесно състояние, близко до клинична смърт. Това е и доктрината на монетаристите за света, която, за компенсация, е идеологизирана до най-голяма степен, проповядвайки, че държавата не трябва да прави каквото и да е, че трябва да предаде управлението на икономиката в ръцете на най-богатите, които ще режисират всичко най-правилно в такъв един театър на абсурда, в който на всички ще е добре и всички природни ресурси ще се използват най-ефективно. По същество монетарната икономическа теория не е никаква теория, а вид квази религия, в която мястото на Бога се заема от парите и нейните жреци, монетаристите, използват най-примитивен математически инструментариум, който й придава  необходимия науко- образен вид. Съответно, представата им за бъдещето е образът, предложен от Фукуяма в “Краят на историята” - установяване на пълно равновесие, в което всичко ще се управлява от световните пари (в първо приближение - долари), като индивидуалността на всяка държава ще се сведе до площадка за тяхното опериране. Картината резонира директно с тази на теорията за Края на света и Второто пришествие, когато всеки ще получи каквото е заслужил. Няма съмнение, че най-заслужилите ще се окажат банкерите и монетарните жреци, което следва директно от тяхната еднопараметрична “теория”, чийто краен резултат е разгадан отдавна от простия народ формулирал сентенцията “Пари при пари отиват”.

Резултатът от действията на неолибералните монетаристи е една най-радикална и непрекъсната поляризация на световното богатство. Неправителствената организация “Оксфам” публикува данни за тази година, според които 26-те най-богати милиардери притежават толкова пари, колкото 4-те милиарда най-бедни жители на земята! През 2017 година за същото съотношение са били необходими 43-те най-богати  милиардери.

 


Ето и друг един пример за действието на монетарния механизъм по координатата богат-беден. Неолибералният подход за справяне с икономическата криза в Гърция предлагаше разпродажба на фалирали предприятия, за да се съберат пари за изплащане на държавния дълг. В резултат на последвалите банкови операции Германия, като посредник, автоматично се оказа с печалба от около 10 милиарда евро, които беше решено да се върнат на Гърция. Алтернативният план на тогавашния финансов министър Варуфакис предлагаше най-напред да се финансират предприятията, докато се възстановят и след това да се продадат за нормална цена, а не на безценица. Планът му не беше приет и той подаде оставка.

Съвсем очевидно е, че пропагандата на монетаризма не се различава по нищо съществено от пропагандата за предимствата на комунизма пред капитализма, което се приемаше за аксиома. Няма наука, съответно, не може да има никаква научна школа - само чиста пропаганда. Резултатите от прилагането й в практиката най-добре могат да се илюстрират с периодичните финансово-икономически катастрофи през 1990-те години в Русия под ръководството на едни от най-примитивните монетаристи без икономическо образование,  спазвайки най-ревностно всички мантри на Международния валутен фонд, Световната банка и нарежданията от Вашингтон. За повече подробности - академик Сергей Глазев.

Едно алтернативно управление на икономиката с контролно участие на държавата и с използване на пазарни принципи доведе до появата на нов световен икономически гигант, Китай, вече обявен за враг номер едно на САЩ. Иронията на този резултат на фона на провалите от 1990-те години за икономиката на Русия под ръководството на нейните собствени ново-изпечени монетаристи, се състои в това, че китайците днес използват стара програма, предназначена за икономическото развитие на СССР, разработена, предложена и радикално отхвърлена още по времето на Брежнев. Тъй като прилагането й в Китай започна от икономическо ниво, катастрофално по-ниско от съветското по онова време, днес можем само да теоретизираме какво би било икономическото положение на Русия, ако бяха приели още тогава на въоръжение собствената си хибридна държавно-пазарна програма за икономическо развитие.


Следва

 

НЕОБХОДИМИЯТ РЕНЕСАНС

Е-поща Печат PDF

Свидетели сме на моралното загниване и упадъка на Европейската цивилизация. То се изразява в разложение и отхвърляне на традиционните  ценности като привързаност и уважение към семейството, към националните традиции, както и относно възпитанието и отглеждането на децата. Младежите се развращават чрез порнография, гей-паради, наркомания, пропаганда на педофилия и педерастия, чрез измислените от някои „интелектуалци” трети, четвърти и т.н. полове. Подобни учили-недоучили морални изроди, са се загнездили в безбройните псевдо-университети, най-вече в Европа, САЩ и Канада. В т.нар. цивилизовани държави, те изградиха система, основана на „евроатлантически  ценности”, при която над бандити, наркомани и т.н. отрепки, бдят съдебна и законодателна власти, „правозащитни” организации, щото косъм да не падне от главите им, за да могат безнаказано да вилнеят и ограбват трудовите хора. Ето защо на бялата раса в Европа е нужен духовен ренесанс - възраждане на истинските морални ценности на европейската цивилизация. Нужно е възраждане традициите на нашите предци, на трудовите навици, а не внос на цветнокожи гастарбайтери от африканските  и  азиатски  страни.

Това изисква на първо място, от здравото тяло на европейските народи, да се отстранят полуинтелигентите внедрили се в науката, образованието и управлението. Тези, които пропагандират заличаване на разликата между мъж и жена, между дете и родител, между престъпник и честен човек, между убиеца и жертвата, между мошеника и работника, който с труд  изкарва хляба си, а не с финансови далавери - такива измекяри трябва да бъдат изолирани от тялото на нацията, за да не покваряват съзнанието и морала на народа. Те трябва да бъдат въдворени да работят тежък физически труд, за да разберат как трудовите хора си изкарват прехраната, а не да тровят духовната атмосфера на нацията. Подобни интелектуални изроди, някои от които имат научни звания и титли, работят срещу националния суверенитет, те са врагове на народа и националната държава, стремят се да я ликвидират като пазител на народностния дух и традиционни ценности, съхранявани и пазени с хилядолетия.

 

ПОРОЧНИЯТ КРЪГ

Е-поща Печат PDF

• Лъжата може да се погрижи за настоящето, но няма бъдеще

• “И все пак тя  се върти...” (Галилео Галилей след съда на средновековната Инквизиция)

На 23 януари т. г. Общобългарска фондация и център за изследвания на българите “Тангра ТанНакРа” изпрати Открито писмо до ръководителите на няколко български институции и организации. Това са Камен Балкански, изпълнителен директор на Националния филмов център към Министерството на културата, до Вяра Анкова, директор на БНТ, до създателите на филма “Народен дом на терора”, до президента на Р България Румен Радев, до вицепрезидента Илияна Йотова, до Бойко Борисов, председател на партия ГЕРБ, до Корнелия Нинова, председател на БСП, до евродепутатите на ГЕРБ Владимир Уручев,, Мария Габриел, д-р Андрей Ковачев, Ева Паунова, Емил Радев, Андрей Новаков, както и до евродепутатите на БСП Сергей Станишев, Момчил Неков, Георги Пирински.

Писмото е изпратено и на доц. Драго Михалев, председател на Съюза на репресираните от комунистическия терор в България, до Тодор Атанасов, председател на Съюза на репресираните, до Лиляна Друмева, председател на Съюза на репресираните “Памет”, до Симеон Игнатов, председател на Българския антифашистки съюз.

 

РЕФОРМАТА „ЗАСПА”!

Е-поща Печат PDF

В една карикатура, публикувана във в. „Сега” преди седмица, Христо Комарницки представи главния прокурор Цацаров и българската Темида, излегнали се върху „Матрак Доклад”, образуван от поредицата писания на брюкселските бюрократи. В друга карикатура Комарницки осмя тревогите на Ангела Меркел и Жан-Клод Юнкер от възхода на гръцката „радикална и популистка” партия “Сириза” и германската антиислямистка формация ПЕГИДА, която разтърси целия континент. Председателят на ЕК Юнкер и канцлерът на Германия Меркел си представят двете „смутителки” като едно лице, заголило задник над знамето на ЕС...

Да видим обаче как карикатуристът ще представи нашите политици и магистрати след публикуването на въпросния евродоклад за напредъка. Защото един ден по-късно прокуратурата и СГС буквално си послужиха с доклада като с тоалетна хартия. Тоест, изтриха с него както собствените задници, така и дирника на подсъдимия за неупражнен контрол върху използването на СРС бивш вицепремиер и министър на вътрешните работи (сега само член на парламентарната Комисия за контрол на СРС) Цветан Цветанов. Прокуратурата оттегли своите обвинения срещу Цв. Цв., а СГС, оглавяван от семейната приятелка на Цветанов, г-жа Янева, го обяви за невинен. И съдът, и държавният обвинител се позоваха на една промяна в НК, според която подобни закононарушения се наказват само ако са извършени във военно време.

 

“ЕВРОПА ТРЯБВА ДОБРЕ ДА СИ ПОМИСЛИ”

Е-поща Печат PDF

Бригаден генерал д-р Файхтингер виден европейски експерт по въпросите на отбраната и сигурността, директор е на IFK (Институт за изследване на мира и регулиране на конфликтите) към Военната академия на министерството на отбраната на Австрия,“Нова Зора“ в разговор с Бойчо Дамянов


Как ще се отрази според Вас едностранното излизане на САЩ от договора за ракетите със среден обсег (ДРСО) върху стратегическата стабилност в света?

Най-напред бих искал да спомена, че контролът на въоръженията отново се превръща в животрептяща тема на международните отношения. Ако САЩ се изтеглят от ДРСО, това ще предизвика загуба на един от съществуващите в момента важни инструменти за контрол на ядрените оръжия. Този договор бе подписан в епохата на студената война и неговото действие бе особено интензивно през деветдесетте години.

Ако днес бъде изтръгната тази котва, това ще предизвика сериозни усложнения за сигурността в света.

Считате, че въпросът не е само двустранен САЩ – Русия?

Освен на двустранна основа САЩ – Русия тази стъпка ще предизвика остра дискусия и в глобален мащаб, тъй като ДРСО е от предишен период, когато светът представляваше двуполюсна система, а днес вече е многополюсен.

Освен САЩ и Русия днес в лигата на големите световни ядрени играчи се включиха Китай, Индия и донякъде Европа.

Означава ли това, че можем да очакваме създаването на нов механизъм на контрол, в който да се включат и тези нови полюси, или нещата могат да излязат извън контрол?

Едва ли ще се стигне до подписването на нов договор в досегашния му вид, но с участието на изброените нови страни... Предполагам, че ще се търси решение, в което да бъдат включени и новите наскоро разработени ракетни системи на базата на качествено нови технологии.

Днес също така трябва да се занимаваме и с контрола на дронове, и с контрол по използването на изкуствен интелект във въоръженията и т.н. Според мен се намираме в началото на глобална дискусия за създаването на всеобхватна система на контрол на въоръженията.

Мислите ли, че това са мотивите на САЩ за излизане от ДРСО?

Едва ли, но това би могло да послужи като един вид катализатор за започване на сериозно обсъждане в международен мащаб на тази тема. И днес на равнище ООН в Женева се водят разговори за контрол на новите оръжейни системи, но нещата стават сериозни тогава, когато настъпи такъв неприятен момент. Тогава става ясно колко непредсказуеми биха били последиците от дестабилизиране на стратегическото равновесие в света, от появата на нов кръг в надпреварата във въоръжаването.

Какви биха били последиците за сигурността в Европа?

Прекратяването на ДРСО със сигурност ще предизвика бурна дискусия в Европа, най-вече в рамките на НАТО. В момента така или иначе се обсъжда темата за увеличаване на въоръженията в отделните страни – членки на НАТО, като за тази цел военните разходи трябва да бъдат увеличени и да станат не по-малко от 2% от националния бюджет на всяка отделна страна.

Подобна ситуация имаше по време на студената война през 80-те години, когато се стигна до “двойното решение на НАТО” и разполагането на американските ядрени ракети “Пършинг” в Европа.

Както тогава, така и днес европейските страни не притежават такива ракетни системи?

Така е, те не притежават ракети със среден обсег и ако се стигне до разполагане на американски ракети със среден обсег в Европа, то би трябвало европейските страни да дадат или да не дадат своето съгласие за тяхното разполагане и европейското мнение трябва да бъде меродавно. Все пак това е наша земя и Европа трябва да каже ясно и категорично своето виждане по въпроса.

Как би се отразила тази нова ситуация на страните от Източна Европа, които са непосредствено на разделителната линия?

В случая разстоянието дори не е най-важният критерий. Ракетите със среден обсег, които са предмет на ДРСО, са с радиус на поражение от 500 до 5500 километра. По-важни са местата, където биха били разположени тези ракети, тъй като те автоматично стават първостепенни цели за нанасяне на ядрени удари от страна на противника.

При тази ситуация коя европейска страна би се съгласила безропотно да предостави своята земя за разполагане на американски ядрени ракети?

Считате, че Европа няма току тъй да се съгласи под натиска на САЩ?

Разбира се! За това няма никакво основание. Днес е налице ситуация, в която Европа трябва много сериозно да обмисли и обсъди нещата.

Според мен днешното изостряне на отношенията между НАТО и Русия е една голяма грешка. Би трябвало в 21-ви век да сме малко по-напред в стратегическото мислене, отколкото преди 50 години и да не се връщаме назад във времето отпреди договора за ракетите със среден обсег.

Вярвате ли, че Европа ще намери сили да се противопостави?

Да, мисля, че САЩ ще предизвикат с тази своя стъпка сериозна дискусия и се надявам Европа да дефинира своя собствена позиция, така че да може да влезе в самостоятелен диалог с Русия. Не може позицията на Запада винаги и при всички обстоятелства да е позицията на САЩ. Европа най-сетне трябва да има своя собствена позиция. Нека преди това да е обсъдена със САЩ, но да е собствена европейска позиция, която да изразява нашите собствени европейски интереси.

Русия, а не САЩ е наш съсед и ние трябва да се разбираме с този съсед.

Всъщност територията на САЩ не попада в обсега на ракетите със среден обсег?

Точно така, дори само поради тази причина Европа трябва добре да си помисли, тъй като прекратяването на ДРСО тутакси се превръща в изключително европейски проблем и в предизвикателство за европейската територия,а не за територията на САЩ.


 


Страница 464 от 494