Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ПОРЕДНОТО ВРЕДИТЕЛСТВО НА ВЛАСТТА: ОБЕЗСМИСЛИХА И МАШИННОТО ГЛАСУВАНЕ

Е-поща Печат PDF

Инж. Симеон Славчев, председател на ПП МИР пред „Нова Зора“, в разговор с Васил Петев


– Г-н Славчев, партия МИР влезе много сериозно в обществения фокус през последните седмици, тъй като беше поканена и взе активно участие в консултациите при президента Румен Радев. Каква е Вашата оценка за провелите се консултации?

– Партия МИР е принципна и последователна в своите дейности и позиции още от самото си учредяване преди две години. Ще припомня, че точно преди една година МИР организира протест и палатков лагер пред сградата на Министерския съвет с искане Народното събрание, ЦИК и МС да спазят закона и незабавно да се предприемат действия за въвеждането на машинното гласуване и провеждането на следващите парламентарни избори чрез машинно гласуване. Нашият граждански и политическия натиск даде резултат и на 12-ти февруари м.г.., Министерският съвет взе решение за провеждането на следващите избори чрез машинно гласуване. Това беше огромна победа на българското общество, която за съжаление беше помрачена с промяната на Изборния кодекс в „12 без 1”. С тази промяна управляващите от ГЕРБ и коалиция, почти обезсмислиха машинното гласуване като паралелно с него вкараха гласуването с хартиени бюлетини. Смея да твърдя, че тази промяна беше направена, за да се предизвика пълен хаос в целия изборен процес и да се объркат и затруднят българските граждани.

Нашата активна позиция и най-вече битката, която партия МИР изнесе за въвеждането на машинното гласуване, беше и причината президентът Радев да ни покани на консултации. Държа да подчертая, че това не бяха консултации за датата на парламентарните избори, а за провеждането на честни и прозрачни избори, нещо, което ние, от МИР, обявихме за своя, а и за национална кауза. Консултациите при президента Радев бяха изключително ползотворни, тъй като те очертаха конкретни проблеми на изборния процес и най-вече бяха дадени конкретни техни решения.

Ще припомня, че по време на консултациите ПП МИР направи десет свои предложения за провеждането на честни и прозрачни избори. Сред тях бяха искането да се организира видео наблюдение на целия изборен процес. Също така предложихме да бъде изпратена до имейлите или сървърите на всички партии, граждански и неправителствени организации, заявили желание за това, пълната информация, която постъпва от СИК към РИК, ОИК и „Информационно обслужване“. Така на практика всички участници в изборния процес ще получават в реално време пълната информация от изборните протоколи, което ще ограничи впоследствие до минимум тяхното манипулиране. По време на консултациите при президента Радев предложихме да се направи много широка Национална информационна и практическа кампания за това какво представлява машинното гласуване и как се гласува машинно. Целта на тази кампания е колкото се може повече граждани да гласуват машинно, за да се избегне порочната практика в превръщането на огромен брой недействителни бюлетини и сгрешени протоколи, т.е. подмяната на вота на българските граждани.

Обърнахме също така внимание на един изключително важен проблем, за който нито една друга партия не говори и не постави. Става въпрос за начина, по който ЦИК избира и възлага на „Информационно обслужване“ АД обработването и обобщаването на данните от гласуването. Смеем да твърдим, че това става абсолютно незаконно, а разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 33 от Изборния кодекс са противоконституционни и нарушават обществения интерес.

– Какво отличава партия МИР от останалите партии в България?

– На първо място това, че МИР е единствената партия, която прие и спазва свои Етични правила и норми, които са в основата на православната етика. И това не е случайно. Православната вяра е тази, която е съхранила българския народ и държава през вековете. На следващо място ПП МИР предлага смяна на сега действащия модел в България, известен като „План на „Ран Ът“, с проверения  и действащ  немски модел за социално-пазарно стопанство, с регулиращата макро-икономическа роля на държавата. Този план е известен като „Плана на проф. Лудвиг Ерхард“ и е направил чудо, вдигайки икономически, социално и индустриално Германия на крака, след нейния крах след Втората световна война. На практика, партия МИР предлага социално-пазарното стопанство като икономическа основа на българското общество. Всъщност самата идеология на партия МИР коренно я отличава от всички останали политически партии. Идеологията на ПП МИР е идеологията на свободата и справедливостта, интелектуално обезпечаваща изграждането на такова общество, в което тези две висши ценности са реално гарантирани за всеки български гражданин. Успоредно с това партия МИР предлага „нов патриотизъм“. Нашето разбиране за патриотизъм е обединен и мобилизиран народ, отговорен за своето бъдеще и бъдещето на своята държава.

– Защо предлагате социално-пазарно стопанство като икономическа основа на българското общество?

– Днес България страда от повсеместна корупция, а българското общество се раздира от разпределителни конфликти. Милиони българи страдат от немотия. В същото време нашата пазарна икономика не работи на пълен капацитет. Само обединен и мобилизиран народ, готов за битка за бъдещето си, може да спре деградацията и да изведе България на пътя на развитието. От партия МИР считаме, че само балансираното и едновременно действие на структуроопределящите принципи за свобода и справедливост в едно общество, могат да решат този въпрос. Това може да се постигнем чрез промени в Конституцията и законите, чрез нова управленска структура, чрез издигане ролята на етиката в отношенията, както и чрез въвеждането на социално-пазарен стопански ред. Неговата същност се състои от съединяване на принципа на свобода на пазарите с принципа за социално изравняване и принципа на нравствена отговорност на всеки член  на обществото, и на обществото като цяло.

Предлагаме социално-пазарно стопанство като икономическа основа на българското общество, защото е доказана практика, която е единствената адекватна на изискванията на съвременното общество и стопанство. В тази връзка предлагаме да се подготвят и подложат на широко обществено обсъждане промени в Конституцията и законодателството, регламентиращи дейностите по прилагане принципите на социално-пазарното стопанство в България. Предлагаме икономическият, социалният и политическият живот в България да се изградят наново, както и да се приеме Закон за социалното изравняване.

На практика ПП МИР иска да приложи в България „Плана на проф. Лудвиг Ерхард“, който измъкна Германия от краха и я превърна в една от най-силните работещи икономики в света и в силна социална държава. Най-общо казано, концепцията е всеки работлив българин да бъде благосъстоятелен, т.е. достойно съществуване на всеки. Чрез тази концепция ще можем да съхраним и традиционните български ценности. Едно от основните неща, за които ПП МИР ще се бори, е да се създаде Министерство на семейството. Т.е. държавата да се грижи за младите българска семейства и с нейна подкрепа да бъдат изградени домове за младите български семейства. Целта е чрез държавна програма на държавни и общински терени, да бъдат изградени домове с двор, в които да живеят младите български семейства. Така от една страна те ще бъдат стимулирани да останат да живеят и работят в България и от друга страна, ще имат възможността да отглеждат своите деца в спокойна, екологична и чиста среда. Това ще бъде дом за поколение и ще бъде различна от досегашната жилищна политика и изграждането на огромни жилищни комплекси, където няма достатъчно зелени площи и пространства за децата. Чрез новата жилищна политика децата ще могат да растат сред природата, а всяко домакинство ще има възможността в собствения си двор да засади и отгледа био зеленчуци и плодове за собствена консумация.

Всички тези наши предложения всъщност са в основата на един нов и морален вариант на социално-пазарно стопанство, който ще създаде истинска средна класа в България. Така няма да има социални напрежения, протести, войни, ще има свобода и справедливост, и баланс между тях.


Източник: BIG5.bg


 

БУЛАИРСКИЯТ БОЙ ПОДГОТВЯ ОДРИНСКИЯ ТРИУМФ

Е-поща Печат PDF

• 100 години от 26 януари 1913 г., ярката звезда в победната война

• Висшата заслуга е на нисшите чинове от 13 и 22 полкове. Пленено е и турско бойно знаме

Дълги години самоковци отбелязват като свой празник датата и деня 26 януари. Защото този ден е обявен за празник на дислоцирания тук през 1904 г. 22-ри пехотен Тракийски полк след преместването му от Пазарджик. До 1913 г. празник на полка е 2-ри август, деня на възшествието на Фердинанд на българския престол. На 23 септемвир 1912 г. тръгването на полка за участие в Балканската война се превръща в най-тържественото и трогателно изпращане. Като че войниците отиват не на смърт, а на сватба. След участие в бойните действия първо на Македонския, сетне на Тракийския и пак на Македонския фронт, 2-ри август за последен път е отбелязан през 1913 г. в Рилския манастир. А на следващия ден 22-ри пехотен полк се завръща в Самоков. И на всички участвали в боевете бойни поделения е предложено да изберат за свой боен празник дата от войната, в която са се отличили. За свой боен празник 26 януари избират още и 7-ми артилерийски полк, също дислоциран в Самоков, както и 13-и пехотен Рилски полк, дислоциран в Кюстендил. Защо?

 

ЗА ОПТИМИЗМА И ОТГОВОРНОСТТА НА ЧОВЕКА

Е-поща Печат PDF

Една притча разказва, че при Сътворението Бог дал на хората знанието за края на дните им. Ефектът бил повече от скръбен и катастрофален, защото тогава се родил изразът „След мен и Потоп!!!“ Виждайки превратния резулта от това знание, Бог се смилил над хората и го заличил от паметта им. Човешкото любопитство по отношение на бъдещето обаче не е изчезнало. То движело въображението на хората, а покрай него се променяла и средата. Така се появили шаманите, пророчиците, оракула от Делфи, Откровението на Йоан, Нострадамус, Кейси, Ванга и хилядите ясновидци, които се опитвали да задоволят насрещния глад и разбираемата потребност човек да надникне в идващите временат.

Днес всевъзможни научни експерти и анализатори ни водят в лабиринта на бъдещето, но хоризонтите пред човешкото общежитие не стават по-светли и по-ясни. Стараят се писатели, в проникновените страници на своите книги, режисьори и неотразими актьори в театъра и киното. Пабло Пикасо създаде своята „Гуерника“, където бъдещето е закодирано и предопределено дори като предупреждение в битката със злото. На този свят нищо не става без Божия промисъл. Но ако Бог твори добро, кому тогава са подвластни силите, които са в състояние да приближават Армагедона? И кой ни приучава да приемаме всевъзможните бедствия, масовите природни стихии, потопи, земетресения, пожарища, ледникови епохи и космически катастрофи, като неизбежни?  Кой се опитва да ни убеди, че заличаването на човека и неговото общество, такова, каквото го познаваме,  по волята и в угода на някакъв властващ елит, „световно правителство, „дълбока държава“ или „Комитет 300“, са в реда на нещата. И как да отсеем зърното от плявата на злономерени и щури  конспиративни теории, когато целият ни живот и човешкият ни опит, са една илюстрация за възможните начини и пътища, по които това става? В десетки супер скъпи филмови продукции, под благовидното и нестряскащо име - фантастика, фентъзи, комедия или трилъри, нескончаеми телевизионни програми, постоянно триумфират сериали и филми като „Вирус“, „Лабиринт“, „Златният кръг“ и други вдигащи „адреналина“ апокалиптични истории.

Къде декларативно и явно, къде завоалирано, внушението се налага  „Зло е добро!“ Такова е посланието не само от посочените творчески виждания и продукции. Философията на „Целта оправдава средствата“, е не само хилядолетна практика. Тя оправдава Злото, защото чрез него се творяло Добро!

Днес шества и взема връх едно новото Зло, наречено COVID-19! Дали е изкуствен лабораторен продукт или естествен вирус, засега е „тайна велика ест“, макар че тя става все по-прозрачна. Но  COVID-19, се превръща в „новото нормално“, в живота на човека. Дистанцията като задължителен модел на поведение, физическата и най-вече социалната, онази която разяжда самата тъкан на обществото, дали са Зло или Добро за него? Дистанция, която утвърждава отчуждението и безразличието към другия, която налага дехуманизация под благовидната формула на „грижа“ за слабия и уязвимия, е най-неопровержимата илюстрация на набиращия сила принцип на безизходност, на понятието за Добро в живота. Хората в активна възраст и тези на „първа линия“, все още имат законовата възможност да вземат самостоятелни и отговорни решения за т.нар. „информирано съгласие“ относно ваксинацията, но това не важи напълно за възрастните хора и особено за тези в старческите домове.

Знае се официално, че третата фаза на изпитванията все още не е проведена. Че тепърва престои изясяване и уточняване на взаимодействието на ваксините с други лекарствени средства и т.нар. „странични ефекти”, включващи най-тежки алергични и други отговори на организма. При положение, че производителят не дава гаранции за безопасността на продукта, но изисква и получава гаранция за недопускане на последващо  търсене на отговорност от него за нанесени вреди, нещата придобиват облика на мащабен медицински експеримент, осъществяван от правителствата, които се явяват само транслатори на взето някъде и от друг решение, което въобще не е съобразено с волята на населението.

Поголовна (масова) ваксинация по презумция е невъзможна, въпреки съществуването на Нацианален план за ваксиниране, защото

според Конституцията, то може да бъде само  доброволно.

Но каквато и да е, да започва от хората от третата възраст в старческите домове, които имат купища придружаващи заболявания, за които им са предписани  шепи лекарства по три пъти на ден, които имат отслабена имунна система и, които по различни причини нямат емоционалната подкрепа и грижа от своите близки, е бездушно и жестоко! Подобен подход не вдъхва доверие за добронамереност, а допълнително нагнетява съмнение и в без това силно разединеното ни  общество. И отново започват да се вихрят конспиративните теории, при които Злото е Добро!

Това е причината процентът на желаещите за ваксинация в старческите домове, по думите на социалния министър, да е под 20%! Придобилият публичност случай от преди няколко дни в Сандански, също осветли факта, че близо 30% от заявилите желание за ваксинация сред лекарския персонал, се отказват в последния момент. Нормите на поведение на индивида се определят, както от науката, така и от етиката и морала на поведение в обществото, затова „да не се причинява вреда“, е в основата на Хипократовата клетва. Доверието в предстоящата т.нар. масова ваксинация в българското съзнание е, може би, силно компрометирано и по аналогия на осъществената в миналото масова приватизация, която разяде икономическите и морални устои на обществото ни и го прати в дъното на световните класации, а по индекс на развитие го постави в графата на най-бързо умиращата нация.

Създателят е надарил човека с дух и свободна воля! И ето, това е което не бива да се забравя.

Дали ще съхраним този свещен завет, зависи от всеки един от нас и от обществото ни като цяло! Но знайно е, че Злото никога не може да е Добро и да твори Добро! Създателят е закодирал дълбоко в човешката душа чувството за стремеж към свобода, справедливост и достойнство. И човек се стреми да ги отстоява при всички възможни и невъзможни за въображението ни обстоятелства. Затова свидетелства хилядолетният човешки опит. Победите на Злото са временни и винаги на крачка от пълната победа! Но Бог никога не е разрешавал тази крачка да бъде преодолявана! Това е и оптимизмът, и отговорността на човека! И Божията промисъл на Създателя.


 

ПРОНИКНОВЕН ТЪЛКОВАТЕЛ НА РУСКАТА ДУШЕВНОСТ

Е-поща Печат PDF

Владимир ВисоцкиНа 26-ти януари т.г. Творческо обединение „Зора“ и българо-руският клуб „Дружба“, при сдружение „Евразия“ проведоха за първи път в гр. Плевен матине, посветено на руския поет, бард, актьор и режисьор Владимир Висоцки. Залата се оказа тясна да побере всички желаещи да почетат паметта и изкуството на Володя, както свойски и от обич го наричат помежду си. В изпълнение на Нина Тодорова, Надежда Суханска, Виолета Ангелова, Даниела Заркова и др. звучаха негови стихове на руски и в превод, а Валентина Атанасова му бе посветила собствено стихотворение.

Един от най-добрите изпълнители на неговите песни – Атанас Рачев – Маестрото, изправи публиката на крака. Тя, заедно с него, пееше песента за капризните коне, изповедта на Висоцки „Аз не обичам“, „Утринна гимнастика“, „Той не се върна от боя“. Всички тези песни и приживе на поета държаха будни цели поколения, за които войната и героизмът на съветските хора и невъобразимите им страдания не бяха кадър от филмите, които ги пресъздаваха, а бяха собстевеният им живот, бяха тяхна съдба и болка. Те приемаха Висоцки, като един от тях – фронтовак, танкист, артилерист, летец, може би защото Володя най- вярно пресъздаваше страшната картина на войната и стоицизма на руския човек. И те го приемаха за най-проникновения тълковател на руската душевност, техен съвременник – честен, мъжествен и благороден.

 


Честването на Висоцки, неговата 81-ва годишнина, съвпадна и с една друга дата - 75 годишнината от края на блокадата на Ленинград. Онези страшни 872 дни и нощи, в които градът на Петър и на Революцията, не само написа с кръвта си и честната правда на героизма, но и остави не изтриваема диря в паметта на поколенията – не се предаде, издържа и победи! И тази страница от страшната войната също присъства в творчеството на Висоцки:

 

„От стужи даже птицы

не летали,

И вору было нечего украсть,

Родителей моих в ту зиму ангелы прибрали,

А я боялся - только б

не упасть.!“

 

Владимир Висоцки е неповторимо явление в духовния живот на Русия, на руския народ. Няма съмнение, че ако не бе си отишъл толкова рано, той щеше да създаде онова, необходимо и непреходно за всеки човек, творчество, в което човекът е човек, мъжът е мъж, а другарстовто и приятелството са до гроб. Изглежда хора, като Владимир Висоцки се раждат в точно определени времена. Те идват при нас и после си отиват пак в един определен миг. Може би защото там горе всичко е предопределено. И за това ги помним.

 

 

И ще ги помни и днес и утре и Русия и руския свят, защото всяка човешка душа в него ще има потребност някой да й вдъхва кураж, да възпява другарството, да поема върху себе си огъня, за да може да побеждава животът във вечната битка със смъртта. Като в неговата песен за летеца:

 

„Их восемь - нас двое. Расклад перед боем

Не наш, но мы будем играть!

Сережа! Держись, нам

не светит с тобою,

Но козыри надо равнять.“

 


 

 

СЛЕДВАЩАТА ЖЕРТВА НА УОЛСТРИЙТ

Е-поща Печат PDF

Точно тази традиция не е добра - щом в Киев пристигне висок гост от САЩ, чакай нова вълна на насилие. И точно това се случи на 12 януари в украинската столица. Американският милиардер Джордж Сорос пристигна, а след взититата започна четвъртата вълна на мобилизация, срути се преговорният процес в рамките на минската контактна група, при Волновахов разстреляха пътнически автобус, войната в Донбас пламна с нова сила.

Особено забележително е, че този път дойде не чиновник от американската администрация (примерно помощник на държавния секретар, директор на ЦРУ или вицепрезидент). На визита дойде милиардер финансист, тоест представител на господстващата група на Запад, която управлява реално политическите процеси. А тази група винаги е следвала ръководния принцип, формулиран от Карл Маркс - капиталът се стреми към безкрайно увеличаване, и при това - за сметка на експлоатацията на чуждия труд.

 


Страница 465 от 487