Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ВОДА ГАЗИМ, ЖАДНИ ХОДИМ

Е-поща Печат PDF

Текста, който публикуваме е на група интелектуалци, граждани и жители на област Сливен, изстрадали всички наши български типичности на произвола свързан с „услугата вода“, използвана за питейни и битови нужди, към която пряко отношение имат Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР); Асоциациите по „ВиК” (АВиК) и Управителите на „ВиК”. Писмото е израз на гражданска нетърпимост и цели, налагане на Мораториум и спиране на незаконната процедура по одобряване  на т.нар. Бизнес планове на „ВиК” операторите, въз основа на която до сега неправомерно повишават цената на водата. Редакцията намира, че въпросът е от изключителна важност, не само за област Сливен, но и се отнася и за гражданите в цялата страна, които много често както казва народът вода газят, жадни ходят.

Ние не сме известени дали са регирали най-важните институции на държавата: президентът; председятелят на НС; мин.председателят; главният прокурор и омбудсмана на Република България, но напълно споделяме константацията в писмото, че КЕВР е противоконституционна структура. И че нейната дейност във водния сектор е меко казано престъпление спрямо основните човешки права.

Нека започнем с това, че като своеобразен поздрав към българския народ, КЕВР, на свои закрити заседания, току преди новата 2019г., взе решения за вдигане цената на „услугата вода”, използвана за питейни битови нужди. И това се извърши с мълчаливото съгласие или под безучастния поглед на много от тези, които са се клели, че „във всичките си действия да (ще) се ръководя(т) от интересите на народа”. Те обаче забравили ли са или не значт, че

Водата не е услуга ! Тя не е и стока.

Още повече, че за нейното производство не е положен труд и не са вложени никакви материали.

 

 

Водата е природна даденост. Без вода не може да съществува нито един жив организъм на планетата. Според Закона за здравето, Закона за социалната политика и Закона за водите -  водата е жизнено важен ресурс (поддържащо живота средство) Водата е основна съставка на живия организъм (около 70% от телесната маса на човека е водата). Водата продължава въздействието върху организма на възрастните, както това прави майчиното мляко при новородените. Водата е извор на живот и здраве.    Според носителя на Нобелова награда по медицина – Алберт Сент-Джорджи, водата в живия организъм е структурната „матрица” на живота. От както свят светува (когато не са били открити електричеството, тока, парното и телефона) вода се е потребявала. Много жизнени екстри могат да бъдат заменяни, но водата – не може да бъде заменяна с нищо!

Пиенето на вода е най-неотложната потребност след дишането.

Никой по никакъв повод и в никакъв случай няма право да спира и лишава човека от водата, която се използва за питейно битови нужди! Това е текст от правно нормативната уредба, с която имащите отношение към водата работят.

В момент, когато ООН се обръща към учените от света да открият начин и да предприемат мерки за запазване запасите от чиста вода и за спасяване екологичния баланс на земята, у нас КЕВР и поддържащата я овластена бюрокрация извършва грубо незачитане над действащите правно-нормативни актове и бавно, но неотстъпно привежда в действие политиката на  геноцид над българския народ.

За голямо наше и на българския народ съжаление тази чудовищна практика на овластена бюрокрация не се осъжда, като недопустимо деяние нито от политическите сили, нито от Българската Академия на Науките (БАН). Мълчат  призваните да защитават народа, мълчат и учените творящи наука уж в името на живота.

За всеки нормално мислещ човек, обаче посегателството на водата е  посегателство върху човешкия живот.

Дълбоко сме убедени, че във връзка с този антихуманен акт:

би трябвало веднага да се самосезира Специализираната прокуратура, защото „Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.” – чл. 28 от Конституцията на Република България.

Водата няма цена.

Никога в България не се е продавала вода за питейно-битови нужди! Използването на водата не се осъществява чрез „услугата” доставка от В и К. „Използването на водата се осъществява чрез водностопански системи, които включват съоръжения за отнемане, съхраняване, транспортиране, разпределение, отвеждане и пречистване на води, за използване на водната енергия и защита от вредното въздействие на водите.” - чл. 5 отЗакона за водите (ЗВ).

За да се достави  водата до потребителите се изграждат водоснабдителни инсталации. Изграждат се съгласно глава Четвърта от Закона за устройството на територията (ЗУТ). Тези инсталации не се изграждат от   „В и К”. Логиката е, че който инвестира в изграждането, той събира таксата за доставка на вода! Ние, потребителите плащаме „такса вода”, за да се изплатят водоснабдителните и (ако има) канализационните инсталации. Цената на инсталацията (при проектиране и при изграждане) се (образува) определя  от положения труд и вложените материали при нейното изграждане. Така е определена дори цената на столовете на народните представители в НС, както и бюрата на председателя и членовете на КЕВР.

Нека разгледаме пример с водоизточник, чийто дебит е, да кажем, 5 л/сек, а стойността на инсталацията, служеща за довеждане на водата в мрежата на населеното място е примерно 1 000 000 лв.:

Тъй като водоснабдителните инсталации се строят със срок за ползване най-малко 50 години, това означва, че ще трябва да се изплащат по 20 000 лв. за всяка една година. За да получим обаче каква сума ще се изплаща за един ден, разделяме 20 000 на 365, колкото са дните на годината и получаваме  сумата 54,80 лв.

Същата инсталация, че един ден може да ни достави 432 кубически метра вода.  Този обем се получава като пресметнем, че за 1 минута (60 секунди х 5 л/сек) инсталацията ще пропусне 300 литра вода. А за 1 час (60 мин.х300 л.) това са 18 000 л.= 18 куб.метра. За 24 часа (18х24=432) инсталацията ще пропусне 432 куб.метра. За да получим каква сума ще се изплаща за пропуснат през инсталацията един кубически метър вода разделяме 54,80 лв. на 432 кубика., и се получава по-малко от 0,13 лв. (това се отнася само за посочения пример!). Парите от таксата отиват за изплащане и за  възстановяване на инсталациите, това са т.нар. амортизационни отчисления. Таксата се регулира, след като се вложат допълнителни средства при последвали процеси (примерно ремонти). След като се изплати инсталацията, амортизационните отчисления продължават, но вече на стойност 50% от първоначално начисляваните.

Объщаме се към Главния прокурор на РБ да разпореди по компетентност проверка къде са парите от над петдесет годишните амортизационни отчисления? Къде са парите на потребителите, събирани като „такса вода”, за да се възстановят средствата, внесени  от Държавата и Общината като инвестиции за изграждане на водоснабдителните системи ? Къде са парите, с които трябваше да ремонтират и поддържат водоснабдителните и канализационните системи? Защото МРР превърна „В и К” от обслужваща структура в инкасатор? За да проведе това мероприятие, (думата е рекет) за осъществяване на икономическата си политика МРР, респективно Правителството използва.

„оръжието последно поколение”, наречено КЕВР.

Комисията за енергийно регулиране (КЕР) е създадена (вероятно за да изнесе на пазара енергетиката на РБ) с Постановление на Министерски съвет № 181 през 1999 г., по Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.ДВ бр.18 от 5 март 2004 г.). Този закон е отменен от приетия нов Закон за енергетиката (ЗЕ), с изключение само на Глава тринадесета. В тази глава Комисията не фигурира нито с име, нито с дейност. Пред нас и подкрепилите ни с подписите си над 1200 грамотни жители на община Твърдица, възниква следния въпрос: след като е отменен Закона, въз основа на който е създадена Комисията, тя

има ли право на съществуване  и легитимна ли е нейната дейност след като е закрита?

Естествено, че такава няма. Фактически тя не е и съществувала.

От 05.03.2004 до 02.04.2015 г., когато членовете на КЕВР и нейния Председател са били избрани като Постоянна комисия от НС те не е съществувала и КЕВР и нейния председател са избрани  в грубо нарушение на чл. 79., ал. 1 (Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии) от Конституцията на Република България и положили клетва по нейния чл. 76., ал. 2,  каквато клетва полагат Народните представители. Тази процедура е извършена в сградата на Народното събрание, в същата зала, в която работят Народните представители.

Какво е това – театър за наивното гражданство или  измиване на ръцете на Правителството и Министерство на енергетиката преди ръкостискането им с концесионерите? КЕР>>ДКЕВР>>КЕВР бе конституиирана и се превърна в Постоянна парламентарна комисия от „народни представители”, които не са били включени в листите и  за които народът не е гласувал. При това, заедно със съветниците им, около 200 души! Реално в случая грубо е нарушен и чл. 63 (Народното събрание се състои от 240 народни представители) от Конституцията на РБ.

Ние питаме:

на основание на кое конституционно право броят на народните представители се увеличава с още девет?

Членовете на Комисията нямат право да полагат клетва, каквато полагат Народните представители по чл. 76 (2), Президентът и Вицепрезидентът по чл. 96 и членовете на Министерски съвет чл. 109 от Конституцията на Република България! Защото съществуването и рангът на тази Комисия не са предвидени от Великото народно събрание и не са упоменати в Конституцията.

Мястото на Комисията е на по-долния административен етаж от етажа, на който се намира всяка една Дирекция от което и да е министерство, на което върши работа.

Обобщение:

Комисията е избрана в грубо  нарушение на чл. 63 и чл. 79 (1) от Конституцията на Република България;

Кощунство спрямо Конституцията е посягането на нейния чл. 76 алинея втора;

Дейността на Комисията във водния сектор е незаконна и не приемлива, защото е в противоречие с чл. 28. от Конституцията на Република България.

Т. е. Комисията не е коституциирана от Великото народно събрание, което я прави противоконституционна структура.

За този акт г-н Президенът на Република България, не само има право, но (според нас) е и задължен да сезира Конституционния съд на Република България.

За тази дейност на Комисията във водния сектор, е наложително да бъде свикан и Консултативния съвет по национална сигурност.

До сега Комисията се явява, като структура от Паралелната държава, но върши дейност на три (пък може би и повече) министерства от структурите за управление на  държава – Министерство на енергетиката (МЕ), Министерство на регионалното развитие (МРР) и Министерство на околната среда и водите (МОСВ). Ако сега вероятно е конституциирана като постоянна комисия към НС, коя държава представлява -  паралелната държава или официалната българска държава?

За за може да бъде развеждана КЕВР из „В и К” структурите, на 24.03.2015 г., са били създадени асоциациите по В и К (АВ и К). С каква цел е било направено това не е трудно да се досетим. Нe е ясно обаче на какъв принцип? Отнасяме се с уважение към авторитета на професори и доценти, както и на придобилите докторат по специалностите си, но за реалностите, които управляват живота ни, сме готови да поспорим.

Искаме да напомним, също: че водоснабдителните инсталации всъщност са самостоятелно обособени системи. Те не са скачени съдове. Не са и електрически мрежи. Общото в тях е интересът на печалбаря. Иззета е частната общинска собственост и частната собственост (ако има такава) на „В и К” структурите, преврърнали са я в публична, и са създали „АВ и К”.  Със своя чл. 140 Конституцията на РБ определя, че „общината има право на своя собственост …”, а с текста на чл.17, ал. 3 е категорична, че: „Частната собственост е неприкосновена”.

Питаме: Как така частната общинска собственост и частната собственост на „В и К” станаха публична държавна? И не е ли направено това, за да се асоциират ? В подкрепа на Конституцията, че общината има право на собственост се явява със своите членове 14 и 51 и ЗМСМА.

Асоциацията е сдружение, при което членовете запазват своята автономност. Имащият автономия се подчинява само на онези норми, които сам си създава или най-малкото доброволно приема за разумно обосновани. Но малките общини не могат да се възползват от това си право. На Общото събрание на Асоциацията противозаконно  се избира управител на всяко едно дружество на „В и К”. Това противоречи на чл. 2а, ал. втора о т Закона за водите.

 

За да се избегне всичко това, Закона за водите изисква чрез своя Чл. 2а, ал. 2 – Ръководството на дейностите, свързани с проучването, опазването и управлението на водите, експлоатацията на водностопанските системи, се извършва от лица с висше образование с придобита образователно-квалификационна степен „магистър” по съответните специалности. Недопустимо е противозаконно  да се заемат длъжности в КЕВР, Асоциациите по „В И К” и управителите на „В и К” – дружествата. Избирането им или политическото им назначаване противоречи на закона.

Председателите на Асоциациите по „В и К” са избрали и сключили договори с Оператор. Изискването е пператорът да бъде само един. Тук вече Конституцията възразява със своя  чл.19 ал.2. На помощ на Конституцията идва и Законът за защита на конкуренцията, който също се прилага от Комисия, която обаче и до сега мълчи.

Разглеждайки длъжностната характеристика на институцията Областен управител не срещнахме нещо  написано за А“В и К“. Няма документи от които да е видно дали Областните управители като Председатели на Асоциации „В и К”  приемат задълженията и поемат отговорностите на кметовете и общинските съвети, изискващи се от тях по Закона за водите.

Разбирайки целта, на сключените договори между Асоциациите и „В и К“ операторите за „поддържане, стопанисване и експлоатация на водоснабдителните системи се уверяваме, че операторите ще правят услуги сами на себе си.

 

УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕЗИДЕНТ,

УВАЖАЕМА Г-ЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НС,

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ Г-Н ГЛАВЕН ПРОКУРОР,

УВАЖАЕМА Г-ЖО ОМБУДСМАН,

 

Молим след като се запознаете с написаното от нас до Вас предложение, след като проверите за съответствието между изнесеното от нас и визираните правни норми, след като направите необходимия Ви анализ, да използвате правомощията си и да предприемете действия, които да допринесат до:

1.Свикване при Президента на Консултативния съвет за национална сигурност.

2.Сезиране на Конституционния съд на Република България.

3. Изваждане на КЕВР от НС като постоянна комисия към него и прекратяване досегашното й влияние върху обществено-икономическия живот в Република България.

4. Да бъдат заличени всички свързани с нейната дейност и значимост вмъквания или допълнения към и във действащия в РБ правно-нормативен акт. Анулиране досегашните дейност и решения на Комисията поне по отношение на водния сектор, включително и тези за повишаване цената на водата през настоящата кампания.

5. Неприлагане във водния сектор на правни норми, касаещи енергетиката.

6. Преминаване на районните клонове на „В и К“ операторите като групи към съответните общини, за да може кметовете пълноценно и отговорно да си изпълняват задълженията  в тази насока, а „В и К” дружествата да бъдат закрити. Таксата вода да се влива в сметките на общините, защото те, а не „В и К“ операторите са били и са инвеститор.

7. Да се инициира и проведе широко обществено обсъждане цялостната дейност във водния сектор на КЕВР, АВиК и „ВиК” операторите за да се изяснят понятията „Бизнес планове”, „Водоснабдителни и канализационни услуги” и Кой и Как ги оценява.

 

Тези предложения се правят от:

1.инж. Христо Стоянов Великов

2. Адв. Светозар Господинов Господинов

3.Мариана Димитрова Леонова

4. Инж. Ваня Дечкова Колева

5.Елена Атанасова Георгиева-икономист

6.Кольо Желев Кадирев-икономист

7.Димитър Димитров Узунов- педагог

8.Петко Стефанов Таранжиев-бизнесмен

 

Редакцията на в. „Нова Зора“ се присъденява към инициаторите на това писмо-изследване по този важен за гражданите на Република България проблем.

Призоваваме нашите читатели, които споделят изнесеното, да подкрепят авторите на това открито писмо в една всенародна подписка под наслов: „Вода газим, жадни ходим“, на нашия адрес: София 100, ул. Пиротска 3, за редакцията на в. „Нова Зора“.

Получател Минчо Мънчев Минчев- главен редактор.


 

 

НИЕ СМЕ ТОВА, КОЕТО ПОМНИМ И ЗАЩИТАВАМЕ

Е-поща Печат PDF

За България и предстоящата 200-годишнина на Г. С. Раковски


На 2 април 2021 г. се навършват 200 години от рождението на  великия възрожденец, титан на духа и делото Георги Сава Раковски. Съществува възможност, както много подобни годишнини, така и тази да бъде отбелязана формално, тихомълком, каквато е практиката вече три десетилетия. Едва ли ще мине, разбира се, без венец на паметника му, може да се появи и статия някъде, която да припомни житейския му път. Но се опасяваме, че всичко ще е приглушено, без излишна публичност и показност, което означава без самочувствие и гордост! И причината би била, че отдавна сме спрели истински да се вълнуваме от миналото си и да славим  събитията  и  личностите, които ни определят като народ. Тъжното и срамното е, че привикнахме само да ги отбелязваме, календарно да ги маркираме, но забравихме как и какво е да празнуваш с достойнство, с преклонение пред паметта и пред историята.

Двестагодишнината от рождението на Раковски, на една от най-знаковите личности за нашия народ, е абсолютната историческа проверка и оценка  не само за достойнствата на личността и нейната роля в народните дела, но и за здравословния и смислен живот на обществото. Защото, макар и по спирала, колелото на историята се върти и много често обществото и етапите през които то преминава, се оказват далеч под нивото на съзиждащия духовен заряд, на енергията и тласъкът на личността, с които тя е заредила неговата историческа памет.

Българската история и нейните истински личности, по волята и прищевките на световната геополитика, отдавна са завързани на покрустово ложе, от поредния хегемон, който безмилостно я осакатява и деформира. По този повод финансистът, политикът, дипломатът Атанас Буров с горест и с мъка изплаква: „На всеки 40 години България почва от нулата. Бедна, гладна, немощна.“ Днес истината е още по-горестна – България е унизена, обезверена и обезкървена, оглозгана до кокал от свои и чужди!

Според  безпристрасния език на статистиката от 1951 г. до 1974 г. средният ръст на брутния вътрешен продукт за тези 20 години е направо умопомрачителен, в сравнение с днешните реалности цели  9,2%. Така в края на социалистическия период през 1989 г. България е на 28-мо място по индекс на развитие и на едно от първите пет места в света по равнище на образованието. След настъпването на т.нар. преход, предопределил материалния ни и духовен колапс в обществото, еврокомисари и десетки НПО-та на чужда хранилка, ни съветват настойчиво „да не се залисваме много-много по своите национални величия и да не раздухваме неуместни национални чувства“. Камо ли пък да отстояваме споменатите току-що истини. Представители на хегемона и неговите подопечни соросоидни фондации и НПО-та грубо редактират и пресират историческата ни наука, а към днешна дата манипулациите са изключително брутални.

През 2001 г., големият българин, единственият съвременен български класик, Николай Хайтов, чрез своята ярка публицистика, потвърди това: „Свидетел съм на много преврати, на три войни и смяна на три политически системи... Днес, човешките идеали се ограничават в едно единствено изискване – печалбата. Успехът! Имахме национален идеал „ОТЕЧЕСТВО“, който бе заменен с вярност към Партията, а пък той, с още по-новия идеал – Космополитизма, т.е. пълното безродие. Преходът към демократично общество и пазарно стопанство у нас тихомълком се е изродил „в мор, в геноцид, без употреба на бомбени удари“. България е полигон за изпробване на съвършено непознат досега механизъм за претопяване на цял един народ и разграждането му със съдействието на самия този народ и основните му институции, които заработват в един момент по чужда програма, без видимо нарушение на нито един от основните принципи на Конституцията и демокрацията...“

За три десетилетия бе направено и невъзможното да бъдат сринати достиженията на българското образование и култура, да се заличат в младото поколение основни морални и традиционни ценности, едно от които е родолюбието и страстта към знание, които винаги са ни спасявали като народ. Затова днес, 48% от българските ученици са функционално неграмотни, с притъпен интерес към историческото ни минало и не виждат своето бъдеще в родната страна! Учебниците по литература и история, както и останалите, се пишат под диктовката и зоркия поглед на чужди централи в строг телеграфен стил, който отвращава и отблъсква младото поколение. Подобно на телефонните указатели, предложеното там учебно съдържание не е в състояние да остави  никаква интелектуална, емоционална и дори информационна следа в тяхното съзнание, те са просто средство за ампутиране на детската любознателност и духовната им връзка със своите предци.

Поради жестоката цензора и авто-цензура, която съществува у нас, (по свобода на словото България е на 111-то място) малцина са тези, които публично подлагат на обсъждане този въпрос. Но има и такива, като доц. Р. Маринова, учен с богата професионална биография и авторитет, автор на учебници, която в няколко свои интервюта открито с възмущение споделя: „Ние, като учени-историци, сме подложени на небивал политически натиск. Геополитическият ни господар САЩ в момента  и американският естабилишмънт пише учебниците по История на България и налагат в България сталински методи на цензура и не се свени да изрича лъжи. Къде е проблемът? Проблемът за американските НПО фондации е, че подходът, който се стремим да приложим в учебниците, е професионален исторически подход. Но за тях е проблем, че оценката ни не е достатъчно радикална. Те натискат този период да се опише като 100%-ово криминален.“ За нейна чест, в интервюто си тя съвсем не е голословна, а цитира поименно  ангажираните с това отношение лица: журналиста Христо Христов и преподавателката Евгения Келбечева, хора, които успешно диктуват програмите по история, терминологията и политкоректния език и мултикултурните занесии. Всичко това говори за  срамното съглашателство от страна на МОН и министър Красимир Вълчев, спрели вече одобрени учебници. Посоченият случай и цитат се отнасят за социалистическия период от развитието на България до 1989 г. в учебниците за 10 клас, но същото важи напълно и за учебниците представящи цялото ни минало, от палеолита до периода на социализма. Съвсем не е маловажен и фактът, че Новият учебен план, одобрен и влязъл в сила вече от няколко години, наложи злоумишлено „мозаично“ изучаване на историята на България на фона на цялата световна история, и то така, че тя напълно се изгуби, обезличи се и изцяло потъна в нея.  Но нали такава  бе и целта на това „новаторство“. Само в един единствен клас, 10-ти, историята се изучава самостоятелно! След десети клас тя изчезва от българското училище като задължителен предмет. Затова в учебниците има само по 6-7 теми посветени на славното българско  Средновековие и по няколко изречения за хайдутството и освободителната ни борба от османско/турско робство. И никой от управниците не се замисля какво трайно ще запомнят българските деца и ученици за българското минало и съдба, за грандиозния принос на българите в световния цивилизационен принос. Какво ще знаят за българските национални колоси Отца Паисийя, за Епископ Софроний Врачански, за Раковски, Левски, Ботев, Каравелов, Дядо Славейков, Бенковски, Райна Княгиня, за капитан Петко Войвода, за хилядите мъченици и поборници, които подготвиха и осъществиха Чудото на българското Възраждане?! И от  които само двама-трима с по три-четири изречения, се споменават бегло в учебниците ни.

Както някога в следосвобожденска България, така и сега в демократична, по-точно в неоколониална България, въпреки фундаменталните заслуги за Българското Възраждане и възкресение на държавата ни, животът и делото на тези възрожденци, достойни национални първенци,  потъват в забрава. Ако някога тяхната памет бе спасена от забвение, чрез перото на Иван Вазов, Захари Стоянов, Симеон Радев, и те намериха място в нашите български учебници, а учители и български читалища станаха застъпници за истината, то сега това зависи от всички нас, защото заплахата от безпаметството е убийствена за народа ни и за държавата.

Особено показателен и отблъскващ е фактът, че българското правителство за втора поредна година, се опита да осуети официалните чествания на Националния ни празник - 3 март, Освобождението на България от османско иго. И то  на най-сакралното място в българската история – на връх Шипка! Там, където бе прекършена змийската глава на чудовището, което ни държеше в робство и гнет, „в червото адово“ цели пет века!

Не веднъж „Нова Зора“ по различни поводи се е позовавала на думите на Луи Леже – френският писател и учен-славист, член на няколко Академии на науките, който от висотата на своя авторитет честно прогласи истината, отворила очите на света: „Българското Взраждане е едно от чудесата на 19 век!“ Това категорично ни задаължава да изучаваме това Възраждане не като случайно историческо събитие, не като едно от многото други в човешката история, а като към велико достояние с респект и почит. И да не се уморяваме да разнасяме светликът на неговото сияние, с примера и достойнството на предците ни и с човешкия стремеж към Свободата и Достойнството като неизменната същност на българския Дух!

И защото съзнаваме това като длъжност за българска чест и свяст, ние отново и отново се вглеждаме в знаците на провидението и съдбата,и търсим в очите и в житейския път на нашите възрожденци, упованието, че България ще пребъдва, въпреки сатанинските усилия да ни заличат като народ със славно минало и славно бъдеще.

ГЕОРГИ САВА РАКОВСКИ, чиято 200-годишнина ще честваме на 2 април, е една от тези личности, чиято мисъл и дело, вихрена енергия и интелектуална мощ, са вградени в духа и неотменимостта на вярата, че България ще пребъде. „Нова Зора“ някога избра за несменен ориентир в своята мисия неговите пророчески думи: „Любовта към Отечеството, превъзходи сичките световни добрини!“.

Нека бъдем достойни за съхранената в тях велика и спасителна непогрешимост на Георги Сава Раковски, този „на тъмна епоха, син бодър, тревожен“.

Нека неговият пример и несломим дух бъдат ориентира и повелята за всеки, за когото Отечество, Род и Държава остават крепост на българщината.


 

НОВАТА РУСКА ДЪРЖАВНОСТ И ПОЛИТИЧЕСКОТО ПРАВОСЛАВИЕ

Е-поща Печат PDF

Текстът на Валентин Вацев, доктор по философия, бе представен на Международната научна конференция “Руската държавност и съвременността: проблеми на идентичността и историческата приемственост”.
Конференцията се проведе на 17 април т.г. в Москва и бе посветена на 1150-годишнината на руската държавност. Докладите са ориентирани в три основни теми - Руската държавност и руската култура като уникално явление на световната цивилизация; Историческите митове за Русия като идеологическо средство за създаване на негативен образ за нея; Руската държавност вчера и днес: проблеми на историческата приемственост.

 

Все още нищо не е загубено!

Е-поща Печат PDF

Предстоящите избори за 49-о Народно събрание са само ден след 1 април, който кой знае защо, е определен за Ден на лъжата. Инерцията на живота обаче не е шега работа. Лъжат ни вече 33 години! И преди ни лъжеха, но все пак бе по-поносимо. Знаехме си, че комунизмът е далечна, може би дори небъдна цел за живота ни, но вярвахме, защото и дните, и нощите ни бяха дни и нощи на съзидание. В края на краищата обаче, всички се убедихме, подобно на онази компания пияници от Банско, които загубили пътя в мъглата, на връщане от кръчмата в Разлог, след час и половина се озовали пак пред селищната табела, която уж били оставили зад гърба си. Тогава един по-пиян, или по-трезвен, може би, от останалите, се провикнал: „Я кажувах ли ви, че Земята е валчеста!“

Горе-долу, същото се случи и с народа ни преди 33 години: тръгнахме към новото светло бъдеще, а пияни и окрилени от чувството за свобода и предстоящо щастие, се озовахме пак в махмурлука, пред табелата „Капитализъм“, която бяхме забравили за цели 45 години, и която за благозвучие, тези, които ни водеха към комунизма, в началото наричаха „пазарна икономика“. Така че, и сега, „целите сме изгорени, и пак не знаем да духаме“. Забелязал го е още Апостола на Свободата, който както свидетелстват протоколите на Следствената комисия заявява, че българите обичат свободата, но някой да им я поднесе на тепсия вкъщи. Казал го по повод отношението на „конашките чорбаджии“ към делото, на което той е посветил живота си. Сиреч, не бива да забравяме „оти Земята е валчеста!“

Първо: диспозицията на силите на лъжата не се е променяла в последните 33 години! От една страна беше народът, с неговото лековерие и наивни надежди, от друга – новите „конашки чорбаджии“ и кандидат-строители на „светлото демократично бъдеще“.

За тези години животът успя да изкопае непреодолима бездна между тях. Днес все по-малко са хората, които не разбират, че надеждите им свързани с промяната през 1989 г. се оказаха илюзии. Че „бош лаф“ са т.нар. свобода на съвеста и словото; разкрепостяването на творческата инициалива на народа; модернизацията на културното и материално битие на обществения живот и управлението, а обогатяването и доразвитието на заварените материални придобивки от онази България, която загубихме, станаха достояние за преяждането на един само формално български, но иначе рекрутиран само по пътя на отрицателната селекция елит, който меркантилно и алчно превърна държавата ни в територия. И все по-реална става опасността България и българите да останат само един избледняващ във времето спомен, със застаряващо, емигриращо и все по-слабо образовано население, без родова памет, неспособно нито да се труди ефективно, нито да се защитава.

Фактите и параметрите на упадъка, който неотклонно ни води до гибел, са прекалено добре известни, за да ги повтаряме отново. Но там, където гибелта е реална действителност, се ражда и нейната алтернатива – спасението. А първата и най-важна негова задача е да открие и обозначи истината, което значи да опровергае лъжата и да заклейми лъжците. Ето защо се налага да запушим добре ушите си за празнодумствата на всички „тежки анализатори“ и социологически прогнози и да се вгледаме добре и си припомним кой какво е вършил през годините и кой кому е служил?

Ние, от „Зора“ и „Нова Зора“ никога не сме ви лъгали. И когато сме грешили дори в преценките си относно „последния капитал на нацията – родолюбието“, което не бива да попадне в нечисти ръце, пак не е било умишлено. Иначе съдбата ни би била далече по-друга. И когато в някой вторник не успеете да намерите броя на „Нова Зора“, това означава, че сме си платили и за незговорчивостта, и за твърдоглавието, което пък преведено значи, че сме останали при народа си, когото, дори и да сме корили за лековерието и търпението му, винаги сме обичали и защитавали.

И така-

за какво и против кого сме ние в „Нова Зора“

на предстоящите съдбовни, според нас, избори за 49-о Народно събрание на 2 април т.г.?

Първо обаче нека да уточним, че няма и елемент дори от стопанската, демографската, социалната и културна динамика на българското битие, в която тенденциите да не са ужасяващи. Но една заплаха е от особена важност.

Това е заплахата на войната, която бушува близо до нашите граници, и в която нашите нови „конашки чорбаджии“, заради своя рахат и пословичните им придобити и затвърдени навици на колониална и послушна администрация, са готови да натикат Отечеството ни в нея. Всъщност, ние вече сме във войната на Обединения Запад срещу Русия, но е необходимо само формалната санкция на едно редовно правителство. За да няма после „юридически несъответствия“. Така че е от първостепенна важност, поне за пред личната ви съвест, за кого ще дадете своя глас.

Ако гласувате за коалицията на „харвардските шарлатани“ и „отломките нещастни“ от зловещото наследство на Командира, не означава, че сте проявили особена мъдрост като сте предпочели парчето салам тип „народен“, пред паницата „леща“ на гения от Банкя. На него, завалията, „Кремълският часовник“ му е до хакъ. Тия, от Козяк, нямат милост, навиват ли, навиват! Затова и той ходи като трескав и говори дивотия след дивотия. Не от Орден „Ломоносов“, с който се фукаше за „заслуги“ при опазване Паметника на Съветската армия, не от Отечество – ценност, за която си няма и понятие, той е готов и награбеното си имане дори да раздели на две, само и само да отпуснат „часовникарската хватка“ за гениталиите му. Обещали са му, че ако подкрепи „шарлатаните“, ще му вземат само половината. И той по всичко изглежда е готов да го направи. Защото и без мъде да остане, ще се теши, че поне половината милиарди са му останали. Не знае обаче, че всичко ще му вземат! Ама били обещали. „То и тъща ми обеща да не живее при нас, казваше един голям началник, но се случи обратното“. Така че геният от Банкя и торбата със сол ще изяде, и тоягата на хегемона няма да остави здраво място, там където „трима папи са го галели“. Това означава, че необходимото правителство ще бъде съставено така, както е планирано; че в Народното събрание ще викат „Ура“ и този път не към „Англия“, ще са готови „да литнат“ направо към Москва! Защото на тях авиониката им е същата като на Ф-16 Блок 70, изтребителите, дето са още на книга. Когато обаче ги получим, един „Ауакс“ непременно ще ги „прихване“ и после пилотът ще получи посмъртно „Пурпурна звезда“ за изпълнение на войнския си дълг. Ами излетял е човекът, докато връщането му се отлага за някой друг живот.

Но стига иносказателност! На разбрания и това му стига. А сега няколко думи за хората на социалната кауза, и особено за ония, които се колебаят в своя избор, между грешниците от т.нар. „Левица“ и БСП на Корнелия Нинова, която както е известно, „превърна партията си в еднолична и лидерска“. А това било нетърпимо!

Ние, в „Нова Зора“ имаме споразумение с „БСП за България“, което означава, че в т.нар. „Левица“ за нас са събрани всички, които способстваха за разрухата през тези 33 години; които превърнаха една 100-годишна бойна единица, калена в непримиримата класова битка на „угнетените и оскърбените“, в удобен Главен амортисьор на сътресенията от грабежа и унищожението на България. В тази „Левица“ според преценката ни, е избуяло отровното семе на перестройчиците от ОСД, и на Четвъртофевруарците, с които сме водили непрестанна борба. Защото те предадоха България на разтерзание от „мароканските скакалци“ на Иван Костов, а собствената си партия прогласиха не просто за социалдемократическа, а за социаллиберална, което ще рече, че „третото поколение социалисти“ вече са се преобразили в мултимилионери, но пак имат нахалството да твърдят пред „лузерите“, които презират, че сърцето им все така „продължава да бие отляво“!

Корнелия Нинова започна и почти довърши чистката в БСП. А ние, в „Нова Зора“, я подкрепихме, и се надявахме на отдавнашната, договорена с нея, наша прогласена цел – осъществяването на единствено спасителният за България Единен народен фронт. Както се казва обаче, „подценихме противника“, който се бе разпоредил Коалиция „БСП за България“ да продължи без ПП „Нова Зора“. Така и се случи.

Някой би казал, че твърде наивно ще да е било да повярваме на тази възможност и, че по-скоро това е проявление на авторитарния характер на Корнелия Нинова, за което непрестанно я критикуват такива изявени „колективисти“ като Весела Лечева, Сергей Станишев, Кирил Добрев и пр., и пр. Георгибожиновци. Може и така да е, но как да не свалиш шапка пред факта, че обикновените хора от структурите по места нито за миг не са се разграничавали един от друг и в предишната, и в сегашната изборна кампания, продължават да работят заедно. Така е и в Плевен, и в Горна Оряховица, и в Разград, и в Разлог, и в Стара Загора, и навсякъде, където братството на онези, които построиха България и онези, които вярват, че „Любовта към Отечеството превъзходи сичките световни добрини“, са вечните начала на условието България да пребъдва.

Затова, с чисто сърце, ръководните органи на ПП „Нова Зора“ подновиха този необходим за делото съюз. А големите „приятели на България“ като Сорос и неговите адепти, почти успяха в главното – да обезсилят БСП. Нещо, което е особено неприемливо за честните хора в нея, към които ние винаги сме се отнасяли с уважение.

Нещо повече, ние твърдим, че тези хора са на светлинни години от „добродетелите“ на шарлатани като Кирчо и Асен, което означава, че докато тях ги има, съществува и възможността България да бъде спасена. А това е главната задача днес – да не позволим да ни хвърлят във войната срещу братския руски народ.

Древните са твърдяли, че войната е майка на всички неща. Но ако в тази война утре загубим България, както би казал непрежалимият Хайтов, значи, че сме загубили всичко. Затова, дори и да съзнаваме, че изборите са игра на демокрация, на 2 април е необходимо да гласуваме с бюлетина № 1, което означава, че все още нищо докрай не е загубено.

Това е и заглавието на тези предизборни пояснения. Бях длъжен да ги споделя с вас, читателите, членовете и симпатизантите на „Нова Зора“, не като претенции за мъдрост, а като честна позиция и доказателство, може би, че личното огорчение не винаги е желаният съветник, когато става дума за род и Отечество.

По-долу прилагаме резолюцията на Централното изпълнително бюро на партия „Нова Зора“, което също носи моят подпис като председател. Обръщам се към всички наши членове и симпатизанти, както и към читателите на вестника, които вярват в нашата порядъчност и добронамереност: на 2 април гласувайте с бюлетина № 1.

 

 

МЕРКИТЕ НА СИЛАТА

Е-поща Печат PDF

• С тревога за Венецуела

На 9 март т.г. бе оповестена заповедта на президента на САЩ Барак Обама за изпълнение и разширяване сферата на Закона за защита на човешките права и гражданското общество на Венецуела, генерирана през 2014 г. “Много пъти сме виждали как правителството на Венецуела се опитва да отвлече вниманието от собствените си действия, обвинявайки САЩ или други членове на международната общност за случващото се във Венецуела... Жалко е, че във време, когато сме поели ангажимент с всеки един от народите в Западното полукълбо, Венецуела избра да поеме в грешната посока.”

Това е откъс от официалното прессъобщение на американската държавна служба, което - както добре знаем вече, - прехвърля проблемите от болната на здравата глава, фигуративно казано. Загрижеността на американската империя за Западното, но добре знаем, че става дума и за Източното полукълбо на земния шар, не е изненадваща. Нали преди време тяхната доктрина оповести, че американските национални интереси може да са застрашени в рамките на целия съществуващ свят! Е, това в психологията и психиатрията се нарича мегаломания, но какво да се прави, никой не е съвършен... Сега трън в очите на вашингтонските ястреби стана Венецуела, държавата на Уго Чавес от по-ново време, преди това - на Симон Боливар. Тази държава, която се опитва да си запази природните богатства в името на оцеляването и просперитета на собствения си народ, няма как да не е пречка на американската империя - по израза на Уилям Блум, - защото едва ли има държава в онова полукълбо, която да предвижда толкова цялостна и разнопосочна дейност в областта на социалното дело, здравеопазването, образованието и природните ресурси.

 


Страница 468 от 617