Ако някой продължава да твърди, че на Запад няма цензура, че всеки гражданин на страна-членка на Евросъюза, на САЩ, Канада и други държави, споделящи т.нар. евроатлантически или сродни на тях ценности, има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово, звук, изображение или по друг начин; че печатът и другите средства за масово осведомяване са свободни и не подлежат на цензура; той или е невежа, или е патологичен лъжец. Цензурата е един от главните инструменти за потискане на обществено мнение, за манипулиране съзнанието на мнозинството от населението, за моделиране на хората в послушни изпълнители на волята на господарите на парите, прокарвана най-вече чрез скрити послания, които обикновеният човек не е в състояние да осмисли. Целта е постепенно „да осъзнае“, че налагането на цензура е за негово добро, подпомага кариерата му, предпазва го от „лоши“ влияния, чрез които злонамерени външни сили искат да го унищожат...
Неотдавнашните президентски избори в САЩ нагледно демонстрираха на американците, на Европа и на света, мястото, ролята и манипулативният потенциал на цензурата на социалните медии. Фактът, че Twitter забрани за постоянно акаунта дори на американския президент Доналд Тръмп, а впоследствие Facebook и Instagram, също блокираха акаунтите на вече бившия POTUS (President Оf Тhe United States), предизвика буря от негодувание в публичното пространство. Въпросът как формират политиките си най-големите и доминиращи компании в областта на информационните технологии в САЩ – Microsoft, Amazon, Google, Facebook, Apple – наричани накратко Big Tech, все по-отчетливо се превръща в основната тема на публичния дискурс. Нещо повече, Apple, Google и Amazon станаха обект на обществено разследване след като направиха недостъпно мобилното приложение наречено Parler. За онези, които не са в час с ускорения прогрес на сектора, нека популярно поясним, че Parler е американски микроблог и социална мрежа, пусната онлайн през август 2018 г. Макар да се самоопределя като свобода на словото и обективна алтернатива на другите масови социални мрежи като Twitter и Facebook, редица специалисти, включително журналисти, смятат Parler за прикритие на крайнодясната му потребителска база.
Значимостта на възникналия проблем е показателна и от факта, че наред с многобройните потребители, германският канцлер Ангела Меркел и френският министър на икономиката Бруно Льо Мер, също изразиха загриженост от нарастващата свръх сила на Big Tech. Дори по някои западноевропейски канали бе излъчен филмът „Социалната дилема“, разглеждащ отрицателните ефекти на сайтовете социални мрежи върху човешката психика и социалните взаимоотношения като цяло.
През юни м.г. унгарската фондация Századvég („Краят на века“, създадена през 1993 г. като консервативен политически мозъчен център за политически и социални изследвания и анализи на общественото мнение), проведе проучване на политическото въздействие на социалните медии. Прогнозата на фондацията бе, че тоталитарните експерименти и стремежът към дигитална диктатура от страна на всеобхватните технологични компании, ще придобиват все по-големи мащаби, включително ще могат да действат като потенциални участници срещу демократично избрани политически ръководители и дейци. Става безспорно, че това е нов начин за въздействието върху политиката чрез приватизирана публицистика. А с това и възможността за нов вид тирания. Примерът с цензуриране на акаунтите на президента Тръмп е само началото...
Според експертите на фондацията, налице е реална опасност частните компании на Big Tech да създадат в западния свят социална кредитна система, подобна на тази в Китай, под централен, държавен надзор.
С тази разлика, че китайската система се създава за благото и възходящото развитие на цялото общество, докато замисълът на Big Tech е да подчини обществото в интерес на единият процент от свръхбогатите на земята. Иначе казано, социалните медии се превръщат от един от най-важните, в най-важният фактор за формиране на политическата реалност в ХХI век.
Възниква обаче въпросът: каква част от населението на земята може трайно да се поддаде на тази свръхманипулация и оттам – да бъде изцяло подчинена на мераците на Big Tech?
Европейците по-малко се доверяват на социалните мрежи, отколкото на масмедиите.
Проведените проучвания на фондацията SzЎzadvЂg в 27-те държави-членки и Великобритания сочат, че 57% от анкетираните (48% в Унгария) изобщо не вярват на социалните мрежи; при това, налице е леко увеличение на недоверието в сравнение с 2019 г., когато е било 54%. Що се отнася до националните медии, макар обикновено да са подозрителни към информациите им въобще, само 34% от европейците ги отхвърлят; докато по-голямата част от анкетираните (52%) имат известно доверие в националните медии.
Европейците отхвърлят цензурата в социалните медии
По отношение на цензурата, едва 25% от анкетираните във всички държави-членки и Обединеното кралство считат за приемливо социални мрежи да изтриват съдържанието на определени мнения и информации на политическа основа, т.е., на такива, които са считани за „политически некоректни“ от собствениците на медиите. Отхвърлянето на цензурата е по-високо в бившите социалистически страни (64%) и в страните от Вишеградската четворка (62%), отколкото в държавите-основателки и присъединилите се към ЕС преди 1989 г., където е 57%. Интерес представляват двете крайни оценки – най-ниската в Германия (44%) и най-високата в Унгария (69%), чрез които анкетираните заявяват, че политическата цензура в сайтовете на социалните медии е неприемлива. В нито една държава-членка обаче, мнозинството от анкетираните не смята за приемливо да се изтрива потребителско съдържание на политическа основа.
Гражданите на бившите социалистически страни изглежда са по-чувствителни към въпроса за цензурата, отколкото западноевропейците, сочат анализаторите на фондацията. Според тях този факт може да произтича не толкова от миналия опит (преди 1989г.), колкото от практиката на много по-сложната и перфидна западна диктатура на „политическата коректност“. Няма съмнение обаче, че въпросът за социалните мрежи се е превърнал в политически. Това „откритие“ не се дължи толкова на медийните манипулации в неотдавна приключилите президентски избори в САЩ. Доста преди това, в Сената на американския Конгрес бяха проведени няколко изслушвания с лидери на компании от сектора Big Tech. И един от най-активните участници в тези дебати бе републиканският сенатор от Тексас Тед Круз, който с особена загриженост насочва вниманието на обществеността в САЩ и в света, към политически базираната цензура, както и към изключителната концентрация на власт в големите технологични компании.
Що се отнася до Унгария, експертите на фондацията предупреждават, че в кампанията за парламентарните избори в страната през 2022 г. социалните медии вероятно ще играят много по-важна роля от всякога – обстоятелство, което най-малкото ще бъде придружено от опити за ограничаване и забрана на националните, консервативни мнения. Тази „техника“ бе приложена с успех в САЩ и със сигурност може да се мултиплицира в Унгария, България и другаде, където предстоят избори.
