Нова Зора

В предизборна обстановка, когато в България политиците ни засипват с щедри хвалби и обещания за светло бъдеще, разваляйки едни коалиции, за да създадат други, още по-неморални и дори перверзни, като тази на „родолюбците“ Веселин Марешки и Валери Симеонов, забелязваме удивителни прилики с колегите им от Турция. Например президентът Ердоган, „приятелят Тайпи“ на Бойко Борисов, ощастливи народа с радостната вест, че скоро ще прати турски астронавт на Луната. И Турция, подобно на България, се гърчи пред очакваната или започнала вече трета вълна на корона епидемията, но властта се опитва, както пише Ботев, „с късите си крачета да улови месеца за рогата“. Нещо повече, Ердоган обещава да построи пристанища в Космоса. Вярват ли му турците? Вярват му някои, както у нас вярват на Борисов. Ако и нашият Вожд обещае да построи четири лентова магистрала на Луната, ще се намерят избиратели, които „да му гласуват“. Въпреки срутищата, свлачищата, потопите и пропаданията на мостове и магистрали тук, на грешната земя. После се сърдят на Иво Христов, заради твърденията му за високия процент на дебилите у нас. Вижте какво пише Мустафа Балбай във всекидневника в. „Джумхуриет“ (11.02.2021), и ще се убедите, че приликите на двамата партийни и държавни ръководители, не са случайни.

Зора

Тази седмица няма да раздели само Луната. Очаква се още една радостна вест. Властта произвежда най-много „мюждета“ (радостни новини). Ако вземем патент за тези мюждета и ги изнасяме, ще нахраним още няколко предприемачи.

Ердоган разясни в 10 точки научната стойност на пътуването  до Луната. Всяка една е по-ценна от другата. Вярно, през 2011 г. беше полетял местен самолет, но Луната е друго! Начело на причините да се ходи до Луната, Ердоган постави тази:

“Начинът да се установи справедливост на Земята е да присъстваш в небето!”

Дори само заради това, си заслужава да отидеш на Луната. След като намерим справедливостта на Луната, подай си ръката, Марс! Кой знае там какви неща ще намерим!

2053 - Марс... 2071 - Юпитер...

Колко ще ни отива!

Вярно, от този подход може да възникне и въпросът: „Няма ли справедливост на Земята?“, но тази интрига ще е дело на смутителите!

Друга от причините за отиването на Луната (Ердоган, б.р.) обясни така:

“Ще основем пристанище в Космоса!“.

И това е важно, колкото справедливостта. Защо?

Понеже на Земята не ни остана пристанище, та затова! Всички пристанища на страната ни, са продадени. Най-последното, Анталия, отиде в Катар.

Ето, затваряме този дефицит, основаваме пристанища в Космоса. Не е важно дали ще стане или не. Какво беше казал на 31 май 2018 г. зетят (Берат Албайрак, зет на Ердоган и бивш министър на финансите, б.р.): „Ако нашият президент каже: „Ще направя четири лентов път на Луната“, имаме избиратели, които ще повярват“.

Сега задминахме и четирилентовия път. Ще основем пристанище в Космоса, ще основем промишленост... Значи, хоризонтът на зетя е бил дотук.

Друга, също важна цел, е и подготовката на астронавт. Според нас, това ще е една от най-големите ползи от пътуването до Луната.

Когато цените нараснат в „астрономически“ мащаб, духът на народа се разваля. Опозицията се нагърбва с това. Сега астрономията ще хвърли на покрива чехъла на астрономичните цени.

Великолепно е и изпращането на граждани на Луната. Европа не приема без визи; през 2011 г. не се осъществи пропагандата „размахвайки ръце - в Европа!“, но, ето, сега: „размахвайки ръце – в Космоса!“.

Ердоган, който от влизането на Турция сред първите 10 най-силни страни на света, до влизането в ЕС, не може да осъществи нито една от целите си, сега се прицели в Луната. На някого, който няма хабер за реалностите, се казва: „Ти на Луната ли живееш?“ В този смисъл и Ердоган не може да се смята за чужденец на Луната..

Нямаме ядене...

Нямаме ваксини...

Имаме си Луна...

Ако се върнем на Земята...

Когато се полагат всякакви усилия да се постави под опека Босфорският университет, който са предпочели студентите, влезли сред първите хиляда на приемните изпити, и в този смисъл, където са събрани най-силните умове...

Когато продължава  надпреварата студентите да се обявяват за терористи...

Когато се унижават академиците, заради положението на съпругите им...

Когато се отваря дискусия, дали да се изпълняват или не решенията на Конституционния съд...

В една обстановка, когато и най-трудно излизащият на улицата социален слой, еснафът, казва: „ножът е опрял до кокала“.

Отиването на Луната му дойде добре...

Изпитваме безпокойство само от това, че „ще кацнем твърдо на Луната“, каза той!

Да не се раздрусаме излишно, викам аз!

Уважаеми читатели,

в този брой откриваме рубриката „Нови книги“. Нескромно е, но и двете заглавия, за които искаме да спечелим вашето просветено внимание, принадлежат на двама автори, които днес ни повече, ни по-малко, са аргументът и основанието за съществуването на вашия обичан вестник.

В трудните, мътни, ковидни времена на България и света обаче, за каква ли скромност въобще може да става дума, когато човек слага името си под текст, за който отговаря най-напред пред своята съвест!... Но това е чест и традиция в „Зора“.

Виолета Станиславова, отговорният редактор на вестника, е озаглавила книгата си „Врата за обратно пътуване“. Това е един неподражаем сборник, съхранил и възкресил живото слово на плеяда български писатели, говорили, може би, пред най-взискателната и безкомпромисна публика на България – младите писатели-студенти, събрани в Литературния кабинет „Димчо Дебелянов“. Удивителна е тази книга, съхранила духа на едно време, в което държавата на българите, продължаваше да бъде истинска „Държава на духа“, според незабравимото определение на академик Дмитрий Лихачов. В онази държава, която загубихме, нейните отговорности се разпростираха не само за хляба и осигуреното бъдеще на хората, но и за измеренията и израстването на таланта и творчеството на младите писатели. И ставаше така, че отговорността не само за думите, но и за отношението към Отечеството и света, съдържаха в себе си прекрасната визия на надеждата.

В този брой поместваме словото на големия поет Любомир Левчев, един свободен дух от несвършващата празнична каторга на поезията, чиито сложни параболи, понякога съумяваха да накарат дори непознаваемото да зазвучи като нещо близко и разбираемо.

Другата книга, за която обаче е трудно да намеря думи, се нарича „Молитва за България“, един своеобразен полиелей за измолване на Велика милост към Отечеството, от Него, Вседържителят, Който е Начало на всички Начала и, без Божествения Промисъл на Който, няма и не може да има Благодат.

В този смисъл са разбираеми моите затруднения. Нескромността на молителя се утежнява и от всеизвестния факт, че за него България никога не е била просто земя и небе над нея, нито пък само огнище и дом, род и традиция. И всичко това той си е позволил да бъде разпростряно на цели 450 страници, може би защото за много от текстовете той лично е получавал вашите поздравления. Неговото име е Минчо Минчев, ваш отколешен познат от страниците на вестниците „Зора“ и „Нова Зора“.

Уважаеми читатели ,

Съзнавам неудобството да пиша за собствената си книга в собствения си вестник. Вместо извинение бих добавил и уточнението, че тя съдържа и зарисовки към образите на някои от най-значимите български интелектуалци, журналисти и строители на онази България, която уви, недостроихме. Но това е друга тема, в значителна степен изяснена в самата книга.

И двете заглавия са на издателство „Мултипринт“. За ваше улеснение, редакцията разполага с малка част от тиража, ако все пак проявите някакъв читателски интерес към тях.

Цената на „Врата за обратно пътуване“ е 15.00 лева.

Цената на „Молитва за България“ – 20.00 лв.

За всички, които биха искали да се снабдят с някоя от посочените книги, ще прпипомним проверения от времето способ за това: пощенски запис с изписан точен адрес на получателя и телефон за обратна връзка, който да съдържа сумата, формирана от цената на книгата + 2,50 лв., за пощенски разноски. Записът да бъде на името на Минчо Мънчев Минчев, вестник „Нова Зора“, град София 1000, ул. „Пиротска“ № 3.